Стивън Кинг, Ричард Чизмар
Кутията на Гуенди (21)

20.

Когато последния четвъртък сутрин от учебната година влиза в Касълрокската гимназия, Гуенди първо забелязва мрачните лица на неколцина учители и групичка момичета при вратата на закусвалнята. Много от момичетата плачат.

— Какво е станало? — пита тя Джоузи Уейнрайт при общото им шкафче.

— Какво да е станало?

— Във фоайето плачат. Защо?

— А, това ли? — безразлично отвръща Джоузи, все едно обяснява какво е закусвала. — Снощи се самоубило едно момиче. Скочило от Стълбището на самоубийците.

Гуенди се вледенява.

— Кое момиче? — едва прошепва, тъй като се бои, че вече знае отговора. Няма представа откъде го знае, но го знае.

— Олив… ъъъ…

— Кепнис. Казва се Олив Кепнис.

— Казвала се е Олив Кепнис. — Джоузи затананиква траурния марш.

На Гуенди й се приисква да я удари, да я зашлеви по красивото луничаво лице, ала не може да повдигне ръцете си. Цялото й тяло е вцепенено. След малко налага на краката си да се раздвижат, излиза от училището и тръгва към колата си. Прибира се направо вкъщи и се заключва в стаята си.