Каролайн Линдън
Скандална любов (20)

Глава 19

Джоун се прибра и завари Евангелин да крачи напред-назад из дневната.

— О, Джоун, ето те!

Момичето си даде сметка, че дългото й отсъствие е разтревожило леля й. Свали си шапката и я подаде на Смит.

— Да, най-после. Не усетих как мина времето.

Евангелин процеди през стиснати устни:

— Разбирам. — Усмихна се престорено и продължи: — Явно разходката е била доста приятна. Ела да ми разкажеш. Смит, погрижи се да ни донесат чай, ако обичаш.

Икономът се поклони с обичайното си каменно изражение. Джоун започна нервно да хапе устни, докато следваше леля си към салона. Боже, свикна с по-либералното отношение на Евангелин и май този път прекали. Запита се какво ли би казала майка й, ако беше тук, и леко й прилоша.

— Е? — обърна се към нея Евангелин, щом затвори вратата на салона.

— Никога няма да се сетиш какво правихме! Летяхме с балон! — Джоун се усмихна широко и започна да се моли да няма лоши последствия. — Беше пълна изненада за мен и никога няма да забравя преживяното.

Устните на леля й се разтвориха.

— Летя с балон?! Във въздуха?!

— Да. Беше прекрасно — възторжено обяви тя, припомняйки си гледката. — Не се издигнахме много високо, но се виждаше надалече. Градът приличаше на село със скупчени къщи край виещата се река. Видяхме „Сейнт Пол“ и дори — Челси. Не съм и сънувала такова нещо.

— Нито пък аз! — отвърна леля й безрадостно. — Дългото ти отсъствие ме разтревожи… Добре, няма значение. Но лорд Бърк помоли за разрешение да те изведе на разходка с карета, да се движите по земята.

— Возихме се и в карета. До поляната, където беше балонът.

— До поляната? Излезли сте извън града?

— Да — кимна Джоун. Усмихна се широко, за да остави впечатлението, че всичко е в реда на нещата, напълно почтено и не заслужава повече да се обсъжда. Наистина не се замисли за реакцията на леля си, когато Тристан я насърчи да се качи в коша. Не помисли не само за Евангелин, не помисли нито за баща си, нито за майка си. — Трябва да опиташ. Сър Ричард би те придружил, ако го помолиш.

— Сър Ричард е зрял човек — сопна се леля й. — Ако иска да бъде отвят в балон, изборът е негов.

— Не можеш да бъдеш отвят — опита са да възрази Джоун. — Мъже държат въжетата.

— А ако се бяха скъсали, къде щеше да си сега? — възкликна леля й. — Още щеше да се носиш над Англия, предполагам. Или още по-лошо. Помня как един загина, защото балонът ненадейно останал без въздух. Какво щях да кажа на родителите ти?

Джоун прехапа устни, но се овладя.

— Аз съм зряла жена и сама мога да си избера съдбата.

— Баща ти би ме удушил, преди да стигна до края на изречението. — Евангелин притисна слепоочията си с пръсти и си пое дълбоко въздух. — Джоун, скъпа, разбери ме. Никога не съм имала свои деца. Родителите ти ми направиха огромен комплимент, като те повериха на моите грижи. Няма да се преструвам, че знам какво е да оставиш дете на чужди грижи, но бих се хвърлила в Темза, ако нещо ти се случи. И не само за да спестя труда на баща ти да ме убие. Моля те, скъпо мое момиче, не се качвай отново на балон, за да не ми изхвръкне сърцето.

— Нямах представа какво ще правим — обясни тя плахо. — Тристан не ме предупреди.

— Нито пък мен! — сопна се леля й. — Ще си поговоря с него по въпроса!

— Добре — прошепна Джоун вече напълно сплашена.

Евангелин се поколеба, поклати глава и отиде до шкафа в ъгъла.

— За една сутрин загубих година от живота си! — Отвори бутилка бренди и си наля щедра доза. — Добре че нямам деца. Щях да съм ужасна майка.

