Каролайн Линдън
Скандална любов (11)

Глава 10

— Бърк? Ето те! Ще те помоля за услуга.

Тристан спря на стълбищната площадка. От срещата в боксовия салон се постара почти да не се виждат с Бенет. Не беше трудно да отсъства от къщата през по-голяма част от деня, но не се оказа толкова лесно да избягва любимите места на Бенет за прекарване вечер. Очакваше да го изхвърли от дома си. Определено не беше кой знае каква голяма трагедия, но щеше да му е неприятно да загуби приятел заради някакъв си валс. В края на краищата танцът не му беше харесал чак толкова много.

И по-добре да не мисли за случилото се след валса…

Последва домакина си, който отново се бе върнал в покоите си.

— Какво е това? — попита той озадачен на прага на спалнята.

Бенет прокара пръсти през косата си и без това разчорлена.

— Къде са проклетите ми ботуши? Не онези от „Хоуби“, а за езда? — Наведе се да надникне под леглото. — Мърдок! — изкрещя Дъглас. — Къде са ботушите ми?

Тристан отстъпи встрани, докато Мърдок влизаше в стаята с ботуши в ръце.

— Ето ги, сър. Точно ги чистех. — Единият ботуш наистина беше лъснат, но по другия все още личаха следи от кал.

— Остави ботушите. — Бенет ги грабна и ги запрати в отворения сандък зад гърба си. Прислужникът трепна, когато засъхналата кал се посипа по сложените вече вътре дрехи, но Бенет не го забеляза. — Дай ми палтото. И дрехите за езда!

— Да, сър.

Мърдок изчезна.

— Ще пътуваш ли? — поинтересува се най-после Тристан и се облегна на касата.

Бенет очевидно не възнамеряваше да го изхвърли на улицата.

— Да. — Бенет хвърли на пода смачкана риза, за да отвори чекмеджето на бюрото и започна да рови в него. — Заминавам за Норфолк.

Веждите на Тристан се стрелнаха нагоре.

— По това време на годината?

— Още сега. — Бенет изруга, извади книжата и ги пусна върху ботушите. — Нямам време да ги подреждам сега… Мърдок, повика ли вече карета? — провикна се той.

Тристан се заслуша.

— Направил го е — осведоми той приятеля си, след като чу едно приглушено „да“ отдолу. — Защо си се разбързал така?

Бенет се завъртя в кръг сякаш не знаеше с какво да се захване. Изглеждаше поразен.

— Баща ми ме праща в „Ашуд Хаус“. Преди две седмици е имало наводнение и някои от постройките са пострадали. Ще надзиравам ремонта.

Веждите на Тристан отново се стрелнаха нагоре. За пръв път чуваше бащата на Бенет да се обръща с някаква молба към сина си. Не му се струваше добър знак, че само приготвянето на багажа е докарало Бенет до състояние, при което би бил лесна плячка за всяка пърхаща жена.

— Колко неудобно…

— Не, не. Нямам нищо против, но… — Пое си дълбоко въздух, за да се овладее. — Всъщност майка ми е много болна. Татко ще я води в Корнуол, за да диша морски въздух и да укрепи дробовете си. Иначе той възнамеряваше да контролира от Лондон ремонта в Норфолк и да отиде там след месец, когато приключи сезонът, но сега… Сега изпраща там мен и това е положението.

С нов прилив на решителност Бенет събра приборите си за бръснене и също ги пусна в сандъка.

Аха. Значи това било: сър Джордж праща сина си в провинцията не толкова в израз на доверие, а по необходимост.

— Пожелавам скорошно оздравяване на майка ти.

Бенет го погледна с благодарност.

— Та каква услуга искаш? — попита го Тристан предразполагащо.

За него нещата се уреждаха чудесно; след няколко седмици в Норфолк Бенет ще забрави всичко за опасния валс. С малко късмет къщата на Тристан ще бъде поправена, преди Бенет да се върне, и тогава напрежението от съвместното им съжителство ще изчезне. Колкото по-голямо разстояние има между него и Бенет, толкова по-добре.

— А, да, за малко да забравя. — Дъглас отметна падналата на челото му коса. — Ще се грижиш ли за Джоун вместо мен?

— Моля?! — Тристан застина.

— Родителите ми я оставиха в Лондон. Мама се страхува да не я зарази. Поверили са я на леля ни, лейди Кортни, но тя е малко… Редно беше аз да наглеждам и двете, но възникна тази задача в Норфолк.

— Какво имаш предвид под да се „грижа“ за нея?

Сърцето му биеше като чук в гърдите. Да се грижи за Фурията?! Да рискува да загуби разсъдъка си близо до нея?! По настояване на Бенет даде клетва да я избягва.

