Лекси Блейк
Разплата (11)

10

Бран плъзна вратата и се загледа за миг в нея, докато тя стоеше на терасата, зареяла поглед към океана. Слънчевите лъчи струяха върху косата й, подчертавайки златисточервените нишки. Лицето й бе извърнато към небето и той затаи дъх, защото тя беше толкова невероятно красива.

Когато за пръв път се срещнаха, си бе помислил, че е хубава, ала сега бе убеден, че е най-зашеметяващата жена на планетата.

— Всичко наред ли е? — попита Карли, без да се обръща. Гласът й бе дрезгав, а косата все още малко влажна от душа. — Много ли издевателстваха?

Той пристъпи зад нея, защото му се струваше съвсем естествено да я вземе в обятията си. Тя облегна гръб на гърдите му и от устните й се отрони тиха въздишка, когато Бран притисна устни към ухото й.

— Бяха безмилостни. Брат ми е гадняр, а и Хач не е по-добър. Откъде разбра?

— Защото имам сестра и тя определено щеше здравата да ме нахока, ако съм правила разюздан секс, когато всички могат да ме чуят. Те са ни чули, нали?

Бран изпита облекчение, когато чу закачливия й смях, а главата й се отпусна върху рамото му. Не беше разстроена, щом се държеше толкова непринудено. Безпокоеше се, че тя ще се почувства неудобно, когато осъзнае, че не бяха сами в апартамента и навярно всички бяха чули вика й на върховно удовлетворение.

Карли беше всичко, което той си бе представял, че ще бъде. Не се сдържаше. Бе му се отдала докрай и това беше най-интимното преживяване в живота му.

Бран не беше сигурен, че ще може да я остави. Докато лежеше в леглото, а тя отмаряше омаломощена в прегръдките му. Той бе започнал да крои планове. Нямаше причина да не опита с нея. Карли нямаше да има къде да отиде, след като унищожаха „Кейн Корпорейшън“. Защо да няма бъдеще в „4Л“? Можеше да се премести в Остин и нямаше абсолютно никаква причина той да не се вижда с нея. Щяха да работят заедно. Щеше да бъде напълно естествено да се срещат.

Той беше много по-спокоен и овладян, когато беше с нея. Тя изваждаше наяве доброто в него, а това означаваше, че не бе задължително да види другата, тъмна част от душата му.

— О, те са те чули, бебче. Аз съм сравнително тих любовник. Ти, от друга страна, не можа да се сдържиш, а това означава, че Дрю и Хач знаят как сме прекарали сутринта. А дори и да не са знаели, вече са разбрали, защото онзи беше последният ми презерватив и се наложи да им поискам още.

— О, Господи — простена тя, но не се опита да се отдръпне от него. — Не можа ли да се измъкнеш незабелязано и да купиш няколко?

Той се бе надявал на продължение, преди да чуе новината, че Тагарт е на път към апартамента.

— Не желая да го крия. Искам те да знаят. Нямам намерение да се преструвам, че не сме заедно. Те няма да се майтапят с теб. Само с мен. Но трябва да поговорим за някой, който навярно ще го стори. Зетят на сестра ми идва насам. А той е голям чешит и понякога е труден за общуване.

— Налага ли се аз да общувам с него?

— Той разполага с известна информация. Макар че не си длъжна да присъстваш на срещата. — Бран смяташе, че тя ще иска да участва дейно в мисията. За него щеше да бъде много по-лесно, ако Карли го остави той сам да се справи със ситуацията. Можеше да я предпази от всички лоши неща. Да я закриля. Това щеше да му хареса. Тя бе изпълнила своята част. Не беше необходимо да присъства на срещите или да слуша плановете им за отмъщение. Миналото му беше кърваво и тъмно и колкото по-далеч я държеше от него, толкова по-добре.

Освен това Иън Тагарт беше костелив орех.

Карли се отдръпна, извърна се и поклати глава. Очите й заблестяха, когато насочи пръст към него.

— Не се и надявай, бебче. Аз също ще присъствам на тази среща. Аз съм тази, която едва не умря, затова искам да чуя всичко. Няма да ме държиш настрана.

Ето това беше момичето, което той познаваше толкова добре. Беше мимолетно залъгване, че тя ще остане безучастен наблюдател.

— Никога не бих те държал настрана. Но трябва да разбереш, че Големия Таг има изключително черно чувство за хумор.

Карли се бе преоблякла в някакви дрехи, които Мия бе оставила. Носеше тениска и дънки, които не прилягаха така на сестра му. Те подчертаваха извивките й и караха лигите му да текат. Бран не желаеше нищо друго, освен отново да я тръшне в леглото.

— Мога да се справя — усмихна се тя. Изглеждаше някак по-уверена, отколкото преди.

Но Бран не биваше да забравя, че само преди няколко часа Карли бе преживяла нещо ужасно. Протегна ръка към нея, неспособен да стои мирен.

— Сигурна ли си, че си готова за това? Мисля, че е по-добре да се върнеш в леглото и да си починеш. Дори още не си яла.

— Има ли нещо за ядене? — Тонът й прозвуча игриво, когато отново се сгуши в прегръдките му. — Да не би супергениалният ти, жадуващ за отмъщение брат, да има скрити кулинарни умения?

