Метаданни
Данни
- Серия
- Лолес (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Satisfaction, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Диана Кутева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 31 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- silverkata (2018)
- Разпознаване и корекция
- asayva (2018)
Издание:
Автор: Лекси Блейк
Заглавие: Разплата
Преводач: Диана Кутева
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ибис
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини“
Редактор: Стамен Стойчев
Технически редактор: Симеон Айтов
Коректор: Милена Моллова
ISBN: 978-619-157-216-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6802
История
- — Добавяне
6
— Какво имаш предвид с това, че тя ни е натресла журналист? Да не би да ми казваш, че човекът, с когото цяла седмица си кръстосвам шпагите в интернет, е шибана журналистка?
Бран потръпна. Да, в тона на брат му прозвуча страховита нотка.
— Карли не ни е натресла никого. Помолила е една своя приятелка, която е журналист, да й предостави някои статии за компанията, която татко е основал. Направила е някои проучвания, както й казах, преди да вземе решение дали да участва в нашия план. Не знам какво прави приятелката й. Предполага се, че тя работи върху материал за Патриша. Не за нас.
Брат му стоеше в уютната всекидневна на Карли, вперил поглед в него. Бран беше почти сигурен, че тъкмо по този начин кобрата се взира в заека, преди да нападне. Точно заради това бе решил да приключи с цялата тази ужасяваща хищническа игра на котка и мишка, преди Карли да се прибере у дома. Беше се обадил на Дрю, за да му донесе нещо, което да облече на изложбата довечера, и лично да го осведоми, че Карли не е мистериозният хакер. Може би щеше да успее да успокои брат си и той нямаше да изплаши Карли.
Или щеше да убие Бран и тогава всичко щеше да приключи.
— Намирам всичко това за абсолютно очарователно — обади се Кейс от дивана на Карли, където се бе настанил. Едрото тяло на лайнбекър[1] на зет му не се вместваше по-добре върху малкия диван, отколкото това на Бран през цялата седмица, прекарана върху него. — Виждате ли, моят брат вече щеше здравата да се е разкрещял. Или да ми е предложил да ми покаже вътрешностите ми. Той много обича да говори за вътрешности. Докато Дрю само гледа втренчено, сякаш се кани да извърши нещо наистина много лошо.
Двамата с Кейс имаха нещо общо. И на двамата им се налагаше да се изправят срещу големия брат.
— Няма да го направи. Поне не го е правил в миналото.
— Може би трябва да взема пример от най-стария наръчник на Тагарт и да обясня какво възнамерявам да сторя на новата ти приятелка, когато ми попадне в ръцете. — Всяка дума на Дрю режеше като бръснач и бе изпълнена със злост.
Бран усети как всеки мускул в тялото му се напряга.
— Ти ще стоиш далеч от Карли. Ако не можеш да разговаряш цивилизовано с нея, тогава изобщо няма да говориш.
Дрю затвори очи.
— Мамка му.
— Казах ти — рече Кейс.
— Какво? — Незнайно как Бран бе попаднал в някакъв капан.
Дрю отвори очи, присви ги и ги прикова в най-малкия си брат.
— Прекара една седмица с нея и сега я защитаваш и омаловажаваш факта, че е намесила журналистка. Имаш ли някаква представа какъв хаос може да причини тя? Беше дяволски близо да направи връзката между Дрю Лолес и Андрю Ланг. Нищо от плана ни няма да сработи, ако по националните новини започнат да излъчват репортажи как четири бездомни сирачета са се превърнали в милиардери. Ако дори само намекнат за историята ни, всичко, за което сме работиш, отива по дяволите.
Бран не беше мислил много за това. Беше прекалено зает с Карли.
— Ти си спрял журналистката, нали?
Дрю въздъхна и се отпусна в креслото срещу дивана.
— Да, засега. И работя върху потулването на всички сведения, които могат да разкрият кои сме били, но не е лесно. Мога да подкупя правилните хора, но всички отлично знаете, че винаги остава следа.
— Навярно бихме могли да поговорим с журналистката. — Ако беше приятелка на Карли, можеше да бъде полезна.
— Няма да говоря с въпросната персона — изсумтя Дрю раздразнено. — Ще я унищожа. Какво знаем за нея?
— Казва се Шелби. Не съм сигурен дали трябва да ти съобщавам фамилията й, ако смяташ да я унищожиш. — Това беше реален риск с Дрю.
