Каролайн Линдън
Скандална любов (23)

Глава 22

Балът у семейство Брантуд беше неописуемо скучен.

Сър Пол Брантуд си въобразяваше, че е благодетел на науката, а съпругата му обожаваше да дава екстравагантни балове. Канеше доста хора единствено с цел да демонстрира колко много и известни хора познава сър Пол. Тази вечер почетен гост бе сър Ричард Кампиън. Сър Пол финансираше отчасти експедициите му в Африка. Тристан нямаше представа дали в замяна на инвестициите си сър Пол получава нещо друго, освен присъствието на сър Ричард на подобни сбирки, но всъщност и не го вълнуваше истински. Прие поканата само защото Джоун обеща да танцува с него тази вечер.

Струваше му се, че са минали не само два дни, а година, откакто я целуна в своята баня. Сега, стъпеше ли в къщата си, го обземаше сигурното усещане, че долавя следи от аромата на парфюма й. Изгуби способността да взема каквото и да е било решение относно подредбата или мебелите, без да се пита какво би казала тя за избора му. И не преставаше да мисли как я люби в голямото ново легло, доставено в деня след нейното посещение.

За жалост тази вечер още не се бе появила и той започваше да се опасява дали не са се отказали.

— Не очаквах да те видя тази вечер. — До него бе застанал Уилям Спенс, един от по-безпътни приятели на Дъглас Бенет. — Не мислех, че такъв тип сбирки те привличат.

— Мислех същото за теб.

Тристан дори не си даде труда да го погледне. Не харесваше Спенс и се питаше как Дъглас го търпи. Навярно заради общи навици: Спенс посещаваше същите игрални домове като Бенет и с готовност даваше заеми на закъсали приятели, а Дъглас явно често се възползваше. Спенс обаче беше дребнав и злобен и Тристан отдавна подозираше, че мами на карти. Никога не бе смятал брата на Джоун за най-благородния човек, но поне бе честен. За това говореше и загрижеността му към сестра му. Тристан въобще не си представяше Спенс да забавлява нечия сестра. Бенет настойчиво го помоли да се грижи за Джоун и да я държи далеч от Спенс, сети се той сега.

— Дънуд ме довлече — обясни Спенс вяло. — Чиста загуба на време. На никоя игрална маса залогът не е по-голям от двайсет гвинеи. Теб какво те води насам?

— Скуката.

До тях спря прислужник с поднос с чаши вино.

— Скуката? — Спенс се засмя. — Толкова отегчителен ли ти се вижда Лондон? Защо не се присъединиш към гуляя ни довечера?

— Не ми е чак толкова скучно.

Тристан отпи от виното. Проблясване на кестенява коса в другия край на залата привлече вниманието му. Джоун бе пристигнала; влизаше в помещението, вървейки зад дребна дама с куп пера на главата. Забеляза изписаното по лицето й вълнение, примесено с доза насмешка, породена от поклащащите се пред нея пера. Той несъзнателно изправи рамене. Сега вече не му беше скучно. Хората се раздвижиха, накичената жена сви настрана и устата му пресъхна, когато видя Джоун в пълния й блясък. Роклята й беше златиста с разголени рамене. На светлината на свещите цялата й кожа сияеше. Тя не бе просто красива; с вдигнатата си коса и добре очертаната си фигура тя бе поразителна.

За жалост Спенс долови реакцията му.

— Коя е тя? — Проточи врат, за да вижда по-добре. — Коя хубавица те порази така? Не… Това сестрата на Бенет ли е? — попита той невярващо. — Боже милостиви, Бърк!

Да, бог наистина бе милостив да я постави тук, облечена в тази рокля. Тристан мълчаливо му благодари и отпи солидна глътка вино. Каза й да носи златисто, защото ще изглежда изключително добре и се оказа дяволски прав. Всъщност имаше чувството, че е знак свише и май е бил прав по отношение на нея от самото начало. Беше време да спре да се съпротивлява.

