Лекси Блейк
Разплата (6)

5

Карли се опитваше да се съсредоточи върху компютърния екран пред нея, но някак си всички букви и картини продължаваха да придобиват образа на Бран. Измина цяла една седмица, откакто го бе срещнала и тя все още не можеше да спре да мисли за него. Все някога щеше да престане да забелязва красотата му, нали? Не спираше да си представя колко възхитителен бе тази сутрин, докато спеше разрошен върху малкия диван, преди тя да излезе за работа. Не беше сигурна как успяваше да принуди тялото си да спи на неудобния диван, но той нито веднъж не се бе оплакал. Дългите му крака висяха провесени отстрани, а ръцете му бяха отпуснати върху одеялото и тя можеше да види колко добре са оформени. Този мъж явно тренираше. При това доста. Когато бе отворил очи, й бе напомнил на сънлива пантера, разтягаща силните си, мускулести крайници. Беше го оставила да се прозява, докато си наливаше кафе.

Той все още беше там, все още беше в къщата й. Или може би вече бе излязъл. Беше му дала резервен ключ, защото той надзираваше поставянето на охранителна система в дома й.

Да не би да беше пълна идиотка? Бе позволила на един мъж, когото едва познаваше, да се грижи за толкова важни неща.

Защо тогава бе толкова спокойна, когато го остави тази сутрин, а той я увери да не се тревожи, защото щял да се погрижи за всичко? Сякаш присъствието му беше напълно в реда на нещата.

Толкова много изкушение само в едно прелестно тяло.

Беше го излъгала, когато му заяви, че помежду им не съществува никаква химия. Карли я усещаше. Дишането й се ускоряваше, когато той влезеше в стаята, кожата й пламваше. Физическата й реакция към този мъж, когато се усмихнеше, беше абсолютно безпрецедентна. Беше смятала, че е привлечена от Роджър. Ала онова бе нищо в сравнение с това, което изпитваше към Бран.

И точно заради това връзката им трябваше да остане строго професионална. Тя го желаеше толкова силно, че това вещаеше само неприятности.

Или можеше да се държи като зряла жена и да има истинска афера с мъж, за когото не възнамеряваше да се омъжи. Не смяташе никога повече да се омъжва. Честно ли вярваше, че може да живее до края на живота си без секс?

— Ето едно хубаво момиче — изрече един треперлив глас.

Да, да, наистина мислеше, че може да изживее остатъка от живота си без мъжко докосване, след като всички мъже, с които бе заобиколена, бяха пълни мерзавци. Младата жена се насили да се усмихне.

— Добро утро, господин Джоунс. Боя се, че съпругата ви още не е дошла в офиса. Мога ли да направя нещо за вас?

Кенет Дж. Джоунс беше спечелил парите си по старомодния начин. Беше ги наследил. В миналото баща му е бил един от железопътните барони и семейството бе успяло да оцелее след срива на пазара през двадесетте и Голямата депресия. Бяха пожънали огромен успех в сделките с недвижими имоти и бяха изградили мрежа от телевизионни станции, които той накрая бе слял в един медиен конгломерат. Сега, когато наближаваше деветдесет, Кенет беше един от най-богатите мъже в Америка. Беше се запознал с Патриша преди няколко години и след шест месеца се бяха оженили.

Оттогава шефката й чакаше Торбата с пари да умре.

В деня на сватбата им бе обявено, че Патриша ще оглави собствен телевизионен канал. Точно заради това се бе омъжила за похотливия старчок. Тя имаше всичко, което искаше, но ако останеше с него до смъртта му, съгласно предбрачния договор щеше да получи тлъст дял от имуществото му. Разбира се, това навярно щеше да бъде оспорено в съда от децата му, но Патриша нямаше нищо против битките, а и обикновено печелеше.

Кенет Джоунс се облегна на бастуна, докато се взираше в Карли.

— Има много неща, които можеш да направиш за мен, но още не си се научила как да подаваш топката, нали, скъпа? Животът ти щеше да бъде много по-лесен, ако го бе сторила.

— Не съм сигурна какво имате предвид, сър. Да не би да говорите за бейзбол? Аз не си падам много по спорта. — Карли бе установила, че най-добрият подход в отношенията й с него бе да се преструва, че изобщо не разбира намеците му.

— Нито пък татко — изрече друг глас и Кени-младши се присъедини към тях. Той беше в средата на петдесетте, облечен в елегантен костюм. За разлика от баща си, излъчваше известен чар. — Освен ако не смяташ изневеряването на неприятната му съпруга за спорт. Той успя да измами всичките си пет съпруги, така че ти си ужасно умна, задето стоиш по-далеч от него.

Освен това не се свенеше да говори открито за навиците на баща си.

— Не ме представяй в лоша светлина пред момичето, Кени — свъси се баща му. — Ще почакам Пати в офиса. Тя навярно ще е тук след няколко минути. Трябва да поговорим за изложбата довечера.

Карли се намръщи. Да, беше забравила за това. Щеше да има изложба на местна художничка, която представяха в „Раят на Патриша“. Щяха да снимат епизод от шоуто, но това беше от предаванията, които Карли наричаше „задушевно шоу“, което означаваше, че показваше Патриша със семейството й в най-ангелското й и любящо превъплъщение. Може би нямаше да се нуждае от асистентката си.

А може би налъмите цъфтят.

Кенет се запъти към офиса, потраквайки с бастуна по пода, но Кени остана.

— Знаеш, че по някое време ще се наложи да говориш с Пат за начина, по който той се отнася към теб. Освен ако не предпочиташ аз да го направя. Знам, че тя може да бъде доста страховита.

Карли беше абсолютна сигурна, че на Патриша изобщо не й дреме, че близо деветдесетгодишният й съпруг постоянно й прави сексуални намеци.

— Няма нищо. Сигурна съм, че той в действителност не мисли сериозно нищо от това, което казва.

Кени се нацупи и красивата му уста се изви надолу.