— Има поп тартс^[1]. — Бран дори не бе помислил за плачевното състояние на храната в това домакинство, когато миналата нощ я доведе тук. Мислеше единствено за това, как да забие час по-скоро юмрука си в лицето на Дрю.

Тя потръпна.

— Кажи ми, че поне има някакви продукти.

Бран нямаше никаква идея какви са запасите в килера.

— Нямам представа. Ще изляза да купя нещо.

— Или аз мога да разбера дали в кухнята има нещо годно за ядене. Каза, че този тип Тагарт е тръгнал за насам. Колко далеч е? — Тя го погледна, опряла брадичка на гърдите му.

Ако си мислеше, че тя ще се чувства неловко след една сутрин на див и необуздан секс, напълно бе сгрешил. Карли приличаше на сладко котенце, мъркащо в ръцете му и нима това не го караше да се чувства поне три метра висок?

— Ще бъде тук след двадесет минути.

За двадесет минути можеше да я обладае набързо, както тя бе пожелала по-рано днес. Можеше да я отведе обратно вътре и да я накара да крещи, и може би след това тя щеше да се съгласи да проспи срещата.

Не беше сигурен, че иска да я вижда седнала зад масата за военни съвещания. О, вече не им бе позволено да я наричат така, но всеки път, когато той, братята му и Хач се настаняваха около нея, за да чертаят планове, Бран имаше чувството, че са седнали край масата в някоя военна щабквартира.

Младата жена въздъхна.

— В такъв случай трябва да се захващам за работа. Обзалагам се, че е взел сутрешния полет и дори и да е пътувал в първа класа, храната навярно е била ужасна.

— Иън Тагарт не пътува в обикновен пътнически самолет, бебче. Ние изпратихме частния самолет да го вземе.

Тя се повдигна на пръсти и докосна с устни неговите.

— Виж ти, голям праз! Аз постоянно пътувам с частен самолет и знам, че не можеш да имаш истинска кухня на почти десет хиляди метра над земята. Аз съм много по-добра. — Карли се откъсна от него и се запъти към плъзгащите се врати, водещи към тяхната спалня. — Значи съм сама сред море от отмъстителни мъже?

— Точно така. — Бран си каза, че тя би трябвало да е много по-разтревожена, отколкото изглеждаше. — Макар да ми се струва, че Мия и Кейс пристигат с Тагарт. Но Ели и Райли са в Ню Йорк за още два дни.

Тя прекоси стаята и се отправи към вратата, отвеждаща към останалите стаи в апартамента, босите й крака шляпаха по пода. Бран не можеше да се сдържи да не я зяпа, тъй като бедрата й се полюшваха толкова съблазнително в тези дънки. Карли мина през вратата и спря, когато видя Дрю и Хач, седнали край масата в трапезарията.

— Вие двамата би трябвало да се засрамите от себе си.

Очите на Дрю се разшириха, но Хач се ухили.

— Заради какво? Трябва да си по-точна, защото аз имам доста неща, заради които трябва да се засрамя, скъпа — заяви Хач, очевидно развеселен.

Карли размаха пръст към него.

— Не биваше да му се подигравате. Това можеше да го накара да се почувства неудобно, а аз мисля, че той е отличен любовник. Бран е абсолютно най-добрият, който някога съм имала и би трябвало да се гордее, задето е накарал една толкова деликатна дама като мен да крещи по този начин. Не желая да го засрамвате и притеснявате, заради което да се представя зле. Ясно ли е?

Това, което брат му не бе успял да направи, Карли бе постигнала с едно строго смъмряне. Бран усети, че се изчервява. Откъде се бе взело всичко това? Сексът я бе направил по-уверена и сега насреща му се бе появила една истинска командаджийка.

Или тази тигрица просто бе дремала през последните няколко години? Дали заради щастието тя бе станала по-смела, а южняшкият й акцент — малко по-силен? Той я бе направил щастлива и това бе извадило наяве дръзката й природа.

Освен това бе накарала ченето на Дрю да увисне. Докато Хач се смееше, Дрю я зяпаше слисано, сетне бавно кимна.

— Повече няма да се подигравам на брат си. Той очевидно е изумителен любовник — пророни Дрю бавно.

Карли кимна, сякаш бе останала доволна, после се обърна и се отправи към кухнята.

— Отлично.

— Вече я харесвам — прошепна Хач толкова силно, че всички чуха.

Дрю най-после се изкиска.

— Е, поне не се плаши лесно.

— От години ми се налага да работя с най-отвратителните хора на света — рече Карли, докато отваряше хладилника. — Само защото понякога се държа като мишка, тъй като това е най-добрият начин да преживея деня, не означава, че действително съм такава. Някой е заредил хладилника. Чудесно. Какво ще кажете за мъфини?

Дрю се изправи и затвори лаптопа си.

— А какво ще кажеш да ми споделиш това, което знаеш за Шелби Гейтс?

— Дрю, струва ми се, че ти обясних, че няма да я замесваме в това. — Бран вече бе водил този разговор сутринта.

Карли бе започнала да вади продуктите и да ги подрежда върху кухненския остров със сръчността на професионален майстор готвач.

— Каква работа има дяволът с Шелби?

— И откога станах дявол? — намръщи се Дрю.

