Лекси Блейк
Разплата (3)

2

— Кажи ми, че си се представил за мен. — Очите на Дрю бяха присвити, гласът му се бе снижил до ниско ръмжене, когато два часа по-късно Бран влезе през вратата.

Той бе изненадан, че никой не го чакаше на паркинга, където бе паркирал пикапа си. Беше шофирал четиридесет минути при пълна тишина от Сан Агустин до апартамента в Палм Кост, където бяха устроили щабквартирата си. През цялото време обмисляше проблема с Карли Фишър.

Щеше да му е трудно да държи ръцете си далеч от нея. Тя беше толкова нежна, толкова безпомощна и наранена. Харесваше това у една жена. Пробуждаше всичките му инстинкти да я гушне и закриля.

Да я излекува. Както не бе успял да излекува Манди.

Пропъди мисълта, защото макар че го бяха оставили на мира преди няколко часа, сега Дрю изглеждаше готов и изпълнен с желание да се нахвърли отгоре му.

— Казах й кой съм. Тя не се нуждае от лъжи, а трябва да бъде член на отбора.

Главата на Дрю се отпусна назад и от гърдите му се разнесе въздишка на пълно отчаяние.

— Член на отбора? Мамка му, майтапиш ли се с мен? Мислех, че ти беше член на отбора.

— Аз съм. И съм последният със съвест.

— Ти си последният без нито една мозъчна клетка — процеди Хач, излизайки от кухнята с почервеняло от гняв лице. — Какво, по дяволите, си мислеше? Имаш ли някаква представа какво направи?

Важното беше да остане спокоен. Бран имаше проблеми с гнева, но щеше да докаже, че не изпитва нужда да цапардоса някого. Щеше да бъде спокоен и разумен.

— Спестих на всички ни доста време. Тя мрази шефката си. Всичко ще бъде наред. Ще разреша един неин проблем и тя ще ни помогне.

— Какъв проблем? — попита Дрю.

— Очевидно бившият й съпруг е задлъжнял на някакви лоши момчета. Навярно мафията.

В очите на Дрю лумнаха гневни пламъци.

— Мамка му, продължаваш ли да се майтапиш с мен?

— Не е кой знае какво. Аз ще се оправя.

— И какво, дявол да го вземе, знаеш ти за мафията и как да се оправяш с нея? — Днес Хач бе с пълна сила в играта. Подаването му бе улучило точното място в мозъка на Бран, заплашвайки всеки миг да забули разума му с червената пелена на гнева. Той беше превключил на режим „побеснял татко“, сякаш бе заловил сина си тийнейджър да се измъква от къщи след разрешения час.

Или да се занася с мафията.

— Може да не е мафията. Може да е някой некадърен букмейкър, който иска да докопа малко мангизи и си мисли, че може да заплаши бившата съпруга на клиент да му ги даде. Не знам. Ще трябва да проуча въпроса. — Той прекоси къта за хранене и се насочи към кухнята. Апартаментът представляваше голямо отворено пространство с редица прозорци, от които се откриваше великолепен изглед към Атлантика.

Е, ако Дрю реши да вдигне щорите.

Дрю пое дълбоко дъх и постави дланите на двете си ръце върху бара срещу кухнята, сякаш искаше да са там, за да не ги използва по предназначение. Брат му също имаше някои свои проблеми с гнева.

— Кажи ми защо.

По обратния път за насам Бран дълго бе мислил за това.

— Тя не заслужава да бъде използвана.

Хач насочи показалец към Дрю.

— Казах ти. Казах ти го в мига, в който той се запъти към нея, че отново се е проявил синдромът му на „рицар на бял кон“. — Хач се извърна към Бран. — Тя не е благородната девица, изпаднала в беда. Тя работи за най-голямата злодейка, която някога съм срещал. Патриша Кейн може да сложи Сатаната в малкото си джобче. Наистина ли вярваш, че тя е наела някакъв ангел да работи за нея?

Бран вече знаеше за Карли много повече от тях. Сякаш им пукаше достатъчно, за да погледнат под повърхността. Точно заради това той бе постъпил така. Защото Дрю и Хач щяха да я използват и никога дори нямаше да си направят труда да разберат дали тя го е заслужавала.

— Казах ви, тя мрази шефката си.

— Тогава би трябвало да напусне — отсече Дрю, сякаш светът беше едно просто място, където всеки избор бе лесен.

Бран знаеше по-добре.

— Кейн я е приклещила. Казах ви, че смятам, че я държи с нещо. Оказа се, че когато бившият съпруг на Карли бил заловен да бърка в кацата с меда, се опитал да завлече със себе си и сестра й. Използвал я, за да скрие малко налични. Кейн разбрала и го е използвала като средство, за да принуди Карли да даде онова интервю.

Дрю въздъхна и се настани върху високия стол до бара.

— По дяволите. Интервюто, което е трябвало да стъкми, защото ние разкрихме азиатските й далавери. Дай ми една бира. Изглежда, ще имам нужда.

— Бира? Ще имаме нужда от скоч. Сигурен съм, че Тагарт крие някъде свястното питие. — Хач излезе, за да потърси твърд алкохол.

Бран грабна две бутилки бира.