— А аз мисля, че го подценяваш, а това е грешка. Баща ми не е добър човек. Дори и за секунда не се заблуждавай, че щом е възрастен, е крехък и уязвим. Той използва това срещу мнозина. Абсолютно съм сигурен, че съпругата му е мислела, че вече ще е мъртъв. Знам, че докато се срещаха, той не е спирал да я уверява колко е близо до смъртта.

Противно на волята си, Карли не можа да сдържи смеха си.

— Колко романтично.

— Е, няма много романтика, когато става дума за толкова много пари. Аз би трябвало да знам. След като на два пъти се омъжваха за мен заради парите ми, продължавам да съм глупакът, който търси съпруга номер три. Човек би си помислил, че след детството, което съм имал, ще предпочета да бъда заклет ерген.

— Аха, аз съм се омъжвала само един път, но съм напълно съгласна с теб.

— Той беше абсолютен тъпанар — заяви Кени без злост. — Не всички мъже биха се отнасяли към теб по този начин. Ти си от типа жени, които трябва да се омъжат. От теб би излязла отлична съпруга. И нямам предвид само онова ястие с яйца, което онзи ден приготви в кухнята.

— Имаш предвид наденицата с яйца и зеленчуци на фурна на Патриша? — Рецептата бе представена в епизода, посветен на най-вкусните блюда за брънч^[1].

— Разбира се — промърмори той и завъртя очи. — Естествено, тя е обявила рецептата за своя. Някои от екипа я опитаха и аз също вкусих една хапка. Кълна се, че искам да участвам в тази дейност на компанията. Обичам недвижимите имоти, но ние не се храним всеки ден като вас.

— Ние се забавляваме. Хей, работата ни е да представим готвенето като приятно занимание. Много сме добри в това.

— Ти си много добра. — Той се озърна към офиса на Патриша. — Мислила ли си някога да станеш самостоятелна? Всички знаят кой е мозъкът зад „Раят на Патриша“. Мислила ли си да напуснеш тази работа и да имаш собствено шоу?

Тя бе мечтала за това, но съществуваше проблемът с Патриша. Тя щете да побеснее при мисълта, че Карли би могла да й бъде конкурентка.

— Аз не съм човек за пред камерите.

Гласът на Кени се снижи и той се приведе към нея.

— Не съм съгласен. Мисля, че ти си точно това, от което се нуждае светът като противовес на студеното презрение, което демонстрира моята мащеха към всички. Ти си топла и забавна и обясняваш нещата простичко и разбираемо, което привлича хората, вместо да ги плаши и да ги кара да се чувстват изолирани. Помисли за това. Противно на това, което си мисли баща ми, той няма да живее вечно и един ден аз ще оглавя медийния сектор на компанията. Бих могъл да работя с теб.

Тя никога нямаше да има тази възможност. Патриша щеше да се погрижи.

— Това е много ласкателно.

Той отново се изправи, ръцете му се вдигнаха нагоре, сякаш засега приемаше възраженията й.

— Все пак си помисли за това. Имаш много време, но аз не желая да гледам твърде дълго как прахосваш талантите си като послушен лакей на мащехата ми. Научи всичко, което можеш от нея, а после изчезни оттук, защото накрая тя ще се обърне срещу теб. Така е устроен нашият свят. Хей, хрумна ми нещо.

Карли харесваше Кени. Той явно беше мил човек.

— И какво е то?

— Какво ще кажеш да ме придружиш довечера на снимките на шоуто? Знам, че ще трябва да работиш, но можем да се позабавляваме. Двама необвързани могат взаимно да се прикриват. Ти ще пазиш златотърсачките от мен. Ще го приема като голяма услуга.

— Толкова ли си го закъсал за жена, Кени? — попита смразяващ глас. Патриша стоеше на прага, с дизайнерско куфарче в ръка. Фиксираше заварения си син с леден поглед. — Мислех, че излизаш с момичето, с което те уредих.

Беше очевидно колко напрегнат стана Кени. Цялото му тяло сякаш се скова.

— Нямам нужда ти да ме уреждаш. И определено няма да изляза с жена, одобрена от теб, Пати.

— Тъкмо заради това браковете ти са провал. Избираш погрешните жени. Секретарката ми ще е поредният ти ужасен избор — заяви тя. — Не че ти не си изключително мила жена, Карли. Просто не си създадена да бъдеш съпруга на властен мъж. Той се нуждае от някоя, която може да се движи грациозно в нашия свят, а ти толкова често се спъваш в собствените си крака.

— Нямам никакъв интерес да влизам във висшето общество и да се движа в него. — Карли все още бе стъписана от предложението на Кени да го придружи довечера. Той често се бе държал приятелски, но през всичките години, откакто двамата се познаваха, никога досега не бе проявявал по-специален интерес към нея. Може би преувеличаваше и той просто искаше да я използва, за да държи по-надалеч останалите жени, но все пак поканата му изглеждаше доста странна.

— Мисля, че ще се справиш много добре — не се предаваше Кени. — Ще бъдеш освежаваща промяна.

— Карли си знае мястото — отсече Патриша. — Това е една от причините да е толкова добра асистентка. Защо не отидеш да ме почакаш в офиса ми при баща ти? Предполагам, че сте тук, за да обсъдим събитието довечера.

— Чудесно. — Кени се завъртя и се отдалечи. Всяка пора от тялото му излъчваше гняв.

Тези двамата изобщо не мелеха брашно. Компанията беше единствената причина да се намират заедно в една и съща стая.

— Бележките за снимачния график довечера на бюрото ми ли са?

— Да. — Беше добре да се съсредоточи отново върху работата, вместо да мисли за неща, за които не би трябвало. О, тя не искаше Кени. Ни най-малко. Въпреки хубавия му външен вид, тя никога нямаше да го възприеме като нещо друго, освен като колега. Между тях нямаше химия. Сега, когато вече знаеше какво точно означаваше това чувство, можеше правилно да преценява връзките си. Ако мъжът не я караше да се разтапя само с един обикновен поглед, тя навярно нямаше защо да се тревожи за него. А след като изглежда само един мъж имаше подобна способност да го направи, тя беше напълно сигурна, че е в безопасност. Но идеята да има свое собствено шоу, да работи за себе си? Да, това беше доста изкушаващо. — Снимките довечера ще са лесни. Епизодът няма да продължи повече от десет минути и съм се постарала всички да са налице, за да създадем семейна атмосфера. Самолетът на Жасмин каца в три и съм уредила да я вземе кола от летището.