— Откакто си решил да ме измамиш — отвърна Карли. — Исках да се запозная с някой подходящ мъж, а ти се появяваш от нищото и решаваш, че твоето отмъщение е по-важно от любовния ми живот.

— По-важно е — заяви Дрю.

— Видя ли? — изтъкна Карли. — Дявол.

Дрю не се предаваше.

— Вярвам, че справедливото наказание заради смъртта на родителите ми е много по-важно от твоя социален живот. Освен това, както ти вече изтъкна, тази сутрин любовният ти живот е бил доста бурен.

Карли смигна на Бран.

— Аха, но благодарение на него. Не на теб. Я ми кажи нещо, доктор Дявол. Щеше ли да спиш с мен, ако Бран не бе провалил плановете ти?

Дрю се извърна към него.

— Не знам как да отговоря на този въпрос, а и в момента тя държи нож. Ако кажа „да“, може да пощурее, защото това означава, че щях да следвам плана си и да я съблазня. Ако кажа „не“ може да си помисли, че не я намирам за привлекателна. Личният й профил не я представи като безразсъдна и нестабилна. Сигурен ли си, че това е същата жена?

Бран не можа да сдържи смеха си. И още повече се влюби в Карли, защото малцина можеха да стъписат Дрю. Брат му изглеждаше сериозно обезпокоен, че напушената брюнетка може да го нападне с нож, ако не отговореше правилно на въпроса й.

— Аз определено щях да спя с теб, скъпа — обади се Хач. — И нямаше да е заради някаква си мисия.

Тя не му обърна внимание и продължи да се взира в Дрю.

— Мисля, че тя навярно ще приеме едно просто извинение.

Време беше да се притече на помощ на брат си и да го избави от неловката ситуация.

— Прости ми, задето смятах да те използвам, за да осъществя плановете си за справедливост — избъбри Дрю. — Конкретно в този случай Бран очевидно е бил по-прозорлив от мен. Той смяташе, че ще бъдеш по-добър партньор, отколкото пионка. Оказа се, че е бил прав.

— Простено ти е — заяви Карли с усмивка.

Дрю се извърна.

— Тя е много по-голяма напаст, отколкото Ели. Може дори да е по-голяма напаст и от Мия.

Вратата се отвори и дяволчето, за което говореха, нахлу в стаята.

— Никой не е по-голяма напаст от мен! Бран!

Мия пъргаво прекоси стаята и се хвърли в прегръдките му. Една от отрицателните последици от дългото време, което прекарваше с Карли, бе невъзможността да се вижда с малката си сестричка. Той здраво прегърна Мия и я притисна към гърдите си. От всичките му роднини, тя му беше най-близка. Може би защото двамата имаха само две години разлика или заради факта, че той все още не беше забравил как се бе вкопчила в него, когато ги разделяха. Как й бе казал, че трябва да бъде смела и че той ще дойде да я вземе.

И как се бе провалил.

— Тя е права, да знаеш. — Съпругът на Мия я бе последвал. — Не мога да се сетя за друг човек, който предизвиква повече бъркотии от съпругата ми.

— Шелби Гейтс доста сериозно я конкурира — оплака се Дрю.

— Е, докато не видиш съпругата си да умира пред очите ти, сетне да се завърне от гроба и да настоява да вземе петдесет процента от компанията ти, после да продължи да умира, само за да оживее и да те ощастливи с двама близнаци, истински дяволчета, нямаш право да се оплакваш — произнесе дълбок глас.

По едно време Бран си мислеше, че Кейс Тагарт е най-огромният мъж, когото някога бе виждал. Нищо подобно. Големият брат на Кейс беше висок метър и деветдесет и шест и поне сто и десет килограма чисти викингски мускули.

Хач стана и се ръкува с огромния мъж. Дрю също пристъпи към госта, докато Мия хвърляше погледи към кухнята.

— Чух, че е тук — прошепна тя. — Всичко наред ли е с нея?

Бран не можа да сподави усмивката си.

— Всичко е страхотно. Карли, ела да те запозная с малката ми сестричка.

Едната вежда на Мия се изви, докато местеше поглед от единия към другия. Бран виждаше безмълвния въпрос в очите й, но вече достатъчно бе обсъждал любовния си живот пред хора, които нямаше защо да си пъхат носа в леглото му.

— Карли, това е моята сестра Мия. Вече се запозна с Кейс Тагарт, а този още по-могъщ и едър тип е неговият брат Иън Тагарт, който ръководи охранителната компания, с която ние ще работим. — Не можа да устои на желанието да преметне ръка през рамото й, нито да пребори усещането, което го накара да се почувства малко по-висок, когато ръката й се обви около кръста му.

Тагарт кимна към Карли.

— Приятно ми е да се запознаем, но аз съм от хората, които не обичат предисловията и преминават направо към същността на въпроса. Някой ще ми обясни ли, защо трябва да съсипя жената, която е изобретила вкусните лимонови курабийки? Те са ми любимите. Имам морален проблем да унищожа жената, донесла подобно лакомство на този свят. Не ми пука за отмъщението ти, Лолес. Онези курабийки са радостта на живота ми.

Карли вдигна ръка.

— Всъщност аз бях тази, която усъвършенства рецептата, която е само малко по-различна от лимоновия сладкиш на госпожа Милър. Тя го приготвяше за сбирките в нашия парк за каравани. Аз направих курабийките по-леки и добавих пудра захар.

