Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (30)

29.

Първата половина на май изтича в хаос от уроци, контролни и планове за завършването. От меренето на шапки и тоги до пращането на уведомления по пощата и последните приготовления за абитуриентския бал. Финалните изпити са насрочени за предпоследната седмица на май, а официалната церемония за завършването ще се проведе на футболното игрище следващия вторник, 27-и.

Гуенди и Хари са се уговорили за всичко. След церемонията ще се преоблекат и ще отидат у Бриджет Дежардин на най-големия и най-хубав абитуриентски купон в училището. На другата сутрин само двамата ще заминат на едноседмичен къмпинг в Каско Бей. Когато се върнат, Гуенди ще работи в снекбара, а Хари — в железарията. В началото на август — десетдневна ваканция на море със семейството на Хари. После в университета (Гуенди в „Браун“, Хари в недалечния Провидънс) — начало на вълнуваща нова глава от живота им. Нямат търпение.

Гуенди знае, че ще трябва да реши какво да прави с кутията, когато дойде време да замине за университета, но дотогава остават месеци и тази вечер не е от първостепенна важност. Най-важното решение в момента е с каква рокля да отиде на купона у Бриджет.

— Господи боже — усмихнато изпъшква Хари. — Просто избери някоя най-после! Или ела както си сега. — „Както си сега“ означава по сутиен и бикини.

Гуенди го сръгва в ребрата и прелиства следващата страница на каталога.

— Лесно ти е да говориш така, господинчо. Ти ще дойдеш по дънки и тениска и пак ще изглеждаш като манекен.

— И ти изглеждаш като манекенка, както си по бельо.

Лежат по корем на нейния креват. Хари си играе с косата й, Гуенди разглежда лъскавия каталог на „Браун“. Господин и госпожа Питърсън са на вечеря у едни съседи на същата улица и ще закъснеят. Гуенди и Хари бяха пристигнали преди час и Гуенди с известна изненада установи, че не се налага да използва ключа си. Входната врата не само не беше заключена, но и зееше. (Баща й държи да заключват и често повтаря, че Касъл Рок вече не е някогашното провинциално градче.) Ала всички забравят разни неща, пък и татко й вече не е много млад. И тъй като всичките им мисли бяха насочени към купона — да не споменаваме за трийсетте минути блаженство в леглото преди това, — те не забелязаха няколкото тресчици, които стърчаха около ключалката. И следите от лост.

— Хайде де, ти си страхотна, както и да си облечена — увещава я Хари.

— Просто не мога да реша дали да отида с официална рокля без презрамки или с нещо дълго, свободно и лятно. — Гуенди хвърля каталога на пода и се изправя. — Добре, ще те оставя ти да избереш. — Отива при гардероба, отваря вратата… и го подушва още преди да го види: бира, цигари и паническа пот.

Понечва да се извърти и да повика Хари, но закъснява. Две силни ръце се протягат от сенките и закачените дрехи и я повалят на пода. Тя най-после възвръща дар слово.

— Хари!

Той вече е скочил от леглото, хвърля се към нападателя й и двамата почват да се търкалят сред купчини закачалки и блузи.

Гуенди притиска гръб към стената и с изумление вижда Франки Стоун с камуфлажен панталон, тъмни очила и тениска, сякаш се мисли за войник на секретна мисия. Това е лошо, но има нещо още по-ужасно: на пода на гардероба, полузаровени под падналите дрехи, лежат сребърните монети… и кутията с копчетата. Франки сигурно я е намерил, докато е причаквал Гуенди. Или докато е чакал Хари да си тръгне.

Дали е натиснал някое копче?

Може би Африка вече я няма? Или Европа?

Двете момчета се блъсват в нощното шкафче. Отгоре им се посипват четки за коса и гримове. Шпионските очила на Франки отхвърчават настрани. Хари е по-тежък от него с почти петнайсет килограма и приковава мършавата отрепка към пода.