В мига, в който бе споменато името на заварената й дъщеря, носът на Патриша се вирна нагоре.

— Кой ще я пази? Не желая да цъфне пияна на снимките. Последния път се наложи редакторите да изрежат някои отлични кадри, защото Жасмин танцуваше на една маса отзад. И може ли някой да се увери, че този път момичето ще носи бельо?

— Към нея е прикрепен бодигард от охранителната фирма. Помолих го да я следи и да ми се обади, ако нещо се обърка. Всъщност се надявам, че той няма да провери гащичките й. — За разлика от Кени, който ръководеше сектора от империята на баща си, занимаващ се с недвижими имоти, Жасмин се бе превъплътила в ролята на богата наследница, обикаляща света за развлечение. Току-що бе подала молба за развод със съпруг номер четири от някаква псевдоблагородническа европейска фамилия и с пълна сила се бе отдала на вихрени купони в стил Кардашиян.

— Да, тя има навика да спи с всеки бодигард, който й изпращаме. Мислех, че поне грозните няма да представляват опасност, но изглежда на нея не й пука. Веднъж дори се опитах да осигуря жена. Моята заварена дъщеря явно не страда от дискриминационни предразсъдъци в разюздаността си. Е, добре. — Патриша се обърна, но се спря и очите й отново се впиха в Карли. — Ще постъпиш разумно, ако стоиш по-далеч от заварения ми син. Той не е толкова мил и добър, колкото изглежда. Просто си е такъв. И няма да се ожени за теб. Това обаче не означава, че няма да те използва.

— Не смятам в близко бъдеще да излизам с Кени. — Сега беше подходящият момент да подготви почвата. Тя бе говорила за Бран с колежките си от офиса, но не го бе споменавала пред Патриша. — Всъщност вече се срещам с един мъж. Наскоро се запознахме.

Лявата вежда на Патриша се изви нагоре.

— Ти се срещаш с мъж? Подочух подобен слух за това, но не му обърнах внимание.

Тя дари шефката си с усмивка, която не беше на сто процента фалшива. Незнайно как, но Бран я караше да се усмихва.

— Да, запознах се с него в интернет.

— Това не ми се струва мъдро решение.

— Нямам много време, за да се срещам с хора, затова се регистрирах в сайт за запознанства. — Онази първа сутрин двамата бяха обсъдили как да представят връзката си. Щяха да опростят нещата. Карли настояваше да обявят, че са започнали да излизат съвсем наскоро, но той бе изтъкнал, че ако смята да се сдобие с покана за партито в Ел Ей, би било по-добре да кажат, че се срещат от известно време. — Срещнахме се на кафе преди шест седмици и оттогава се виждаме.

— Кога, за бога, имаш време за срещи?

Нямаше. Изобщо. Денят, когато се запозна с Бран, беше първият свободен следобед, който имаше от месеци.

— Най-вече се виждаме късно вечер. Той е нощна птица.

Патриша се втренчи в нея, сякаш се опитваше да прецени как да се справи със ситуацията.

— Аз си мислех, че по-скоро ще бъдеш предпазлива след брака си. Знаеш, че разполагаш с деликатна информация за този бизнес.

— Бран не се интересува от този бизнес. Той не е Роджър. — Трябваше да продължава да си повтаря последното.

— Той ще бъде надлежно проверен от нашата охранителна фирма. Всички мъже са като Роджър. Повярвай ми, знам го. — Патриша погледна към стъклените врати, отделящи нейните офиси от останалата част на сградата. — Макар че някои от тях имат полезни качества. Това там новото момче за доставки ли е? Още не съм поръчала обяд.

Карли проследи погледа й и почувства как очите й се разширяват. Какво беше това, по дяволите? Не бяха го планирали по този начин. Бран стоеше там с книжен плик в ръка. Той се усмихваше на рецепционистката, която сочеше към тях. Главата му се извърна и той я видя. Усмивката му от приятелска се превърна в обаятелно чувствена, докато си проправяше път към тях.

— Поръчах ти супа. С лимонова трева, без сол. Роклята ти за довечера ще ти стои идеално — обясни Карли, докато се изправяше. — Ако предпочиташ, мога да ти взема нещо друго, но това е обичайният ти обяд преди снимки. И той не е момчето за доставки.

За пръв път, откакто я познаваше, Патриша изглеждаше изненадана. О, върху прекалено обработеното й с ботокс лице не можеха да се забележат големи емоции, но те определено бяха там.

— Да не е новото ти гадже?

Карли приглади полата си.

— Да, макар че той трябваше да се обади предварително. Извинявай. Ще му кажа, че обикновено не приемаме посетители.

Патриша остави куфарчето си, приковала поглед в Бран.

— В никакъв случай, скъпа. Посетителите могат да бъдат забавни. Трябва да кажа, че не е това, което очаквах. Той е много очарователен млад мъж.

И наистина беше такъв. Беше безумно прекрасен в дънки, тениска и ботуши. С катраненочерната си коса и изумрудени очи, той сякаш бе слязъл от корицата на списание. Бран отвори вратата и очите му се разшириха за миг, когато позна кой стоеше до нея в помещението.

Не се издавай. Само за частица от секундата тя се притесни, че Бран ще отиде право при Патриша и ще я обвини. Той наистина вярваше, че тя бе убила родителите му. За миг се зачуди дали той наистина търсеше справедливост, дали не се бе сближил с нея само за да си отмъсти.

И тогава онова изражение изчезна, сякаш никога не го бе имало. Той отмести поглед към Карли и отново се усмихна.

— Здравей, бях наблизо. Помислих, че може да ти донеса обяд. Нали каза, че обикновено хапваш нещо набързо върху бюрото.

— Така е. Ъ, благодаря. — Тя осъзнаваше колко непохватно звучи. Съвсем не като жена, която се виждаше редовно с този мъж. Можеше да съсипе цялата операция, преди още да бяха започнали. — Много ти благодаря. Радвам се да те видя, Бран.

