Лекси Блейк
Разплата (13)

12

Три часа по-късно Бран съжаляваше, че не беше в дома на Карли, вместо да седи в прекалено елегантния салон в къщата на Патриша Кейн. Тя се намираше в красив квартал на Сан Агустин с прекрасна гледка към залива и стария фар в далечината. Салонът беше издържан в различни нюанси на бялото, с донякъде миниатюрни мебели. Той предполагаше, че Карли би ги нарекла изящни, но на Бран му се струваха прекалено крехки. Не бе сигурен, че столът, на който седеше, по някое време нямаше да се разпадне.

Тагарт се раздвижи на мястото си. Приличаше на грамаден тромав звяр, намърдал се върху малък детски трон.

— Има ли някаква причина, поради която преместихме срещата от офиса ви тук?

Патриша кимна на прислужницата, която бе донесла чай върху сребърен поднос. Жената го остави върху масичката и мълчаливо се зае да го налива в чашите.

— Реших, че домът ми е по-цивилизовано място за нашата среща, господин Тагарт. Обстановката в офиса е по-малко интимна, а смятам, че сигурността е нещо много лично. Как предпочитате чая си?

— Със солидна доза уиски и под солидна имам предвид да прескочите чая и да донесете уиски или бира. Сериозно, аз не пия чай, а тази демонстрация на богатство, макар и впечатляваща, не отговаря на въпроса ми — отвърна Тагарт.

Братът на Кейс беше най-невъзмутимото и самоуверено човешко същество, което Бран бе срещал. Той търпеливо, макар и със сарказъм, какъвто Бран не бе подозирал, че съществува, бе описал как ще работят днес с Кейн. Тагарт бе заявил, че няма да се мазнят и да целуват задника й. Като за начало, очакваха тя да им обясни защо фирмата им трябваше да работи за нея.

Планът наистина се понрави на Бран.

Тагарт изглеждаше леко изненадан от промяната на мястото на срещата, когато бяха пренасочени към къщата на Кейн, но бе заявил, че това не променя тактиката им.

Патриша се отпусна върху изисканото канапе. Носеше небрежно-елегантен костюм, състоящ се от панталон и сако, а косата й бе прибрана назад. Ако не беше злобното изражение на лицето й, можеше да мине за привлекателна жена. Макар че Бран осъзнаваше, че е малко предубеден, заради цялата история с убийството.

— Винаги ли се отнасяте по този начин към клиентите си, господин Тагарт?

Сега беше редът на Бран. Той беше доброто ченге. Донякъде завиждаше на ролята на Големия Таг.

— Моля за извинение. Понякога шефът ми е доста груб. Остатък от годините, прекарани в редиците на спецчастите. Освен това не го бива в тънкостите на светското общуване, но ще трябва да решите дали желаете охранителен екип, ръководен от мъж, който разбира от сигурност, или светски играч.

— Не мога ли да имам и двете? — Тя отново насочи вниманието си към Бран.

— Не и ако желаете да сключите сделка с Иън Тагарт — отвърна Бран. — Аз бих пил чаша чай. Две бучки захар, моля. Освен ако не смятате да ни помолите да си тръгнем.

— Тя няма да ни помоли да си тръгнем, Брандън. Госпожата има по-големи проблеми, отколкото желае да признае — въздъхна Тагарт.

Кейн се намръщи, кръстоса крак връз крак и се облегна назад.

— И какви са тези проблеми? Вие изглежда напълно контролирате ситуацията. Какво сте научили за мен?

— Кажи й какво научихме, Брандън — отвърна Тагарт със самодоволна усмивка.

Много го биваше да се прави на арогантен задник. Това беше начинът да се уверят, че Бран е този, който ще се „оправя“ с Патриша Кейн.

— Изтичането на газ не е било нещастен инцидент.

Очите й едва забележимо проблеснаха.

— От противопожарната служба още не са представили официален доклад.

— Не са го оповестили публично, но винаги има начини да се заобиколят правилата им. — Той отвори куфарчето си и й подаде кафява папка, съдържаща доклада на противопожарната служба, който щеше да й бъде изпратен след около седмица, когато приключеха с всички подробности по разследването.

Не можеше да не забележи, че ръцете й леко трепереха, докато поемаше папката. Тя притегли очилата за четене, които висяха на верижката около врата й, и ги сложи върху края на носа си.

— Чаят ви, сър. — Жената на средна възраст в черно-бяла униформа подаде на Бран чашка и чинийка от фин порцелан. Обърна се към Тагарт, устните й леко потрепнаха, докато го оглеждаше. — Как ще желаете уискито — с лед или чисто?

— Обичам да се насладя на уискито си и не допускам никакъв лед наблизо. — Тагарт се усмихна и смигна на жената, която се изчерви.

— Несъмнено, сър. — Поласканата от вниманието му прислужница пъргаво се отдалечи със светнало лице.

Кейн остави папката.

— Смятат, че е било злоумишлен акт, но не казват нищо за мотива. Може би не е зле да проучите собственика на галерията. Навярно има дългове и е решил да ги плати със застраховката от пожара.

Тагарт се втренчи в нея, държанието му към Патриша беше толкова ледено, колкото бе топло към прислужницата.

— Естествено проверих всички, които биха могли да спечелят от престъплението. Парите бяха първият мотив, на който се спрях, но имайки предвид факта, че собственикът се е намирал на не повече от три метра от мястото на инцидента, искрено се съмнявам, че застраховката е била мотивът. Освен ако не е смятал да осребри чека от гроба.

— Това, което шефът ми се опитва да каже, е, че е имало конкретна мишена. Не смятаме, че има основание да се вярва, че намерението е било да се разруши галерията. В противен случай от противопожарната служба са щели да открият някакъв тип запалително устройство, което би позволило на заподозрения да възпроизведе пламък, след като напусне сградата. Не е било намерено нищо подобно.

— Това, което са открили, е бил малък уред, монтиран на вратата — обясни Тагарт. — Доста умело е направено. Рамката е била бяла, както и заключващият механизъм. Ако не са били огледали отблизо, навярно са щели да го пропуснат.

