Метаданни
Данни
- Серия
- Фрида Клайн (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Waiting for Wednesday, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Антоанета Тошева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ники Френч
Заглавие: В очакване на сряда
Преводач: Антоанета Тошева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: AMG Publishing
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: „Алианс принт“ ЕООД, гр. София
Излязла от печат: 31.10.2017 г.
Редактор: Васил Койнарев
Коректор: Любомира Якимова
ISBN: 978-954-9696-90-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15137
История
- — Добавяне
37
— Забавно, а? — подхвърли Райли.
— В какъв смисъл? — не разбра Ивет.
— Ровим из вещите на хората, отваряме чекмеджетата им, четем дневниците им. Доста е любопитно, макар и неприлично. Ще ми се да можех да направя същото в апартамента на приятелката ми.
— Изобщо не е забавно — тросна се Ивет. — И не го казвай на глас, дори и пред мен.
Райли тършуваше из шкафа с документи във всекидневната на семейство Кериган. Вече бяха претърсили голямата спалня и кухнята. След побоя Пол Кериган беше престоял една нощ в болницата и сега беше излязъл, но вкъщи ги бе посрещнала жена му — мълчалива, със стиснати устни. Не им бе предложила чай или кафе и докато те ровеха из вещите на двамата, вадеха бельото им, включваха компютрите им, четяха личната им кореспонденция, надничаха в банята, забелязвайки мръсната ивица във ваната, останала след къпане, оглеждаха дрехите в гардероба, между които и няколко пуловера на Пол Кериган, проядени от молци, долу се чуваше тряскане на врати и тракане на тенджери. Когато Ивет се бе срещнала с нея последния път, тя изглеждаше замаяна, уморена и тъжна. Сега обаче бе гневна.
— Ето — каза Илейн Кериган, влизайки в стаята. — Може би не сте намерили това. Беше в сака му за велосипеда в шкафа под стълбите.
Между палеца и показалеца си жената държеше с очевидна погнуса малка квадратна опаковка.
— Презервативи — каза тя и ги хвърли на масата сякаш бяха използвани. — За интимните му срещи в сряда, предполагам.
Ивет се постара да запази невъзмутимото си изражение. Надяваше се Райли да си замълчи и да не реагира.
— Благодаря ви. — Тя взе пакетчето и го сложи в найлоновата торбичка за улики.
— Не ги ли е използвал с вас? — попита Райли с бодър глас.
— Преди няколко години се лекувах от рак и след химиотерапията не мога да забременявам — обясни Илейн Кериган. По лицето й премина сянка на смущение. — Така че с мен не ги е използвал.
— Значи… — започна Ивет.
— Има и друго, което трябва да кажа. Пол се прибра доста късно през онази вечер.
— Имате предвид шести април ли?
— Да. Бях се прибрала много преди него. Запомнила съм това, защото тогава направих лимонов пай с целувки и се притесних, че ще му се разтопи глазурата. Смешно е за какви неща се притесняват хората, нали? Както и да е, той се върна късно. Сигурно е било след осем.
— Защо не ни казахте за това преди?
— Трудно е човек да си спомни веднага всички подробности.
— Разбирам — каза Ивет. — Ще трябва отново да дадете показания.
Тя погледна към Райли. На лицето му се беше появило закачливо изражение и той като че ли едва сдържаше усмивката си.
— Когато си дойде, си взе продължителен душ добави Илейн — и хвърли дрехите си за пране. Каза, че е имал тежък ден на обекта и трябвало да отмие цялата мръсотия, преди да седне да вечеря.
— Много е важно да ни кажете всичко, което знаете отбеляза Ивет. — Мога да си представя колко сте гневна и наранена, но трябва да съм убедена, че няма връзка между опаковката, която сте намерили, и новите подробности, които ни съобщихте. Което впрочем утежнява положението на съпруга ви.
— Бясна съм на Пол, ако това имате предвид — каза Илейн. — Радвам се, че му нанесоха побой. Сякаш някой го е направил заради мен. Но аз ви казах това, което си спомних. Мой дълг е, нали така?
Когато си тръгваха, срещнаха синовете на семейство Кериган. Те имаха лицата на баща си и очите на майка си. Двамата изгледаха Ивет и Райли с нескрита омраза.