— Той може да остане разочарован. Знам, че Тагарт ни даде ключовете за този апартамент, но той е собственост на партньора му. Маккей е много по-праволинеен и твърд по отношение на принципите си, отколкото Големия Таг. Като стана дума за Тагарт, Карли мисли, че при подходящи обстоятелства Кейн може да смени охранителната фирма. Склонна е да вярва, че шефката й ще избере „Маккей-Тагарт“, тъй като са добили известност заради филма.

Бран отвори едната бутилка и я подаде на Дрю, задържайки другата за себе си. Въпреки че бе поръчал вино с Карли, не си падаше по виното. През последните десет години той бе посещавал най-добрите ресторанти, но така и не се бе превърнал в гастроном.

Приятно му беше да наблюдава как Карли се храни. Харесваше му как тя затваря очи, наслаждавайки се на всяка вкусна хапка. Беше се запитал дали се чука по същия начин, както се храни. С увлечение, отдаденост и жарка страст.

— Ти си разкрил нашия план? — Нямаше начин да пропусне раздразнената нотка в гласа на Дрю.

Бран не бе имал намерение да го прави, но тя се бе заинтересувала. Той сви рамене, сякаш не беше нещо важно.

— Трябваше да й обясня в какво се забърква. Но не съм разкрил всички подробности. Очертах само общия план.

Бутилката на Дрю се стовари с трясък върху барплота.

— И нито за миг ли не ти хрумна, че тя може да изприпка право при шефката си и да й снесе цялата информация за плановете ни? Чувал ли си някога термина елемент на изненада? Защото вече изгубихме това предимство.

— Не мисля така. — Бран запази спокойствие. Той беше там. Той се бе срещнал с Карли и я бе преценил. — Както казах, тя не питае нито капчица обич към Кейн.

— Или е добра актриса.

— Не, изобщо не е. — Можеше да се обзаложи, че е много лоша актриса.

Дрю се наклони напред, погледът му пронизваше като лазерен лъч.

— Бран, не можеш да спасяваш всяка жена, която срещнеш.

От отговора го избави Хач, който се върна с бутилка с кехлибарена течност в ръка. Очевидно Маккей не беше толкова отявлен трезвеник, колкото изглеждаше.

— Слава Богу. Този скоч е достатъчно стар, за да гласува — рече Хач, отправи се към шкафа и извади чаша. — Ще трябва да решим какво, по дяволите, ще правим сега, след като Бран тотално издъни плана ни.

Ръката на Бран се стегна около бирената бутилка.

— Не съм го издънил. Аз го спасих. Тя възнамеряваше да каже на Дрю, че е размислила. Ако не бях отишъл при нея, пет минути по-късно тя щеше да си е тръгнала.

Дрю се намръщи.

— Защо ще ме разкарва? Тя се съгласи да се срещнем. Нима щеше да ме отсвири заради снимката? Но аз изглеждах добре на онази снимка. Мия помоли свой приятел фотограф да я направи. Носех напълно прилични дрехи. Ели ги избра.

— Аз го накарах да се изтупа и така нататък — саркастично подметна Хач и се ухили самодоволно.

Дрю размаха среден пръст към своя бизнес партньор, преди отново да насочи вниманието си към най-малкия си брат.

— Сериозно, аз изглеждах добре на онази снимка. Лицето ми беше симетрично. Светлината не беше силна. Усмихвах се по онзи начин, както ми каза Райли, така че да не приличам на хищник.

Дрю винаги изглеждаше така, сякаш се кани да разкъса някого на части. В брат му имаше някакъв стаен мрак, който явно караше доста жени да си плюят на петите. Разбира се, привличаше по-авантюристичните. Доколкото Бран бе осведомен, сексуалният живот на Дрю включваше поредица от не особено чести свалки за една нощ и една дълга връзка, която можеше да бъде наречена само сексуална, заради студената си практичност. Той беше секси гений, който често се потапяше в света на програмирането и бизнеса.

Още една причина, за да не се получи с Карли. Тя щеше да усети неговия студ. Карли се нуждаеше от малко топлина в живота си.

— Тя мисли, че си твърде привлекателен за нея. — Ако не сложеше край на това, те щяха да започнат да обсъждат прическата на Дрю или позата му. Брат му щеше да анализира отхвърлянето до Второто пришествие и нямаше да стигнат до същността на въпроса.

— Това е доста обезсърчително. Обикновено не карам жените да побегнат, докато не си отворя устата. — Дрю направи заявлението без грам ирония. За брат му това беше просто факт.

— Тогава доста се разбягват — съгласи се Хач.

Дрю не му обърна внимание.

— Защо тя ще си мисли, че съм твърде привлекателен?

— Карли не смята, че двамата си подхождате.

Дрю остана притихнал за секунда, като че ли се опитваше да проумее казаното.

— Технически, аз се уверих, че двамата си пасваме във всяко отношение. Всъщност ние бяхме една многообещаваща двойка. Имаме практичен подход към любовта и секса. Аз само промених някои факти за себе си. Казах, че се интересувам от архитектура, за да съм в тон с любовта й към дизайна. Не излъгах. Наистина намирам архитектурата за очарователна, само че в областта на програмирането, не в строенето на сгради. Освен това казах, че се интересувам от нещо, наречено „находки от флий маркет“^[1]. Всъщност нямам понятие какво означава това, но то бе последното, което ни събра.

Брат му винаги търсеше логичното обяснение.

— Тя мисли, че не е достатъчно секси за теб.

Дрю се намръщи.