— Заключващ механизъм? — Патриша отново отвори папката и я отгърна на снимките.

— Да. — Бран посочи въпросния предмет. — Много просто нещо. Конкретно онази врата се отваря към коридора, вместо навътре. Собственикът на галерията обясни, че била проектирана така, за да се разшири максимално мястото в частните изложбени зали. Нашият евентуален убиец се е възползвал от това. Монтирал е флип ключалка тук, в горната част на вратата. След като се застопори, е трудно да се отвори, а имайки предвид цвета и мястото, където е поставена, не е лесно да се забележи и отключи.

— Ти си този, който я е измъкнал оттам. — Патриша отново затвори папката. — Как го направи?

— С чист адреналин. — Бран все още усещаше онзи мощен прилив на енергия, когато бе осъзнал, че Карли е от другата страна на вратата.

Патриша въздъхна и поклати глава.

— Е, ако са възнамерявали да направят така, че да прилича на инцидент, как, за Бога, са очаквали да се измъкнат безнаказано?

— Смятам, че нашият човек се е паникьосал — подхвана Тагарт. — Не е разполагал с време. Подготвил е всичко, но снимките закъснявали. Ключалката е закрепена с промишлено лепило, а не с винтове. Това е било много находчиво от негова страна. Ако я бе инсталирал с винтове, дори и да я свали, това би предизвикало въпроси, тъй като нямаше да има време да поправи вратата и рамката и да възстанови първоначалния им вид.

Бяха обсъдили това, докато пътуваха с колата. Карли бе изглеждала омагьосана от сложните подробности, свързани с опита за посегателство над живота й. На Бран му бе призляло.

— Има обикновен препарат, който е щял да разтвори лепилото и тогава Тим е можел да прибере ключалката в джоба си, да избърше вратата и никой нямаше да забележи.

— Но не е станало така. — Патриша завъртя очи. — Очевидно не е бил професионалист.

— Той е бил точно това, което е твърдял. Много благодаря. — Тагарт пое питието от прислужницата, преди да се извърне към Кейн. — Тим Конърс наистина е бил оператор. Съдейки по фактите, той не е имал никаква връзка с вас или семейството ви, преди да бъде назначен на работа. Смятам, че е бил специално нает, за да ви убие и да го направи така, че да прилича на злополука, ако е възможно. Избягал е от страната няколко часа след опита за убийство, преди полицията да се усети, че не е било инцидент. От справката на финансите му се вижда, че е получил голяма сума пари, след като е бил назначен в компанията ви. Предполагам, че вие едва ли давате специален бонус при назначаване на работа.

Въпреки факта, че изражението й оставаше непроницаемо, страните й бяха леко поруменели, което едва ли се дължеше на грима. Новината я бе разстроила.

— Това заключение ми се струва малко прибързано, господин Тагарт. И не. Не давам бонуси на служители от неговия ранг. Защо смятате, че целта му съм била аз? — Тонът й беше съвършено безстрастен, единствено лекото изчервяване издаваше емоционалното й състояние.

Тагарт отпи от уискито и се облегна назад.

— Това се казва качествено уиски.

— И би трябвало. Почти е достигнало пенсионна възраст — отвърна Кейн. — Но тъкмо се канехте да ми обясните логиката си. Моля, продължете.

— Моята логика е — изстреля Тагарт, — че много, много хора биха се радвали да ви видят мъртва. Моята логика е, че от всички хора в онази стая, само вие сте били истинската мишена. И елементарната логика ми подсказва, че ние сме тук, а не в офиса ви, защото дяволски добре знаете, че вие сте в дъното на тази история и не желаете никой да чуе това, което смятате да ми кажете. Ще постъпите разумно, ако го направите. Аз вече го знам и имам правило да не работя за клиенти, които ме лъжат или крият истината.

За частица от секундата Бран изтръпна от въодушевление. Тагарт очевидно бе прекрачил границата, планът им щеше да се провали с гръм и трясък и Патриша Кейн щеше да им посочи вратата. Бран щеше да е свободен да отведе Карли оттук, а Дрю щеше да се погрижи за замитането на следите. Осъзнаваше, че това го правеше лош брат, но той за пръв път искаше нещо за себе си в шибания си живот. Искаше Карли. Искаше тя да е в безопасност и щастлива, и смяташе, че можеше да й даде всичките тези неща.

Но после Кейн затвори очи, сякаш бе победена и Бран разбра, че Тагарт я бе приклещил натясно.

— Предполагам, че биха могли да са няколко души, включително заварения ми син — изрече Патриша с дрезгав глас. — Но освен това искам да проверите неколцина от бившите ми служители.

— Вашият заварен син е очевиден заподозрян. — Бран потисна разочарованието си. Чакаше го работа и колкото по-скоро я свършеше, толкова по-бързо щеше да разбере дали отношенията му с Карли имаха бъдеще. — Въпреки че навярно сте подписали предбрачно споразумение, преди да се омъжите за баща му. Той притеснява ли се, че вие може да го оспорите?

— Той знае, че аз вече съм спечелила битката — рече Патриша. — Когато Кен умре, аз ще притежавам медийния дял от империята. Като част от нашия предбрачен договор, тя бе прехвърлена на мен, когато се съгласих да преместя „Раят на Патриша“ в телевизионната мрежа, която „Джоунс Ънлимитид“ притежава. Те бяха закъсали и това влечеше цялата компания към дъното. Ако моето шоу и управлението ми на телевизията успееха да я измъкнат от фалит, след смъртта на Кен аз получавах по-голямата част от акциите на медията. Макар че моят заварен син не вярва в това, аз спасих цялата компания. Без мен той щеше да остане без пукната пара, а и все още получава осемдесет процента от компанията след смъртта на баща си.

— Ами дъщерята? — попита Тагарт. — Тя може би е ядосана, задето не е част от компанията.

Кейн отхвърли предположението.