— Тя е една малка акула. Всъщност дойдох тук, за да те измъкна от лапите й, защото тази жена е опасна. Мислех, че е Карли. Радвам се да открия, че Койвил639 не е Карли.
— Кой вил? Като „Кой кой е в Хувил“? — Някой много отдавна му бе чел тази книга.
Гринч.[2] Понякога му се струваше, че Дрю и онзи тип Гринч имат много общи черти. Дрю бе известен с навика си да работи по време на Коледа.
— Мисля, че е фенка на „Доктор Кой“[3]. Което е абсурдно, защото всички знаят, че този сериал не се основава на никакви научни принципи — промърмори намръщено Дрю. — „Стар Трек“ се основава далеч повече на реалността.
Господи, понякога забравяше какъв научен плъх е брат му. Ако някога приключеше с отмъщението си, навярно щеше да се посвети на някакви шантави игри и ожесточени спорове за „Доктор Кой“.
— Да, пристрастието й към научната фантастика не е причина за убийство. Може би не е зле да обмислим дали не би могла да ни е полезна.
Нали един съюзник в повече никога не бе излишен? Кейс Тагарт седеше на дивана като едно голямо напомняне колко полезни бяха съюзниците. Бяха започнали като врагове от двете страни на барикадата, а сега Кейс и сестра им Мия навярно го правеха по пет пъти на ден и всички бяха щастливи от това.
Дрю изглежда не си бе извадил същата поука от брака на сестра им като Бран.
— Не. Няма да замесваме в плана човек, който не е от семейството. Не ми се нрави, че тази Фишър е посветена в него.
Колко пъти трябваше да го обсъждат?
— Хей, с нея всичко е наред, а и нека погледнем фактите. Аз дори не знам целия план. Освен ако не искате да ми кажете какво ще правите тази вечер.
— Ще бъде забавно — ухили се Кейс.
Дрю вдигна ръка.
— Недей. Той навярно ще влезе в социалните мрежи и ще поства коментари на шибаната си стена. И определено ще изпее всичко на новото си гадже.
— Тя не ми е гадже, а моя партньорка. — Онази целувка не беше истинска. О, усещането бе съвсем реално и той искаше отново да я целуне, но не желаеше да има гадже. Не заслужаваше.
Очите на Дрю се присвиха.
— Кажи ми, че не спиш с нея. Цяла седмица не си се прибирал у дома. Предполагам, че си я прекарал в леглото на Карли.
Бран посочи дивана.
— Що се отнася до последната нощ и всяка преди това, задникът ми спа точно там, братко. Е, малко висеше настрани, защото съм прекалено дълъг за това нещо, но определено не съм спал с нея.
— Но си нощувал тук.
— Тя беше изплашена и не искаше да остава сама. — Не бе сигурен дали е готов да се впуска в обяснение за среднощното посещение на мафиотите. Но много скоро щеше да се наложи да напише онзи чек и нямаше как Дрю да не разбере.
— Затова ли искаше сведения за Томи ди Лука? — попита Кейс, внезапно станал сериозен. — Помолих един приятел да ми даде информация за него и трябва да ти кажа, че с него шега не бива, Бран. Ако тя е замесена с Ди Лука, значи има връзки с мафията.
Бран бе почти сигурен, че Дрю ще спука артерия или нещо подобно. Лицето на най-големия му брат доби прекрасен морав оттенък, докато Бран се извръщаше към Кейс.
— Пич, мислех, че сме се разбрали. Има неща, които големият брат не бива да знае. Кълна се, че следващия път, когато науча нещо за теб, ще изприпкам право при Големия Таг.
Кейс вдигна помирително ръце.
— Извинявай. Мислех, че той знае. — Голямото момче се облегна назад. — Ди Лука има сериозни връзки с мафията.
— Мафията? Имаш предвид италианската мафия? Карли Фишър има връзки с шибаната мафия? — Дрю изстреля въпросите като картечен откос. — Има ли още нещо, което искаш да ми кажеш? Може би тя е бременна от извънземен и ние всички трябва да предотвратим вражеско нахлуване, за да сработи тази операция?
Можеше да се справи със сарказма на брат си.
— Добри новини. Тя със сигурност не е бременна от извънземен. Остават само връзките с мафията и журналистката.
Най-добрият начин да се справиш с Дрю бе да действаш директно. Е, предпочитаният му метод беше да прикрива всичките си издънки, докато вече нямаше накъде, но Кейс го бе изпортил.
— Защо имам чувството, че се намирам насред снимачната площадка на „Кръстникът“?
Сега поне брат му звучеше по-разумно.