Патриша се прокашля, деликатен намек да бъде забелязана.

— О, това е Бран. Брандън Лоу. Той е мъжът, за когото ти разказвах — пророни тя. — Бран, запознай се с моята шефка, Патриша Кейн.

Бран остави плика върху бюрото й и протегна ръка.

— За мен е чест да се запознаем. Майка ми е ваша голяма почитателка. Никога не пропуска епизод от шоуто.

Патриша го удостои с най-благосклонната си усмивка.

— Това е толкова мило. Е, щом се срещате с моята Карли, ще се постараем майка ви да получи някои от нашите книги с автограф или рекламни сувенири. Можем да го осигурим за една почитателка, нали?

Какво ставаше, по дяволите? Патриша мразеше феновете. Тя обикновено изхвърляше хората, дошли да поискат автограф в офиса й. О, тя се усмихваше и беше мила по време на мероприятията, но мразеше да бъде обезпокоявана, когато камерите не работеха. И определено никога не бе предлагала рекламни сувенири на нечия майка. Карли успя да изобрази усмивка.

— Разбира се. Ще приготвя една торбичка с подаръци.

Бран разтърси ръката на Патриша.

— Много мило от ваша страна. Казах на Карли каква късметлийка е да работи на подобно място.

— А вие с какво се занимавате, господин Лоу? — Патриша отстъпи назад, но продължи да се усмихва.

— Аз съм чисти мускули — ухили се той. — Работя за една компания на име „Маккей-Тагарт“. Аз съм в отдела за лична охрана. Тук съм от два месеца, за да охранявам един писател. Очевидно е разгневил някакъв фен или нещо подобно. Нямам представа. Пише исторически романи. Навъртам се наоколо, за да ме уцелят с куршум. Или може би със стрела. Не съм съвсем сигурен.

Това беше тяхното прикритие. Служител от „Маккей-Тагарт“ имаше връзка с група писатели, един от които живееше в района на Сан Агустин и пишеше трилъри. Той се бе съгласил да послужи за прикритие на Бран в замяна на някои проучвания. Оказа се, че писателите бяха готови на доста неща в името на проучванията.

Патриша се засмя.

— Това звучи абсолютно ужасно, макар да разбирам нуждата от охрана от време на време.

— Напоследък прекарвам доста време из книжарниците. Въпреки че сега имам два дни отпуск. Той е закъсал със сроковете и не се появява на обществени места. — Бран смигна на Карли. — Надявах се да прекарам малко време с моята сладурана.

Патриша погледна назад, сякаш чак сега си спомни за съществуването на Карли.

— Разбира се. Карли, защо не разведеш приятеля си наоколо? Аз ще съм на съвещание за час или два. Ако се нуждая от нещо, ще ти пратя есемес.

— Наистина ли? — Предполагаше се, че когато грандамата е в офиса, тя трябваше по всяко време да е на нейно разположение, а това означаваше да присъства на съвещанията, за да поднася чай или кафе на гостите.

Патриша погледна към Бран, върху устните й играеше лека усмивка.

— Разбира се. Аз не съм чудовище. Можеш да си устроиш един дълъг, приятен обяд. Довечера се налага малко да поработим. Мислила ли си да доведеш приятеля си на нашата малка изложба? Обичаш ли изобразителното изкуство, Бран? — мина на „ти“ Патриша.

Усмивката на Бран бе ослепителна.

— Не разбирам много от тези неща, госпожо Кейн, но обичам партита и съм сигурен, че щом вие го организирате, ще бъде страхотно.

Жената направо се изчерви.

— Е, тогава наистина трябва да дойдеш. Ще ти уредя покана.

Бран кимна.

— Благодаря ви много. Готов съм на всичко, за да прекарам малко време с моето момиче.

Усмивката, озарила лицето на Патриша, малко помръкна.

— Разбира се. Очаквам те, да речем след час и половина, Карли. Брандън, приятно ми беше да се запознаем. Ти ми напомняш на някого, когото познавах. Много отдавна.

Бран се намръщи.

— Надявам се да е някой, който сте харесвали.

— Да — промълви тя тихо и погледът й го обходи от главата до петите, преди да се извърне. — Някой, който много харесвах.

Патриша се отдалечи, токчетата й нито веднъж не отекнаха по дървения под.

Да не би Патриша-шибаната-Кейн да е хвърлила око на гаджето й? Може би дълбоко в Карли все още бе останало нещо от грубия селски нрав на предците й от Алабама, защото й идеше да метне нещо по-тежко по шефката си.

Ръцете на Бран намериха нейните и пръстите им се преплетоха.

— Да отидем на някое тихо местенце и да хапнем нещо за обяд.

Той стисна ръката й, сякаш й напомняше, че двамата все още са заедно.

Като партньори. Не като гаджета. Това не беше някакъв велик романс и тя нямаше защо да брани своя мъж. Той не беше нейният мъж. Може би Бран искаше да спечели вниманието на Патриша. Навярно щеше да му бъде по-лесно да получи това, което му бе нужно, ако спеше с шефката й.

Дали не я бе избрал точно заради това? Дали тя не беше просто удобният мост, за да стигне до мястото, където искаше да бъде?

В този момент младата жена осъзна, че той не стиска ръката й. Неговата ръка трепереше.

Извърна се към него, приближи го и улови другата му ръка в своята, за да държи и двете. Той не бе доволен от оказаното му внимание. Беше разстроен и изплашен и се нуждаеше от нея.

Лицето му бе добило празно изражение, но той трепереше и Карли трябваше да направи нещо, за да го накара да се опомни. Бран я бе оставил да се наплаче през онази първа нощ, когато дойде при нея. Тогава я бе държал и бе успокоил страховете й. Бе спал на дивана й и бе направил всичко, за да се почувства тя в безопасност.

Сега какво би могла тя да направи за него? Не можеше да каже нищо, не можеше да го утеши с думи, докато стояха насред офиса й. Можеше да го изведе навън, но трябваше да му покаже, че е тук, с него.

— Целуни ме.