— Жасмин не проявява никакъв интерес към бизнеса. Когато баща й умре, брат й ще контролира нейните акции и тя ще има добри доходи, включително и сто милиона в попечителски фонд. Тя не е ощетена и въпреки отвратителното й пиянство, ние всъщност се разбираме добре. Аз й уредих договор с неколцина дизайнери, които й предоставят безплатно моделите си, а в замяна ги представям в шоуто си. Всичко това ще пресъхне, заедно с появите й в шоуто ми, ако умра. Изобщо не подозирам Жас.

За миг в думите й почти прозвуча нотка на привързаност, сякаш да не презираш някого, бе равносилно на обич в света на Патриша Кейн.

— Кого подозирате? — предпазливо попита Бран.

Кейн стана и се приближи до прозореца. Слабият й силует се открои на следобедната светлина.

— Има един конкретен човек, освен заварения ми син и неколцина недоволни служители, когото смятам, че трябва да проверете, но не вярвам, че ще искате да си имате работа с него.

— Ще останете изненадана — отвърна Тагарт. — Аз обичам предизвикателствата.

— Познавате ли Андрю Лолес?

Сърцето на Бран се сви, но Тагарт остана невъзмутим.

— Той е собственик на „4Л Софтуер“ и син на мъжа, с когото някога сте имали общ бизнес. Според мен яко сте го прецакали. Да, определено ще го проуча, ако ме наемете.

Всичко, за което бяха работили, се свеждаше до това изпитание. Дали тя знаеше? Дрю се бе старал да стои настрани от общественото внимание, предоставяйки на други медийните изяви. Бран и Райли бяха сменили имената си на Ланг, а акциите им в „4Л“ бяха прикрити зад безброй холдингови компании. Мия бе приела фамилията на осиновителите си. След като се бе омъжила за Кейс, „Маккей-Тагарт“ се бяха постарали прикритията им да издържат и най-щателна проверка, а Райли и Бран Лолес да не бъдат свързани с новите им самоличности. Файловете с данните бяха класифицирана информация. Сътрудничеството на Тагарт с ЦРУ беше изключително полезно за всички тях.

По лицето на Патриша не трепна нито един мускул, когато се обърна.

— Не съм направила нищо, което да не е било включено в договора, който Бенедикт лично е подписал. Той беше доста превзет човек. Целият бе изтъкан от правила и норми. Аз просто буквално ги следвах.

— Сигурен съм, че децата му биха имали различно мнение по въпроса — отбеляза Тагарт.

Тя сви рамене.

— Предполагам, че е така и точно заради това би трябвало да ги проучите. Последната фирма, с която работих, държеше под око най-големия. Изглежда, семейството е изгубило връзка помежду си след годините, прекарани в приемни домове. Андрю е единственият, който е успял. Останалите са се разпръснали. Освен ако не откриете нещо различно. Както се видя, последната ми охранителна фирма се оказа безполезна.

— Аз прочетох докладите относно ситуацията. — Бран беше доволен колко равнодушно звучеше гласът му. — Длъжен съм да попитам колко дълго сте следили децата? Какво ви е накарало да го направите? Друг инцидент ли е бил причината? Съдейки по всичко, което открих, полицейските доклади са пределно ясни за това, което се е случило през онази нощ.

— Доскоро изобщо не съм мислила за това — призна Патриша. — Момчето има достатъчно пари, а баща му е смятал да убие него и останалите. Бих предположила, че не търси отмъщение. Ако го е искал, е можел да излезе пред медиите и да ни злепостави, задето сме се възползвали от клаузата в договора, която го е лишила от дела му. Той не го е направил. Отлично се е справил и е преуспял. Баща му никога не е бил толкова добър бизнесмен.

Бран пое дълбоко дъх и изтика няколкото стотици зловещи мисли в най-отдалеченото кътче на съзнанието си. Студен. Трябваше да бъде студен, а не разгорещен. Това беше трудно за него, защото гневът му винаги беше като клокочеща лава, заплашваща да изригне на повърхността. Усети как кръвното му се надига до шеметни висоти, но Тагарт пое контрола. Спокойният глас на големия тексасец подейства като студен душ на Бран и му помогна да се съвземе.

— Какво ви кара да се тревожите за хлапето на Лолес, щом досега не сте се притеснявали?

— Беше нещо, което ми каза Стивън последния път, когато го видях — отвърна Патриша и токчетата й затракаха по пода, когато закрачи из стаята.

— Стивън Касталано? Вашият някогашен бизнес партньор? — Тагарт прикова поглед в Патриша, сякаш бе готов да я убие, ако се наложеше. Тагарт знаеше, че Касталано ги бе разкрил. Той бе познал Райли. Дали бе предупредил старата си приятелка, преди да умре?

Тя потръпна.

— Да, онази мърша. Мразех го. Филип винаги е бил джентълменът от тях двамата, а и той беше отвратителен. Макар да чух, че онази негова дъщеря е пълна идиотка. Това сега няма значение. Взех това, което Стивън ми дължеше, но той ми каза, че ще си получа заслуженото. Не бях сигурна какво има предвид, но сега започвам да се питам дали не е намекнал, че децата на Бенедикт най-после са предприели нещо.

Значи, двамата определено не са били приятели. Бран отпиваше проклетия чай, за да прави нещо, но съжаляваше, че не беше уиски. Да бъде в една стая с Патриша Кейн, опъваше нервите му до крайност.

Онова гадно усещане в стомаха му — това, което изчезваше, когато беше с Карли — се бе завърнало с пълна сила. Искаше да пие. Искаше да пие цяла нощ. Само и само да забрави, че седеше в една и съща стая с жената, която невъзмутимо бе поръчала убийството на родителите му, а после без да й мигне окото бе откраднала детството му.

— И на мен ми мина подобна мисъл. — Гласът на Тагарт бе изключително спокоен и овладян. — Ако желаете, ще поръчам на един от оперативните си работници да го следи. Изглежда, той най-много цени неприкосновеността на личния си живот. Мога да проверя финансите му.

Тя поклати глава.

— Не знам. Според мен мъж като него би наел по-способен убиец. Той може да си го позволи.

