Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (33)

32.

Гуенди остава на масата. Изяжда си кекса на малки хапки и промива всяка с глътчица мляко. Чува изскърцването при отварянето на капака на куфара. Чува изскърцването при затварянето му. Чува двукратното изщракване при затварянето на ключалките. Чува стъпките на господин Фарис да се приближават към вратата на коридора, после спират. Дали ще се сбогува?

Не се сбогува. Вратата се отваря и тихо се затваря. Господин Ричард Фарис, с когото са се запознали на една пейка над Стълбището на самоубийците в Касъл Вю, е напуснал живота й. Гуенди остава там още минута, дояжда последната хапка кекс и си мисли за книгата, която иска да напише, дълга сага за градче в Мейн, което много прилича на нейния роден Касъл Рок. Ще има любов и ужас. Още не е готова, но смята, че този момент ще дойде скоро — след две години, най-много пет. Тогава ще седне пред пишещата си машина — нейната кутия с копчета — и ще почне да ги натиска.

Накрая се изправя и отива в дневната. С жизнерадостна крачка. Вече се чувства по-лека. Малкото черно бомбе не е на бюрото й, ала той все пак е оставил нещо — сребърен долар на Морган от 1891-ва. Гуенди го вдига и го завърта. Безупречно лъскавият метал отразява светлината.

Гуенди се засмива и пуска долара в джоба си.