Налини Синг
Архангелска целувка (13)

12

Кръвта и болката бяха напоили въздуха като парфюм, който проникваше във всяка нейна пора. Изведнъж закопня за апартамента си, за банята, която бе превърнала в рай, толкова силно, че започна вътрешно да трепери, а стомахът й се сви болезнено.

— Колко време ще лежат там? — застави се да запита.

— Докато могат отново да помръднат — отвърна Илиум и всяка негова дума режеше като бръснач. — Или докато Михаела изпрати някого да ги прибере.

Елена си помисли, че това никога няма да се случи. Извърна очи от купчината тела, нарязани криле и смачкани цветя и тръгна бавно по пътеката.

— Чакай. Книгата ми.

— Ще ти я донеса, след като Рафаел се прибере.

Поколеба се, но знаеше, че няма да се върне и отново да мине покрай телата.

— Благодаря. — Бе направила само още няколко стъпки, когато мирисът на дъжд и вятър изпълни сетивата й.

Илиум си тръгна мълчаливо, а Рафаел закрачи до нея. Очакваше да я укори, задето не е изпълнила заповедта му, но той не каза нищо, докато не се озоваха зад стените на частното му крило. Дори тогава безмълвно се загледа в нея как съблича дрехите си и влиза под душа.

Когато излезе, я чакаше с огромна хавлия. Загърна я с такава нежност, че се изплаши сърцето й да не се пречупи. Вдигна поглед и срещна неговия, а той отстрани мокрите кичури от лицето й. Каза тихо:

— Насилието в нашия живот те шокира.

Сърцето му под дланта й биеше силно и сигурно. Звукът бе така човешки, така искрен, така реален.

— Не е насилието. — Беше убила учителя си, когато той полудя и почна да коли млади момчета, сякаш бяха просто купчина месо. — А нечовечността.

Рафаел я погали по главата и разгърна криле, за да я обгради.

— Мотивът на Михаела да те нападне бе съвсем човешки — ревнува. Сега ти си центърът на вниманието и тя не може да го понесе.

— Но жестокостта в очите й. — Споменът я накара да потрепери. — Хареса й, че ме нарани, така се наслаждаваше на това, че ми напомни за Юръм. — Роденият от кръвта ангел бе ритал счупения й глезен, бе я накарал да крещи от болка. А после се бе усмихнал.

— Неслучайно бяха съпрузи. — Поредната ласка, а сърцето му бе толкова топло и живо под бузата й, допряна до гърдите му. Но отново той бе онзи, който бе наказал вампир с такова ледено хладнокръвие, че нюйоркчани все още избягваха онази част на Таймс Скуеър, изцапана с кръв.

— Какво стори на Михаела? — запита и кожата й изстина, защото осъзна, че само подлагането й на унижение никога не би било достатъчно на Рафаел. Постъпките му не бяха проява на каприз, но когато действаше, целият свят потреперваше.

Среднощен бриз в ума й. Веднъж ти казах, Елена. Никога не съжалявай Михаела. Тя ще използва съчувствието ти, за да изтръгне сърцето ти, докато все още бие.

Сърцето, за което говореше, затуптя панически при спомена, мускулите й бяха наранени и все още изпитваше болка.

— Как успя да бръкне в мен?

— Изглежда, Михаела крие някаква нова сила. — Гласът му се сниши. — Не е съвпадение, че я е придобила, след като бе толкова близо до смъртта с Юръм.

— Достатъчно дълго бе негова — каза Елена, спомняйки си неподправения страх в очите на Михаела, когато я бяха спасили. Тогава за първи път бе видяла архангел да се бои и това я бе разтърсило. — Мислиш ли, че по някакъв начин я е променил?

— Кръвта му промени онази жена, Холи Чанг. Вече не е нито вампир, нито смъртна. Остава да видим какво ще стане с Михаела.

Елена се засрами, задето беше забравила единствената оцеляла жертва след нападенията на Юръм.

— Холи? Как е тя? — Когато я видя за последен път, тя беше гола, кожата й — покрита с кръв, а умът й — наполовина пречупен.

— Жива е.

— Умът й?

— Дмитрий твърди, че никога вече не ще бъде онази, която е била, но няма и да полудее.

Беше много повече, отколкото Елена бе очаквала, но тя долови и онова, което той не каза.

— Хората на Дмитрий все още я наблюдават, нали?

— Отровата на Юръм я е променила из основи — трябва да знаем в какво се е превърнала.

И както Елена разбра, без да пита, ако Холи се окажеше в прекалено голяма степен създание на Юръм, Дмитрий щеше без колебание да й пререже гърлото. Инстинктите й се бореха със суровата действителност — не можеха да позволят злото на Юръм да се разпространи.