— Ще възложа това на Бран, а аз ще се заема с недоволните служители. Явно сте съгласна с тарифата ни. — Тагарт стана, знак, че бе готов да си тръгне. — Екипът ми от Калифорния вече пристигна и ще се погрижи за сигурността на къщата ви. Утре ще изпратя друга група да огледа обстановката.

— Искам Брандън да бъде мой телохранител.

Стомахът му се преобърна.

Тагарт поклати глава.

— Ще се нуждаете от трима и те ще работят на смени. След осем часа бдителността отслабва и човек не е съсредоточен. Бран ще поеме дневната смяна, като ще изпратя още двама за останалата част от денонощието.

Поне щеше да бъде в една и съща сграда с Карли.

— Когато не съм на смяна, ще проучвам заварения ви син и останалите имена в списъка ви.

Патриша кимна.

— Съгласна съм с условията ви, господин Тагарт. А сега може ли да поговоря минутка насаме с Брандън?

Тагарт го погледна.

Какво, по дяволите, трябваше да направи? Не можеше да заяви, че няма никакъв шанс да остане насаме с тази кучка, след като току-що бе назначен за неин телохранител.

— Разбира се.

Тагарт глътна остатъка от уискито си и се отправи към вратата.

— Ще чакам в колата. Останалите двама телохранители ще бъдат тук утре сутринта. Дотогава ще използвате алармената система.

Той излезе, оставяйки Бран сам с Патриша.

— Как е Карли? — В гласа й прозвуча нещо като загриженост.

— Възстановява се.

— Отлично. — Патриша пристъпи по-близо, изражението й се смекчи. — Тя е много добра в работата си. Не бих искала да я загубя.

Да, тя доста се бе постарала за това.

— Карли ще се върне на работа в понеделник. И аз започвам тогава. Дотогава ще имате друг телохранител. Аз застъпвам първа смяна в понеделник сутринта и ще я придружа до Калифорния. Тя заминава два дни преди вас.

Патриша се намръщи.

— А ако предпочета да останеш с мен?

— В такъв случай ще имате нужда от друг телохранител. — Той нямаше да отстъпи за това. Нямаше да остави Карли да пътува сама.

Патриша седна до него, коленете им почти се докосваха.

— Добре. Мога да го разбера. Искаш да извършиш малко предварителни проучвания. Приемът е много важен.

— А Карли е важна за мен. Тя е първостепенната ми грижа. Искам да си свърша работата, но тя е на първо място.

Патриша се наклони напред, ръката й докосна коляното му.

— Намирам лоялността ти за впечатляваща. Не са много мъжете, толкова загрижени за една жена, която не може да им даде много.

— Нямам представа с какви мъже сте общували, госпожице Кейн, но ви уверявам, че не желая жените да се грижат за мен. Предпочитам обратното. Много съм щастлив с Карли.

Тя се облегна назад и го огледа.

— Боя се, че не разбирам какво намира един толкова мъжествен и сексапилен мъж в моята асистентка.

— Вероятно защото не се интересувате от жени. — Целият разговор го караше да се чувства неловко.

— Ще се изненадаш от какво се интересувам. Ще се шокираш ли, ако узнаеш, че любовта на живота ми беше жена?

Фактът, че тя изрече думата „любов“ без капка ирония беше това, което наистина го шокира.

— Съвсем не. Всеки си има своите предпочитания, както обичам да казвам.

— Да, твоето поколение се отнася доста свободно към сексуалността. Отношението ви е доста променливо, бих казала. Искам през следващите няколко седмици наистина да проумееш какво може да ти донесе богатството. Един умен мъж знае кога да мисли с главата си, а не с… някои други части. Бих искала да ми правиш компания. Моят последен компаньон си замина преди няколко дни. Струва ми се, че двамата бихме могли чудесно да се разбираме, Брандън.

Той нямаше да се преструва, че не я разбира.

— Според мен би трябвало да сте по-внимателна и да не правите неща, които биха накарали асистентката ви да напусне. Чух, че тя е важна за компанията. Предполагам, че компаньоните не са толкова ценни, колкото асистентка, която си разбира от работата.

От устните й се отрони дрезгав смях.

— Уверявам те, че Карли никъде няма да отиде, докато аз не й позволя да напусне. А и тя не е толкова важна. Както казах, не вярвам, че ти действително разбираш какво ти предлагам. Когато отидем в Калифорния, ще видиш. Дотогава бих искала да получа пълни доклади за хората, които споменах.

Младият мъж се изправи, защото това приличаше на позволение да си върви и той смяташе да се възползва. Може би брат му беше прав и той наистина не беше подходящ за тази работа. Дрю навярно щеше да остане спокоен, да пофлиртува малко и да си остави отворена вратичка.

Бран искаше да си тръгне. Искаше да се махне, преди да е направил нещо, което не би трябвало.

Да се чувства като в капан, приклещен в ъгъла, беше катализатор. Някой го гледаше, сякаш беше парче месо. Почти усещаше цигарен дим и виждаше върху гърдите си онази ръка със съвършен маникюр. Ела в стаята ми тази нощ. Съпругът ми няма да е тук. Можем да се позабавляваме, аз и ти. Катализатор. Да се чувства безпомощен. Да. Определено изпитваше старата необходимост да забие юмрук в нещо. Всичко е наред, Бран. Тази вечер ще се махнем оттук. Няма да се налага да имаш вземане-даване с онази отвратителна жена. Ще заминем и никога няма да погледнем назад. Цялото умиротворение, което Карли му бе донесла, сякаш бе погребано под паниката и гнева, с които се бе борил през целия си живот.

— Ще ви ги предоставя в най-скоро време. Ще се видим в понеделник.

— Да, ще се видим — почти измърка тя.

Той излезе, стиснал ръце в юмруци.

* * *

Карли затвори вратата на къщата си и погледна към часовника. Не си направи труда да включи алармата. Бран скоро щеше да се върне. Докато той беше на срещата с Патриша, тя беше отскочила до магазина. Това беше нещо, което намираше за успокояващо — да се разхожда по пътеките и да решава каква храна да избере.

