Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (12)

11.

На другата сутрин се събужда с температура. Остава си вкъщи и прекарва почти целия ден в сън. Когато вечерта излиза от стаята си, се чувства като нова и заварва родителите си мълчаливо да гледат новините. От израженията им личи, че нещо не е наред. Тя сяда на дивана до майка си и ужасено зяпва водещия Чарлз Гибсън, който ги пренася в Гвиана — далечна страна, за която наскоро е научила някои подробности. Оказва се, че водачът на една секта, Джим Джоунс, се самоубил, като преди това наредил на над деветстотин свои последователи да направят същото.

На екрана се редуват снимки. Десетки, стотици трупове на фона на гъста джунгла. Двойки в любовна прегръдка. Майки, все още притискащи бебета в обятията си. Страшно много деца. Разкривени от болка лица. Мухи, накацали навсякъде. Според Гибсън майките впръсквали със спринцовка отрова в гърлата на бебетата си и после изпивали собствената си доза.

Гуенди безмълвно се връща в стаята си, обува си гуменките и облича суитшърт. Мисли да се качи по Стълбището на самоубийците, но се отказва, защото смътно се бои да не се поддаде на импулса да се хвърли отгоре. Вместо това прави крос по петкилометровата улица около квартала. Стъпките й отчетливо шляпат по хладния асфалт, лицето й поруменява от режещия есенен вятър. „Аз го направих — мисли си и си представя мухи, роящи се върху мъртви бебета. — Не исках, но го направих“.