Дейвид Балдачи
Последната миля (60)

60

Няколко минути по-късно Декър вече седеше срещу Маклелън в кабинета му.

— Не ме разбирайте погрешно, синко, но ми се струва, че не сте във форма, за да бъдете федерален агент — отбеляза Маклелън.

— Трябваше да ме видите, преди да започна диетата — отвърна Декър и замълча, вперил изпитателен поглед в полицейския шеф.

— Искате да обсъдим още нещо ли? — попита Маклелън. — Защото колегите ви май си тръгнаха.

— Имаме различни задачи. Аз обаче реших да се върна и да поговоря с вас.

— Така ли? И на каква тема?

— Четиримата мускетари.

— Я повторете.

— Четиримата мускетари.

— Имате предвид Тримата мускетари, нали? Като в онази книга? Или пропускам нещо?

— Опитвам се да пречупя история през призмата на местните събития. Доколкото знам, Чарлс Монтгомъри е бил четвъртият мускетар.

— Кой?

— Играли сте футбол заедно в „Ол Мис“, нали? Защото той е бил в отбора по същото време като вас.

— Не помня. Минало е много време. Спомените избледняват.

— Не бива да се притеснявате за него. Мъртъв е. Екзекутираха го в Алабама. Но съм сигурен, че вече знаете това.

— Не, не го знаех.

— Явно съм допуснал грешка.

— Каква?

— В годишника на гимназията в Кейн има снимка на Тримата мускетари. Вие, Дани Истланд и Търман Хюи. Двама халфбека и един куотърбек. Хюи е бил нападателят, а вие двамата с Истланд сте вършили черната работа и сте му разчиствали пътя. Добре ли се получаваше?

— Дани повече бягаше с топката, затова трудната работа се падаше най-вече на мен. Но спечелихме два щатски шампионата поред. А в Мисисипи футболът е почти толкова важен, колкото неделното ходене на църква.

— Не се съмнявам. И така, вие сте били Тримата мускетари. Приятели завинаги.

— Правите някакви внушения, които не разбирам.

— Ще ви попитам нещо. Ваша ли беше идеята да накарате Монтгомъри да се напие и да подкара колата, за да ви даде извинение да изпратите дежурните полицаи да го преследват, докато хората ви свършат мръсната си работа? Или идеята е била на Хюи? Защото това е била задачата на Монтгомъри: да изиграе ролята на пияния шофьор, който да отклони вниманието на ченгетата, охранявали офиса на Националната асоциация за напредък на цветнокожите в Тъскалуса, а след това и тук в Кейн, преди експлозията в църквата.

Маклелън го изгледа със съжаление.

— Боя се, че говорите глупости. Трябва ли да ви проверя за употреба на упойващи вещества?

Декър се облегна в креслото си и се престори на дълбоко замислен, макар да нямаше за какво толкова да мисли. Много добре знаеше как ще изиграе картите си.

— Възможно е Рой Марс, или както е там истинското му име, да е бил четвъртият мускетар, а не Монтгомъри, макар именно Чарлс да е отклонявал вниманието на полицията и при двата атентата. Вие сте познавали Рой под истинското му име, не под фалшивото. Малкото му име е започвало с „А“, а фамилното — с „К“. Това знам. — Декър помълча, преди да нанесе последния удар. — Когато се срещнах с Рой, а това беше съвсем скоро, той не ми каза истинското си име.

Единствената видима реакция на полицейския шеф, когато чу тази информация, бе лекият тик на лицето, който Декър не бе забелязал до този момент. А той не го бе забелязал, защото досега лицето на Маклелън бе оставало напълно невъзмутимо.

Декър се престори на объркан.

— Съжалявам, може би не сте знаели, че Рой е още жив. Убийството му в Тексас? Вятър и мъгла. Мелвин прекара двайсет години в затвора за нещо, което не е направил.

Маклелън облиза устни.

— Твърдите, че този Рой е жив?

— И още как. Опря нож в гърлото ми, докато спях. Опасен тип. Може да убие човек, без да му мигне окото. Но вие би трябвало да знаете, че е жив. Или най-малкото да предположите, че е жив. Особено след като Монтгомъри направи онези неочаквани самопризнания, които извадиха Мелвин от затвора. Единствената причина да постъпи така може да е появата на Рой, който го е подкупил. А Рой не би могъл да го направи, ако е мъртъв, нали? Защото Тримата мускетари не биха дали и цент, за да извадят Мелвин от затвора.

— Всъщност нямам представа за какво говорите. Мисля, че бях съвсем ясен още в началото.

— Не се притеснявайте. Не нося микрофон. Дори да бях опитал да запиша разговора ни, най-вероятно нямаше да е законно. Но предполагам, че искате да продължа да говоря, нали? — Декър се надигна леко от мястото си. — Или да си тръгна? От вас зависи.

Маклелън разпери ръце.