— За малко да я поканя на танц онази вечер — подхвърли Спенс, все още гледайки я с весело презрение.

Тристан отпи още вино.

— Защо?

— Заради облог с Ашфорд, разбира се — подметна Спенс нехайно. — Петдесет лири стерлинги само за да танцувам с Амазонката.

— Доста висок залог за един-единствен танц.

— Нали? Особено, като си помислиш какво би казал Бенет. — Спенс направи гримаса. — Тя дори не е хубава. И с каква рокля е! Или няма усет към модата, или зестрата й не е толкова голяма, колкото се говори. Семейство Бенет затруднения ли имат? Всички, с изключения на нея, са напуснали града.

— Нямам представа. — Тристан пресуши чашата си.

В другия край на залата Джоун се усмихваше и се забавляваше, без да подозира каква жлъч се излива по неин адрес.

— Оставили са скандалната графиня да я възпитава — засмя се Спенс. — Представяш ли си по-неподходяща придружителка от лейди Куртизанката? Да, май това е истината. След като младата Бенет не успява да си намери съпруг, от нея би могло да излезе примамлива лековата жена.

Тристан се поколеба дали да не фрасне Спенс в лицето. Чувстваше се достатъчно силен да го удари така, че да го повали безчувствен на пода. Това щеше да посъживи вечерта по няколко причини.

— Току-що отсъди, че дори не е хубава, а сега твърдиш, че може да се прояви като куртизанка?

— Не, не е хубава. — Спенс присви очи и го изгледа. — Но ти май не си безразличен. Всички забелязаха как танцува с нея на бала у семейство Малкълм, а сега не откъсваш очи от нея. Боже, сестрата на Бенет ли? Мислех те за взискателен.

Тристан бавно извърна глава, преструвайки се, че не е гледал Джоун като омаян.

— Което никога не съм обсъждал с теб. Нито възнамерявам да го правя.

— Ясно. — Очите на събеседника му заблестяха от догадки. — Вероятно разполагаш с някаква информация за дамата. За някой… талант, който притежава и кара мъжете да забравят колко е висока и каква е мъжкарана.

— Мъжкарана ли? — Смаян, Тристан се засмя. — Нужни са ти очила, човече.

Спенс свъси вежди и се извърна, за да разгледа внимателно Джоун. Вярно, роклята й тази вечер бе прекалено семпла и нямаше нищо общо с последните модни тенденции, но добре подчертаваше фигурата й, особено тънката й талия и забележителния й бюст. В очите на Тристан тя бе пленителна. Роклята приличаше на изтъкана от слънчева светлина и ясно подчертаваше нейната женственост.

— Все пак е прекалено висока — промърмори Спенс.

— Ти си прекалено нисък — сви рамене събеседникът му.

— Значи признаваш намеренията си, а, Бърк? Представям си какво ще каже Бенет.

— Спенс, ти си идиот — обяви Тристан направо. — Винаги си бил. Бенет може и да не боготвори сестра си, но ще те пребие, задето я обиждаш. На бас на десет гвинеи, че пред него не би повторил и половината обиди, които изрече тази вечер.

Погледът на Спенс стана отровен. Бенет не би се поколебал да го пребие почти до смърт, както и двамата добре знаеха.

— Не съм я обиждал…

— Не била хубава. Прекалено висока е. Мъжкарана. — Изсумтя. — Да не забравяме и намека, че се готви да стане лека жена.

Силно зачервен събеседникът му се опита да възрази:

— Не съм казал…

— А на някои хора няма да им допадне и как петниш името на лейди Кортни.

Тристан кимна към сър Ричард Кампиън, присъединил се към дамите. Носеше му се славата колко добре борави с швейцарски револвери. Винаги носел чифт било в каретата си, било със себе си.

— Добре — съгласи се Спенс бързо. — Разбрах как стоят нещата.

— Чудесно. — Тристан му се усмихна зловещо. — И не го забравяй.

— Няма.