— Патриша Кейн е само фигурантка, Иън — въздъхна Кейс.

Иън подмина забележката му и кимна към Карли.

— В такъв случай ние ще пазим и закриляме това момиче тук. Искам да си поговориш с майстора ни на пайове.

— Хич не му се връзвай. Той обещава да те пази и закриля, но всъщност иска да те прибави към колекцията си. Брат му има ресторант в Далас и Иън събира най-добрите готвачи да работят там и да готвят лично за него — заяви Мия с въздишка. — Не можеш да я отведеш в Далас. Мисля, че брат ми ще има сериозен проблем с това.

Бран я прегърна по-здраво. Големия Таг определено нямаше да прибави това момиче към колекцията си. Нямаше значение, че искаше да използва само готварските й умения. Те също принадлежаха на Бран.

— Всички вие сте големи чудаци — ухили се Карли. — А сега смятам да опека малко мъфини. Защо не проведете срещата си около масата за хранене в трапезарията, за да мога и аз да слушам. Освен това ще удвоя дозата и ще приготвя яйца, защото знам какъв апетит има този мъж. Предполагам, че и останалите не му отстъпват.

Мия поклати глава и взе ръката на Карли.

— Нямаш представа. Аз ще ти помогна. Говорете високо, момчета. Само защото готвим, не означава, че не сме тук.

Бран проследи с поглед сестра си и своето момиче, които се отдалечиха и започнаха да си шепнат.

— Тази жена си е жива беля, братко — промърмори Кейс и поклати глава.

При това доста привлекателна беля, помисли си Бран.

* * *

— И така, вече успях да говоря с противопожарната служба и това, което открих, никак няма да ви хареса — подхвана Тагарт един час по-късно. — Не е било инцидент.

Бран бе мислил за това след злополуката. Е, когато не обвиняваше брат си или не се любеше с Карли. Всичко беше прекалено удобно. Той не вярваше в съвпаденията.

А и онова измъчено изражение в очите на Патриша, когато се бе запътила обратно към сградата. Тя се бе променила, когато й съобщи, че е имало изтичане на газ. Беше зарязала маниерите си на разгневена дива, някак си бе притихнала и имаше особен, замислен вид.

Той не го бе споделил с Карли. Дори не беше сигурен, че тя е забелязала промяната в поведението на шефката си. Те бяха отишли в болницата и досега нямаха никаква вест от Патриша, с изключение на един-единствен имейл, в който се съгласяваше да се срещне с Иън Тагарт и молеше Бран да присъства на срещата.

Тя бе насрочена за два следобед по-късно същия ден и той бе изключително доволен, че Карли нямаше да бъде там.

— Според доклада някой е бърникал газовата инсталация — обясни Тагарт. — Дори не го е прикрил. Въпросният престъпник е използват малък нож, за да пререже тръбата. От полицията твърдят, че и без това цялата инсталация е калпава и ще разследват галерията, защото управата е нарушила някои от основните правила за безопасност, но очевидно някой е срязал тръбата.

— Обикновено операторите носят със себе си по един от онези комплекти инструменти. — Карли постави на масата чиния с мъфини. — Нали се сещате, като швейцарските джобни ножчета.

— Комплект „Ледърман“ — поправи я Хач. — Може да съдържа и нож. Но не беше ли операторът един от хората, които са се почувствали зле?

— Не търсим Майк Дейвис. Той през цялото време беше с екипа — обади се Бран.

— Майк е свестен човек. — Карли се плъзна на седалката до него, краката й докоснаха неговите и цялото му тяло оживя. Дори само близостта й някак си изостряше сетивата и възприятията му. — Не си представям, че може да извърши нещо подобно. Той има съпруга и три деца. Остава другият оператор, когото наскоро назначихме. Казва се Тим или нещо подобно.

Тагарт вече бе проучил всичко. Постави папката с информацията върху масата.

— Тим Конърс. Постъпил е на работа в „Кейн Корпорейшън“ преди два месеца и според данните от „Паспортна проверка“ е отлетял за Южна Америка в десет часа миналата вечер, преди някой да успее да го спре. Било е на косъм да изпусне полета си, но самолетът е отлетял, преди властите да успеят да го открият. В момента се води изчезнал.

Бран се смрази.

— Навярно се е отчаял. Времето му е изтичало. Сигурно е смятал, че ще приключи по-бързо със задачата си.

Карли поклати глава.

— Не разбирам какво става. Да не би да твърдите, че помощник-операторът се е опитал да ме убие?

— Не мисля, че ти си била мишената — промърмори Бран.

— Опиши накратко събитията от вечерта, Бран. — Тагарт грабна един мъфин и се облегна назад.

Сега всичко добиваше повече смисъл, когато го разглеждаше от логичен ъгъл.

— Последните снимки закъсняваха. По график беше предвидено да приключат час и половина по-рано, но събирането на семейството на едно място се забави. Това беше наше дело. Ние се постарахме заварената дъщеря да се появи пияна и извън контрол, защото подменихме бодигардовете.

— Да не би той да се е опитвал да убие цялото семейство? — попита Мия.

Карли протегна ръка към Бран. Беше толкова нормално дланта й да се плъзне в неговата и да се сгуши удобно там.