По същото време Крис Мънстър правеше оглед на апартамента, в който Пол Кериган и Рут Ленъкс се бяха срещали всяка сряда следобед през последните десет години, с изключение на ваканциите. Той правеше инвентарен списък, като старателно вписваше намерените вещи: два чифта домашни чехли — неговите и нейните; две хавлии за баня неговата и нейната; една лавица, пълна с книги, в спалнята сборник с избрани стихове за детството, сборник с описания на породи кучета, тетралогията на Уинстън Чърчил „История на англоезичните народи“, сборник с хумористични разкази, томче с комикси, които не се сториха много интересни на Мънстър — всички книги бяха подходящи за четене на части. Спалното бельо беше взето за изследване за следи от телесни течности, но върху тапицирания стол беше преметнато капитонирано покривало в светли тонове, а на пода беше застлана продълговата тъкана пътека. Завесите бяха на жълти карета и създаваха настроение. Гардеробът от суров чам беше празен, с изключение на две негови ризи и лека лятна рокля със скъсан цип.
В чистата, гола баня: две четки за зъби; две памучни кърпи; две хавлиени кърпи; крем за бръснене, дезодорант (негов и неин), конец за зъби, вода за уста. Той си представи как двамата внимателно се измиват, почистват си зъбите, правят си гаргара с вода за уста, оглеждат се в огледалото над мивката за евентуални следи от любовната им игра, след което се обличат отново в небиещи на очи дрехи и всеки от тях се връща обратно в другия си живот.
В стаята, служеща за кухня и всекидневна, имаше четири готварски книги и комплект от обичайните съдове и прибори за готвене (тенджери, тигани, дървени лъжици, две тави за печене), както и неголям брой чинии, купи, стъклени чаши. Четири керамични чаши, които се сториха на Мънстър същите като онези, които бе видял в дома на семейство Ленъкс. Може би ги беше купила по едно и също време. В малкия хладилник имаше бутилка бяло вино, а на един от плотовете — две бутилки червено вино. Увехнал стрък зюмбюл беше клюмнал в саксия с изсъхнала пръст. На перваза на прозореца имаше две спаружени глави лук. Покривка на райета беше застлана върху дървената маса в средата на стаята. От едната й страна бяха сложени няколко кутии с мозайки с различни нива на трудност. Колода карти. Цифров радиоприемник. Стенен календар, на който нямаше нищо отбелязано. Червена възглавница с пайети на канапето с две седалки.
Десет години, прекарани в лъжи, помисли си той. Само заради ей това.
— Кериган вече няма алиби — каза Карлсън.
— Може би не — обади се Ивет, — не съм сигурна на кое от разказаното от госпожа Кериган да повярвам.
— Значи, си на страната на Пол Кериган. — Отляво се чу смехът на Райли, подобен на кудкудякане.
— Ивет определено не е на негова страна. Тя не може да го понася — възрази Карлсън. — Чудех се обаче, защо са му били нужни презервативи. Не и заради жена му.
— И не заради госпожа Ленъкс — допълни Ивет. — Знаем, че е имала вътрематочна спирала.
— Въпреки това би могъл да използва и презервативи — каза Райли.
— Защо? — учуди се Карлсън.
Райли се смути. На Карлсън ли трябваше да обяснява тези неща?
— Ами — започна той, — за да не прихване нещо от Рут Ленъкс. Нали знаете какво казват хората: когато спиш с някого, значи, спиш с всичките му партньори, с техните партньори и прочее.
— Да, схванахме идеята ти — каза Ивет.
Карлсън изведнъж се сети за Сейди. Нещата между тях бездруго се бяха развили зле. Това не беше възможно, или пък…? За момента отхвърли тази мисъл — беше твърде ужасяваща.
— И ти ли така смяташ? — обърна се той към Ивет.
— Категорично не — отвърна тя. — Ако презервативите са били предназначени за секс с Рут Ленъкс, те щяха да бъдат в апартамента за срещи, а Мънстър изобщо не е открил такива. Сигурно е имало и друга жена.
— Звучи правдоподобно — отбеляза Карлсън. — Въпросът е, знаела ли е Рут Ленъкс за това?
— Другият въпрос е защо е държала противозачатъчни в онзи шкаф? — добави Ивет. — Също така не преставам да мисля за онази парцалена кукла.
— Продължавай.