Изгледа Тристан продължително, обърна се и се отдалечи. Тристан отново се загледа в Джоун. Боже, тази вечер тя бе поразително красива. Не само заради роклята, която й стоеше великолепно, а защото цялата сияеше. Усмихваше се и разговаряше с приятелките си и, докато я наблюдаваше, тя кимна и подаде ръка на сър Ричард. Тристан бе готов да заложи и последния си паунд, че интересът на Кампиън е насочен единствено към лейди Кортни, но гледката как държи Джоун за ръка и я отвежда към дансинга го накара да стисне зъби от ревност; отчайваща и болезнена ревност към Кампиън, който танцуваше с жената, която обичаше.

Обичаше?

Тристан застина на място. Повтаряше си неочакваната дума наум. Обичаше палавите пламъчета в очите й, които се появяваха, когато го поставя на тясно; обичаше неописуемата радост на лицето й, докато кръжаха с балон над града; обичаше хладнокръвието й спрямо съзнателните му провокации; не се шокираше и дори му отвръщаше с такива; обичаше начина, по който го слуша и не приема безрезервно мнението му. Открай време всички го смятаха за див и незаинтересован негодник; само тя настоя той да обясни подбудите за поведението си.

А най-много обичаше желанието й той отново да я целуне. Искаше да я види в банята си гола и мокра. Искаше да е в леглото му и да открие колко непредвидима може да е. Искаше да усеща ръцете й около себе си и да знае, че държи на него. Не заради парите му, къщата, титлата, а заради него. Надяваше се с малко убеждаване тя да направи всички тези неща…

Не беше сигурен дали „любов“ е точната дума за чувствата му. През живота си не бе срещал много любов. Знаеше, че има нужда от Джоун, копнее за компанията й и, ако тя държи на него, той вероятно ще извика с цяло гърло от възторг, все едно е спечелил най-големия облог в живота си.

Последното, повече от всичко друго, избистри мисълта му. Обзалагането, както й обясни веднъж, правеше нещата по-интересни; по-важни. Лейди Кортни го предупреди да изясни за себе си какви са намеренията му и тази вечер той си даде точна сметка. Изчака известно време да види дали няма да го обхване тревога или съмнение, че е попаднал в капан. Вместо това изпитваше неистово желание да прекоси залата и да застане до Джоун. Без никакви угризения той му се подчини.

* * *

В продължение на няколко дни Джоун очакваше с нетърпение бала у семейство Брантуд, но в началото той не се оказа особено впечатляващ.

Според нея тя изглеждаше доста добре — почти прелестно — благодарение на последното творение на господин Салваторе. При всяко посещение с Евангелин при него тя подхвърляше идеята за златиста рокля и всеки път той я отхвърляше. Ала един ден, за нейна изненада, й прати мостра: лъскав златист брокат с щампи от листа и цветя. Намерил го в текстилен склад и е склонен да й направи рокля, гарнирана със сатен с цвят на слонова кост, ако тя все още желае. И понеже до момента господин Салваторе само я бе радвал, Джоун му писа още същия ден, че приема. След два дни роклята пристигна и тя възкликна от радост. Беше прекрасна. Когато я облече, косата й изглеждаше по-тъмна, а кожата — по-бледа и наистина не се нуждаеше от никакви допълнителни украси. А най-хубавото бе, че кройката подчертаваше талията й и я правеше да изглежда по-слаба.

Евангелин й зае чифт бели сатенени обувки с ниско токче. Джоун влезе в залата с изправена глава и рамене. Както бе посочила леля й, Тристан бе достатъчно висок, та тя да не се притеснява, че с токчета ще стърчи над него, а освен това бе единственият мъж, с когото искаше да танцува. Целувката в банята се запечата горещо в съзнанието й и тя спря да се преструва, че не жадува за вниманието му. Копнееше той да я забележи и да остане потресен от вида й. Мечтаеше си той отново да я целуне. И това да доведе заветния за всички стари моми момент джентълменът да падне на колене, да признае бурната си любов и да поиска да се омъжи за него, а тя с готовност да каже „да“.

