Каролайн Линдън
Скандална любов (22)

Глава 21

В салона завариха Евангелин и заедно поеха нагоре по още недовършеното стълбище. От капандурата над него струеше светлина и го огряваше красиво. Леля й се възхищаваше на постигнатия ефект — естествената светлина достигаше до долните етажи, а Джоун бе във възторг от всичко постигнато от Тристан. Той не просто ремонтираше къщата; изграждаше я почти наново. Отстраняваше всичко, което някога го бе правило нещастен, и я превръщаше в своя, като въвеждаше всевъзможни новости. Беше чувала и виждала съвременни подобрения, но никога толкова много на едно място. Прокара пръст по дъбовия парапет и се постара да не се запита дали той си представя модерната си приветлива къща пълна със съпруга и деца.

Разгледаха всички помещения. Евангелин отиде заедно с тях най-горе, за да видят къде са били нанесени най-големите щети. Тук въздухът ухаеше на пресни стърготини и на хоросан. Тристан им обърна внимание на осъвременената система от звънци, стигаща чак до слугинските стаи. Показа им и пристройката отзад, която позволяваше да постави тоалетни на всеки етаж. Демонстрира им как инсталираните водни помпи изкачват водата лесно и бързо до спалните. Въведе ги в основната гостна с изглед към площада. Там се полагаше нов паркет, защото въглени от камината бяха изгорили старото дюшеме, а наводненията го бяха доунищожили.

— Рядко къща ме е изпълвала с такава завист — призна Евангелин на Тристан, докато наблюдаваше как майсторите оформят пода. — Безсрамно ще открадна идеята ти и ще подредя така паркета у дома.

— Цялата заслуга е на господин Дейвис.

Тристан посочи един от работниците. Мъжът вдигна глава и свали шапка.

— Нима? Господин Дейвис, за колко време ще бъде покрит целия под?

Тристан остави Евангелин да разпитва майсторите и придърпа Джоун настрана.

— Трябва да ми помогнеш да избера мебели — обяви той.

Тя се засмя.

— Но защо аз? Вероятно имаш свои предпочитания.

— Да — кимна той. — Знам какви технически подобрения искам да направя. Държа човек да може да стои прав и в слугинските помещения, но по-фините допълнения — завеси, килими и други такива — ми убягват.

— Не е трудно всеки да ги избере — опита се да отклони поканата тя, но той поклати глава.

— Грешиш. Не е трудно, но не всеки ще го направи добре, така че къщата да стане топла и приветлива. Държа на това повече, отколкото да сътворя палат за приеми.

Джоун не знаеше какво да отговори. Той я гледаше така прямо и с очакване…

— Това да бъде основната спалня — посочи тя. — Твоята спалня.

— Тук още няма легло.

Тя си навлажни устните и отбеляза:

— Но ще има.

— Да — съгласи се той. — До няколко седмици. Какво да виждам, когато се събудя?

Мен, помисли си тя, внезапно изпълнена с копнеж. Боже, помощ! Влюбваше се в него и започваше да си го представя в леглото му. Това никак не й помагаше да участва в превръщането на някогашната тъмна и мрачна къща в негов дом.

— Ами… Тъмносиньо — предложи тя тихо. Синьото бе любимият й цвят. — С драперии около леглото.

— Какви? С китайски мотиви ли?

— Не! — Стараеше се да не мисли за спалнята като за своя. — Нещо естествено, сякаш внася част от градината вътре.

Той бавно се усмихна.

— Отлично предложение. С твоя помощ ще обзаведа къщата за нула време.

Тя се засмя.

— Още си далеч от този момент.

— Не подценявай решителността ми. Искам да стане възможно най-бързо. — След кратка пауза продължи: — Обикновено получавам желаното. — Джоун мълчеше, изпълнена с надежда и трепет, но той се извърна. — Дъждовете почти не бяха засегнали тази стая. Само прозорците се нуждаеха от ремонт. Очаквам до седмица да бъде боядисана в синьо, благодарение на съвета ти.

Тя издиша, преди да попита:

— Кога ще се нанесеш?

— Скоро. Много скоро. — Прекоси стаята и стигна до една врата в далечния ъгъл. — Имам да ти покажа още нещо. Това е най-впечатляващото място.

Джоун го последва. Вече се чувстваше впечатлена. Намираха се в доста по-различно помещение — светло, но малко, боядисано в яркожълто и с цял ред прозорци на едната стена. Бяха обаче високо; почти не виждаше през тях, както стоеше права. А под тях…

— Какво ще кажеш? — попита Тристан.