Той се втренчи в нея, очите му се фокусираха за пръв път, откакто Патриша си бе тръгнала.

— Какво?

Да, сега отново бе завладяла вниманието му. И не само неговото. Патриша се бе спряла пред вратата на офиса си. С крайчеца на окото си Карли виждаше шефката си да стои там, сложила ръката си с елегантен маникюр върху дръжката. Тя наблюдаваше и Карли трябваше да я накара да разбере нещо.

— Целуни ме — прошепна младата жена. — Толкова съм щастлива да те видя. Липсваше ми.

В очите му лумнаха пламъци, устните му се извиха нагоре и тя бе напълно омагьосана от засиялото му лице. Ръцете му се освободиха от нейните, върховете на пръстите му обходиха леко брадичката й, преди дланите му да обгърнат страните й. Беше нежен, ала тя усети силата на ръцете му.

Устните му се сведоха и докоснаха нейните. Това беше. Нежно срещане на устните им. Беше прекрасно. Тя понечи да се отдръпне, когато ръцете му леко се стегнаха, а устата му настоя за повече.

Той я притегли, тялото му се притисна в нейното.

Ръцете й се опряха на гърдите му, отначало, за да запази равновесие, но после го усети, почувства мускулите му под тънката тениска, топлината на тялото му.

Внезапно вече нямаше значение, че бе започнала всичко това, за да го успокои. Имаше значение единствено устата му, която се движеше върху нейната, изкушаваше я, дразнеше я. Гореща вълна се разля във всичките й клетки и тя усети как цялото й тяло омеква под целувките му.

Карли мигом откликна, разтвори се за него и позволи на езика му да нахлуе. Потръпна от страст, когато той завладя устата й.

И преди я бяха целували, ала не по този начин. Не с толкова сладки и разтапящи целувки, които накараха целият свят да избледнее.

Той беше спокоен и овладян, когато я целуна за последен път, въздъхна и се отдръпна.

— Нека да намерим някое тихо и спокойно местенце, където да хапнем.

Да, той беше спокоен, но нейното сърце бясно туптеше в гърдите й. Все още усещаше очите на Патриша, приковани в нея. Вратата на офиса се затвори с глух звук и двамата останаха сами.

Но тя все още беше наблизо.

— Знам точно такова място.

* * *

Бран впери поглед в нея над малката маса в ресторантчето в задната част на сградата, в което тя го бе довела. Бе сложила ръка в неговата и двамата прекосиха офиса, като спряха на два пъти, за да го запознае с някои свои приятели.

Някак си бе решил, че тя няма приятели. Не и тук. Представяше си я абсолютно сама, след като направо е била принудена да работи за „Кейн Корпорейшън“. Във фантазиите му тя беше като принцеса, затворена в кула, но принцесата все още имаше някои приятели.

И един зъл враг.

Бран все още усещаше ръката на Патриша Кейн в своята, не можеше да забрави начина, по който тя я стисна съвсем леко и я задържа за секунда по-дълго от необходимото. Все още потръпваше, когато си спомнеше как го бе погледнала, сякаш беше сочно парче месо, а тя внезапно бе огладняла.

В онзи момент бе завладян единствено от мисълта за това, което беше тя. За това, което бе направила.

— Добре ли си? — Карли се наклони напред. — Тук можем да поговорим. Никой не идва тук, с изключение на случаите, когато снимат шоуто. Тогава това прилича на място, което всички обичаме да посещаваме, защото сме едно голямо задружно семейство.

— Добре съм. — Той й отправи усмивка, която се надяваше, че изглежда уверена. — Извинявай, че не ти казах, че ще дойда. Работниците приключиха по-рано и аз си помислих, че трябва да те предупредя, че довечера ще се случи нещо. По-добре е да не знаеш какво става, но исках да съм сигурен, че ще бъда наблизо, просто за всеки случай.

Очите й се разшириха.

— Нещо ще се случи?

— Разполагаме само с две седмици, за да я накараме да разкара охранителната си фирма и да наеме нашата. Реших, че най-добрият начин на действие е да се появя тук, за да се запознаят с мен. Ти разполагаше със седмица, за да ги накараш да свикнат с мисълта, че се срещаш с някого. Трябваше да ме видят преди партито довечера. — Никак не му бе харесал начина, по който някои от онези мъже я гледаха. Докато тя го запознаваше със своя колежка, един мъж се бе приближил и се бе натрапил също да се запознае с него. Той открито зяпаше с отворена уста, сякаш беше чудо невиждано Карли да има гадже. А после я бе измерил с похотлив поглед, като че ли съжаляваше, че е изпуснал такова готино парче.

Мръсник.

— Опасно ли е?

— Изглежда, че да — обясни той. — Не знам всички подробности. Искат да реагирам естествено като всички останали. Не се тревожи за това. Уверявам те, че зет ми е професионалист.

Кейс беше експерт, а големият брат на Кейс, Иън, беше всъщност агент на ЦРУ. Те бяха най-добрите и най-интелигентните, когато ставаше дума за охрана, хакерство или „изхвърляне на нечий задник“, както би се изразил Кейс. Бран бе напълно доволен да остави нещата в техните ръце. А той щеше да използва цялото време, за да докопа отново със своите сладкото дупе на Карли.

Навярно от „Маккей-Тагарт“ бяха замислили нещо малко, но засрамващо за Кейн и екипа й. Щеше да бъде някоя изцепка, която да вбеси кралицата и да я накара да уволни настоящите рицари, които я охраняваха.

— Добре — промълви Карли и вдигна очи. — Но аз не говорех за това. Говорех за теб. Бран, ръцете ти трепереха.

По дяволите. Тя бе забелязала. Мамка му, бе се опитал да остане колкото е възможно по-спокоен, въпреки че стомахът му се надигаше.

— Предполагам, че имам нужда от повече протеини, отколкото мислех. Ако ще остана по-дълго в дома ти, трябва да напазаруваме. За жена, която обича да готви, нямаш много продукти в хладилника.

— Защото през повечето време се храня навън — каза тя, без да откъсва поглед от него. — Бран, тя флиртуваше с теб.