— В стаята бях само аз.

— Но си била с наметката на Патриша. Никой друг не е носил подобна дреха. — Бран стисна ръката й, опитвайки се да й предаде от своята сила. Никога повече нямаше да позволи на някого да й причини страдание. — Ами ако е изоставал от определеното време и е решил, че е по-добре да уцели главната мишена, отколкото нищо? Не мисля, че е преследвал теб. Мисля, че целта му е била Патриша.

— Но аз добре ще го подредя, когато го открием — намеси се Тагарт. — Защото е можел да те убие, а тези мъфини са невероятни.

Тагарт често мислеше със стомаха си.

— Търсите ли го? — поинтересува се Карли.

Тагарт сви рамене, сякаш бе нищо работа да открият един мъж в Южна Америка за двадесет и четири часа.

— Той е най-добрата ни възможност да узнаем какво става. В момента мой екип работи в Картахена. Те ще го открият и ще разберат кой го е наел, защото няма начин в тази работа да не са замесени пари. Както и да е, вече знам, че този тип не е бил професионалист. Мисля, че наистина първоначално е бил нает на работа като оператор, но по някое време в банковата му сметка са били преведени десет хиляди долара от банкова сметка в Швейцария.

Дрю се изправи.

— Подобна система е била използвана, за да платят на този, който е убил родителите ни.

— Да, не е същата сметка, но е от същата банка — кимна Тагарт. — Възложил съм на друг от хората ми да провери тази следа. Вчера Тим Конърс е получил още едно плащане от пет хиляди долара. Бил е нает, за да прилича убийството на инцидент. Съгласен съм с Бран. Той се е паникьосал, когато е видял, че времето му изтича и е действал прибързано. Трябвало е само да пробие леко тръбата. Това би било много по-лесно. Или да я разхлаби. Газът е щял да изтича по време на снимките, но по-бавно. Можел е да затвори вратата, за да не се чува шумът по време на снимките и внезапно малката стая е щяла да се превърне в гроб за цяла група хора.

— Но ние причинихме достатъчно хаос, за да закъснеят снимките — изтъкна Дрю.

— Той се е паникьосал и когато му се е сторило, че е видял Патриша Кейн да влиза в стаята, се е възползвал от възможността, молейки се всичко да се нареди по най-добрия начин — заключи Тагарт. — Камерите на охранителната система са го уловили да бяга надолу по улицата към колата си две минути след като Карли е била заключена. Не е останал, за да се увери, че е свършил работата. Плюл си е на петите и е хукнал колкото може по-бързо, без да спира. Точно заради това си мисля, че когато моите хора се доберат до него, навярно вече ще е труп.

— Той е взел парите, но не е свършил работата. Защо си толкова сигурен, че мишената е била Патриша? — попита Карли.

Всички се втренчиха в нея, сякаш беше бавноразвиваща се.

— Добре де — призна тя. — Шефката ми е най-ужасното човешко същество на земята и има много хора, които желаят смъртта й. Но цялото семейство е ужасно. Мисля, че първо трябва да потърсите сред тях. Всички те ще спечелят, ако Патриша бъде отстранена от пътя им.

— Особено Кени-младши. — Бран доста бе мислил и за това. През цялата вечер бе наблюдавал този тип. Погледът на Кени много често се бе отклонявал към Карли. Няколко пъти дори се бе постарал да е близо до нея. — Той смята, че Карли е неговият трамплин, който ще го измъкне от недвижимите имоти и ще го изстреля право в телевизионната компания. Той иска да поеме ръководството, след като баща му умре.

Тагарт кимна.

— Ще видя какво мога да открия за евентуални завещания. Определено проучвам финансовия аспект. Намирам за доста интересен факта, че това е същата банка отпреди двадесет години. Освен това проучвам и онази жена Гейтс. Интересна дама. Тя е разследващ журналист. Работила е за два вестника до смъртта на брат си преди няколко години, а след това се е захванала с неговия проект, който е разобличаваща книга за нашата кралица на злото.

— Ти разследваш Шелби? — Очите на Карли се разшириха.

Бран стисна ръката й.

— Не е нищо сериозно.

— Не е нищо сериозно? — ледено процеди Дрю и изсумтя възмутено. — Май не си в час, братко. Тя се превръща в сериозен дразнител, с който май ще се наложи да се справя. Нахалницата е ровила около всеки един от нас. Бях принуден да предприема спешни мерки, за да й попреча да свърже семейство Ланг с „4Л Софтуер“. Беше дяволски близо. Трябваше доста да поработя, за да не успее да се добере до тези данни. Насъсках федералните срещу нея, а тази жена все още успява да се измъкне.

— Какво? Опитал си да накараш властите да я арестуват? — стъписа се Карли. — Тя няма намерение да навреди на никого.

Налагаше се Бран спешно да замаже положението.

— Бебче, много е важно да запазим прикритията си или целият план ще се провали. Не можем да допуснем една журналистка да задава въпроси и вероятно да публикува нещо, които може да ни разкрие. Уверявам те, че ако Патриша Кейн чуе името Лолес, ще стане предпазлива и ние няма да имаме втори шанс.

