Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (29)

28.

В началото на последния срок в гимназията се случват две събития, които променят живота й: молбата й да следва психология в Университета „Браун“ е одобрена веднага и тя за пръв път спи с Хари.

През последните няколко месеца е имало няколко фалстарта — Гуенди взима противозачатъчни горе-долу от толкова време, — но всеки път не е съвсем готова и галантният Хари Стрийтър не настоява. Работата най-после става в осветената със свещи спалня на Хари в една петъчна вечер, когато е голямото парти в службата на баща му, и е точно толкова неловко и чудесно, колкото се очаква. За да внесат необходимото усъвършенстване, следващите две вечери го правят пак на задната седалка в мустанга на Хари. Там е тясно, но става все по-добре.

През пролетта Гуенди отново започва да тренира на открито и в първите две състезания се класира в челната тройка. Всичките й оценки са шестици (въпреки че успехът й по история малко се колебае) и не се е теглила от коледната ваканция. Приключила е с тези глупости.

От време на време все още сънува кошмари (най-ужасният продължава да е за добре облечения мъж със сребърни монети вместо очи) и знае, че кутията с копчетата иска да си я върне, ала се опитва да не размишлява за това. Повечето й дни са успешни, благодарение на Хари и на новия й живот, както вече го нарича. Често си мечтае отново да се появи господин Фарис, да си вземе кутията и да я освободи от отговорността. Или кутията накрая да я забрави. Това би прозвучало глупаво на всеки друг, но Гуенди е започнала да вярва, че кутията в известен смисъл е жива.

Ала не би. Установява го един ветровит пролетен следобед през април, докато с Хари пускат хвърчило на гимназиалното бейзболно игрище (Гуенди много се беше зарадвала, когато той се появи у тях с хвърчилото). Тя забелязва нещо малко и тъмно да излиза от горичката край училището. Зайче или мармот. Но когато се приближава — и изглежда, че то се насочва право към тях, — Гуенди разбира, че това изобщо не е животно. А бомбе.

Широко усмихнат, Хари държи макарата и втренчено гледа нагоре към червено-бяло-синьото хвърчило. Изобщо не забелязва черното бомбе, което идва към тях, при това като се движи срещу вятъра. Не забелязва как бомбето забавя ход, после изненадващо променя посоката си и описва пълен кръг около ужасеното му гадже — все едно я целува за поздрав: „Хей, много се радвам да те видя пак!“ — преди да се скрие зад пейките покрай линията на трета база.

Хари не забелязва нито едно от тези неща, защото в Касъл Рок е разкошен пролетен следобед, той пуска хвърчило с любовта на младия си живот и всичко е съвършено.