Не желаеше да говори за това с нея. Не искаше Карли да знае как едва не бе повърнал, как почти се бе сринал и за малко да провали всичко. Трябваше да изглежда стабилен и силен, затова й се ухили и й смигна. Арогантността бе за предпочитане, отколкото да си признае колко слаб и уязвим се бе почувствал.

— Често ми се случва.

— Бран, тя е убила майка ти и флиртуваше с теб, а ти й отвръщаше.

Той се намръщи. Така ли наистина го бе видяла тя?

— Всичко бе за прикритие, скъпа. Това е част от играта. Нима трябваше да извадя сабя и да се дуелирам с нея?

Карли се облегна назад, цялата й нежност се бе изпарила.

Беше скована и хладна, когато се втренчи в неразопакования обяд, който той бе донесъл.

— Извинявай. Предполагам, че ти най-добре знаеш как да се справиш с нея. Сандвичите същите ли са?

Повдигна му се от мисълта, че според нея той можеше да приеме радушно вниманието на жената, убила родителите му.

Защо Карли го бе целунала? Защо бе помолила той да я целуне? Той мислеше, че просто играе добре ролята си, но защо наистина го бе направила?

Имаше една-единствена причина, която можеше да накара жена като Карли да действа по този начин.

Бран се пресегна и сграбчи китката й. Тя остави сандвичите и той я привлече към себе си.

Може би тя нямаше да види слабостта му. Може би нямаше да го види като нещо толкова счупено, че е невъзможно да бъде поправено.

— Бран — опита се да възрази, но се плъзна в скута му.

Той обви ръце около кръста й, притегли я по-близо, докато шепнеше в ухото й.

— Беше ужасно. За миг си помислих, че ще повърна. Моля те, прости ми. Почти прецаках всичко.

— Не се тревожи. — В минутата, в която той зашепна, тя се отпусна в ръцете му, извърна се към него, за да го прегърне, и пасна в обятията му като липсващото парченце от мозайка. — Справи се добре. Патриша със сигурност не е забелязала нищо.

Той пое дълбоко въздух и вдъхна с упоение уханието на шампоана й. Ягоди и сметана. Тя имаше същия вкус. Сладък и богат.

— Съжалявам, че проявих слабост.

— Всичко е наред — прошепна Карли в отговор. — Съжалявам, че не обясних достатъчно ясно всичко. Знаех, че срещата ти е причинила болка.

Това бе значително по-добре, отколкото арогантността.

— Не мислех, че ще реагирам така, когато я видя. Не че не съм я виждал и преди.

— Различно е, когато си в една и съща стая с нея. Ти си я виждал на телевизионния екран. Там въздействието й не е толкова силно. Там тя играе роля. Това тук е истинската жена, която е взела участие в убийството на родителите ти. Ти реагира, но го прикри. Няма начин тя да е забелязала. Аз го забелязах, защото ръцете ти трепереха. Всичко е наред. Срещата ви мина добре и сега представянето ти стана естествено, така че няма да се налага да го правим на партито. Можем да го наречем победа. — Тя се изправи и му се усмихна. От слънцето кожата й сияеше.

Карли беше великолепна жена. Не проумяваше защо хората изглеждаха шокирани, че си има гадже. Да, обличаше се малко безцветно, но красотата й извираше от щедростта на усмивката й, от светлината, искряща в кафявите й очи, когато беше развълнувана.

Фактът, че имаше закръглено дупе, нямаше как да навреди. Съвсем не. Разбира се, шансовете му да превърне тази импровизирана среща в нещо по-разгорещено бяха нулеви, след като се бе досетил защо тя го бе целунала.

— Значи онази целувка беше твоят начин да ме накараш да се окопитя?

Тя се изчерви и скочи от скута му, приглаждайки полата си в цвят каки.

— Мислех, че ще ти помогне да се съсредоточиш. Също така реших, че ако шефката ми те види да ме целуваш, ще държи по-далеч от теб хищническите си нокти.

Или може би не. Това беше сладка ревност. Нямаше нищо лошо. Той самият малко ревнуваше.

— Ще накарам на всички да им стане ясно, че за мен съществува само едно момиче.

— И така, какви са сандвичите?

Още не беше готова да говори за химия помежду им, макар Бран да бе сигурен, че е доказал правотата си с онази целувка.

— Донесох два вида. Шунка с ръжен хляб и клуб сандвич. Избери си. Познаваш ме. Аз ям всичко.

— Правиш нещата толкова лесни за едно момиче. И аз обичам клуб сандвич, но без кисела краставичка. Киселите краставички са гадни. Не ги обичам. Казвам ти го, за да изглеждаме по-правдоподобни като двойка.

Освен това му намекваше, че й е харесало, задето й е донесъл обяд.

Бран се надяваше, че и целувките му са й харесали. На него му бяха адски приятни. Още не можеше да дойде на себе си от последиците. Може би го бе направила само за да го успокои, но накрая бе откликнала с истинска страст. Ръцете й шареха по тялото му, спускаха се от талията надолу по бедрата му. Бран се питаше дали ако бяха продължили по-дълго, тя щеше да стане достатъчно дръзка, за да обхване дупето му? Беше го пожелал. За миг бе забравил всичко и всички, мислеше единствено колко прекрасно беше да я усеща в прегръдките си, колко вълшебно ухаеше. Беше минало много време, откакто бе пожелавал жена. Не просто жена, а конкретна жена.

— Ще запомня предпочитанията ти. — Той вече си правеше списък с това, което тя не харесваше.

И как обичаше да я целуват. Обичаше да я целуват без задръжки и в замяна се раздаваше без остатък.

Карли седна насреща му.

— И така, довечера ще ходим на изложба. Навярно трябва да те подготвя за това.

Той би предпочел да го подготви, докато седи в скута му, но изглежда моментът бе отлетял. Добрата новина беше, че тя все още бе любопитна и определено изпитваше нещо към него.

— Да дойда ли да те взема оттук?

— Трябва да съм там много рано. Едва ще имам време да отскоча до вкъщи и да се преоблека.

— Това изложба на постиженията на Патриша ли е?

Събеседничката му поклати глава.