Това й бе осигурило време за размисъл. Трябваше да каже на Бран какво бе узнала. Може и да не беше нищо важно, но той трябваше да го провери. Ако някой бе убил предишния бизнес партньор на Патриша, това можеше да обясни опита за покушение. Тя щеше да съобщи информацията на Бран, а той можеше да реши какво да прави с нея. След седмица или приблизително толкова щяха да намерят това, което търсеха в дома на Патриша в Калифорния или…

Карли не знаеше как да довърши изречението. Какво щяха да направят, ако не намереха въпросния файл, който търсеха?

Щеше ли Бран да продължи да бъде телохранител на Патриша? Дали щяха да работят заедно, докато открият това, което им бе нужно?

— Чудех се кога ще се прибереш.

Тя изпищя и изтърва пазарската торба. Дрю Лолес протегна ръка и ловко я улови, вдигна я и я остави върху шкафа.

— Едва не получих инфаркт. — Младата жена с усилие си пое въздух.

Дрю се обърна, красивото му лице се намръщи.

— Извинявай. Мислех да почакам отвън, но се отегчих, а разбиването на кода на охранителната система ми се стори добър начин да се позабавлявам, докато убивам времето. Ще трябва да си поговоря с Тагарт за тази система. Тя е една от онези, които компанията му препоръчва. Деактивирах я с таблета си и приложението, което програмирах. Съвсем простичко е.

— Значи си проникнал в дома ми за забавление?

— Не. Хакнах твоята охранителна система за забавление. Влязох в дома ти, тъй като ми се налагаше да ползвам тоалетната. След това ми се стори глупаво да чакам в колата.

Той възприемаше нещата прекалено буквално.

— Е, сега, след като си получих порцията адреналин за деня, ще се заема с вечерята. Ако искаш, можеш да го почакаш, където ти е удобно. Бран скоро ще се прибере.

Той се пресегна към пазарската торба по-бързо от нея, вдигна я и се отправи към кухнята.

— Всъщност не съм тук, за да се видя с Бран. Дойдох да се срещна с теб.

Защо от тази мисъл по гърба й пробягаха тръпки?

— Не е нужно да се безпокоиш. Знам правилата. Двамата с Бран се забавляваме с нашето… как да го нарека? Прикритие? Прекарваме си добре и аз най-любезно ще го оставя да се завърне при семейството си, когато работата приключи. Вие ще получите своя файл. Аз ще получа свободата си. Всички печелят.

— Не мисля, че Бран ще го нарече печалба. — Дрю остави торбата върху кухненската маса.

Тя се извърна, защото не очакваше подобна реплика от него.

— Какво се опитвате да кажете, господин Лолес?

— Дрю, ако обичаш. Господин Лолес ме кара да се чувствам като баща си, а достатъчно често ми е напомняно, че не съм като него.

Младата жена омекна, защото в гласа му определено прозвуча тъга.

— Добре, защо наистина си тук, Дрю?

Той беше зашеметяващ мъж, въпреки малко старомодните си дрехи.

— Очевидно се държах като… каква беше думата, която сестра ми използва? Темерут. Не съм напълно сигурен какво означава това, но звучи зле. Дойдох тук, за да се извиня.

Леле. Тя имаше чувството, че Дрю Лолес не беше мъж, който лесно се извиняваше.

— Всичко е наред. Знам, че си получил някои обезпокоителни новини. — Имаше и още, но възнамеряваше да ги съобщи на Бран и да го остави да реши какво да прави с тях. — Наясно съм, че не ти харесва, задето Шелби си пъха носа в твоите работи, но тя е от добрите.

— Ще ти повярвам, но съм открил, че понякога е много трудно да отличиш добрите от лошите. — Той се облегна на плота й като хищна котка, лениво отдъхваща си в слънчевата й кухня. — Освен това съм тук да поговоря с теб за Бран.

Аха, следваше речта в смисъл стой-по-далеч-от-моя-брат.

— Няма нужда. Както вече ти казах, разбирам границите на отношенията ми с Бран. Необвързващи и краткотрайни.

Дрю се втренчи в нея, сякаш я преценяваше.

— Така ли? Не ми приличаш на жена, която има необвързващи и краткотрайни връзки.

— А ти откъде знаеш?

Той сви рамене.

— Защото въпреки това, което брат ми те е накарал да повярваш, аз наистина те проучих. Предполагаше се, че ще излизам с теб.

— Не мисля, че щеше да се получи по начина, който си искал.

— Мога да бъда доста очарователен, когато реша. Просто рядко го пожелавам. Откровената истина е, че ти не си жена, която може да спи с един мъж, без да се обвърже емоционално с него. Защо иначе ще чакаш толкова дълго, докато легнеш с брат ми?

— Беше само седмица. Повярвай ми, не е чак толкова дълго. — Тя цяла седмица бе отлагала съгласието си да се омъжи за Роджър. Излизали бяха три месеца, прели да реши да спи с него. Беше много внимателна и се бе постарала да се увери, че е постъпила правилно. Разбира се, решението й се бе оказало напълно погрешно, но много дълго го бе обмисляла.

Пожелала бе Бран в мига, в който го бе видяла. Да го отблъсква цяла седмица, й се бе сторило като мъчителна вечност, и приблизително три часа, след като се бяха любили за пръв път, тя бе захвърлила дрехите си и отново му се бе отдала.

— Ако искаш, можеш да се самозалъгваш, но ти не си жена, която има лекомислено отношение към секса. Не си имала нито един любовник след развода.

— Е, след като бившият ми съпруг влезе в затвора, реших да бъда по-предпазлива в избора си. — Накъде биеше гостът й с всичко това?

— Но ти и преди това си била предпазлива. Той е бил първият ти любовник, а Бран е вторият.

Карли почувства как страните й пламват от смущение.

— И откъде знаеш това? Не съм го вписала във формуляра на сайта за запознанства.

— Може би имам досие за теб — призна Дрю. — Може би съм изпратил някого да поговори дискретно с някои хора, които те познават. Разбира се, не и по такъв начин, че те да разберат, че това е разследване. Моята сестра много я бива да кара жените да се отпускат в нейната компания. Между другото, тя харесва Мери.