— Аз мога да поговоря с Шелби — предложи Карли. — Тя е започнала това проучване, защото се нуждаех от известна информация. Не съм й казала нищо, но тя умее да надушва добрата история. Ние сме близки приятелки и тя е добър човек. Ако я помоля да се оттегли, ще го направи.

— Съмнявам се в това — възрази Дрю. — Знаеше ли, че е поискала докладите от аутопсията на родителите ни?

— И защо, по дяволите, ще го прави? — Лицето на Хач почервеня.

— Нямам представа — отвърна Дрю. — Но ще разбера. Ако възнамерява да предприеме някаква зловредна атака срещу родителите ми, не само ще насъскам федералните срещу нея. Ще я съсипя.

Очите на Карли блеснаха.

— Тя не би го направила.

Дрю я прониза с поглед.

— Толкова добре ли я познаваш, Карли? Ти заговорничиш срещу шефката си, за да помогнеш на тази жена публично да я унищожи.

Бран се изправи и се премести, така че да застане пред Карли. Брат му можеше да вдъхва страх, а той нямаше да позволи Карли да се чувства застрашена.

— По-кротко, Дрю.

Дрю понечи да каже нещо, но Хач се протегна и отпусна ръка върху рамото му.

— Поеми си дълбоко дъх. Карли няма вина за нищо — изтъкна логично Хач. — Шелби Гейтс е започнала да разследва Пати много преди ние да срещнем Карли и Бог е свидетел, че на тази земя няма друга жена, която да заслужава да бъде разобличена повече от Патриша Кейн.

— Мога ли да ти дам един съвет, Дрю? — Тагарт беше единственият, който изглеждаше напълно спокоен и безстрастен.

— И да откажа, пак ще ми го дадеш.

— Поговори с тази жена Шелби. Включи я в плана — каза Тагарт. — В противен случай ще ти се наложи да се справиш с нея по начин, който няма да искаш да ти тежи на съвестта. Тя е любопитна, а жена като нея няма да позволи една дреболия като федерално разследване за хакерство да я спре, ако е надушила наистина интересна история.

— Няма да говоря с нея. — Лицето на Дрю доби упорито изражение, челюстта му се стегна.

— Вече говориш с нея — поклати глава Тагарт, сякаш знаеше, че напразно си хаби думите. — Ти си новият й онлайн приятел.

— Откъде, по дяволите, знаеш това? — Дрю се извърна и се вторачи с разширени очи в Тагарт.

— Защото големият брат знае всичко — прихна Кейс. — Накарал си Адам да го следи, нали?

— Той е безразсъден и взема решения, основани на емоциите, а не на логиката — рече Тагарт тихо. — Замесил те е в плановете си, затова, да, аз го държа под око. Ако дори за секунда си мислиш, че ще ти позволя да се размотаваш ненаблюдаван наоколо, значи изобщо не ме познаваш, братко.

В този момент бе редно Дрю да признае, че разбира Тагарт. Той беше главата на семейството и следеше братята и сестра си, също както Тагарт не изпускаше от очи своите близки. На Бран му се щеше Дрю да приеме положението, но изобщо не бе изненадан от реакцията му.

Големият му брат се изправи, лицето му бе непроницаемо, защото когато се ядосаше, Дрю не се разгорещяваше. Той ставаше арктически студен.

— Господин Тагарт, моля смятайте се за свободен да се върнете обратно в Тексас. Оттук нататък ние ще се погрижим за всичко.

Хач поклати глава, а очите на Мия се разшириха. Бран знаеше, че сега на него се пада честта да се оправя с тази бъркотия. Дрю не допускаше никой да оспорва авторитета му, но те се нуждаеха от Тагарт. Той беше техният инструмент. Ако нямаха на своя страна „Маккей-Тагарт“, трябваше да започнат отначало. И определено щяха да ядосат Кейс, което означаваше, че Мия ще се разстрои.

Бран стана и протегна ръка.

— Не му обръщай внимание. Ти си прав. Той не мисли логично. След два часа имаме среща в „Кейн Корпорейшън“. Защо не отидеш да се освежиш, а после ще обядваме, преди да се отправим към Сан Агустин?

Тагарт се изправи и разтърси ръката му, но очите му не се отделяха от Карли.

— Тя ли ще приготви обяда?

Карли не се поколеба нито за секунда. Въпреки това, което Дрю бе казал за приятелката й, тя се изправи до Бран, сякаш бяха един отбор.

— Имам всички продукти, за да приготвя много вкусна доматена крем супа и печени сандвичи със сирене.

Това беше неговото момиче. Знаеше кога да го подкрепи.

Тагарт кимна.

— Ще си взема един душ и съм готов. Ще се върна след час. Оправи се с брат си. Нямам намерение да изгубя моя, защото твоят не може да мисли разумно и спокойно. И когато отидем в „Кейн Корпорейшън“, ще оставите всички приказки на мен. В края на краищата аз рискувам моята компания. — Без да каже нито дума повече, той се обърна към Карли, изражението му омекна и цялото му държание се промени. — Благодаря ти за мъфините. Бяха превъзходни. Ако някога имаш нужда от работа, двамата с брат ми сме собственици на верига ресторанти в Далас. Там винаги ще има работа за теб, независимо какво ще се случи с този откачен план за отмъщение.

Карли цялата засия.

— Благодаря.