— Това стая за… къпане ли е?

Джоун гледаше ваната; беше твърде голяма.

— Именно.

— Цяла стая за къпане?! — повтори тя. — Защо?

Къщите в провинцията обикновено имаха отделни помещения за къпане или дори цели пристройки за къпане, ала в провинцията разполагаха с предостатъчно място. Но това бе градска къща, при това — не от най-големите.

— Заради това.

Той отвори със замах вратата.

Джоун се вторачи в металната конструкция вътре.

— Какво е това?

— Система за загряване на водата. От резервоара на покрива този бидон се пълни с вода. — Потропа с ръка по него и се чу метален звън. — Хитроумно устройство. Събраната дъждовна вода е достатъчна да напълни ваната, а излишъкът отива в основната цистерна на двора. Когато запалиш огън в печката отдолу, водата се затопля. После отваряш тази клапа… — завъртя ръчка на стената — … и горещата вода пълни ваната.

Пред очите й потече вода от устата на лъвска глава, монтирана на стената над ваната.

— Водата наистина ли е топла?

Джоун свали ръкавицата си и докосна с пръсти водата, която продължаваше да се лее от лъвската уста. Стори й се студена.

— Първо трябва да бъде загрята. Виж: това е специално изградена печка. — Дръпна решетката под бидона. — За половин час цялата вода вътре ще се стопли. Ако се включи този агрегатор, ще отнеме още по-малко време — добави той и докосна дръжка в горната част на бидона. — Разбърква водата и тя се нагрява равномерно. Идеята е моя.

— Твоя? — възкликна тя. — Ти си го конструирал?

Той се засмя.

— Не. Само агрегатора. — Завъртя клапата и леещата се вода от устата на лъва намаля и постепенно спря. Водата се изтече през дупка в долния край на ваната. — Много по-удобно е, отколкото да се носят кофи от кухнята. За този апарат е необходим само един прислужник — да запали огъня и да пусне агрегатора. После водата се отича в канализацията и така се спестява още труд.

— Да, разбирам какво имаш предвид…

Тя огледа помещението с доста по-голямо уважение. Да, беше екстравагантност, но много примамлива. На Джоун й допадаше идеята да лежи във вана с гореща вода. Джанет не одобряваше подобни неща; твърдеше, че хладката вода е полезна за младите хора.

Тристан очевидно много се гордееше с това помещение. Отвори долап и показа полици за кърпи, пешкири и сапуни.

— Кухненският комин минава точно отзад и така топли пешкирите вътре. Няма нищо по-хубаво от топла кърпа след баня в студен мартенски ден.

— Представям си — промълви тя замечтано.

— Някакъв човек от Лудгейт изобретил нещо, наречено душ. Позволява ти да се къпеш прав, а водата те облива все едно си под водопад — продължи той. — И такъв ще си набавя.

— Докато стоиш прав?! — Тя се засмя. — А какво ти пречи да стоиш прав и прислужникът да те облива с вода?

— И какво му е привлекателното? — ухили се той.

— Значи, ако няма някакъв механизъм, не ти се струва привлекателно, така ли? — Тя сбръчка нос. — На мен ми стига прислужницата да ме полива, благодаря.

Той не отвърна нищо. Веселата му усмивка изчезна, а вниманието му се изостри. Джоун улови вторачения му в нея поглед и изведнъж се сети, че са напълно сами. Къщата беше смълчана; работниците вероятно си почиваха.

Тя навлажни устни и попита:

— За какво мислиш?

Целеше да разсее напрежението, но вместо това гласът й прозвуча ниско и дрезгаво.

Той постави ръце върху ръба на ваната.

— Представях си как ще изглеждаш, ако се къпеше в тази стая. Кожата ти вероятно ще блести, когато си мокра. Виждам как ръцете ти се плъзгат по тялото, докато се къпеш. Ще си поруменяла от парата…

Мили боже. Точно такива неща се случваха на лейди Констанс. Сърцето на Джоун подскочи. Тристан си я представяше в неговата баня!

Стисна ръце, за да прикрие потреперването им.

— Много си прям.

— Да си го представям или да го изрека?

И двамата не помръдваха, а стаята се смаляваше с всеки изминал миг.