Изпи половината бренди на един дъх.

— Не говори така. — Джоун бързо прекоси стаята. — Много съжалявам. Не биваше да го правя. Просто… Просто не се замислих. Стори ми се дръзко приключение, въжетата държаха балона, а Тристан ме увери, че е напълно безопасно…

Леля й я изгледа изпитателно.

— А ти самата не си осигуряваш достатъчно дръзки приключения, така ли?

Не, не беше участвала в такава авантюра. Независимо дали означаваше, че е дива по нрав, неконтролируема и безразсъдна, или дъщеря, която не уважава уроците на майка си, летенето с балон бе едно от най-вълнуващите начинания, които бе предприемала. Когато кошът се отдели от земята и Тристан я прегърна, за да не залита, тя се почувства едновременно жива, притеснена, екзалтирана и по-развълнувана откогато и да било.

Евангелин отпи отново от брендито и остави чашата.

— Ела тук. — Отиде до дивана и потупа възглавницата до себе си. Джоун седна и Евангелин се наведе към нея. — Беше вълнуващо, защото винаги си искала да летиш с балон ли? Или защото майка ти не ти позволява да се впускаш в подобни лудории и си видяла шанс да изпиташ нещо ново? — След кратка пауза продължи: — Или беше вълнуващо, защото лорд Бърк те заведе?

— Щях да изпитам същото дори да бях с друг — отвърна тя зачервена.

Веждата на Евангелин се стрелна нагоре.

— Нима? Значи нямаше особено значение, че си била с Тристан?

Нарочно натърти името и Джоун си даде сметка, че го нарича така, откакто се върна.

— Той ме помоли да се обръщам към него по име — защити се тя. — Познаваме се от деца, добър стар приятел е на Дъглас и не бих го наричала така пред хора, естествено. Колкото до останалото… — Вдигна ръка, но тутакси я отпусна безпомощно. — Май може да се каже, че беше вълнуващо заради всички неща, които ти изброи.

— Разбирам. И въпреки това си убедена, че той няма никакво намерение да се ожени за теб, така ли?

— Не. Не спомена нищо такова — отвърна тя, избягвайки погледа на леля си.

— Но ако го спомене…

Джоун си замълча.

— Така си и знаех — промълви леля й нежно. — Защо мислиш, че майка ти е така настроена срещу него?

— Смята го за див. И той е такъв — добави Джоун, за да бъде честна към майка си. — Може да е невъзпитан, арогантен и крайно недискретен. Не се интересува какво приказват хората за него, а си наясно колко държи мама на почтеността.

— И въпреки това? — насърчи я Евангелин. — Какво промени мнението ти за него?

Младата госпожица затвори за момент очи.

— Никога не съм изпитвала тръпка като днешната — призна тя. — А той го бе подготвил изцяло и специално за мое удоволствие. Вбесява ме, но причината донякъде е, защото често изрича неща, които аз бих искала да кажа, но не смея. Нямам търпение да го видя, защото у него има нещо неустоимо. Получава се своеобразно състезание: колкото повече ме обърква, толкова повече ми се иска да спечеля.

— Доста е привлекателен — отбеляза Евангелин. — И трябва да призная: пред мен не се е държал невъзпитано.

Джоун се раздвижи неспокойно на мястото си.

— Мама си състави мнение за него много отдавна. Беше дошъл да прекара една ваканция вкъщи с Дъглас. В толкова каши се забъркаха, че дори татко им повиши тон.

— Глупости. Жестоко е да виниш зрял мъж за бели, които е направил през детството си.

— Оттогава не се старае особено, за да оправи грешките. Насърчава разпуснатите нрави на Дъглас и явно му доставя удоволствие да не се подчинява. — Джоун въздъхна. — Тя ме накара да се закълна, че няма да танцувам повече с него.

— А баща ти споделя ли това отношение към лорд Бърк?