— Бившият съпруг на Карли си падал по залаганията. Искат тя да плати дълговете му и миналата седмица нахлули в дома й и разговаряли с нея. Затова инсталирах цялата тази охранителна система.
— Нахлули са тук? — Тонът на Кейс се снижи застрашително.
— Изплашили са я до смърт — обясни Бран. — Затова прекарах цялата седмица в дома й и навярно ще остана още известно време, докато не я измъкна от тази каша.
— И как възнамеряваш да я измъкнеш от тази каша? — поинтересува се Дрю.
Мамка му.
— Смятам да им напиша чек и те ще я оставят на мира. Не е кой знае какво.
Не питай колко. Не питай колко.
— И колко голям е чекът, който смяташ да напишеш?
Два пъти мамка му. Не можеше да излъже брат си. Можеше да му спестява част от истината, но нямаше открито да излъже.
— Един милион. Не е кой знае какво.
Очите на Дрю се разшириха.
— Един милион долара не е кой знае какво?
— Еха, аз никога няма да свикна с това — призна Кейс. — Братята ми имат пари, но не толкова, че да махнат нехайно с ръка, когато става дума за един милион долара.
— Използвам моите собствени пари. — Бран ненавиждаше това чувство. Ненавиждаше начина, по който Дрю го гледаше. Сякаш беше дете, при това не особено умно. — Не искам от теб нито цент.
— Аз ти дадох тези пари.
Значи искаше да играе по този начин?
— Тогава си ги вземи всичките обратно, а аз ще измисля друг начин да й помогна.
Дрю въздъхна.
— Не, те са твои и можеш да правиш каквото искаш с тях. Това е твоят дял от компанията. Извинявай. Но не искам да гледам как се възползват от теб.
— Тя не е такъв човек. — Как можеше да накара Дрю да разбере? Дрю беше най-циничният човек, който Бран познаваше. Винаги виждаше най-лошото у хората. — Тя е мила.
— Да, тя мило те моли за един милион долара. Кейс, трябва да провериш дали не е някаква измама. Може би тя работи с този Ди Лука.
Кейс поклати глава.
— Няма никакъв шанс за това. Щеше да изскочи от първоначалните ни доклади за нея. Възложих на най-добрите детективи в света да работят по въпроса. Те щяха да открият, ако е някаква мошеничка, опитваща се да издои милиардери, които са дошли да я помолят да им помогне в плановете им за отмъщение. Разбираш ли колко параноично звучи всичко в момента?
— Аха, добре, аз пък съм син на мъж, който не е бил достатъчно параноичен — изстреля Дрю. — А брат ми е прекалено доверчив за свое собствено добро. Той я познава едва от седмица и вече е готов да й плаща дълговете.
— Аз улеснявам твоя план, Дрю. Ако тя ми е благодарна, ще бъде по-добър партньор. Мисля, че един милион е капка в морето, в сравнение с това, което си готов да платиш. Хей, та ти вече си платил с години от живота си.
— Не дойдох тук, за да се караме — рече Дрю тихо. — Ти си прав. Ако един милион долара ще улеснят мисията ни, аз лично ще ги платя. Но ако те решат, че тя е лесна мишена, ще се върнат за още, а ти няма да си тук, за да я защитиш.
Бран възнамеряваше да накара Ди Лука да разбере, че след като си получи парите, не бива повече да закача Карли.
— Не се безпокой за това. Сега имаме други неща, за които да се притесняваме. Почти съм сигурен, че Патриша Кейн си падна по мен.
— Леле, и ти го приемаш? — удиви се Кейс.
Дрю внезапно доби разтревожен вид.
— Разбира се, че не. Какво се случи? Тя опита ли нещо с теб?
Е, поне на този фронт получаваше малко съчувствие.
— Не, беше по-скоро вътрешно усещане. Разбирам, когато жените проявяват интерес към мен, а тя определено прояви. Направо ми призля, Дрю. Едва не повърнах, когато я докоснах. Не мислех, че ще реагирам така. Обаче Карли спаси положението. Притеснявам се какво ще се случи, ако… Ако открито се опита да ме съблазни?
— Ще се справиш — рече Дрю и се наведе напред. — Бран, ти можеш. Съвсем нормално е да реагираш по този начин.
— Хрумна ми, че сближаването с Патриша може да е добър начин да се доберем до това, което ни е нужно. — Не му се щеше да го признае, но може би брат му през цялото време е бил прав. Може би Дрю щеше да бъде по-добрият избор.