— Тя е много привлекателна. Съотношението между обиколката на талията и ханша й е почти перфектно и има много хубав бюст. Намирам лицето й за доста симетрично.

— Точно заради това жените бягат презглава, братко. — Според Бран, Дрю прекарваше прекалено много време в преследване на могъществото и властта и твърде недостатъчно в гонене на жени. А могъществото и властта не означаваха нищо без жените. — Тя е готина. Тя е секси. На жените не им харесва да ги наричат „симетрични“.

Дрю отвори уста, за да възрази.

Бран побърза да сложи край на тази полемика.

— Не желая да слушам лекция относно биологичните повели, които ни тласкат да се чифтосваме. Истината е, че Карли има чувствено тяло, но тя работи в индустрия, в която господстват нездравословни идеали. Тя никога няма да бъде плоска като дъска и това я прави несигурна, което именно е причината да те отсвири. Как щеше да се справиш със ситуацията?

— Не знам — призна Дрю. — Не бях взел предвид подобна вероятност. Затова първия път изпратих Райли. Райли е чаровникът в семейството. Не смяташ ли, че…

Бран изпъшка. Само на Дрю можеше да му хрумне подобно нещо.

— Не, не смятам, че съпругата на Райли ще иска той да се закача с мадами по интернет, за да можем да си отмъстим.

Но Дрю не се отказваше.

— Ели е много благоразумна. След два часа имам среща с нея. Бихме могли да поговорим за това.

— Никоя жена не е чак толкова благоразумна — изтъкна Хач. — Повярвай ми. Бран има право за това. Попитай Ели дали Райли може да флиртува с асистентката на Кейн, за да се докопа до нея, и тя начаса ще ти извие врата и ще ти откъсне топките. И дори не си и помисляй за Кейс. Мия няма да позволи на съпруга си да се занася наоколо, дори и в името на отмъщението.

— Виждаш ли, ето затова не съм се оженил. След сватбата нямаш право на мнение по никакви въпроси и очевидно топките ти са вързани за чантата на жена ти или нещо подобно. — Дрю поклати глава.

— Няма да се обаждаме на никого. — Тези двамата слушаха ли го изобщо? Изглежда, винаги е било така. Той беше невидимият в семейството. Дрю беше геният. Райли беше чаровникът. Мия притежаваше устрем и решителност, а Бран… Бран винаги беше загубенякът, след когото всички трябваше да разчистват. Не и този път. — Аз се справих с положението. Ще се оправя с Карли. Вече имам връзка с нея.

— Връзка? — Внезапно погледът на Дрю се изостри като на ястреб и той го впи в него.

— Имам предвид, че осъществих контакт и тя има телефонния ми номер.

Хач поклати глава.

— Не, нямаше предвид това. Ти вече си се забъркал емоционално с тази жена, а ние не знаем нищичко за нея.

— Знаем хиляди неща. Разполагаме с огромен файл с информация за нея. Тя не е лошото момиче.

— Фактът, че можеш да го заявиш, без да ти мигне окото, е достатъчен, за да те изпратя обратно в Остин още днес — изрече Дрю със свъсени вежди.

— Никъде няма да заминавам.

Очите на Дрю се присвиха.

— Ще заминеш, ако ти кажа.

Хач вдигна ръка.

— Престанете и двамата! Бран прецака плана, но може и да има право. Ти нямаше да знаеш как да се справиш с жена, която те отхвърля. Нямаше да проумееш причината и щеше да събудиш подозренията й и да я накараш да застане нащрек. Бран, наистина ли вярваш, че тя няма да отиде право при Патриша и да й разкаже всичко?

Той нямаше подобно усещане.

— Не смятам, че ще го направи.

Дрю завъртя очи.

— И това го казва тип, който вярва, че проститутките наистина са невинни млади жени, които се опитват да се издържат, докато следват в колежа.

— Хей — отново се намеси Хач. — Трябва ли да ви разтървавам? Държите се като петгодишни. Имаме промяна в ситуацията и трябва да се приспособим. Бран е този, който има връзка с набелязаната цел.

— Тя не е „набелязаната цел“. — Не му харесваше да слуша да говорят по този начин за нея.

— Виждаш ли? — процеди Дрю многозначително.

— Чудесно, тя е прекрасна млада жена, която се надяваме да работи за нас — заключи Хач, преди да съсипе изказването си със завъртане на очите. — Не ни остава нищо друго, освен да чакаме. Предполагам, че си й дал известно време, за да помисли върху предложението ни.

— Да, това е голямо решение. — Не можеше да я принуди веднага да каже „да“. След всичко, което бе преживяла, Карли беше предпазлива жена.

— Не тя трябва да взема решение. — Дрю остави шумно бутилката върху барплота. — Аз щях да я държа по-далеч от цялата история. Не съм някакво чудовище. Щях да измисля начин да ме приеме. Имам достатъчно мозък. И щях да постигна всичко това, без да се привързвам към нея. А сега само гледай. Той, както обикновено, ще надене блестящите доспехи на галантен рицар и всичко ще отиде по дяволите.

Преди Бран да успее да се защити, Дрю се отправи към спалните в задното крило.

— Остави го — рече Хач. — Освен това знаеш, че е прав за теб. Ти не мислиш разумно, когато става дума за жени.