— Не, става дума за една художничка, която е работила за списанието. Е, освен това баща й е рок икона от шестдесетте. Не че Патриша избира да представя гладуващи творци. Иска ги гладуващи само защото са много слаби. — Карли замълча. — Тя заяви, че й напомняш на някого. Трябва ли да се тревожим за това?

— Не мисля. Хач ми казва, че имам очите на мама. Доколкото знам, майка ми не е участвала в бизнеса. Била е адвокат, преди да се омъжи за татко. Отказала се е от кариерата си, за да се грижи за нас.

— Възможно ли е Патриша да е била приятелка на майка ти? — Карли се намръщи. — Приятелка не е точната дума. Патриша няма приятели, но може би невинаги е била толкова студена.

— Според Хач е била. Сигурен съм, че е познавала моята майка, но не мога да си представя, че са били приятелки. Както казах, майка ми изобщо не е участвала в бизнеса. Не мисля, че е имала много общо с Патриша.

— Този Хач… Патриша определено го е познавала. Прочетох малко за него, след като се запознахме. Чудех се защо смяташ, че можеш да му вярваш. Той е щял да спечели много от продажбата на технологията. Дори след смъртта на родителите ти е изчезнал за известно време.

Бран не се обиди от въпроса й. Понякога Бил Хачърд беше като баща за него. Често пиян, неприятен, циничен баща, но баща. Въпреки това не беше трудно да разбере защо би могъл да бъде заподозрян.

— След смъртта на родителите ми Хач изчезнал на дъното на бутилката за около осем години. Той наистина е спечелил от тяхната гибел, но не е използвал парите. Бил е най-добрият приятел на баща ми. Аз му вярвам.

— Щом е бил най-добрият приятел на баща ви, защо не се е погрижил за вас? Защо не се е борил с останалите партньори, за да получат децата му своите дялове?

Всички тези въпроси си бе задавал и Бран и ги бе отхвърлил.

— Той не е бил такъв човек, който да може да отглежда цяла тайфа деца.

— Всеки може да отглежда деца, стига да е достатъчно загрижен за тях и да ги обича. Моята майка почти не обръщаше внимание на мен и сестра ми, но поне бяхме заедно.

Заедно. Един ден Бран бе имал голямо семейство, а на другия бяха само двамата с Мия. След като Райли и Дрю бяха изпратени в комуна за сираци, той и Мия бяха взети от една жена в средата на четиридесетте си години, която отглеждаше още три други приемни деца. Тя беше свястна и се грижеше добре за тях, но когато й поставиха диагноза рак на гърдата, трябваше да се откаже от всички сирачета, а това означаваше двамата с Мия да бъдат разделени.

Те избягаха предишната вечер. Той бе натъпкал малкото им вещи в торба за боклук и двамата се измъкнаха посред нощ, за да търсят Райли и Дрю.

Когато полицията ги намери, ги разделиха и на Бран му бе прочетено жестоко конско как едва не е убил сестра си, а накрая му бе заявено, че никога повече няма да я види.

Той бе умолявал да не ги разделят, но те бяха непреклонни и Бран бе останал сам.

Къде е бил Хач през онази нощ?

— Ние се справихме. — Бран не можеше да мисли за това. Всичко бе останало в миналото и нямаше какво да стори, освен да продължи напред. Крачка след крачка. Това бе единственият начин да оцелее. — След като Дрю навършил необходимата възраст, отишъл да потърси Хач. Открил го и го принудил да се подложи на лечение, за да се очисти поне донякъде от алкохола и двамата успели да измъкнат Райли от комуната за сираци. Мия вече била осиновена и родителите й с радост ни позволяваха да я посещаваме и да прекарваме време с нея и новото й семейство, така че братята ми да не се тревожат за нея.

— Колко време си бил в приемни семейства?

Около три месеца повече от задължителното.

— Осем години. Дрю успя да ме измъкне, когато бях на шестнадесет. Той накарал Хач да му стане официален настойник и тогава излязох от опеката на социалните. Преместих се от Далас в Остин и те се погрижиха да завърша гимназия, след това колеж и ето ме днес тук.

Нямаше да спомене белезите, които имаше, нито как някои нощи се будеше с викове, защото отново се бе озовал в онази мръсна, долнопробна стая, където Манди бе умряла. Не можеше да й признае как се бе проявил като страхливец и се бе скрил.

Той бе оцелял, но понякога се чудеше дали някой ден ще преодолее онзи момент.

— Тя все още включва морални клаузи в договорите си — заговори Карли. — Не за себе си, разбира се, но за всеки, който работи с нея или с когото инвестира. Мисля, че това е удобен начин за нея да се отърве от някого, когато сметне за необходимо.

Някак си това не го изненада.

— Ами това веднъж е сработило, нали?

— Тя уволни една от висшестоящите мениджърки, защото при проверка от пътна полиция се оказало, че е шофирала след употреба на алкохол. Естествено, това беше точно преди да й прехвърли уговорените акциите, благодарение на които въпросната мениджърка щеше да притежава пет процента от „Кейн Корпорейшън“. Винаги съм се питала дали Патриша не е организирала онази проверка. Хората, които са присъствали на купона, се кълнат, че Гейл не е изпила повече от една чаша вино, при това по време на обилна вечеря. Излишно е да казвам, че не това е пишело в полицейския доклад. Договорът й с „Кейн Корпорейшън“ бе анулиран и Гейл загуби няколко милиона долара.

— Патриша е известна с непочтените си, задкулисни игри.

— Така че защо да прибягва до убийство? — Карли потръпна. — Нима баща ти е бил такъв светец, че не е могла да му устрои някакъв капан като при Гейл?

— Гейл съди ли я?

— Опита се, но клаузата беше желязна. Възражението й бе отхвърлено. Познавам шефката си. Тя много рядко прави нещо, което би могло да донесе лоша публичност на нея или на компаниите й. Историята с баща ви е повлияла зле върху продажбата на онази технология. Според докладите, инвеститорите са щели да получат няколко милиона долара повече.

Бран не бе сигурен дали му се нравеше факта, че тя се е разровила толкова надълбоко, но поне беше заинтригувана.