— Ако и за секунда си мислиш, че ще спя с онази жена, за да осъществя отмъщението си, значи трябва пак да си помислиш. А ако смяташ, че ще позволя ти да го направиш, значи наистина не ме познаваш, братко.
— Райли спа с Ели.
Дрю завъртя очи.
— Райли пожела Ели в мига, в който я зърна. Предложих му да се разменим, а той едва не ми откъсна главата. Истината в онзи случай е, че Райли винаги е решавал сам колко да се сближи. Той не изпитваше ни най-малко колебание относно това, да прекара известно време в леглото й, дори още преди да я срещне. Райли беше женкар. Ти си различен, но не мисля, че реакцията ти към Карли е различна.
— Искам да спя с нея, защото е привлекателна. — Това не беше цялата истина. — Аз я харесвам.
— И тъкмо затова тя ме плаши.
Преди Дрю да успее да каже още нещо, се чу пищенето на алармата, докато вратата се отваряше и жената, която обсъждаха, застана на прага с широко отворени очи и куп неща в ръце. Носеше чантата си, лаптопа, пазарска торба и нещо, което приличаше на рокля от химическото чистене.
— Не помня кода. Знам, че трябваше да го запомня. Съжалявам. — Обхождаше с поглед мъжете в стаята, докато алармата продължаваше да пищи.
Бран скочи на крака, щастлив да я види. Прагматичният разговор с Дрю го бе изтощил, а Карли беше като глътка свеж въздух. Той чевръсто въведе кода, пое пазарската торба и дрехата от химическото от ръцете й.
— Ще ти обясня всичко за новата охранителна система, но първо искам да ти представя брат ми Дрю и моя зет, Кейс Тагарт.
Кейс стана и протегна ръка.
— Аз не споделям много гени с това племе. Тяхната сестра просто има удивителен вкус за мъже.
Дрю поклати глава.
— Благославяш деня, в който тя е благоволила да погледне към теб, Тагарт. — Отново се извърна към Карли. — Мислех, че не харесваш семейните ни гени, след като си възнамерявала да ме отрежеш.
Карли се изчерви.
— Реших, че си прекалено привлекателен. И честно, смятам, че така се получи по-добре. Бран е сладък. Той повече ми пасва. Получи ли бележките, които ти изпратих за графика и местоположението на охранителния екип?
Този следобед Карли бе доста заета в службата и то не само със задачи, свързани с „Кейн Корпорейшън“. Тя бе изпратила съобщения, които щяха да им помогнат за акцията довечера. Сега брат му знаеше кога и къде щеше да бъде Патриша през цялата вечер.
— Да, и те ще свършат доста добра работа — отвърна Дрю, разтърсвайки ръката й. — Мисля, че след тази вечер тя отчаяно ще има нужда от нова охранителната фирма. Не се тревожи за нищо. Ние ще се погрижим за всичко. Макар че, ако бях на твое място, щях да стоя няколко крачки по-далеч от твоята шефка.
Кейс отново се ухили.
— Ще бъде забавно. Малко детинско, но забавно.
Бран дори не искаше да знае.
— Трябва да се приготвяме. Благодаря за костюма. Ще ти се обадя, когато двамата с Карли се приберем у дома.
Дрю кимна.
— Направи го. И запомни какво ти казах за другите неща. Бъди внимателен. Вземи някой със себе си, когато правиш плащането. И да не е тя. Някой, който ще ти пази гърба.
— Днес по-рано наблюдавах гърба му — кимна Карли, сетне лицето й пламна, когато осъзна какво е казала. — Само защото той вървеше пред мен и не можех да видя лицето му.
Дрю поклати глава и поведе Кейс към вратата.
— Наблюдавала си гърба ми, а?
Страните й все още бяха поруменели като на момиченце. Беше много сладка.
— Не мога да повярвам, че го казах пред брат ти. Какво не ми е наред? Мисля, че откакто се изживявам като шпионин, съм станала по-дръзка.
Бран смяташе, че шпионската роля я бе направила по-уверена. Често се случваше с хората. Карли най-после правеше нещо, което можеше да промени положението й.
— А аз мисля, че си точно толкова дръзка, колкото би трябвало. А сега, какво е това?
— Роклята ми за довечера и вечерята ни.
— Мислех, че ще хапнем на изложбата.
Тя поклати глава.
— О, хората не се хранят на изложбите. Те демонстрират колко са слаби. Затова реших да хапнем добре, а после ще нахлузя оформящо бельо и двамата ще успеем да понесем всички онези кльощави, гладни хора, които мислят, че да нарисуваш маргаритка върху стара съдомиялна машина, е изкуство.