— Нямам представа — премигна тя. — Не си спомням някога да съм чувала мнението му за Трис… лорд Бърк. Най-вероятно обаче е съгласен с мама.

За пръв път по устните на Евангелин се появи лека усмивка.

— Лицемерно е от негова страна. На млади години брат ми с възторг би летял с балон и определено би възразил въжета да го придържат към земята. Ако трябва да съм честна, лорд Бърк доста ми напомня за баща ти на същата възраст. И отлично помня как се промени, когато срещна майка ти.

Понякога отявлените женкари се влюбват…

— Как се промени? Мама едва ли би харесала един нехранимайко.

— Беше нехранимайко, докато не поиска да й се хареса — уточни Евангелин. — Първоначално тя изобщо не го одобряваше. — Кимна, видяла смаяното изражение на Джоун. — Отказваше да танцува с него и когато той я попита защо — той беше примамлива партия — майка ти му обясни съвсем точно. Той се раздели с най-лошите си приятели, намали ходенето на лов и продължи да я кани да танцуват. Според клюките тя си играела с него като хванала се на кукичката риба и успя да го укроти, но това бе възможно, защото той се стремеше да спечели благоразположението й. Заради нея промени някои от навиците си, а тя започна да го разбира и да го приема такъв, какъвто е.

— А ти? Спомена, че не си обичала съпрузите си.

Ведрото изражение на Евангелин изчезна.

— Татко избра първия ми съпруг. Бях млада. Прекалено млада, за да разбера колко сме различни с лорд Кънингхам. Вторият ми брак бе по-приличен. Имах по-големи надежди, че ще обичам лорд Кортни, но… Твоите родители постъпиха по-мъдро от мен в любовта.

— А сър Ричард? — Джоун погледна леля си. — Него го обичаш.

Евангелин придоби непроницаемо изражение.

— Говорехме за теб и дали искаш да насърчиш лорд Бърк.

Така поставен въпросът… Да, искаше.

— Кара ме да се чувствам желана — призна тя. — С никой друг не съм го изпитвала.

— Намира те за много съблазнителна, ако съдя по начина, по който те гледа.

— А понякога ме обзема и желание да го ударя — добави Джоун.

Евангелин се усмихна.

— Нещата ми звучат обещаващо. Никога не съм разбирала защо хората гледат на брака като на нещо изпълнено само с блаженство и съгласие.

— И според теб редно ли е да го насърча?

— Уреди експедиция с балон, само и само да те впечатли. Покани те на танц. Дори се впусна в спор, за да получи съгласието ти. Достатъчно клюки съм чула, за да съм наясно, че невинаги е в почтено обкръжение и определено не е подходящ да танцува с неомъжени млади дами. Дори да припишеш цялата вина за случващото се на Дъглас, убедена съм, че брат ти никога не му е казвал да гледа на теб като на интригуваща загадка, за която непрекъснато да мисли и да копнее да разреши.

— Чувството е взаимно — промълви Джоун.

Тристан Бърк представляваше енигма за нея и той не напускаше мислите й. Шилингът, все още в ръкавицата й, където той го пъхна, беше същински талисман за обещанието му да я целуне отново.

— Но в други отношения бихме се влудявали взаимно — добави тя.

— Предлагам да му позволиш да те целуне — заяви внезапно Евангелин.

Очите на Джоун за малко да изскочат от смайване.

— Какво?!

— Първо: ще докаже, че иска да те целуне и в твое лице вижда привлекателна жена. Второ: начинът, по който един мъж целува, говори много за него. Лека целувка по бузата не означава нищо. Така мъжете целуват сестрите си. Целувката, която те поглъща, говори, че интересът на мъжа се свежда до… — Евангелин деликатно се изкашля — … непочтени намерения — довърши тя. — Но целувката, която те предразполага, съблазнява и изкушава да отвърнеш… Така те целува мъж, ако иска да спечели сърцето ти.