— Да го изречеш, разбира се. — Какво да предприеме? Отчаяно искаше той да я целуне. Още докато бяха долу тя изпита това желание. Беше безсмислено да го отрича повече. Но имаше проблем: не знаеше как да бъде съблазнена. Лейди Констанс би се справила, ала Джоун бе в пълно неведение какво да прави оттук нататък. — Отдавна претърпях поражение и разбрах, че не мога да обсебя ничии мисли — призна чистосърдечно тя.

Едното крайче на устата му се вдигна нагоре.

— Аз претърпях поражение. Обсебила си мислите ми от мига, когато те видях пред прага на брат ти.

Тя го изгледа кисело. Не звучеше много обнадеждаващо, като се има предвид какво стана тогава… Ала изписаното по лицето му желание сега я възпря да каже каквото и да било.

— Тогава исках да сваля отвратителната ти рокля и мислех дали да не те целуна, за да спечеля спора ни. Нещо повече — в книжарницата ми хрумна да ти прочета някои похотливи стихотворения, за да видя как се изчервяваш.

— Не може да бъде! — възкликна тя.

— Знаеш, че беше така — възрази той. — И щеше да си заслужава да ме шамаросаш, защото, за бога, Джоун, така прелестно се изчервяваш.

— Не е вярно! — сопна се тя, но усещаше как и в момента лицето й е червено като тухла.

— Престани! — смъмри я той тихо. — Престани да изтъкваш всеки недостатък, който си въобразяваш, че имаш. Не си прекалено висока. Не си прекалено пълна. Поруменяваш като зрели ягоди под топка сметана и устата ми се пълни със слюнка при мисълта как те вкусвам.

Сърцето й заби така лудо, представяйки си устните му върху кожата си, че Джоун се изплаши да не получи сърдечен удар.

— Ако имаш толкова високо мнение за мен, защо се държа така провокативно?

— Защото се държа така. — В гласа му не се долавяше никаква нотка на извинение. — Не съм кой знае какъв джентълмен. И мислите ми за теб определено не са особено благородни.

— А какви са? — прошепна тя.

Той мълчаливо застана съвсем близо до нея. Стъпките му отекваха ритмично с ударите на сърцето й. Джоун отстъпи назад, но се озова с прилепнал към стената гръб. Погледна го в очите. Не забеляза никаква насмешка, никаква дяволитост. Извисяваше се над нея, видимо запленен. И за нейното тяло можеше да се каже същото.

— Пак ли ще ме целунеш? — попита тя, вдигайки несъзнателно лице към неговото.

— Ще ми позволиш ли?

Докосна връхчето на брадичката й и плъзна пръст по челюстта й; постепенно ръката му стигна до врата й в основата на тила.

Тя навлажни устни. Ставаше й все по-трудно да диша.

— Знаеш, че ще ти позволя.

— А на драго сърце ли? — Гласът му се сниши до чувствен шепот. Пръстите му леко я стиснаха за врата и я придърпаха напред.

Джоун постави първо едната, а после и другата си ръка върху гърдите му. Бяха топли и солидни. Усещаше как сърцето му бие учестено като нейното.

— Да.

Той наведе глава, и устните му леко се допряха до нейните.

— Защо?

Тя затвори очи и отметна глава още по-назад.

— Защото искам.

Последва нов допир на устните му върху нейните, този път малко по-продължителен.

— Защо?

Пръстите й стиснаха реверите на сакото му.

— Ти защо искаш да ме целунеш?

Тя се надигна на пръсти, в опит да скъси разстоянието помежду им.

Той хвана брадичката й и прокара устни по клепачите й. После я погали по шията, по рамото, спусна ръка по гърба й и спря върху дупето й. С изненадваща сила притегли бедрата й към своите. Джоун отвори широко очи, усетила го плътно до себе си. Благодарение на „50 начина да съгрешиш“ знаеше точно коя част от него усеща така набъбнала в долната част на корема си.

— Защото искам да го искаш, Джоун Бенет — отвърна той. Дъхът му изгаряше бузата й. — Отчаяно искам да го желаеш.

За да е още по-убедителен, той я притисна плътно към стената и опря набъбналия си член върху интимните й части.

— Искам да те целувам, докато забравиш името си — продължи да шепне той. — Искам да те докосвам, докато не започнеш да викаш от блаженство. Искам да видя как се изчервяваш от главата до петите, докато те довеждам до оргазъм след оргазъм. Искам да ти причиня такива неща, от които би се изчервила само да ги чуеш. — Размърда бедрата си. — Трябва да знаеш, че ме омагьоса и полудявам от желание да те видя, да говоря с теб и дори — да споря.