— Сериозно? — Той се бе опитал да избягва света на изкуството колкото е възможно повече. Дрю често водеше дизайнери да преобзавеждат офисите, а Ели твърдо вярваше в окачването на разни неща по стените, но Бран беше щастлив само с едно удобно легло, телевизор и конзола за видеоигри. За него това беше достатъчна декорация.
Често си мислеше, че е най-лошият милионер на света.
Това изглежда не притесняваше Карли. Тя само леко му се усмихна.
— Мисля, че художничката би казала, че това изразява безполезността на модерното общество в сравнение със силата на природата. Или нещо подобно. Май ще се нуждаем от едно-две питиета, преди да пристигнем там.
Бран я последва в кухнята. Да, той определено се нуждаеше от питие.
* * *
Карли благодари на служителя от кетъринга и огледа подносите. Въпреки това, което бе казала на Бран, когато Патриша даваше прием или бе домакиня на някое събитие, винаги имаше разнообразни апетайзери. Всички одобрени рецепти от шоуто й „Раят на Патриша“. За съжаление, те бяха толкова миниатюрни, че мъж с телосложението на Бран никога не би се нахранил с мини кростини с козе сирене.
— Всички тези неща са много странни. — Бран огледа колекцията и си взе една малка пастичка. — Какво прави този карбуратор насред залата?
Откакто бяха пристигнали, той разглеждаше изложбата. Карли бе дошла един час по-рано от уреченото време, за да се увери, че всичко е идеално — от кетъринга и поднесеното шампанско до осветлението. Десет процента по-приглушено от обичайното и нищо ослепително бяло, иначе Патриша щеше да си тръгне. Докато тя се грижеше никаква ярка светлина да не пада върху работодателката й, Бран се разхождаше наоколо, смръщил лице. Очевидно това изкуство не беше по вкуса му.
— Това в света на изкуството се нарича изкуство от отпадъци. Използват се вещи, изхвърлени в сметищата. Конкретно тази художничка е изключително екологично ориентирана. Тя създава линия от рециклирани предмети от бита за продажба онлайн. Точно това представяме тази вечер.
Бран се озърна, преценявайки обстановката.
— Значи семейната атмосфера е само за шоу. Знам, че това не би трябвало да ме изненадва.
— Патриша няма близки роднини. Тя е била единствено дете и никога не говори за родителите си. Колкото до заварените й деца, те се изваждат на показ само при подобни събития. През ваканциите тя ходи на ски. Те не са поканени.
— Не разбирам това. Аз прекарвам всеки празник и ваканция със семейството си. Ако не го направя… да кажем просто, че сестра ми много я бива да накара някой да се чувства виновен. В семейството ми празниците винаги са шумни. Мисля, че сега ще е още по-зле, след като единият от братята ми миналата година се ожени. Предполагам, че сме толкова сплотени, защото сме прекарали твърде много време разделени — завърши Бран.
Заради действията на Патриша Кейн и партньорите й.
— Аз не прекарвам много време с моето семейство. Не и след като баба ми почина. Майка ми все още е жива, но преди няколко години се премести в Невада и се омъжи. Каза, че може би ще е странно за нас да я посещаваме на Коледа, тъй като новото семейство на съпруга й е толкова многобройно. — От това я бе заболяло много повече, отколкото си бе представяла. Въпреки че никога не е била близка с майка си, да разбере колко малко я е грижа за нея й сестра й, я бе засегнало много дълбоко. — Така че сме само двете със сестра ми, но се забавляваме.
— Не се и съмнявам. Обзалагам се, че приготвяш обилна трапеза.
— Винаги. — Храната беше начин да изрази обичта си. По-рано тази вечер тя с удоволствие му бе приготвила пиле с лимон, аспержи и киноа. Рецептата беше съвсем обикновена, но той се нахвърли върху яденето с апетит, сякаш се хранеше в най-реномирания ресторант на света. Отдавна не бе готвила за някой, който не разнищва рецептата и не пита за всяка съставка. Бран просто се наслаждаваше на блюдото и това я бе направило щастлива.
С периферното си зрение младата жена забеляза, че вратите са отворени и залата вече се е изпълнила с многолюдна тълпа. Време беше да се захваща за работа.