— Е, затова пък Дрю изобщо не изпитва нищо към тях. — Понякога брат му приличаше повече на робот, отколкото на човек. — След това, което се случи с Ели, не бих могъл да понеса да стоя със скръстени ръце и да позволя историята да се повтори. Не е редно.

— Не знам за това, но разбирам твоята гледна точка. А сега и ти разбери неговата. Той вече беше принуден да наблюдава как единият му брат попада в опасна ситуация. Смяташе да се справи сам не защото те мисли за неспособен да изпълниш задачата. Направи го, защото не искаше ти да пострадаш.

— Съмнявам се в това. — Брат му често мислеше, че той е слабото звено.

— Това е твой проблем, не на Дрю. Той ти е възложил големи отговорности в компанията и ти има доверие. Ти си единственият, който смята, че не си достатъчно добър. Дрю се опитва да те защити. Не можа да го направи, когато беше още хлапе, и сега прекалява. Такъв си е Дрю, това е начинът му да се справя с проблемите. Затова брат ти е разтревожен и разстроен, че ти си този, който ще влезе в леговището на лъва. Ако тя се обади.

— Ще се обади. — Господи, надяваше се да го направи.

— Откъде си толкова сигурен?

— Тя се заинтересува. Не само от историята. — Бран дяволски добре знаеше кога една жена се интересуваше от това, което би могъл да направи за нея. Имаше нещо в начина, по който го бе погледнала, беше се навела към него. Той бе прекарал години да изучава начина, по който жените откликваха в интимните моменти и в ежедневието. Това му подсказваше как може да им достави удоволствие, кое ги правеше щастливи и кое ги превръщаше в лед.

Карли Фишър може и да го отричаше, но тя искаше мъж, който да й бъде истински партньор, който да й помогне. Тя беше сама и мъжът, който я убедеше, че не е нужно да продължава да е самотна, щеше да я спечели. Тя щеше да бъде лоялна към този мъж и да го последва навсякъде.

Той не можеше да бъде този мъж, но двамата можеха да постигнат взаимно удовлетворение. Той щеше да й помогне. Тя щеше да му върне жеста, а после всеки щеше да поеме по своя път, доволен, че е опознал другия.

Поне на теория, това беше начинът да се получи. Това бе начинът, по който се бяха развили всичките му връзки. Бран се озоваваше в леглото с някоя мила дама, а сетне се опитваше да оправи нещата, за които тя се нуждаеше от помощта му. Бе измъкнал едно момиче от неприятна ситуация, като й бе намерил работа в един от филиалите на „4Л“. Помогнал беше на жена с клиент, станал прекалено обсебен от работата й като еротична танцьорка. Бе спасил и много други по различни начини, давайки им заеми или помагайки им да се преместят, но винаги успяваше да ги направи щастливи и ги оставяше доволни, че са го познавали.

Щеше да направи същото и за Карли. Щеше да я закриля. Щеше да й помогне. Ако тя му позволеше, щеше да спи с нея и да й даде толкова удоволствие, колкото тя можеше да понесе. Щеше да й покаже, че не всички мъже са негодници, а когато дойдеше времето да си тръгне, тя щеше да бъде готова да намери единствения.

За Бран нямаше единствена. Отдавна го бе разбрал.

— Ти честно ли си мислиш, че можеш да се справиш със ситуацията, без да хлътнеш по-надълбоко по онази жена? — попита Хач с неприкрит страх от отговора.

— Сигурен съм, че мога. Въпреки това, в което всички вярват, аз никога не се задълбочавам прекалено. Знам докъде да стигна. Животът ме е научил колко тежки могат да бъдат последствията в противен случай.

Хач кимна.

— Добре тогава. Предполагам, че трябва да чакаме.

Бран отпи щедра глътка от бирата и се помоли Карли да не ги накара да чакат твърде дълго.

* * *

Карли се втренчи в екрана на лаптопа, ненавиждайки начина, по който сърцето й се сви при мисълта какво бе преживял онзи прекрасен мъж, когато като малко дете е бил завинаги откъснат от единствения дом, който бе познавал. Един ден Брандън Лолес е бил обичано дете, а на следващия — самотен и изоставен в един свят, който не е могъл да разбере. Самата тя не бе имала най-щастливото детство. Баща й изневеряваше на майка й и се ожени за колежка в работата си. Известно време се бе изживявал като татко за почивните дни, но после новата му съпруга му роди дете и посещенията станаха все по-редки. За последен път бе видяла баща си преди години. Но поне имаше сестра си. Брандън си е нямал никого.

Разбира се, всичко го имаше в интернет. Тя дори откри статия, в която имаше интервю с Патриша Кейн. Шефката й окайваше загубата на Бенедикт Лолес и блестящия му ум. От думите й й се повдигна. Карли съвсем ясно си представи как Патриша внимателно ги бе подготвила.

 

 

Загубата на Бенедикт ще се отрази върху бъдещото развитие на технологиите. Геният му можеше да се сравни единствено с лудостта му. Ние трябваше да го забележим. Той е имал различни проблеми с гнева, но се боя, че всички го отдавахме на артистичния му темперамент. Никога не сме си представяли, че ще убие прекрасната си съпруга и ще се опита да погуби собствените си деца. И макар да скърбя за гения, който загубихме, душата ми не може да не е изпълнена с гняв заради стореното от него. Никога няма да си простя, задето не прозрях на какво е бил способен.