— Предположихме, че е била изпратена на Рут Ленъкс като знак за предупреждение. Което означава, че някой е знаел и е имал намерение да разкрие истината за любовната им връзка.
— И?
— Ами ако грешим и се окаже, че куклата всъщност е била предназначена за Дора? Знаем, че е била тормозена в училище през месеците, предхождащи смъртта на майка й. Може би са го направили някои хлапета, които са знаели, че тя е болна и ще бъде сама вкъщи.
— Но защо? — попита възмутено Райли.
— Защото децата са жестоки.
— Това е ужасно.
— За тях това би било просто игра — каза Ивет. Колегите й забелязаха горчивината в гласа й и пламналите й бузи.
— Може би си права — изрече бързо Карлсън, за да я избави от конфузната ситуация. — Но сами разбирате, че в момента стреляме напосоки…
— Горката! — каза Райли. — Независимо с коя от двете са се изгаврили.
— Противозачатъчните са били на Джудит Ленъкс — каза Фрида.
Първото нещо, което направи тази сутрин, бе да отиде до полицейското управление.
Карлсън забеляза тъмните кръгове под очите й, напрегнатото й изражение. Тя не пожела да седне, а застана до прозореца.
С това се решава една от загадките.
— Тя е на петнайсет.
— Не е необичайно, за петнайсетгодишните младежи да са сексуално активни — каза Карлсън. — Тя поне внимава.
— Приятелят й е доста по-голям, наближава трийсетте.
— Това е голяма разлика.
— Джудит смята, че майка й вероятно е разбрала за тях.
— Възможно е.
— Реших, че трябва да знаеш за това. Предупредих Джудит, че ще те информирам.
— Благодаря ти.
— Името му е Зак Грийн. — Тя видя как Карлсън надраска името в бележника пред себе си.
— Искаш ли кафе?
— Не.
— Добре ли си?
Тя замълча, чудейки се дали да му каже за Дийн и за опасенията си, че е бил в дома на Оливия.
— Няма значение — отвърна тя накрая.
— Напротив, има значение.
— Трябва да тръгвам.
— Още не си се върнала на работа, нали?
— Все още не. С малки изключения.
— В такъв случай седни, моля те, за няколко минути и ми кажи случило ли се е нещо.
— Трябва да тръгвам. Има някои неща, които трябва да свърша.
— Какви неща?
— Трудно би разбрал. И аз самата не съм съвсем наясно.
— Опитай се да споделиш с мен.
— Не.
— Смятам да го родя.
Саша и Фрида бяха седнали в малко кафене до Риджънтс Канал. Флотилии от патета, предвождани от патици, се движеха по кафявата вода, ловко маневрирайки между всякакви боклуци и нападали клони.
— Значи, си решила?
— Да, решила съм.
— Стана много бързо — каза Фрида. — Само преди месец ти едва го познаваше.
— Знам — но не ме гледай така загрижено. Искам да се радваш за мен.
— Аз наистина се радвам за теб.
— Никога през живота си не съм била толкова сигурна в нещо, нито толкова щастлива. Дори ако го познавах само от седмица, пак щях да бъда сигурна в избора си. Ще се преместя да живея при Франк и ще имам бебе. Целият ми живот ще се промени.
— Заслужаваш да си щастлива — изрече Фрида с топъл и искрен глас. Помисли си за Санди в Америка. Имаше чувството, че е някъде безкрайно далеч. Понякога едва си спомняше лицето и гласа му.
— Благодаря. Притеснявам се, че не мога да плета.
— Не е нужно да плетеш.
— Нито пък мога да говоря по бебешки.
— Не мога да си те представя да говориш по бебешки. Те се разсмяха, после отново станаха сериозни. Саша взе ръката на Фрида в своята.
— Ти си моята скъпа и обичана приятелка — каза тя и очите й се напълниха със сълзи.
— Хормоните те правят прекалено емоционална.
— Не. Без теб не знам докъде щях да стигна.
— Щеше сама да се справиш.
— Едва ли. Но, Фрида — ти добре ли си?
— Защо пък да не съм добре?
— Тревожа се за теб. Ние всички се тревожим.
— Не е нужно.
— Обещаваш ли да ми кажеш, ако нещо не е наред?
Но Фрида смени темата на разговора. Не можеше да обещае това.