— Направила си доста сериозно проучване.

— Прочетох някои материали, преди да се появи страховитият тип с пистолета, а после бях заета с личната ми безопасност — отвърна тя със сладка гримаса. — Сериозно, не знам много за бизнеса, но ако те са успеели да заловят баща ти да върши нещо неморално, са могли тутакси да му отнемат акциите. А и защо са позволили на този Хач да запази своите?

Тя задаваше доста интересни въпроси, но никой от тях нямаше значение сега.

— Всичко това се е случило преди двадесет години. Може би тогава тя още не е била усъвършенствала методите си. Както вече казах, майка ми е била адвокат. Тя е щяла да ги забави с дела в съда за дълго време. Мисля, че те са постъпили по най-изгодния за тях начин. А след това са се покрили. Платили са на Хач, за да не се вдигне допълнителна шумотевица в медиите. Може би. Не съм сигурен. Знам само, че тя е един от четиримата, платили на наемния убиец.

— И двама от тях са мъртви.

Касталано и Стратън.

— Да, и двамата са починали от естествена смърт.

— Сигурни ли сме за това? Патриша отиде да се види със Стивън Касталано малко преди той да получи инфаркт. Може би е сложила нещо в системата му.

Той вдигна ръка.

— Леле, я успокой малко топката, детективке. Харесва ми ентусиазма ти, но нека се придържаме към настоящия план.

Карли сви рамене.

— Мисля, че тя е способна на всичко, макар да се съмнявам, че е убила Касталано. Мисля, че може да е имала любовна връзка с него.

Мисълта накара Бран да потръпне.

— Наистина ли? Защото това е ужасяващо. Какво те кара да смяташ така? Знам, че двамата не са се виждали от години. След като Патриша е продала акциите си на „Страткаст“, не са прекарвали много време заедно.

— Веднъж тя се напи, това беше единственият път, когато съм я виждала да изгуби контрол. Пи доста и говори за някого, когото някога е обичала. Останах с впечатлението, че имаше предвид в миналото. Каза, че двамата били млади и тя мислила, че стореното от тях ще ги сближи, но нещо се случило и се разделили. Каза, че ако може да върне времето назад, щяла да направи всичко, за да задържи любовника си. — За миг Карли доби замислено изражение. — Беше много странно. Тя не се разплака или нещо подобно. Каза, че направеното не си заслужавало, след като изгубила онзи шанс.

— Трудно ми е да повярвам, че някой е обичал Стивън Касталано. А и тогава той е бил женен. Мога да попитам Хач за това, но мисля, че двамата с теб е добре да се съсредоточим върху предстоящата вечер. По някое време трябва да се запознаеш с братята ми. Не се плаши от Дрю. Той не е толкова лош, колкото изглежда.

— Изглеждаше много привлекателен на снимката, която получих.

Отново го прободе онази противна ревност.

— Когато го срещнеш на живо, може да ти се стори малко заплашителен. Освен това е бесен, че си се сдобила с известна информация, с която той не иска да разполагаш.

— Да не би да говориш за проучванията ми за бизнеса му? Не беше трудно да се сдобия с тази информация.

— Не, говоря за по-дълбокото ровене. Не предполагах, че толкова те бива с компютрите. Според Дрю ти на практика си хакнала държавния регистър, за да проникнеш в базата с лични данни. Затова казвам, че отначало може да ти се стори доста страховит. Той ти беше ядосан през цялата седмица.

Тя се намръщи, устните й се извиха надолу.

— Не съм го направила. Дори не съм си и помисляла за това. Една моя приятелка ми изпрати няколко стари вестникарски статии и малко информация за бизнеса му. Не съм прониквала в никаква база с лични данни. Достатъчно съм компетентна, за да работя с компютър, но не съм чак толкова добра.

— Бях сигурен, че си била ти. — По дяволите, ако някой друг душеше наоколо, ситуацията можеше да стане доста напечена. Бран не бе разговарял с Дрю от няколко дни. Смяташе да се прибере в Палм Кост, но след обаждането на Карли намеренията му се бяха променили. Беше прекарал последната седмица, опитвайки се да я опознае и да се впише в нейния свят.

— Сигурно е била моята приятелка.

Сега бе негов ред да се намръщи. Тя бе казала на приятелка?

— Твоята приятелка? Скъпа, моля те, кажи ми, че не си въвлякла още някого в тази история.

Тя махна с ръка.

— Разбира се, че не. Не и директно. Имам приятелка, която пише неоторизирана биография на Патриша. Не съм говорила с нея конкретно за настоящата ни мисия и няма да го направя, но от време на време й изпращам имената на недоволни служители. Попитах я за бизнеса на Патриша и как е започнало всичко. Тя ми изпрати някои статии. Не знаех, че веднага е започнала да се рови по-надълбоко.

— Ти си намесила журналист? — Бран можеше да се закълне, че изведнъж в ресторанта стана студено. Искаше да се озърне наоколо, за да се увери, че няма начин Дрю да подслушва тази сочна информация. Това щеше да бъде един от онези пъти, когато лицето на големия му брат щеше да добие морав оттенък.

Тя прехапа долната си устна, жест, който го изпълни с желание да я притегли в скута си и отново да започне да я целува.

— Не мисля за нея по този начин. Тя е моя много близка приятелка. Кълна се, че не съм й казала нищо за това, което става. Помолих я само за малко сведения. Исках поне донякъде да знам в какво се забърквам.

Той разбираше. Дали брат му щеше да разбере, вече бе съвсем друг въпрос.

— Може би не бива да се срещаш с Дрю.

— Мога да се справя с него — заяви тя с увереност, която Бран не бе сигурен, че трябва да изпитва. — Ежедневно ми се налага да се справям с Патриша. Колко по-лош би могъл да е той?

Доста. В момента Дрю я смяташе за хакер.

— Просто стой близо до мен, когато Дрю е наоколо. Аз ще му обясня ситуацията.

В крайна сметка, какво по-лошо можеше да се случи? Бран взе сандвича и започна да се храни. Ако Дрю възнамеряваше да убие и двамата, не беше зле преди това да се насладят на деня.