— В момента не споря — отвърна тя задъхано.

— Чудесно.

Устните му — горещи и настойчиви — се впиха в нейните. В желанието си да го усети още по-плътно до себе си Джоун се вкопчи в него. След миг той отдръпна глава и се наложи тя да си поеме дълбоко въздух, за да не залитне.

— Господи — промълви тя, — спечели си обратно шилинга…

— Не ме интересува проклетия шилинг! — изръмжа той. — Отвори си устата, когато те целувам.

— Защо? — попита тя и той се възползва от случая.

Устата му отново се впи в нейната, а езикът му се намести между устните й. Пръстите му прихванаха по-стегнато шията й, а палецът му се плъзна по брадичката й, вдигайки леко главата й, за да му е по-удобно да я целува. Езикът му се промъкна в устата й и Джоун простена безпомощно. Продължаваше да се държи вкопчена в него, за да се крепи на крака. Дясната му ръка, все още върху дупето й, започна да я приближава и отдалечава от него в равномерен ритъм. Усети, че е готова да се разтопи и бедрата й се задвижиха заедно с неговите. Тристан отново изръмжа и вкара език още по-дълбоко в устата й. Ръцете на Джоун се плъзнаха нагоре и обвиха врата му. Усети го как се напряга, сякаш се готви да се отдръпне и тя се вкопчи още по-силно, леко засмуквайки езика му, преди той да успее да прекъсне целувката.

Усети как той потрепери в ръцете й. Стисна я по-силно и я изправи на пръсти. Кръвта й бушуваше във вените като пълноводен поток през пролетта. Беше опияняващо усещане и тя не искаше никога да свърши.

Изведнъж Тристан застина и откъсна устни от нейните.

— Тихо — прошепна той, когато тя го погледна замаяно.

— Джоун? — чу се гласът на Евангелин. — Лорд Бърк? — Имаше нещо заповедническо в тона й. Стъпките й долетяха от съседната стая. — Къде сте?

Джоун преглътна. Открехнатата врата ги прикриваше, но това щеше да продължи само още секунди. Тристан я пусна да стъпи отново на пода и я подкрепи, за да не залитне, когато пристъпи назад.

— Тук сме — обади се тя и прочисти гърло, за да не звучи така дрезгаво. — Тук сме, Евангелин.

Леля й бутна вратата. Тристан, съумял междувременно да отстъпи още крачка назад, се поклони. Беше успял дори да приглади сакото си и единственият признак за изпепеляващата го допреди малко страст бе само зачервеното му лице и странният блясък в очите му.

— Показвах на госпожица Бенет банята си — побърза да обясни той. — Това е най-голямата ми гордост в къщата.

Острият поглед на Евангелин се плъзна от единия към другия. Джоун се опита да изглежда невинна и се надяваше косата й да не е издайнически разрошена.

— Стана доста тихо и не знаех къде да ви търся.

— Възхищавах се на килера към банята — уточни припряно племенничката й. За щастие Тристан бе оставил вратата отворена и тя посочи натам. — Затопля се от комина. Представяш ли си какво е да се загърнеш с топла кърпа в студен ден? Не ти ли звучи примамливо?

— Определено. — Леля й я изгледа изпитателно. — Много съм впечатлена, лорд Бърк.

Той сведе глава.

— Благодаря, мадам. Одобряваш ли цвета на стените?

— Много е весел. — Евангелин най-после се обърна и на Джоун й идеше да се облегне на стената от облекчение. — Ти какво мислиш, Джоун?

— Намирам го за чудесен — отвърна тя съвършено искрено. — Има цяла стая за къпане! Май не съм виждала по-прекрасна къща!

Зад гърба на леля й Тристан й хвърли благодарствен поглед. Джоун се изчерви и му отвърна с лека усмивка.

— Кога възнамеряваш да се нанесеш тук, сър? — поинтересува се Евангелин, прокарвайки пръст по ръба на бакърената вана.

— След месец, ако всичко върви по план. Веднага щом боядисат основната спалня. Започвам да злоупотребявам с добротата на господин Бенет.

— Чудесно. — Усмивката на Евангелин бе пълна със задоволство. — Голям късметлия си, че всичко е пред завършване.

Той се извърна и се вторачи право в Джоун. Тя започна да се притеснява дали от спомена как я прегръща, целува и шепне колко я желае няма да се изчерви отново.

— Напълно съм съгласен — потвърди той. — Изключително голям късметлия съм.