— Как се осмеляваш! — Гневът я обхвана като ярък пламък. Той намесваше сестра й във всичко това?

— Осмелявам се да върша много неща, а и мислех, че е важно. Твоята сестра е била използвана, за да те принудят да направиш нещо, което не си желала да сториш. Не мога да позволя отново да я използват. Възложил съм на някого да я наблюдава. Освен това ще откриеш, че банковите документи, разкриващи, че тя е взела онзи депозит от съпруга ти, мистериозно са изчезнали. Изумително е какво може да направи човек с няколко милиарда долара и достатъчно познания как да хакне системата.

Тя се вторачи стъписано в него. Най-после осъзна какво бе имал предвид преди малко. Карли не можеше да разбере дали Дрю беше от добрите, или от лошите. Понякога добрите хора вършеха лоши неща. Понякога добри неща биваха правени от лоши мъже, ако служеха на целите им.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Дрю?

— Опитвам се да ти обясня, че без значение как ще се развият събитията, сестра ти е чиста. Няма защо да се тревожиш, че ще я арестуват. Тя е вън от играта и ти също можеш да излезеш, ако искаш. Повече няма нужда да оставаш в „Кейн Корпорейшън“. Ако желаеш, аз мога да ти предложа работа в „4Л“. Ние търсим да купим медийна компания. Ако искаш свое собствено шоу, можем да обсъдим създаването му.

Карли усети как ченето й увисна.

— Защо ще правиш това?

— Защото мисля, че брат ми е влюбен в теб и ти искаш да го спасиш. Ти обичаш сестра си. Би направила всичко за нея. Аз бих направил всичко за Бран. Ако това означава да му купя съпруга, ще го сторя. Не бих го обмислял, ако не бях сигурен какъв тип жена си. Ти си искрено загрижена за него.

Карли беше почти влюбена в Бран, но със сигурност не бе очаквала на практика да й предложат пари за… какво?

— Ти искаш от мен да се омъжа за Бран? Не съм допускала, че разговорът може да поеме в тази посока.

Той се усмихна едва доловимо, което му придаде донякъде лекомислено изражение.

— От време на време обичам да изненадвам хората. И очевидно ти няма да се омъжиш веднага за него. Искам да си наблизо и да оставим природата да си свърши работата.

Точно това беше проблемът в този сценарий.

— Бран беше пределно ясен. Тази връзка ще продължи само докато работим заедно.

— Да, той ще бъде шефът в „4Л“, под чието пряко ръководство ще работиш.

Аха, Дрю предполагаше, че близостта ще реши проблемите им.

— Дори и да обмисля неуместното ти предложение, не мисля, че той желае дългосрочно обвързване.

Той изпъшка.

— Не ме е грижа кое е уместно или неуместно. Това е най-доброто за Бран. Той изнесе ли ти лекция за това, как не е добър за никого?

Отново я обзе смут.

— Да. На всички жени ли я поднася? Между другото, той я е усъвършенствал. Поднесе ми версията за опустошения и прекършен сирак.

— Той го вярва с цялото си сърце — кимна Дрю. — Наистина мисли, че е прекалено увреден, за да обича някого, и аз му причиних това, Карли. Ти си първата жена, с която той изглежда щастлив. Ти си първата, заради която той ми се опълчи. Не се случва често моят брат да ми се противопостави. Когато пожелах да стане магистър по бизнес администрация, той го направи, макар да не му беше присърце. Когато го помолих да работи за „4Л“ той се съгласи, макар да съм почти сигурен, че мрази работата си. Пожелах да смени името си, за да не разбере никой, че сме роднини. Подписа документите, без да му мигне окото.

— Затова ли фамилията му е Ланг? Защо си го помолил… Отмъщението. Разбира се. А ти защо си я запазил? Ти си единственият, нали?

Дрю отсечено кимна.

— Да. Аз съм последният законен Лолес. Това е защита на няколко фронта. Историята за смъртта на родителите ми не беше кой знае какво голямо събитие. За съжаление, в онези години домашното насилие не беше толкова необичайно. За разлика от сега. Компанията е продължила да съществува. Инцидентът се е появил за кратко по новините, но моето настоящо положение от време на време събужда интереса на медиите. Аз не коментирам случилото се, нито семейството си. Освен това използвам влиянието си да разубедя всеки журналист, който иска да пише статия за онова време, да размисли и да пренасочи усилията си другаде.

— Значи ги заплашваш. — Карли не беше толкова сигурна, че Шелби можеше да бъде сплашена. Можеше да бъде ужасно упорита, когато надушеше интересна история.

— Само когато се налага. Предпочитам убеждаването, основаващо се на взаимна облага. Благодарните хора са много по-полезни, отколкото гневните.

— Но защо си запазил фамилията си? — настоя Карли.

— Защото не можех да позволя името на родителите ми окончателно да изчезне. Когато всичко свърши, братята ми могат да си върнат фамилиите, ако пожелаят. Всъщност Бран не го е грижа особено. Той е загрижен за теб. Мисля, че той се нуждае от теб.

— Няма да позволя да бъда купена, Дрю, и не знам дали си прав за Бран. Той с нищо не е показал, че иска нещо повече от това, което имаме в момента. А и честно, минала е само седмица. Всъщност живея с този мъж едва от седмица, току-що започнахме да спим заедно.

Дрю изглежда нямаше намерение да се предава.

— И ти вече си емоционално обвързана. Кажи ми, че не си.

Искаше й се да не беше. Беше прав за това. Тя не бе успяла да остане безразлична. Бран я караше да се чувства жива.

— Той е специален. Много е мил и внимателен и аз се чувствам в безопасност с него. Но и преди съм грешила.