— Добре, онзи мъж отляво на теб е завареният й син. Кени-младши. На него, изглежда, се е паднала по-голямата част от здравия разум в семейството. Управлява клоновете от компанията на баща си, занимаващи се с недвижима собственост, но мисля, че ще има сериозно стълкновение с Патриша, след като баща му почине. Ако изобщо почине. Понякога си мисля, че пие кръв от девици, за да остане вечно жив.
— Толкова ли е зле?
— Той определено е противен, затова е изненадващо, че Кени е толкова мил човек. Жената, с която разговаря, е художничката. Тя ще разведе семейството из изложбата заради камерите. Тази вечер са само две, защото мястото е ограничено. Операторите умеят да не се натрапват и да стоят на заден план, но няма да е така, когато Патриша пристигне. — Как ли щеше да се получи? Дали той искаше да бъде в обсега на камерите? — Може би трябва да стоиш настрани от камерите.
— Ще се опитам, но дори и да ме уловят, няма страшно — отвърна Бран с усмивка.
Наистина ли смяташе така?
— Хората може да те познаят.
— Кога ще се излъчи това?
Сега тя разбра какво имаше предвид.
— Навярно след шест месеца. Прав си.
След шест месеца мисията щеше да е приключила. След шест месеца той щеше да бъде вън от живота й и ако всичко минеше успешно, тя също щеше да е поела по своя път.
Но имаше на разположение още един месец да бъде с него. Защо да го пропилява?
Карли бе мислила за това през целия следобед. От онзи миг, когато той я бе притеглил върху скута си и бе обвил ръце около нея, тя не можеше да си го избие от главата. Онзи миг й бе въздействал много по-силно дори от целувката, която беше възпламеняваща. Тя бе доказала веднъж завинаги, че под скромните й, благоприлични дрехи се крие чувствена жена. Карли мислеше, че след развода завинаги е заровила тази сексуална част от себе си, но Бран я бе извадил наяве.
Ала това, което я бе накарало да се замисли, бе осъзнаването, че той се нуждае от нея за нещо много повече от секс. Повечето мъже никога не биха признали страха си. Биха се изсмели на епизода, но Бран бе приел утехата и съчувствието й и те изглежда го бяха успокоили.
Той имаше нужда от нея. Тя имаше нужда от него. Дори и само за малко.
— Добре ли си? — прекъсна мислите й Бран.
Карли беше дяволски нервна и не знаеше как да поиска това, което желаеше. Сега навярно не беше най-подходящият момент да обсъждат как да пренесат взаимноизгодните си отношения в спалнята.
Мис Маниери не даваше съвети по разврат.
Бран се протегна и стисна рамото й.
— Всичко ще бъде наред. Обещавам. Веднага след като тази вечер приключи, и ако всичко мине добре, светът отново ще се върне към нормалния си ритъм, докато не потеглим за Калифорния.
— Нормалния? Значи няма да те виждам? — Карли не бе предвидила това.
Устните му се извиха в чувствена усмивка.
— Имах предвид нормален спрямо новите обстоятелства. Мисля, че бихме могли да се виждаме колкото се може повече. Като стана дума за това, искам да си помислиш и да ми позволиш да остана в дома ти още за известно време. Само докато успея да разреша другия проблем.
Докато той успее да плати дълга от един милион долара, който й бяха натресли. В началото това изглеждаше толкова лесно. Сега мислеше единствено за факта, че той трябваше да напише чек за един милион долара, за да я измъкне от тази беда.
— Мислих за това. — Не можеше да му позволи да го направи. Или можеше?
Той се наклони към нея.
— Не мисли. Остави на мен да се оправя с това. Позволи ми да се погрижа за теб.
Когато изрече думите с онзи божествено плътен глас, единственото й желание бе да се разтопи и да следва всяка негова инструкция.
— Бран, сумата е прекалено голяма. Не знам дали някога ще мога да ти я върна.
Устните му почти докоснаха нейните.
— В момента ми хрумват толкова много не особено политически коректни начини за компенсация.
Тя се засмя, защото от всички мъже, които бе срещала, той бе последният, за когото можеше да си помисли, че ще поиска секс срещу пари. Той беше въплъщение на рицаря в блестящи доспехи.
— Обзалагам се, че ти хрумват.
В този миг я осени мисълта, че хлътваше все повече по този мъж. Познаваше го от толкова кратко време, а ето че му се доверяваше. Той беше прекалено добър, за да е истински, а това обикновено означаваше, че можеше здравата да загази.
— Карли? Какво, по дяволите?
Карли потръпна. Познаваше този леко висок глас. Изпъна рамене и се насили да се усмихне.