 

 

Празни приказки. На Патриша не й пукаше достатъчно за хората, за да скърби истински за тях. С едно-единствено изключение. И никога досега не бе видяла тази жена да изпитва дори моментна вина или угризение на съвестта.

Карли бе прекарала следобеда, взряна в екрана на компютъра, питайки се дали наистина смята да се обади на номера от визитната картичка, която Бран й бе оставил. Как изобщо можеше да го обмисля? Това беше пълен абсурд. Тя не беше някаква шпионка.

Младата жена се облегна назад и въздъхна. Най-умният ход беше да излежи присъдата си. Имаше още две години, преди сестра й да бъде в безопасност. Защо трябваше да помага на някакво семейство, което не познаваше? От това, което бе узнала за семейството на Бран сега, те не се нуждаеха много от чужда помощ. Бяха безобразно богати, след като бяха основали една от най-големите софтуерни компании в света. Всички използваха тяхната софтуерна защитна система, понастоящем внедрена в почти всяка корпорация.

Тя се зачуди какво ли щеше да си помисли Патриша, ако знаеше, че децата на Лолес са станали толкова могъщи.

Това беше причината понастоящем да имат различни фамилии. Брандън Ланг беше официалното законно име на Бран. Тя бе сигурна, че ако някой попиташе, Бран щеше да каже, че са го направили, за да загърбят миналото. Но Карли смяташе, че са го направили по съвсем различна причина. Бяха го сторили, за да не се набиват на очи. Бяха постъпили по този начин, за да не могат враговете им, когато чуят името Лолес, да застанат нащрек.

Как трябваше да постъпи?

Погледът й попадна върху мобилния й телефон, не служебния, за който Патриша плащаше. Естествено, беше принудена да има два. Един за личните обаждания и един само за Патриша. Той беше последният писък на модата в мобилните технологии и непрекъснато звънеше. Това беше единствената вечер в месеца, когато мълчеше, защото Патриша я прекарваше със съпруга си. Ежемесечните им вечери бяха свещени и никой не биваше да ги безпокои. Една нощ за целия месец, която тя посвещаваше на своя любим. Да, доста красноречиво доказателство за горещите чувства помежду им.

Личният й телефон беше сравнително евтин, тъй като и без това много не го използваше. Само двама души се обаждаха на него. Карли се стараеше през повечето време да го оставя у дома си и беше защитен с парола.

Освен сестра й, имаше само още един човек, с когото тя редовно разговаряше, и никак нямаше да е разумно Патриша да узнае тази пикантна информация.

Шелби Гейтс, журналистка и активистка, която понастоящем пишеше биография на Патриша Кейн без нейно знание и одобрение.

Първите няколко пъти, когато тя й се бе обадила, Карли бе отказала да й помогне, а накрая само й даде съвсем оскъдни насоки къде да търси, защото знаеше, че Патриша отново се бе върнала към старите си номера да експлоатира работничките от Третия свят, макар че този път го правеше много по-внимателно. Тя имаше удобно прикритие, тъй като използваше други компании, чрез които наемаше работна ръка. Фактът, че шефката й все още успяваше да се измъкне необезпокоявана от всичко това, я накара да отговори на обаждането на Шелби и да й даде името на един особено недоволен служител на „Кейн Корпорейшън“.

Още повече че Шелби възнамеряваше да даде всички приходи от книгата на фонд, който бе основала, за подпомагане на работниците, пострадали заради ужасните условия във фабриките, произвеждащи продуктите на „Кейн Корпорейшън“.

Книгата навярно щеше да донесе милиони на Шелби, но Карли вярваше, че тя щеше да ги дари. Шелби беше от жените, които не се интересуваха от пари или слава. Нейната цел в живота бе да направи този свят по-добро и различно място за живеене.

Шелби Гейтс знаеше почти всички най-важни неща за Патриша Кейн. Освен това бе станала близка приятелка на Карли. Дали тя не би могла да я осветли малко по въпроса?

Карли взе телефона и набра номера. На Западния бряг не беше толкова късно. Разбира се, навярно по това време на деня Шелби вечеряше. Щеше да остави телефонът да звънне три пъти и сетне да затвори. Това щеше да е знак да остави нещата такива, каквито са, а следващия път, когато се обади на Шелби, двете щяха да побъбрят за последните модни тенденции или какво са гледали по телевизията.

Шелби вдигна при първото позвъняване.

— Здравей, Карли.

Е, нали се бе помолила за знак.

— Моля те, кажи ми, че не си записала номера ми в телефона си.

— Не. Запомних го. Какво става? Много се радвам да те чуя.

Беше минало известно време от последния им разговор и Карли се чувстваше малко виновна за това.

— Извинявай, тук винаги е такава лудница. Макар че след няколко седмици пристигам в Ел Ей. Надявах се, че може да намерим малко време, за да се срещнем.

— Би било страхотно. — Шелби звучеше искрено зарадвана. — Ще намеря подходяща дегизировка. Мисля, че от мен ще излезе прилична бременна блондинка. Това навярно ще е най-близкият ми досег с истинската бременност. Май трябва да започна да излизам с мъже. Кажи как мина срещата със Секси Суперготин? Как беше името му? Дрю?

Оттук нататък нямаше да позволява на Мери да знае кои са приятелите й.

— Сестра ми е взела името ти от този телефон, нали?