— С него не грешиш. Виж, аз знам, че той иска да стоиш настрана от тази история. Смятам, че е по-добре да останеш в „Кейн Корпорейшън“, докато постигнем целта си, но съм задължен на Бран. Брат ми иска да излезеш от играта и аз го направих възможно. Ако решиш да напуснеш работата си, Патриша няма да може да направи нищо, за да те спре. Мога да ти наема адвокат, просто за всеки случай, и тя никога няма да разбере, че аз стоя зад всичко. За мен не е проблем да опаковам вещите ти и за няколко часа да те преместя в Остин. Мога да сторя същото и за Мери, ако се тревожиш за нея. Има подходящо място за нея в медицинската програма на Тексаския университет. Никога вече няма да ти се налага да видиш Патриша Кейн.

Тя наистина не беше сигурна дали този мъж не беше самият дявол. Доколко можеше да му има доверие? Той й предлагаше почти всичко, за което някога бе мечтала. Освен ако наистина вярваше, че Бран й казваше истината, че връзката им ще е приключена в минутата, когато престанат да работят заедно по плана за унищожаването на Патриша. Това можеше да е умен план да я раздели от Бран по-рано, за да не се увлече брат му прекалено по нея.

— Защо? Защо мислиш, че си задължен на Бран? — Искаше да погледне този мъж в очите и да се опита да разбере какви са мотивите му. Той можеше да преследва дългосрочна цел. Това беше очевидно. Въпросът беше дали наистина обичаше брат си.

Челюстта на Дрю се стегна.

— Аз го оставих в приемните семейства. Измъкнах Райли, когато беше на осемнадесет, но оставих Бран още две години, докато създам инфраструктурата на „4Л“. Казах си, че той ще е добре. Оставаше само още една година, а ние и без това вече бяхме разделени прекалено дълго. Посещавах го винаги, когато имах възможност.

— На колко години беше по онова време?

— На двадесет и една. Открих Хач и започнахме да работим по изграждането на „4Л“. Когато Райли достигна необходимата възраст, за да напусне комуната за сираци, аз го накарах да постъпи в колеж. Работех на две места, за да го издържам и всяка свободна минута посвещавах на разработката на оригиналния софтуер, върху който изградихме компанията. Хач също работеше с мен, но честно казано в онези ранни години той беше зает най-вече със задачата да остане трезвен, отколкото с нещо друго. Беше по-лесно да оставя Бран в приемните семейства, отколкото да се оправям с едно петнадесетгодишно момче, докато работех на всички останали фронтове.

— Мога да го разбера.

— Всичко беше наред, докато един ден не ми се обадиха, че бил откаран в болница. Официалната версия беше, че той и още едно момиче от приемното семейство са избягали и са вземали наркотици в някакво местно свърталище на наркомани, когато са били нападнати от неизвестни бандити. Момичето умряло. Бран едва оживял. Не знам какво си спомня.

Сърцето й се сви от болка за всички тях.

— Вината не е била твоя. Ти не си се забавлявал. Разбирам. Не напълно, но разбирам какво означава да се чувстваш отговорен за брат и сестра. Майка ми не се интересуваше особено от нас. През по-голямата част от времето аз се грижех за двете ни с Мери. Ти си се опитвал да изградиш бъдеще за тях.

— Знаеш ли защо основах „4Л“?

— За да изградиш нещо за семейството си.

— Мило, наивно момиче. Не мисли, че двамата толкова си приличаме. Основах компанията, за да мога да постигна това, което правя днес. За да унищожа хората, които убиха родителите ми. Мислех за отмъщението всяка вечер, докато създавах програмата и я тествах. Исках парите и властта не заради семейството си. Исках ги заради отмъщението. Тогава избрах него пред Бран и заплатих цената. След онзи ден той никога вече не беше същият. Бран беше светлина. Онази светлина угасна и аз не я видях до тази сутрин, когато той излезе от спалнята и поиска да му дам пакет презервативи и да му запиша час при лекар.

В очите й запариха сълзи.

— Мисля, че той просто е изпитал удоволствие от… — Защо се опитваше да омаловажи това, което чувстваше? Толкова ли се страхуваше, че не можеше да го признае? — За мен също имаше значение. Прав си. Имам чувства към него, но още е много рано, Дрю.

— Точно заради това трябва да приемеш работата, която ти предлагам, да останеш близо до него и да видим как ще потръгнат отношенията ви. — Гласът му омекна. — Това е всичко, за което те моля. Не е нужно още днес да се ангажираш с каквото и да било.

— С изключение на това, да променя целия си живот.

— Е, той и без това не е толкова хубав, нали? Не можеш да кажеш, че обичаш шефката си. Бран ще бъде твоят нов шеф. Можеш спокойно да кажеш, че го харесваш.

Тя поклати глава.

— Нужни са ми няколко дни, за да помисля над предложението ти. Не смятам, че е добра идея да напусна работата си, преди да заминем за Калифорния. Хрумвало ли ти е, че Патриша може да уволни Бран, ако си тръгна?

— Разбира се, че ми е хрумвало. Допускам, че има голяма вероятност това да се случи, но напоследък много мислих за това, което баща ми би желал. Навярно остарявам. Или се дължи на факта, че всичките ми близки се женят, с изключение на мен. Заради твърдоглавието и действията ми, Мия и Райли можеха да изгубят любимите си хора. Не искам това да се случи с Бран. Имам прекалено голям дълг към него, за да му го причиня. Ако тя го уволни, той ще е извън играта и аз ще довърша останалото сам, както би трябвало.

Карли се втренчи за миг в Дрю, наистина го виждаше за пръв път. Той може и да обичаше близките си, но не знаеше как да стигне до тях. Опитваше се да подреди живота на Бран, да му даде това, което си мислеше, че брат му желае. Колко ли самотен се е чувствал да носи целия товар на плещите си? Колко ли трудно е било да наблюдава сестра си и братята си да се отказват от единственото, което изглежда го тласкаше да върви напред? И въпреки това Дрю беше готов да им помогне да го изоставят.

— Ще помисля над предложението ти, но няма да оставя Бран сам с нея. — Карли бе видяла как Патриша гледа Бран. Беше задала въпроса единствено за да види как ще й отговори Дрю. Патриша нямаше да уволни Бран. По-скоро щеше да се опита да се сближи с него.