Бенет махна пренебрежително с ръка.

— Дръж си ушите отворени дали не се е забъркала в нещо — уточни той. — Погрижи се да се позабавлява. Танцувай с нея един-два пъти. Просто отвлечи вниманието й от това, което се случва, нали разбираш? Не искам кой знае колко. — Изведнъж погледна Тристан доста изпитателно. — Нали онзи ден каза, че ти е било приятно да танцуваш с нея?

— В същия разговор ти ме предупреди да не се доближавам повече до нея — напомни му Тристан. — Такава била и заповедта на майка ви. Сега многоуважаваната ти родителка е извън града и ме натоварваш със задачата да обръщам внимание на сестра ти и да танцувам с нея, така ли? На толкова голям глупак ли ти приличам?

Ушите на Бенет почервеняха.

— Няма нищо глупаво. Просто прави за нея каквото аз бих направил.

Тристан присви очи.

— И какво, по дяволите, би направил за нея, ако останеш в града? Когато за последен път ви видях да си говорите, ти сипеше клетви по неин адрес.

— Да, помня. — Бенет си прочисти гърлото. — Но това беше преди. Нещата се промениха. Аз бих наглеждал сестра си в отсъствието на татко. Щях да се грижа да излиза, да не се забърква в неприятности. Иди да пиеш няколко пъти чай с нея, слушай я, докато бъбри. За такива неща те моля.

— Бенет, това е най-идиотската идея, която някога ти е хрумвала — заяви Тристан напълно искрено.

Приятелят му направи гримаса.

— Нямам кого друг да помоля. Дънуд е магаре, Хукман е пияница, а Спенс… За нищо на света не искам Спенс да се навърта около сестра ми. Ти, от друга страна, вече танцува с нея и не полудя от преживяването. Ти си… За нея ти си недосегаем, не разбираш ли?

Тристан стисна ръце в юмруци; по-скоро от мрачно, а не от радостно предчувствие.

— Значи си луд, ако си въобразяваш, че ми се иска да прекарам остатъка от сезона под гневните удари на хапливия й език!

— Опитай се да я омаеш. — Ненадейно Бенет се усмихна. — Веднъж тя го постигна с теб. Не искаш ли и ти да опиташ? Обзалагам се на десет гвинеи, че ще обуздаеш нрава й за две седмици.

Лорд Бърк свъси вежди и отговори нещо грубо.

— Двайсет гвинеи! — предложи Бенет и се ухили самодоволно.

— Разкарай се! — изръмжа Тристан.

Представи си Бенет срещу себе си на боксовия ринг. Но това… Това бе далеч по-ужасно. Да посвети вниманието си на госпожица Бенет? Отново да танцува валс с нея? Да се изложи на нападките на хапливия й език? И всичко това, без да я целуне отново, защото се закле да не го прави. Не, не. Бенет трябва да не е с всичкия си, ако си въобразява, че това е приемлива идея. Той по-добре от всеки друг знае какви жени харесва Тристан: вдовица, или омъжени, готови за авантюри и ласки. Лейди Бенет ще получи сърдечен удар, ако разбере, че собственият й син го е предложил.

— Бърк. — Бенет престана да се смее и стана сериозен. — По дяволите, Трис. Баща ми не е тук, мен няма да ме има. Джоун създава проблеми, но не е зла. И ми е сестра. Не искам да я сполети нещо лошо. На никого не вярвам, както вярвам на теб. Вечно ще съм ти задължен, ако направиш това за мен.

Трис? Затвори очи, чувайки името от детството си. С Дъглас бяха приятели от почти двайсет години; заедно бяха преживели много несгоди, но той никога не го изостави като другите дружки, които идваха и си отиваха. Явно благодарение на тази дружба Бенет не осъзнаваше, че оставя агнето под грижите на вълка; не че госпожица Бенет приличаше на безпомощно агънце; тя по-скоро не се страхуваше от нищо. По-скоро апетитът на Тристан към нея бе вълчи.

— Добре — прие той, поемайки си дълбоко въздух и отвори очи. — Ще я наглеждам, но ако ми нареди да я оставя на мира, ще се подчиня на желанието й. Съгласен ли си?

Изражението на Бенет се успокои.

— Съгласен съм. — Протегна ръка. — Благодаря.

С надеждата да не допуска огромна грешка Тристан я пое.

— Не забравяй: ти ме умоляваш да го направя.

— Няма, разбира се. — Бенет се захвана отново с опаковането на багажа си. — Ще я помоля да не е прекалено рязка с теб.

Не това имах предвид, помисли си Тристан. Кимна и си тръгна, преди да попадне в нов капан.