— Тя е много сладка. И се тревожеше за теб. Тя просто смята, че трябва повече да се забавляваш. Както и аз.

— Не ти се обадих, за да говорим за моята среща. Беше малко странна и аз не знам дали искам отново да се видя с него. — Това не беше вярно. Дяволски добре знаеше, че искаше да го види, но не бе сигурна дали трябва. — Обадих ти се за нещо друго.

— Кажи ми, че си напуснала кучката и искаш да дадеш публично интервю.

— Няма да я напусна.

По линията се разнесе въздишката на Шелби.

— Някога ще ми кажеш ли с какво те държи? Имам някои подозрения, но те смятам за моя приятелка и не съм се разровила по-надълбоко.

Благословена да е Вселената за малките й дарове.

— Може би някой ден. Как мина интервюто с Луис?

Луис Смит организираше публичното представяне на продуктите на компанията на Патриша, преди тя да го уволни, задето не бе присъствал лично на едно събитие. Точно тогава съпругата му раждаше. Ако искаш да останеш да работиш за Патриша Кейн, не можеш да поставяш на първо място децата си.

— Той се оказа златна мина — отвърна Шелби през смях. — Наистина я накара да заприлича на Злата вещица от Запада^[2]. Имаш ли нещо друго за мен? Трябва да бъдеш много внимателна.

— Не, имам един въпрос. Какво знаеш за това, как Патриша е натрупала първоначалния си капитал?

— Доста. Защо?

— Любопитна съм.

— Ти никога не си любопитна, но си предпазлива, затова предполагам, че няма да ми кажеш. Аз ти дължа огромна услуга и както казах преди малко, ние сме приятелки. Така че можеш да ме питаш за всичко.

Макар че харесваше Шелби и вярваше, че е една от добрите, Карли не се доверяваше на никого, когато ставаше дума за Патриша. Вярваше на Шелби повече, отколкото на всеки друг, затова бе говорила с нея за работата си. През годините двете се бяха опознали и тя бе започнала високо да я цени.

— Искам да знам за първата й компания. Става дума за събития отпреди двадесет години. Били са само няколко инвеститора, нали?

По линията се разнесе шумолене на листове и Карли си представи как Шелби седи на бюрото си и работи, докато вечеря. Това беше една от причините, поради които Карли й помагаше. Двете много си приличаха.

— Да, били са петима инвеститори, но единият всъщност не е вложил много пари. Той е бил мозъкът зад компанията и е допринесъл най-вече с труда и познанията си. Бенедикт Лолес. Истински гений. Открих в списанията няколко статии за съдбата му. Очевидно напрежението му се е отразило и той е превъртял. Убил съпругата си и подпалил дома им, точно преди компанията да стане публична. По дяволите, трябвало е да изчака, защото компанията е спечелила ужасно много пари.

— Той нямаше ли деца? — Карли не смяташе да споделя факта, че днес бе говорила с едно от тях. Имаше въпроси, които се нуждаеха от непредубедени отговори, но нямаше да издаде семейство Лолес.

— Четири деца. Три момчета и едно момиче.

— Те получили ли са дял от продажбата? В крайна сметка родителите им трябва да са притежавали акции от компанията? — Това беше парчето, което, според нея, не пасваше. Онези деца би трябвало да са били милионери.

— Дай ми секунда. Децата са били прецакани, но в момента не си спомням защо. Тук някъде имах проучване. Не съм прочела купищата информация за ранния бизнес. Първо се съсредоточих върху по-скандалните неща. Нали се сещаш, всичките й афери и фактът, че като тийнейджърка е била арестувана за пиянска свада. Открих няколко нейни снимки, на които прилича на истинска уличница. Обикновено не бих ги използвала, защото не обичам да вадя наяве кирливите ризи от личния живот на хората, но след статията й за упадъка на моралните ценности в нашата страна трудно мога да подмина една нейна снимка, на която е с миниполичка, едва прикриваща котенцето й. И нека ти кажа още нещо — младата Пати не си е падала по бельото. Почакай, ето го. — По линията настъпи продължителна пауза. — Това обяснява всичко. Мамка му. Какви шибани кучи синове. В договора е имало така наречената „морална клауза“.

Това звучеше типично за Патриша.

— Значи, ако Бенедикт е нарушил моралната клауза, извършвайки престъпление, неговите акции стават собственост на останалите акционери?

— Аха, последния път, когато проверих, убийството се считаше за престъпление. Те са откраднали акциите от онези деца. Успели са да го направят, защото те не са имали близки, които да ги защитят. Леле. Знаеш ли, никога не ми е хрумвало да ги интервюирам, защото се съмнявам, че те дори си я спомнят.

О, те много добре си спомняха Патриша Кейн.

— Сигурна съм, че са продължили напред с живота си.

— Ами, ако смяташ ставането на един от най-младите милионери за продължаване напред с живота, тогава — да, подозирам, че поне един от тях го е сторил. Не съм обърнала особено внимание на Андрю Лолес, защото честно казано не съм се замисляла през какво е преминал. Само си помисли. Останал е без нищо, но въпреки това си е проправил път до върха. Що за човек е способен на това? Той е нещо като загадка. Не дава интервюта, страни от медиите. Има само няколко негови снимки. Интересен мъж. Не знам какво е станало с другите двама братя и сестрата.

Андрю Лолес очевидно беше единственият, който бе запазил името си.