Тагарт кимна на брат си, обърна се и се запъти към малкия кабинет, който служеше за четвърта спалня в апартамента. Мия и Кейс щяха да се настанят в стаята на Дрю, който щеше да дели една спалня с Хач, докато Бран и Карли се върнат в нейната къща.

Дрю се втренчи в Бран.

— Мисля, че може би е време да спрем да прахосваме усилия и пари с „Маккей-Тагарт“.

Кейс поклати глава с въздишка.

Мия се наклони напред.

— Да не си посмял! Досега Тагарт само ни е помагал. Имаш ли някаква представа какво е преживял? Не желае да изгуби още един брат. Цялата му компания е изложена на риск заради теб.

— Не се нуждая от него, ако той не е сто процента отдаден на работата! — изстреля Дрю.

Хач се втренчи в Дрю.

— Тагарт е прав и ти го знаеш. Реагираш емоционално заради тази Шелби. Трябваше да разбереш какво знае тя и да продължиш напред. Но не, ти си играеш игрички с нея. Прекарваш цялото си време да дразниш тази жена, опитвайки се да спечелиш вниманието й.

— Опитвам се да я накарам да престане да рови и да се откаже от тази история! — озъби се Дрю.

Но Бран бе разбрал какво не даваше мира на най-големия му брат.

— Ако искаше да я накараш да престане да рови и да се откаже от тази история, щеше да поговориш с нея и да се опиташ да я подкупиш. Тя е засегнала чувствителното ти място и ти си играеш с нея. Остави Карли да поговори с нея.

— Няма да се получи! — избухна Дрю. — Тя си го е навила на пръста. Не само задава въпроси за докладите от аутопсията и полицейското разследване. Опитва се да се добере до нашите досиета в социалните служби.

— Шегуваш ли се? — потръпна Бран. Никой не биваше да знае за онези дни. — Защо са й притрябвали?

Той чу надолу по коридора да се затваря врата и те останаха сами. Не че това означаваше нещо. Все още се нуждаеха от Тагарт. Нуждаеха се от него и от фирмата му.

Тонът на Дрю беше леденостуден, когато заговори:

— Не знам защо й е притрябвало да види снимките на мъртвите ни родители, но смятам да й попреча да ги публикува. Твоето момиче започна всичко това. Кажи й да го прекрати или аз ще го сторя, а ти само ще наблюдаваш моите действия. Трябва да излезем непокътнати от тази история.

Кейс се намръщи.

— Ако не успеете, вината няма да е на брат ми.

Дрю излезе и се отправи към спалнята си.

Мия сложи ръка върху рамото на съпруга си.

— Знаем. Просто Дрю е разтревожен. Било му е много трудно да раздели самоличността на Ланг от тази на Лолес. Той е изнервен, защото журналистката души наоколо. Много добре знаем колко много прави Иън за нас, но всичко това е много тежко за Дрю.

Хач въздъхна и се изправи.

— Аз ще поговоря с него. Бран, днес следобед се погрижи за Тагарт. Мия е права. Ние се нуждаем от него. И може би Карли ще успее да разбере какво е замислила приятелката й журналистката.

Бран не желаеше Карли да се замесва в това повече, отколкото бе нужно.

— Аз ще се погрижа за това.

— Аз мога да говоря с нея — заяви Карли, подминавайки думите му.

Той нямаше да й възразява пред всички. Напоследък и без това имаха немалко спорове. Само стисна ръката й и я поведе към спалнята.

— Ще си поговорим как да разрешим този проблем, но в момента някой трябва да успокои Дрю.

Затвори вратата зад тях и Карли се извърна към него.

— Аз мога да помогна, Бран.

— Ти наистина ни помагаш, но искам да помислиш за това, което научихме през изминалата нощ. Някой се опитва да убие шефката ти и няма да му мигне окото да те отстрани, ако се изпречиш на пътя му. Може би е време да те изтеглим от огневата линия.

— Не мога да напусна и ти знаеш защо.

— Мога да наема най-добрия адвокат за сестра ти.

— Това няма да помогне.

Защо тя не го слушаше?

— Скъпа, мога да свърша тази работа и без теб. По дяволите, дори не е необходимо и аз да участвам. Можем да изпратим някой от служителите на „Маккей-Тагарт“ да се справи със задачата.

— Ти прави каквото искаш, но аз няма да напусна работата си. Заявих го съвсем ясно. Ако искаш, можеш да имаш партньор или можеш да се откажеш, но аз ще остана в „Кейн Корпорейшън“, без значение какво ще решиш. — Тя прикова в него очи, изпълнени с непоколебима решителност.

Бран искаше да изръмжи неодобрително и да я качи на самолета с Тагарт, когато той си заминеше. В миналото не се свеняха да прибягват до едно малко отвличане, когато се налагаше да предпазят любимата си.

Мамка му. Наистина ли бе помислил онази дума? Напълно изключено.

Младият мъж си пое дълбоко дъх. Защо, по дяволите, да не можеше да я помисли? Той я желаеше. Тя го желаеше. Той можеше да се контролира. Може би ако не се скиташе наоколо всяка нощ, търсейки с кого да се сбие, щеше да открие в себе си достатъчно воля, за да овладее вулканичния гняв, който сякаш винаги клокочеше под повърхността.