Не очакваше да се случи, но това не й пречеше да си го представя.

Роклята й обаче не произведе очакваното от нея впечатление. Абигейл я изгледа изненадана, а веждите на Пенелопе се стрелнаха високо нагоре.

— Какво не е наред? — попита тя веднага щом леля й се обърна настрана.

Абигейл не откъсваше очи от деколтето.

— Не ти ли се струва прекалено дълбоко?

Джоун се огледа.

— Не повече от онази или онази рокля — посочи тя с очи.

Всъщност кройката на някои рокли почти изцяло разкриваше бюста на жената, която я носеше. Нейната далеч не бе толкова разголена.

— Вероятно изглежда по-ниско отколкото е, защото по него няма дантели. Прилича по-скоро на долна риза.

Тя не се поддаде на изкушението да погледне надолу.

— Но не е! Не ви ли харесва?

— Не прилича на роклите на останалите дами — отбеляза Пенелопе.

— Модерните рокли не ми отиват много. — Джоун леко повдигна блестящата пола. — Ако не ме познавахте, как щях да ви изглеждам?

Абигейл наклони глава.

— Изтънчена. И дръзка.

— Омъжена — добави Пенелопе. — Какво? — сопна се тя, забелязала смаяното изражение на сестра си. — Омъжена за богат джентълмен, склонен да те глези. Има ли нещо обидно в това?

— Не — отвърна Абигейл.

— Чудесно, защото това е целта на живота ми. — Пенелопе отново огледа роклята. — На мен няма да ми отива, но на теб ти стои изключително добре, Джоун.

Леко се разочарова, задето приятелките й не припаднаха от завист, но реши да не мисли повече по въпроса. Никога не си бе поставяла за цел жените да завиждат на дрехите й. Харесваше роклята си и ако и друг — например Тристан — я намираше за прелестна, щеше да го смята за успех.

След няколко минути Абигейл и Пенелопе се извиниха. Майка им, разтревожена от липсата на кавалери за танците, бе накарала сина си да им осигури джентълмени и сега те трябваше да застанат до нея в очакване на партньорите — или поне така се изрази Пенелопе. Абигейл забели очи и промърмори, че всъщност по-разтревожен от майка им е баща им, но те се отдалечиха и Джоун отново остана с леля си. Тя огледа залата възможно по-дискретно и точно зърна тъмната глава на Тристан, когато друг мъж се поклони доста елегантно пред тях.

— Добър вечер, лейди Кортни, госпожице Бенет — поздрави сър Ричард Кампиън.

— Добър вечер, сър.

Джоун направи реверанс. Леля й само сведе глава.

— Изглеждате особено прелестни тази вечер. — Комплиментът бе насочен и към двете, но Джоун забеляза как погледът му се задържа върху Евангелин, забележителна в яркосинята си рокля.

— Нима дойде само за да кажеш очевидното? — попита Евангелин шеговито. — Да, племенничката ми изглежда прелестно и се надявам всички да го забележат.

Джоун се изчерви. Сър Ричард се усмихна.

— Аз го забелязах от най-отдалечения ъгъл на залата. Питам се дали госпожица Бенет ще ми окаже честта да ми партнира в следващия танц.

Тя се усмихна изненадано. Той й направи комплимент; той бе почетен гост тази вечер, а джентълмени от рода на сър Ричард Кампиън нямаха никаква причина да танцуват със стари моми. От благосклонния поглед на леля си разбра, че получава одобрението й.

— За мен ще е удоволствие. Благодаря, сър.

Той я поведе за кадрила.

— Наслаждаваш ли се на бала? — поинтересува се той, докато заемаха място до другите двойки.

Джоун усещаше удивените погледи, които привличаха.

— Да. Но ми се иска леля да му се наслаждава повече.

Той спечели време, като си оправи ръкавицата, и попита:

— В какъв смисъл?