— Винаги съм смятал, че е по-добре да знаеш повече, отколкото по-малко.

— Очаквах да ми отговорите по този начин — каза Декър и отново седна. — При всички случаи Рой разполага с нещата от сейфа. Знам, че не ви е приятно да го чуете, но е самата истина. След толкова много години случилото се през шейсет и осма възкръсва, за да ви отмъсти. Знам, че не ви е лесно.

— Нещата от сейфа?

— Доказателствата. Неопровержимите доказателства. За убийство няма давност. И вие добре го знаете.

— Така е, макар да не ми е съвсем ясна логиката ви — подсмихна се Маклелън. — Струва ми се пълна с пропуски.

— Не съм дошъл тук, за да ви карам да си признаете. Знам, че няма да го направите. И ще продължите да отричате до мига, в който смъртоносната инжекция се забие в ръката ви.

Маклелън отпи от чашата си.

— Пак изгубих нишката… Как ви беше името?

— Еймъс Декър. Играех футбол за Университета на Охайо. Мелвин ме направи на нищо по време на мача ни с Тексаския университет. — Декър се приведе напред и каза: — Но знаете ли какво, винаги бих предпочел Мелвин пред баща му.

— Така ли? И защо?

— Защото Мелвин има съвест. А неговият старец няма. Той очевидно смята, че сте го прецакали. Когато сте го открили в Тексас и сте решили да го елиминирате, това му е струвало всичко. Рой е трябвало да застреля съпругата си в лицето. Да убие единствения човек, когото някога е обичал. Да изпрати сина си в затвора. Но това е нищо в сравнение със загубата на Лусинда. Затова сега Рой не мисли за нищо друго, освен за отмъщение. И когато опря ножа в гърлото ми, сподели какво ще направи с всички вас.

— Така ли?

— Имам хипертимезия. Знаете ли какво е това?

Маклелън поклати глава.

— Нямам представа. Звучи ми като синдром на дефицит на вниманието например.

— Това означава, че притежавам феноменална памет. Никога не забравям нищо. Не мога да забравя дори да искам. За мен времето не лекува рани. Защото си спомням всичко така ясно, както в деня, когато се е случило, без значение колко време е минало от тогава.

— Не звучи особено приятно.

— Много е гадно дори.

— Какво се опитвате да ми кажете?

— Възможно е Рой Марс да се намира в същото положение като мен, с тази разлика, че съзнанието му е фиксирано върху един-единствен спомен. Съпругата му. Времето не е излекувало раните му, свързани с нея. И той трябва да обвини някого. Затова обвинява вас тримата. А това няма да се отрази добре на здравето ви.

Маклелън се приведе напред.

— Заплашвате ли ме?

— Може да сте шеф на полицията, но това е малко, затънтено градче. Рой може да ви види сметката, докато си пиете бирата в кварталната кръчма или докато печете бургери на барбекюто в задния си двор. Дани Истланд може да се окаже по-костелив орех заради парите, които има, но в крайна сметка Рой ще ликвидира и него. Парите, дори да става въпрос за планина от пари, нямат никакво значение, когато ти е вдигнал мерника психопат като Рой. Остава Търман Хюи, влиятелният конгресмен от Капитолия. Той обаче ще има охрана едва след като бъде избран за председател на Камарата на представителите. Затова и него го очаква бум-бум-бум. Най-голямото предимство на Рой Марс е, че пет пари не дава дали ще умре. Всъщност аз подозирам, че той иска да умре. Но не и преди да спечели играта.

— Смятате, че това е игра, така ли?

Декър стана.

— Всъщност, не. За мен това не е игра, както хората в онази църква в Кейн или в онзи офис в Тъскалуса не са приели за игра взривовете, с които вие, мръсници такива, сте ги пратили в отвъдното.

— Отправяте напълно необосновани обвинения. Мога да ви съдя за клевета.

— Докато подготвите документите за съда, Рой вече ще ви е видял сметката и ще лежите в моргата или пък аз ще съм събрал достатъчно доказателства, за да превърна обвинението за клевета срещу мен в обвинение в убийство срещу вас.

Декър се запъти към вратата, но се спря на прага.

— А, и още нещо. Рой Марс уби съпругата на Чарлс Монтгомъри. Не ви трябва да знаете причините, достатъчно е да знаете, че го е направил. И какво оръжие е използвал? Взривно устройство, което се оказало толкова умело направено, че полицията не е открила и следа от него. Бум и жената изчезва! Ей така е станало! Като в църквата, нали? Чудя се дали Рой е изработил и онова взривно устройство. Ако е така, явно си познава работата, не може да му се отрече. — Декър се огледа. — Може вече да е поставил някоя бомба тук. Или в колата ви. Или в дома ви.

— Какво, по дяволите, искате от мен? — попита Маклелън.

— Там е работата, че не искам нищо от вас. Абсолютно нищо.

Декър отвори вратата и излезе.