— Наистина изглежда интересен. Кои са останалите инвеститори?

— Хм, Стратън, Касталано, Кейн и Хачърд. Би трябвало да познаваш първите двама. Що се отнася до Бил Хачърд, навремето той е бил голяма работа. Бил е брилянтен, когато ставало дума за инвестиционна стратегия. Някои хора го наричат Мидас, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в купчини и купчини злато. Напуснал е публичната сцена два месеца след ППП^[3]. Според слуховете е бил дълбоко емоционално разтърсен от случилото се с Бенедикт Лолес, а навремето се е носел и един още по-отвратителен слух, че е бил любовник на Айрис Лолес. И така той за дълги години изчезнал от бизнеса, за да се появи отново драматично на сцената като изпълнителен директор на „4Л Софтуер“. Твърди се, че когато Дрю Лолес е искал да основе компанията си, не е могъл да намери инвеститори. Сега го разбирам, тъй като не е разполагал с никакви налични пари, за да гарантира успеха на начинанието. После се появява Хачърд, който успява да намери нужния капитал и както се казва, останалото е история. Самият той представлява интересна история. Ако изобщо някога успея да напиша тази проклета книга, ще трябва да проуча и него. Бих искала да знам какво е правил през всичките тези изгубени години.

Карли бе сигурна, че историята му наистина е много интересна, но не беше тази, за която искаше да знае. Братята и сестрата Лолес определено смятаха, че Патриша Кейн е била един от конспираторите.

— Знаеш ли още нещо?

— Имам някакви бележки. Наследих тази история от друг журналист. В бележките му се споменава един любопитен факт, който той е открил в някои вътрешни документи, а именно че Бенедикт Лолес е бил силно против да се продава неговата технология. Според тези бележки е имало голяма разправия между членовете на борда дали трябва, или не трябва компанията да стане публична. Лолес и съпругата му са искали да остане частна, за да могат да контролират използването на технологията. Той е бил донякъде мечтател и идеалист.

— Не ти ли се струва странно, че един мечтател и идеалист се е превърнал в убиец?

— Мъжете поначало са странни същества, приятелко. Разбира се, като се замислиш, спорът донякъде е бил уреден доста ловко и чисто. И под „чисто“ нямам предвид, че не е било кърваво, но битката е приключила. Не са останали Лолес, които да се борят с борда. Хей, не смяташ, че е било нагласено, нали?

Точно това възнамеряваше да попита по-деликатно.

— Не знам.

— Ужасно удобно, не мислиш ли? — Гласът на Шелби стана тих, сигурен знак, че усилено мисли.

— Като начало не разбирам защо изобщо са имали спор. Не са ли могли останалите инвеститори просто да обединят гласовете си срещу него? Той е контролирал само двадесет процента от компанията. — Това беше още нещо, което не й бе ясно.

— Ще трябва да погледна в договора, но мисля, че той е контролирал всичко, произведено извън компанията. Онази конкретна технологична разработка е била нещо, върху което той е работил още като тийнейджър, докато си е играл на компютъра на баща си в сервиза.

— В такъв случай патентът е трябвало да бъде наследен от децата му.

— Които не са разполагали с адвокат, който да защитава интересите им — изтъкна Шелби. — Онези деца незабавно са били погълнати от социалната система. Те просто са се опитвали да оцелеят. Не са знаели абсолютно нищо за договори или патенти. Договорът на Лолес бил железен, но някой е смятал, че е бил справедлив. Съмнявам се, че съпругата на Бенедикт Лолес би му позволила да го подпише, ако е мислила, че не е. Тя е била юрист. Не била практикувала от години, но все пак сигурно е знаела как да тълкува един договор. Гадост. Сега ще се наложи да изчета цяла камара договори. Мразя да чета нещо, в което няма готина любовна сцена. Сещаш се какво имам предвид, нали?

— Знам, че понякога говориш като откачена — отвърна Карли, но не можа да сдържи усмивката си.

— Нямаш си и представа колко си права, сестро — съгласи се Шелби. — Но мисля, че си надушила нещо. Лолес са били готови за битка. Останалите инвеститори са искали парите си, а по този начин дори не се е наложило да ги делят. По дяволите. Това може да се окаже още по-голяма история, отколкото съм си представяла.

— Сложи спирачки на конспиративните теории. Аз просто се заинтригувах. Чух някой да споменава старите партньори на помена след погребението на Стивън Касталано, на който Патриша присъства. — Пълна лъжа. Карли не беше там, но имаше нужда от извинение, задето бе повдигнала темата. — Стана ми любопитно как е започнала бизнеса си. Когато заговори за това, тя винаги твърди, че била бизнес дама, озовала се в яростна надпревара за могъщество и богатство и основала „Кейн Корпорейшън“, за да се измъкне от този порочен кръг. Исках да знам дали е вярно.

— Всъщност нищо, което излиза от устата на тази жена, не е безспорен факт. „Кейн Корпорейшън“ представлява точно компания, която яростно се бори за могъщество и богатство. Не съм мислила наистина да се връщам в миналото и да се ровя в предишния й бизнес. Винаги съм била фокусирана върху „Кейн Корпорейшън“. Сега виждам, че миналото може да крие голям потенциал. Подходила съм погрешно към цялата история. Търсех възможно най-сексапилния ъгъл.

— Сексапилен? — Нямаше нищо сексапилно в шефката й.