— Гуен? — Гласът му е съвсем спокоен. — Обади се в полицията. Аз ще държа тоя мръсен скапа…

Но в този момент настава истински ад. Франки е слаб, Франки не е от най-мускулестите, ала същото може да се каже за някоя змия. И движенията му наистина приличат на змийски. Той се извива и забива коляно в чатала на Хари. Хари изпъшква и се килва напред. Франки откопчва едната си ръка, изпъва показалеца и средния си пръст и ги забива в очите на Хари. Хари изкрещява, притиска ръка към лицето си и се свлича настрани.

Гуенди се изправя — и вижда, че Франки се приближава. Посяга към нея и в същото време се опитва да измъкне нещо от джоба на камуфлажния си панталон. Преди да успее да я хване, Хари отново се хвърля върху него и двамата политат в гардероба, падат и повличат още рокли, поли, панталони и блузи. Гуенди вижда само камара дрехи, която сякаш диша.

После от купчината се появява ръка — мръсна ръка, върху която е татуирана синя паяжина. Отначало ръката опипва безцелно, после хваща кутията с копчетата. Гуенди се опитва да извика, ала безуспешно — гърлото й съвсем се е стегнало. Кутията се спуска с единия ръб надолу. Веднъж… после втори и трети път. Първия път, когато улучва главата на Хари, звукът е приглушен от дрехите. Втория път е по-силен. Третия път ударът е последван от ужасяващо изпращяване, като от строшен клон. Целият ръб на кутията е в кръв и косми.

Дрехите се надигат и се свличат настрани. Изпод тях се появява Франки, все още с кутията в татуираната си ръка. Ухилил се е. Зад него тя вижда Хари. Очите му са затворени, устата му е зяпнала.

— Нямам представа какво е това, хубавице, обаче с него се удря адски добре.

Гуенди се хвърля покрай него. Той не се опитва да й попречи. Тя коленичи до Хари и повдига главата му с едната си ръка, а другата си длан доближава към устата и носа му. Но вече знае. По-рано кутията е била лека, ала тази вечер за известно време е станала тежка, защото е искана да е тежка. Франки Стоун е разбил с нея черепа на Хари Стрийтър. Върху дланта й не се усеща дъх.

— Ти го уби! Копеле мръсно, ти го уби!

— Ами, да, може. Няма значение. — Той като че ли не проявява никакъв интерес към трупа. Втренченият му поглед се плъзга по тялото на Гуенди и тя разбира, че Франки е луд. Кутия, която може да унищожи света, е попаднала в ръцете на побъркан, който се мисли за командос, тюлен или нещо подобно. — Какво е това? Освен че там си криеш сребърните долари де? Колко струват те, Гуени? И какво се прави с тия копчета?

Франки докосва зеленото, после лилавото и когато мръсният му палец се насочва към черното, Гуенди прави единственото, което й хрумва. Всъщност направо действа, без да мисли. Сутиенът й се закопчава отпред и тя го разкопчава.

— С кои копчета искаш да си поиграеш, с тези на кутията ли, или с моите?

Франки се ухилва, оголва зъби, от които и най-закоравелият зъболекар ще потръпне и ще се извърне. Бърка в джоба си и изважда нож. Прилича на ножа на Лени, но без гравирания девиз „Semper Fi“.

— Марш на кревата, кралице на бала! Не си прави труда да си сваляш гащичките. Искам да ти ги отрежа. Ако лежиш съвсем неподвижно, може и да не те порежа.

— Той ли те прати? — пита Гуенди. Клекнала е на пода, така че да скрие гърдите си с колене. Ако извади поне малко късмет, побърканото копеле само ще я види гола, нищо повече. — Господин Фарис ли те прати да вземеш кутията? Иска да я вземеш ти, така ли? — Трудно й е да го повярва, въпреки че всичко навежда на това заключение.

Той се намръщва.

— Кой господин?

— Фарис. С черен костюм. И е малко черно бомбе, което ходи където си поиска.

— Не познавам никакъв господин Фа…

И тогава тя се хвърля напред, пак без да мисли… но по-късно ще й хрумне, че кутията може да е мислила вместо нея. Франки се ококорва и ръката му с ножа се стрелва, пронизва ходилото й и острието излиза от другата страна с фонтан от кръв. Гуенди с крясък забива петата си в гърдите му и го блъсва към гардероба. Грабва кутията, натиска червеното копче и крещи:

— Дано изгниеш в ада!