Макар да не се случваше често, от време на време Патриша си намираше любовник. Обикновено някой красив млад мъж. Те никога не се задържаха дълго и тя беше изключително дискретна, но изглежда им се наслаждаваше.

За нищо на света нямаше да остави Патриша да се наслаждава на Бран.

Дрю впери поглед в нея, устните му леко се извиха.

— Така си и помислих, че ще ми отговориш. Знаеш ли колко много жени веднага биха се възползвали от възможността да получат всичко, за което са мечтали? Но ти искаш да се грижиш за Бран.

— Казах ти, че го харесвам. — Това бе всичко, което щеше да му признае. Имаше чувството, че когато Дрю пожелаеше нещо, той щеше да го преследва и да използва всички оръжия, които противникът му прояви глупостта да му даде.

Младата жена се приближи до масата и започна да вади продуктите, които бе купила. Щеше да приготви пиле пиката. Ястието беше просто, но тя можеше да направи достатъчно, за да задоволи вълчия апетит на Бран.

— Мислиш ли, че можеш да ми простиш, задето бях лош с твоята приятелка, журналистката? — попита Дрю.

— Вероятно. — Щом като той желаеше да смекчи поведението си, то и тя можеше да стори същото. — Но трябва да знаеш, че тя няма представа, че аз познавам някого от вас.

— Така навярно е най-добре. Тя е много упорита. — Дрю скръсти ръце пред мускулестите си гърди. — И находчива. Каква е като приятелка?

Карли вдигна ръка.

— Няма да продължа да я обсъждам с теб, защото тя ми е приятелка. Ако решиш да я посветиш в плановете си, сам можеш да я намериш. — Внезапно я озари една мисъл. — Освен ако интересът не е личен.

Можеше да се закълне, че Дрю леко се изчерви.

— Не. Чисто професионален.

Карли не можа да сдържи усмивката си. Беше изумително да види как един секси гений се изчервява заради момиче.

— Ти я харесваш.

Дрю се намръщи.

— Не я харесвам. Тя е досадна и дразнеща и има голямо самочувствие. Както и да е, тя е много интелигентна, а винаги е добре човек да познава враговете си.

— А и освен това има тяло на модел на бански костюми и цялата онази великолепна червена коса, нали? — Беше го хванала натясно.

Той се прокашля и внезапно доби смутен вид, сякаш искаше да смени темата.

— Може и да съм видял някои нейни снимки. Реших, че са фалшиви. Знаеш, че не всички са честни в социалните мрежи.

— На живо е още по-хубава — ухили се Карли. Представи си как Дрю седи зад компютърния екран и се взира в снимките на прелестната й приятелка. Двамата щяха да са като Красавицата и Звяра. Е, ако звярът беше страхотен техно милиардер. — Виждала съм възрастни мъже да се държат като непохватни тийнейджъри само и само да я накарат да им се усмихне.

— Е, това обяснява арогантността й, нали? — Дрю внезапно прозвуча странно надуто. — Навярно никой досега не й е отказвал нищо.

Време беше да го измъкне от неловката ситуация.

— Оставих една торба в колата. Може ли да отидеш да ми я донесеш? Ключовете са на масата до вратата. Предполагам, че ще останеш да хапнеш.

— Не бих отказал вкусна вечеря — отвърна Дрю с усмивка. — Иначе ще трябва да се храня сам с Тагарт, а той ще се впусне да ми разказва надълго и нашироко за някогашните си подвизи в ЦРУ. Разполага с цяла дузина ужасяващи истории. Често си мисля, че това е заобиколният му начин да ме сплаши. Ако вечеряме тук с теб, може малко да укроти топката. Може би.

Карли можеше да се справи с Тагарт. Тя вече го бе разгадала. Той обичаше да говори за семейството си. Вече бе научила, че има две малки дъщери и съпруга с интересно и вълнуващо минало. Щеше да го разпита за тях. Беше чула, че съпругата му отново е бременна.

— Май трябваше да купя повече пилешко. За щастие, винаги мога да направя спагети.

Дрю кимна.

— Ще отида да донеса торбата. И си помисли за това, което казах. Смятам, че Бран се нуждае от теб. Понякога мракът го завладява, но с теб изглежда по-ведър и спокоен. Мисля, че ти разпръскваш този мрак.

Дрю се обърна и излезе.

Карли не беше сигурна, че това бе вярно. Тя никога не бе виждала истинската тъмна страна на Бран. Дрю изваждаше наяве част от собствената си вина и съзираше нещо, което не беше там. Въпреки това, понякога тя усещаше, че Бран таи в себе си болезнена тъга. И страх.

Предложението на Дрю определено бе интригуващо, но той беше нетърпелив. Двамата с Бран едва отскоро бяха заедно. Имаха нужда от време.

Въпреки че тя беше почти сигурна, че вече бе влюбена в него.

Погледна през задния прозорец. Оттук виждаше мястото, където бе паркирала. Имаше две свободни места, макар че през последните няколко години бе имала нужда само от едно. Сега видя как колата на Бран отбива към паркинга и Дрю вдигна ръка, за да приветства брат си.

Бран спря колата и слезе. По движението на устните му тя разбра това, което казваше.

Какво правиш тук?

От колата се показа и Тагарт.

Да, щеше да има нужда от доста спагети.

Чу как зад нея входната врата се отваря. Разнесе се скърцането, което Бран бе казал, че ще премахне, като смаже пантите.

Всички бяха отвън. Сърцето й почти спря, когато осъзна, че в стаята има някой.

Обърна се и разпозна мъжа от онази нощ. Не този, с когото бе говорила. Беше другият здравеняк, който я бе заплашил.

— Здрасти, опасявам се, че се наложи да се върна, за да се видим — заяви той с гадна усмивка. Насочи пистолет към нея. — Искам да получа още малко пари. Или може би ще се позабавляваме заедно сега, след като те заварих сама. Недей да крещиш или ще се наложи да те застрелям. А не ми се иска това да свърши толкова бързо.

Тя се опита да достигне един от ножовете, но той тутакси се озова до нея.