— Това е думата, която използваме за история, която може да предизвика голям обществен интерес. Тъкмо заради това пиша тази неофициална биография. Патриша Кейн е голяма знаменитост, но и много противоречива личност. За някои тя е полезна съветница, законодателка на добрия вкус в домакинството, но други я смятат за грубиянка, опитваща се отново да завре жените в кухнята. Тя е въплъщение на домашния уют, така че да се докаже, че всъщност е един нарцисист, е секси идея. Но я си представи, че е била нещо много по-лошо. Тази история с бизнеса й си заслужава да се проучи. Не мога да я побера в една снимка или няколко параграфа, затова досега избягвах темата, но ти може да си попаднала на нещо.

— Нищо не знам за това.

— Тя е откраднала огромно богатство от четири бездомни деца, наскоро загубили родителите си. Онези инвеститори са работили заедно и въпреки това нито един от тях не се е намесил, за да помогне на осиротелите деца. Що за чудовища са били? Те са изградили бъдещето си, благодарение на Бенедикт Лолес и въпреки това не са отделили дори стотинка, която да вложат във фонд за децата.

Нещо в страстта в гласа на Шелби накара Карли да зададе въпроса, който винаги бе искала.

— Знаеш, аз никога не съм те питала защо си решила да се заемеш с този проект. Това лично ли е? Да не би тя по някакъв начин да те е наранила?

Шелби остана мълчалива за миг.

— Не мога да понасям безпардонните грубияни, а тя е отличен пример за такъв. Тя подтиква жените да се съревновават помежду си, при това не за нещо, което е важно. Тя ни кара да се чувстваме като някакви боклуци, защото домовете ни не са идеални, или защото една вечер в седмицата купуваме готова храна, тъй като се чувстваме твърде уморени, за да готвим. Тя винаги се възползва от нашата несигурност, за да се издигне и открои в очите на обществото. Патриша Кейн е като всяко пораснало зло и жестоко момиче, превърнало се в отделно, силно оръжие. Тя е олицетворение на смъртоносния женски вариант на Трансформър и аз мисля, че би било добре да я смъкнем от пиедестала й.

Струваше й се, че тук имаше нещо повече от обикновена социална справедливост, но Карли реши да не я притиска повече.

— Предполагам, че няма начин да ми разрешиш да хвърля един поглед на тези твои проучвания, отнасящи се до бизнеса на Патриша?

По линията настъпи мълчание.

— Имаш ли някаква представа какво голямо доверие ще ти окажа? Ако Кейн някога подочуе какво правя, ще се опита всячески да ми затвори устата.

Слава Богу. Тя се нуждаеше от повече информация, отколкото се бе сдобила. Трябваше да разбере какво се бе случило. Щеше да бъде много по-лесно да се откаже и просто да не се обади на Бран. След две години можеше да напусне и всеки да продължи по пътя си.

— Това няма да се случи.

Тогава защо не можеше да го направи? Защо седеше тук, гледаше снимките на една мъртва двойка и се питаше дали е нейна отговорността да помогне на децата им сега, когато вече са пораснали хора?

Дали защото Бран я бе накарал да пожелае отново да бъде онази жена, която беше преди да се омъжи, преди да започне да работи за Патриша Кейн? Онази Карли никога не би се поколебала. Онази Карли щеше да бъде кръстоносецът, опитващ се да поправи стореното зло.

— Добре, копие на файла е изпратено до личния ти имейл — каза Шелби след минута. — Знаеш ли, за жена, която твърди, че обича работата си, ти полагаш твърде много усилия, за да не открие нищо шефката ти за личния ти живот.

Като че ли изобщо имаше такъв.

— Просто съм много внимателна и не желая да рискувам или да допусна грешка. И много ти благодаря, Шелби. Ако открия някой друг, с когото да говориш, ще го свържа с теб.

— А аз ще поема по моята нова следа в разследването. Благодаря ти, задето ме накара да прочета договорите и патентите. Пфу.

Карли отново се усмихна. Шелби може и да предпочиташе по-пикантните подробности, но тя определено щеше да бъде много старателна в проучването си.

— Пак заповядай. Моля те, кажи ми, ако откриеш нещо. Знаеш ли, никога не съм те питала защо първият журналист се е отказал от историята. Направил е всички проучвания, а след това ти е предал материалите. Това не ми се струва много умно.

— Джон беше най-умният мъж, когото съм познавала. Той беше блестящ и не ми е предал проучването си. Аз го наследих. Той беше мой брат и загина при автомобил на катастрофа.

— Съжалявам. — Карли не знаеше какво би правила, ако нещо се случеше на Мери.

— Да, аз също — рече Шелби тихо. — Колата му катастрофирала малко след като интервюирал Патриша Кейн. Той се опитвал от месеци да установи личен контакт с нея, но в онзи ден тя благоволила да говори с него. Умрял един час по-късно.

По дяволите. Това беше причината на Шелби. Карли винаги бе подозирала, че съществува такава — скрита движеща сила, направляваща всички действия на приятелката й.

— Ти мислиш, че Патриша е имала нещо общо с инцидента?

— Още не мога да го докажа, но някой ден ще успея. Бъди внимателна, Карли. Тя е способна на всичко.

Линията прекъсна.

Карли пое дълбоко дъх и се облегна назад, продължавайки да се пита какво да прави.