— Така и не отговори на въпроса ми — каза с надеждата, че Холи Чанг ще се изплюе в лицето на нападателя си, че ще се спаси. — Какво направи с Михаела?

— Оставих я на обществено място с твоята кама в окото. То вече бе заздравяло около острието.

— Какво означава това?

— Болка, когато Михаела издърпа камата и когато се възстанови. — У него нямаше милост. — Ето защо нападателите на Ноел са забили парченца стъкло в плътта му.

Знаеше, че Рафаел преднамерено свързва злостния побой със собствените си действия. Още едно напомняне кой е и на какво е способен. Очакваше ли от нея да побегне? Ако бе така, имаше още много да учи за своя ловец.

— Направил си нещо друго.

Мислиш, че ме познаваш прекалено добре, ловецо.

В този момент звучеше като архангела, с когото се бе запознала при първата им среща — онзи, който имаше безмилостни очи и който я бе накарал да хване острието на нож.

— Познавам те достатъчно добре, та да съм наясно, че никога няма да се оставиш да не отвърнеш на обидата. — Беше видяла тази му черта да се проявява по време на безмилостното издирване на нападателите на Ноел. Твърдата му решимост вероятно бе причината виновният за това ангел да бъде повален.

— При разходките си из убежището видя ли от другата страна на клисурата скала, която да се извисява към небето?

— Мисля, че да. Много тънка, остра… — Умът й направи връзката и на Елена й прилоша. — Пуснал си я върху онази скала, нали?

Щеше да ти извади сърцето. Просто й отвърнах със същото.

Като чу ледения му глас, по кожата й полазиха тръпки. Стисна здраво ризата му и си пое дълбоко дъх.

— Какво ще направиш с мен, ако някога те ядосам така?

— Единственото, което ще ме разгневи така, е, ако легнеш с друг мъж. — Прошепнати в ухото й думи. — А ти няма да ми го причиниш, Елена.

Сърцето й се стегна. Не заради мрачните му думи. А заради уязвимостта. Отново бе разтърсена от властта, която имаше над това великолепно същество, над този архангел.

— Няма — съгласи се. — Никога няма да те предам.

Целуна я по бузата.

— Косата ти е влажна. Позволи ми да я подсуша.

Остана неподвижна, а той взе друга хавлия и се зае с косата й с вниманието и нежността на човек, който прекалено добре познава силата си.

— Затвори ума си за мен.

— Може вече да не съм човек, но все още съм жената, която ти се противопостави на покрива на Кулата в оня ден. — Сега онзи ужасяващ мъж, когото бе срещнала, бе неин любовник и тя знаеше, че ако отстъпи пред исканията му, връзката им ще бъде безвъзвратно и непоправимо накърнена. — Не мога да приема, че имаш право да нахлуваш в ума ми както ти се иска.

— Говори се, че умовете на Хана и Елижа са свързани — каза й, остави хавлията и я подръпна за ръката към банята. — Винаги са заедно.

— Но се обзалагам, че връзката им е двустранна. — Погали го по грациозната извивка на дясното крило. Ризата му обгръщаше мускулестото му тяло, а отзад бе така ушита, че на крилете да им е удобно. — Нали?

— С времето — отвърна Рафаел и гласът му се промени, стана по-дълбок — и ние ще имаме такава.

Тя отново погали крилото му и го целуна по средата на гърба.

— Защо си така сигурен, след като толкова много неща, касаещи силата на ангела, зависят от него?

— Вече разговаряш с мен с лекотата на двестагодишна. Ще придобиеш силата.

— Добре е да го знам. — Заобиколи го и застана с лице пред него. — Но дотогава няма да разреша еднопосочна мисъл.

Очите му бяха леденостудени и толкова, толкова сини, та бе сигурна, че цветът им ще я преследва и в съня.

— Ако умът ти бе отворен — каза, — щях да науча за пристигането на Михаела в момента, в който си узнала ти.

Добре, хвана я. Но…

— Ако не нарушаваше правото ми на уединение, нямаше да имам нищо против да те викам, когато се нуждая от теб.

Ръката му на бузата й — докосване, с което искаше да я защити, но и да предяви правото си на собственост.

— Не ме извика днес.

— Бях изненадана. — Поклати глава и си пое дълбоко дъх. — Не, ще бъда откровена. Свикнала съм да се справям сама.

— Това е лъжа, Елена. — Погали скулите й с палец. — За части от секундата щеше да призовеш Сара на помощ.

— От осемнайсетгодишна съм приятелка със Сара. По-скоро ми е сестра, отколкото приятелка. — Постави длан върху неговата. — Не знам дали ти харесва, че познавам Сара.

— В такъв случай питай, ловецо. — Заповед от Архангела на Ню Йорк. — Питай за онова, което искаш да научиш.