Тя погледна в другия край на залата и видя, че Евангелин ги наблюдава.

— Отказва се от приятни за нея неща, за да ме придружава.

Той я изгледа продължително и изучаващо.

— Изразила ли е някакво неудоволствие?

— Нито думичка.

Танцът започна и известно време те следваха стъпките мълчаливо.

— Имала си голямо приключение онзи ден — отбеляза сър Ричард, докато изчакваха други двойки да изпълнят фигурите.

— Говориш за разходката ми с балона. — Тя сниши глас: — Беше неописуемо! Но доста изплаших леля, за което съжалявам.

— Сигурно те е разбрала, след като уплахата й е преминала — погледна я той нежно.

— И така може да се каже. Във всеки случай имах угризения… Ще ми направите ли услуга, сър?

— Разбира се.

Взе ръката й и заобиколиха двойката отляво, а после — тази отдясно.

— Ще я поканите ли на танц? — Джоун видя как той сви устни. — Заради мен. Ще ми бъде приятно да видя как се забавлява.

Той отново се умълча. В края на танца той се поклони и заяви:

— Бих я канил на всеки танц, ако тя приеме дори един. Не мен трябва да насърчаваш. Благодаря, госпожице Бенет, за приятното изживяване.

Той се отдалечи и Евангелин застана до нея.

— Как танцува сър Ричард? — поинтересува се тя.

— Изключително добре. — Джоун импулсивно стисна ръката на леля си. — Танцувай с него.

Евангелин премигна.

— Не ставай глупава, скъпа. Тук съм в ролята на придружителка…

— И няма нищо лошо, ако изтанцуваш един танц.

— Ще плъзнат клюки — отбеляза по-възрастната дама. — Пък и той не ме е поканил.

— Защото знае, че ще му откажеш. — Леля й само стисна устни и Джоун добави: — Тогава го направи, за да ми доставиш удоволствие. Неприятно ми е да се лишаваш от всякакви радости заради мен.

— Скъпа, и без това не бих танцувала с него. Не смея.

Евангелин нарочно се извърна, за да не гледа сър Ричард, застанал до домакина им, макар очите му често-често да се насочваха към нея.

— Постъпваш като страхливка, не смяташ ли? — Джоун зърна Тристан. Пробиваше си път през тълпата, вторачен в нея. Само от изражението му сърцето й подскочи, а устните й се извиха в тънка усмивка. — Нали ти твърдиш, че любовта заслужава известни рискове?

Леля й я погледна смаяно, но преди да успее да отговори Тристан застана пред тях. Направи дълбок поклон.

— Добър вечер, лейди Кортни. — Гласът му стана още по-топъл, когато се обърна към Джоун: — Госпожице Бенет.

— Лорд Бърк.

На Джоун не й пукаше, че всички отново я гледат. Усмивката не слезе от лицето й, докато правеше реверанс.

— Надявам се да запазиш танца преди вечеря за мен, госпожице Бенет.

Това означаваше, че той ще я придружи на вечерята. На повечето балове Джоун бе вечеряла с родителите си или с приятелките си. Сега направо се замая.

— Разбира се — опита се да отговори овладяно и приветливо, а не задъхана от вълнение.

Той се усмихна широко и вдигна ръка.

— Чудесно.

Прислужник, забелязал жеста му, се приближи с поднос с шампанско.

Тристан се обърна, за да поеме чашите, а Джоун просъска на леля си:

— Изтанцувай танца преди вечеря със сър Ричард. Моля те, Евангелин.

Леля й придоби замислено изражение, докато поемаше подадената от Тристан чаша.

— Много добре — съгласи се тя тихо.

Джоун издиша и успя да улови погледа на сър Ричард. Усмихна му се бързо и лъчезарно и наклони глава към Евангелин, поемайки чашата с шампанско.