И в момента напираше да изригне, но Бран го потуши в зародиш. Нямаше да се подаде на гнева. Не и с Карли.

— Добре. — Можеха да говорят за нещо друго. Беше казал на брат си, че ще измисли начин как да се справи с журналистката. — Колко добре познаваш тази Шелби?

Карли се спря за миг, като че ли се опитваше да реши дали иска да продължи този разговор. Той реши да й даде време да помисли и се запъти към спалнята, надявайки се, че тя ще го последва.

Очите й бяха предпазливи, докато го гледаше как изхлузва тениската презглава. Щом щеше да се среща с Патриша, трябваше да се изкъпе.

— Както вече ти казах, тя се свърза с мен, когато започнала да работи върху книгата на брат си. Реших да й помогна и двете станахме приятелки. Познавам я, тя няма да публикува нищо, което би наранило невинни хора. Всъщност тя много прилича на теб. Твърдо вярва, че Патриша е убила брат й. Струва ми се, че големият рус мъж има право. Мисля, че тя би могла да се превърне в ценен съюзник.

Бедата беше, че Дрю не вярваше в съюзници, които не бяха от семейството.

— Защо приятелката ти смята, че Патриша е убила брат й?

Карли продължаваше да го наблюдава, застанала с гръб към стената, докато той събуваше панталона си.

— Защото е загинал при автомобилна катастрофа в същия ден, в който се е срещнал за интервю с нея.

На Бран не му убягна факта, че макар в стаята да не беше студено, зърната на Карли внезапно изпъкнаха под блузата, която бе облякла. Прекалената реакция на Дрю навярно я бе направила предпазлива, но Бран вярваше, че може би ще успее да я накара да се отпусне. Трябваше да я изкуши, да я съблазни.

— Това изглежда много удобно. — Той се обърна, без да се притеснява от голотата си. Тя изглежда доста харесваше тялото му. Щеше му се да смъкне дрехите й и да я завлече в леглото, но искаше тя отново да дойде сама при него. — Предполагам, че според полицията е било злополука.

Карли внезапно се заинтересува от килима.

— Гол ли смяташ да се разхождаш наоколо?

Да не би тя да мислеше, че отново ще се върнат към приятелската учтивост, след преживяното днес?

— Смятам да си взема душ. Обикновено го правя гол.

— Бран, ти си… възбуден и корав.

Да, такъв беше. Беше се възбудил в мига, в който осъзна, че зърната й са се втвърдили и той отново си представи онези сладки малинки в устата си.

— Такъв ставам, когато съм близо до теб.

Страните й бяха поруменели, когато отново го погледна.

— Твоят брат не ме харесва.

Той знаеше, че стената, която бе издигнала помежду им, имаше нещо общо с Дрю. С нищо не бе показала, че е разстроена, докато не останаха сами. Той пристъпи по-близо до нея, навлизайки в личното й пространство. Тя трябваше да свикне да бъде гол около нея. Възнамеряваше да прекарва доста време така.

— Брат ми няма значение. Не и когато става дума за нас.

Тя поклати глава, но вдигна ръце и ги плъзна по гърдите му.

— Има. Семейството ти е всичко за теб. Няма да се задържиш дълго с една жена, ако брат ти не я одобрява.

— Смятам, че не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш. — Той повдигна брадичката й. — Карли, аз правя това, което искам. Много отдавна научих, че утрешният ден не е гарантиран за никого от нас. Няма да те напусна само защото брат ми се е ядосал за нещо. Той е невероятно умен, но не чак толкова, когато става дума за хора. Човек трябва да е прям с Дрю. Той много често не забелязва деликатните намеци. Ти отлично се справи с него. И ако искаш да му се противопоставя, ще го сторя. Няма да му позволя да те кара да се чувстваш неудобно.

— Защо тогава се опитваш да се отървеш от мен?

— Какво? — Днес явно имаха проблем с общуването. — Не се опитвам да се отърва от теб. Ни най-малко. Тревожа се за теб. Миналата нощ някой се опита да те убие.

Ръцете й погалиха кожата му.

— Опитаха се да убият Патриша. Мисля, че си прав. Мисля, че той не е бил професионалист и се е паникьосал. Видял е наметката и ме е помислил за нея. Аз станах неволна жертва, но от сега нататък ще бъда по-внимателна. Реших, че искаш да ме разкараш.

— И защо, по дяволите, ще искам да те разкарам?

— Мислех, че сексът не е бил достатъчно добър, както си се надявал.

О, беше крайно време да разсее това й съмнение.

— Сексът беше най-добрият, който някога съм имал.

Устните й се извиха в усмивка.

— Наистина ли?

Той наклони глава и приближи устни към нейните.

— Наистина.

Мелодичният звън на телефона й едва не го накара да изръмжи от отчаяние.

Карли въздъхна.

— Трябва да видя кой е.

— Или може да го игнорираш.

— Може да е сестра ми. — Тя се мушна под ръцете му и грабна телефона. — Шелби е. Трябва да се обадя.

Времето му за любовна игра бе свършило. Бран я целуна по челото.

— Ще бъда под душа, ако се нуждаеш от нещо. Ако можеш, открий доколко надълбоко е навлязла тя в делата ни.

Бран отново я целуна и се отправи към банята. Изглежда, следобедът нямаше да започне така добре, както сутринта.