— Как, за бога, ги различаваш една от друга? — поинтересува се Джоун, възвърнала си способността да говори.

Лицето й пламтеше. Усещаше как сърцето й бие учестено. Той вече я бе целунал и това само бе объркало нещата още повече.

— Зависи колко искаш да те целуне. — Евангелин явно бе изтълкувала погрешно смаяното й мълчание. Леля й се пресегна и я хвана за ръката. — Целувка, само целувка, няма да те погуби. Дори майка ти несъмнено е позволила на баща ти да я целуне, преди да приеме да се омъжи за него. Жената трябва да е сигурна в чувствата си и чак тогава да се врече на един мъж за цял живот.

— Благодаря за съвета — успя да промълви Джоун.

Извини се и бързо излезе от салона; ръцете й трепереха, а сърцето й биеше лудо. Шилингът изгаряше дланта й. Свали ръкавицата и пъхна лъскавата монета дълбоко навътре в чекмеджето на писалището си, след което рязко го затвори. За миг остана седнала, стиснала здраво ръце. Припомняше си целувката, а думите на леля й подпомагаха тълкуванията й.

Не беше лековата целувка, както мъж би целунал сестра си. Дали я беше погълнал? С известно неудобство трябваше да признае, че искаше да бъде погълната, защото се чувстваше… така приятно. Но той само я беше целунал. Съвсем ясно помнеше как се озова притисната към Тристан, ала той не посегна да докосне гърдите й. Както знаеше от „50 начина да съгрешиш“, щом един мъж желае една жена, целуването е само прелюдията. Не че тя някога би се впуснала в покварата, описвана от лейди Констанс, но… човек неволно се питаше…

Джоун си пое дълбоко въздух и леко прокара пръсти по шията и гърдите си, опитваше се да си представи, че Тристан я докосва. Кожата й настръхна, а зърната й щръкнаха и станаха извънредно чувствителни. Тя потрепери. Тристан би ли я галил както сър Еверард милваше лейди Констанс? Би ли искал да я люби и да й достави удоволствие, докато я докара до припадък? Отново се помилва, омаяна и сепната от усещанията. Джанет я бе мъмрила много пъти, че е неприлично човек дори да се погледне гол в огледалото, но лейди Констанс често се разголваше пред възхитения поглед на сър Еверард.

Боже, помощ. Това ли бе да си с мъж? Да те желае мъж? Усещаше кожата си прекалено гореща и стегната, кръвта й бушуваше. Затвори очи и притисна коленете си едно в друго, защото болката от гърдите й се бе разнесла надолу по цялото й тяло. Едно бе да се чувстваш приятно възбудена, когато четеш история как мъж докосва жена, и съвършено различно е да си представяш как определен мъж докосва теб. Отвори очи и зърна чантичката си върху леглото, където я бе захвърлила. Скочи, взе я и извади новия брой на „50 начина да съгрешиш“. Загледа се в семплата илюстрация на корицата. Независимо какво каза пред него в тези похотливи истории имаше малко любов и романтика. Бяха порочни до краен предел и тя се запита дали той наистина не знае за какво става дума. А ако знаеше, щеше ли да й ги набавя, без да го движи някакъв скрит мотив? Струваше й се невъзможно някой да не е наясно какво представляват, но пък и той не приличаше на никого от познатите й. Не се мяркаше често по светски събития; Джоун не би се затруднила да преброи на пръстите на едната си ръка колко пъти го бе засичала по балове и соарета преди съдбовната среща в къщата на Дъглас. Щом дружи с брат й, вероятно прекарва дните си по боксови мачове и конни надбягвания, а нощите — в игрални домове и кръчми. Дори всички жени в града да говореха за „50 начина да съгрешиш“, по нейна преценка Тристан избягваше повечето жени…

Освен нея.

Остави брошурата, обзета от внезапна тревога на какви мисли може да я наведе. Откъде да знае, че ухажването така обърква човек?