През следващите три танца разговаряха непринудено. Никога не бе виждала Тристан толкова чаровен и спокоен. Умееше да поднася нещата така, че тя да се усмихва. Евангелин също изглеждаше смаяна от поведението му, но Джоун всъщност не се изненада. Беше сигурна, че леля й прави всичко по силите си, за да го насърчава. Тази вечер младата дама не изпитваше никакво желание да я спира. Кожата й настръхваше при всеки негов поглед, а и той я поглеждаше често. Очите му се плъзнаха по златистата й рокля с видимо одобрение. Гледаше я сияещ всеки път, когато тя казваше нещо. Като цяло вечерта ставаше все по-прекрасна с всеки изминал миг. Но дали не се дължеше на виното — изпиеше ли си чашата, се появяваше прислужник с нова. Джоун и преди бе пила шампанско, но никога не бе изпитвала тръпката от бълбукането на мехурчетата във вените си. Пое третата чаша и леля й вдигна ръка.

— Да, ще бъде последната — прошепна Джоун. — Знам.

— Извинете, лейди Кортни — чу се гласът на сър Ричард, приближил се към тях. — Умолявам те да ми окажеш честта да танцуваш с мен преди вечеря.

— Приема — възкликна Джоун, преди леля й да успее да отговори. — Както виждаш аз вече имам кавалер, така че можеш да приемеш.

След дълга пауза Евангелин подаде ръка на сър Ричард.

— За мен ще бъде удоволствие, сър. Ще се видим в трапезарията, Джоун.

С бърз, изпълнен с благодарност поглед към Джоун, сър Ричард я отведе.

— Чудесно се справи. — Тристан пресуши чашата си, взе нейната и ги подаде на прислужник до тях. — Най-после момент насаме.

Джоун се засмя, но прозвуча по-скоро като кикот.

— О, не. Исках да танцува, за да й е приятно.

— Надявам се да й е много приятно — натърти той и пое ръката й. — Възнамерявам и на мен да ми е приятно.

— Нима? — Донякъде се затрудняваше да се движи стабилно. — Дяволите да го вземат шампанското! — промълви тя под нос.

— Ще те придържам. — Ръката му обви талията й и я придърпа шокиращо близо до него. Той й се ухили. — По-добре ли си?

— Да, благодаря — отвърна тя, останала почти без дъх. — Много по-добре.

Джоун се отпусна, готова да се наслади на валса. Взетите на заем обувки бяха създадени за танцуване. Чувстваше се стройна и гъвкава и нито сантиметър по-висока от приличното. Роклята й можеше да изглежда не по модата и дръзка, но я интересуваше само неприкритото възхищение в очите на Тристан.

— За какво мислиш? — попита той.

Тя се усмихна замечтано.

— За нищо, всъщност. Наслаждавам се на танца. Много добре танцуваш валс, милорд.

— Това е нещо, а не нищо — отбеляза той.

— Но не си мислех, преди да ме попиташ. Когато зададе въпроса си правилният отговор беше „нищо“.

Той се усмихна.

— Благодаря. Ти си най-желаната ми партньорка.

Тя премигна.

— За… валса ли?

— Да — промълви той, но в зелените му очи се криеше и друг отговор.

Пулсът й се учести.

— И аз бих казала същото.

— Много, много съм благодарен да го чуя.

Без да вдига глава, той огледа залата. Валсът бе към края си. Джоун също се огледа. Евангелин и сър Ричард се намираха в другия край на помещението, по-близо до трапезарията. Изглеждаха погълнати един от друг и за миг тя си пожела сър Ричард да убеди Евангелия да се омъжи за него. Не се съмняваше, че той го желае, както бе убедена, че и леля й копнее за същото, стига да си позволи да каже „да“…

— Имаш ли ми доверие? — промълви Тристан, докато продължаваше да шари с поглед напред-назад.

Ако и двамата не бяха увлечени в ритъма на танца, Джоун щеше да се закове на място.

— Защо?

Очите му се развеселиха.

— Това „не“ ли е?

— Не — отвърна тя бавно.

— Тогава е „да“.

Тя се поколеба само за миг:

— Да.