— Здравей, Жас.
Всъщност Жасмин не беше толкова лоша. Е, понякога бе твърде шумна и изглежда бодигардът не си бе свършил добре работата. Държеше чаша с шампанско в ръка, но явно не й бе първата. Или втората.
— Здрасти, момиче. Ела тук и ми дай прегръдка. Току-що се отървах от Енрике. За последен път пазарувам в Испания, ако разбираш какво искам да кажа. И за последен път се задоволявам с втори братовчед. Ако отново се омъжа, ще бъде или за крал, или за никого.
Карли бе обгърната от облак от някакво цветно ухание, което не можеше да прикрие сладникавия аромат на трева. По дяволите. Тя отново пушеше марихуана. Жасмин винаги го правеше, когато приключеше някоя връзка. Потапяше се в наркотик и алкохол и яка шопинг терапия.
— Добре дошла отново в Щатите.
Жас отстъпи назад.
— Толкова съм щастлива да съм у дома. Е, не съм особено щастлива, че в минутата, в която слязох от самолета, съм принудена да участвам в публична изява, но поне изглеждам добре. Мащехата ми изпрати този приятен тоалет на Кавали заедно с бодигарда. На теб ли трябва да благодаря за това? Той беше много мил. Пада си по марихуаната и е с издръжливостта на разгонен бик. Полетът мина много бързо.
Карли улови кратката усмивка на Бран. Да, знаеше на кого да благодари за това, след като тя бе пожелала да изпратят старши агент. Едновременно опитен и възрастен.
— Радвам се, че си се наслаждавала. Но къде е той? Не трябваше ли да е тук с теб?
Жас махна пренебрежително.
— Днес следобед се скарахме и го уволних. Толкова се радвам, че се натъкнах на теб. Нуждая се от съвет. Знаеш ли, обмислям да се опитам да направя мое собствено риалити шоу. Имам предложение, което искам да споделя с татко.
Ах, да, освен това тя се опитваше да уговори татенцето да финансира нейно риалити шоу всеки път, когато се разведеше. Това можеше да ангажира вниманието на Кен-старши за няколко дни.
— Мисля, че е чудесна идея.
Очите на Жас заискриха, когато осъзна, че Карли не е сама.
— Здрасти, готин. Как си? Да не си един от тазвечерните оператори? Вземам си обратно всичко, което казах, задето са ме принудили да дойда тук.
Нима щеше да се наложи да пази Бран от всеки член на семейството на шефката й?
— Казва се Брандън. Бран, това е Жасмин Джоунс. Тя е заварената дъщеря на Патриша. Жас, тази вечер Бран е мой гост.
— Аз съм нейно гадже. — Той протегна ръка. — Приятно ми е да се запознаем.
— Сериозно? — За пръв път Жас изглежда загуби дар слово. Естествено, не можеше да повярва, че Карли може да докопа мъж като Бран. Да, явно така щеше да бъде днес. Всички, които запозна с Бран, се блещеха насреща й с широко отворени невярващи очи. Сякаш тя никога не би могла да има гадже.
Макар че всъщност той не й беше истинско гадже. Беше тук поради съвсем различни причини. Въпреки това младата жена не можеше да престане да мисли за онова, което неволно бе подслушала днес. Очевидно Бран и братята му не бяха осъзнали, че прозорецът до вратата е със супер тънко стъкло и звукът лесно проникваше през него. Тя бе чула разговора им, докато се приближаваше към вратата. Беше спряла, защото бе чула непознат дълбок глас. За секунда бе застинала, сигурна, че мафиотите отново са се върнали. После бе осъзнала, че слуша нещо съвсем различно.
Той не изпитваше ни най-малко колебание относно това, да прекара известно време в леглото й, дори още преди да я срещне. Райли беше женкар. Ти си различен, но не мисля, че реакцията ти към Карли е различна.
Искам да спя с нея, защото е привлекателна. Аз я харесвам. Сърцето й бе изтръпнало, защото бе разбрала, че Бран говореше за нея.
И тъкмо затова тя ме плаши.
Тя бе отворила вратата, защото не желаеше да подслушва по-нататъшния им разговор, но не можеше да спре да се пита. Той нямаше никаква причина да лъже. Очевидно брат му щеше да се успокои, ако Бран бе казал нещо различно.
Значи логичното заключение бе, че той не лъжеше, когато бе казал, че я желае.
Младата жена плъзна ръка в неговата и усети как той се притисна към нея.
— Мисля, че отношенията ни са доста сериозни. Той е отседнал при мен, докато е тук.
Пръстите на Бран стиснаха за миг нейните.
— Да съм в дома на Карли, е много по-приятно, отколкото в някой противен хотел. Кой знае? Може да остана за по-дълго. — Наведе се към нея и устните му леко докоснаха нейните. — Защо не ми покажеш останалата част от изложбата? Знам, че скоро ще трябва да се заемеш със задълженията си.
Ето че отново го правеше. Спасяваше я от неудобна ситуация.
Карли се усмихна на Жас.
— Ще се видим по-късно. Между другото, изглеждаш великолепно. Щом баща ти си спомни колко те обича камерата, със сигурност ще се замисли дали да не продуцира онова шоу.
Жас се изпъчи гордо.
— Благодаря, кукло. Ще си взема още малко шампанско. Срещите с мащехата ми винаги ме карат да ожаднявам.
Бран я поведе със себе си.
— Леле, изглежда вече доста се е натряскала.
Карли махна успокоително.
— Всъщност не е. Тя си е такава. Но определено е достатъчно, за да раздразни шефката. Ще бъда честна, донякъде съм притеснена за това, което брат ти е подготвил за тази вечер. Не очаквам с нетърпение разразяването на някоя драма.
Той я дари с най-дяволитата си усмивка и Карли тутакси бе повлечена надолу по късия коридор към стаята вдясно от изложбената зала.
— А аз очаквам с нетърпение това.
Тя нямаше шанс да се огледа, защото Бран внезапно я целуна. Главата му се сведе, устните му докоснаха нейните и всички останали мисли излетяха от главата й, освен една — колко невероятно секси беше той.
Ръцете му се вдигнаха, пръстите му се заровиха леко в косата й, накланяйки главата й назад, за да има по-добър достъп.
Този път не беше нежен. Изглеждаше дори още по-зажаднял, отколкото преди. Езикът му облиза долната й устна и тя дори не се опита да се възпротиви. Отвори уста и го прие с наслада.
— Сега разбираш какво имах предвид, когато говорех за химията, Карли — прошепна той, преди отново да я целуне.
Можеше да прави това през целия проклет ден. Да целува Брандън Лолес бе много по-еротично, отколкото секса, който някога бе правила със съпруга си.
— Извинете?
Карли едва не подскочи и не се приземи по задник, но ръцете на Бран я държаха здраво. Мили Боже, напълно бе забравила къде се намира. Главният оператор стоеше насред стаята, ухилен до уши.
— Извинете, госпожице Фишър, но трябва да се подготвя. Лимузината на госпожица Кейн ще пристигне всеки миг. — Майк Дейвис й смигна. — Освен това трябва да се уверя, че осветлението тук е наред. Възложих на новото момче да се погрижи за това. Очевидно това е стаята, където ще се проведат снимките. — Мъжът въздъхна и се огледа. — Не разбирам това изкуство. Какво, по дяволите, е онова нещо?
— Напълно съм съгласен с теб — рече Бран, очевидно ни най-малко притеснен, задето операторът го е хванал да се натиска. — Определено предпочитам онази картина, изобразяваща кучета, играещи покер.
Карли се огледа. Това навярно беше едно от знаковите произведения на художничката. Представляваше старинна готварска печка, от чиято желязна скара излизаха пламъци. Да, сега Карли си спомни, защото трябваше да плати газта конкретно за тази творба. Патриша бе настояла, че трябва на всяка цена да бъде включена в изложбата. Беше добавила нещо за „живото“ изкуство.
От галерията никак не бяха очаровани, че в стаята трябва да се монтира тръба за газ, която да захранва печката, очевидно изобразяваща глобалното затопляне и сблъсъка с интересите на големия бизнес, виновен за това природно бедствие. Да, това определено беше една от онези изложби. И сега, когато Бран се бе отдръпнал от нея, тя усещаше топлината. Именно заради това печката трябваше да се постави в малка стая със затворена врата. Зрителите трябваше да почувстват „затоплянето“.
Майк поклати глава.
— Трябва ли да е толкова горещо тук? Може да замъгли обективите.
Да, още един проблем, с който се налагаше да се справи.
— Мисля, че художничката ще се съгласи. Ще се опитам да я убедя, че глобалното затопляне може да е малко по-хладно от това тук.
Тя погледна към Бран и съжали, че не разполагаха с повече време. Вечерта едва сега започваше и тя бе сигурна, че останалата част от нея далеч нямаше да е толкова приятна.