Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда 2 (7)

Неподвижна мишена

Танков командир Павел Серегатов

1953 г. Град Валядолид, Испания

Поредицата от мощни експлозии разтърсиха масивния Мамут. Павел едва се удържа, да не падне от командирското място. Чу се шумът на падащи тела и някой под него ядно изруга. Вградените в шлемофона слушалки изпращяха и Павел чу гласа на бордовия инженер.

— Автоматичната бордова ремонтна система е включена, другарю командир — рапортува Малишев — аз ще отида да проверя какви са повредите по шасито, вече повиках ремонтчиците и скоро ще са тук.

— Давай! Ние ще те прикриваме.

Малишев отвори дънния люк, който се използваше за екстремна евакуация на екипажа и пропълзя под дъното на танка, оценявайки повредите, щеше да се отвори доста работа. В наушниците на Серегатов се разнесе гласа на Французов:

— Другарю майор, Сърп едно Ви търси. Пробили са!

— Отлично кажи му да продължават с натиска, скоро съюзническите части ще усетят какво е да се окажат между чука и сърпа. — Павел доволен потри ръце. — А те ще играят ролята на наковалня, на наковалня, по която ще се нанасят непрекъснати и безмилостни удари. Непрекъснатият поток от машини се изливаше в базата като стоманена лавина. Съветските танкове бяха следвани от групи пехота и верижни БТР. Първите Т-49 вече минаваха между димящите силози за Орр и горящата сграда на рафинерията, когато внезапно бяха контраатакувани от десетина танка и няколко БТР-а, излезли от широко отворените врати на халетата на военната фабрика. Съюзническите леки танкове Бристол „Булдог“ бързо се приближиха, и заемайки удобна флангова позиция, започнаха да обстрелват открития фланг на съветската формация, разбивайки съветската броня със скорострелните си 75 мм оръдия. Средните танкове „Гепард“ ги подкрепиха с огън, докато БТР-ите косяха съветската пехота със своите картечници Браунинг. Съветските екипажи попаднаха под кръстосан огън и се оказаха в затруднено положение.

— Хлебников, къде гледаш?! — Серегатов злобно ругаеше опитващия да се оправдае командир на четвърта рота. — Веднага придвижи първи взвод на левия фланг! Отрежете ги, отрежете ги от центъра на колоната!

— Евтимий!… не ме интересува! Веднага придвижи хората си напред, подсигури десния фланг! На всяка цена! Разбираш ли, на всяка! — Павел наблюдаваше отстрани разгорелия се бой, неговият танк все още бе заседнал и не можеше да се помръдне от мястото си. Но това, че бе изостанал назад и леко встрани, го постави в удобна флангова позиция спрямо атакуващите съюзнически танкове. Серегатов започна да лови силуетите на вражеските машини в командирския прицел. Бордовият далекомер изчислител показа дистанция от 300 метра.

— Льоша, цел — танк на 13 часа̀.

— Виждам го! — Масивният купол на Мамута се завъртя, докато Мазурин центрираше кръстчето на мерника върху танка. Всички останали операции по прицелване и изчисляване се извършваха от бордовия компютър.

— Захванах го!

— Зареди бронебоен!

— Готови!

— Огън!

Десетметровите пламъци от дулата на оръдията вдигнаха облаци прах, издухвайки леките парчета бетон от разрушената стена. Сдвоеният залп разтърси танка и 120 мм оръдия „Байонет“ отскочиха назад, изхвърляйки при отката горещите месингови гилзи. Снарядите се ускориха в цевите на оръдията до скорост, почти равна на тази на звука. Две метални волфрамови стрели се устремиха към целта. След по-малко от секунда те улучиха целта си. Единият снаряд прониза двата борда на танка, като по пътя си уби механик водача, а вторият проникна през бронята в основата на купола, откъсна крака на командира на танка и попадна в боекомплекта. Командирът дори не успя да почувства болката от липсата на крака си, когато танкът експлодира. Взривната вълна отхвърли купола му на 20 метра нагоре във въздуха.

— Отлично попадение, Льоша, само така. Нова цел — танк на 11 часа, сега излиза от заводския корпус.

— Мой е! — Мазурин видя как „Булдог“-а се спуска по товарната рампа, ускорявайки, за да се присъедини към битката.

Танкът отново се разтърси от залпа точно когато „Булдог“-а направи рязка маневра. Серегатов наблюдаваше как трасьорите на снарядите минават единият над моторното отделение, а другият пред купола на танка.

— Не улучи!

— Знам! Стой мирно, мамка ти…

Съюзническия танк маневрираше между дупките от снарядите и разбитите сгради, като стреляше непрекъснато по съветските машини. Мазурин внимателно следеше пътя на вражеската машина и го издебна на открит участък. Миг по-късно към небето се устреми стълб от пламък и метални фрагменти. Преди Павел да успее да поздрави своя мерач се чу „дранг“… вражески снаряд рикошира в бронята на купола.

— Откъде… и отново — „дранг“! Нов снаряд удари по бронята на руския танк.

— Стрелят по нас — изкрещя Мазурин — Някой вижда ли копелето?

Серегатов трескаво въртеше панорамата, докато Мазурин се взираше през танковия прицел, опитвайки се да определи откъде ги обстрелват. Ако продължаваше така, рано или късно някой снаряд щеше да пробие и без това отслабената и повредена броня. Колкото и да е странно, пръв успя да забележи врага механик водача Бабич.

— Виждам го — право пред нас е, другарю командир, скрил се е зад останките на товарните камиони!

Павел насочи панорамата в указаната посока и наистина различи прикрилия се зад скелетите на автомобилите съюзнически „Гепард“. От оръдието на „Гепарда“ изскочи пламък и миг по-късно бронята на Мамута закънтя от поредното попадение.

— Това капиталистическо говедо, разби автоматичните стабилизатори! — Мазурин се бореше с ръчките за насочването на оръдията.

— Бронебойни, живо!

Двамата пълначи не чакаха второ подканване, знаеха, че от това зависи животът им.

— Готов! Готов! И Мамутът се разтърси от изстрелите. Снарядите се врязаха в останките на камионите, и губейки голяма част от скоростта си, безвредно рикошираха в челната броня на „Гепарда“.

— Льоша — изкрещя Павел — Трябва да го разкараме от укритието му, иначе ни е спукана работата!

— Два фугасни, бързо! — заповяда, без да се отлепя от прицела Мазурин. — И веднага след това два бронебойни високо експлозивни. — Мазурин внимателно настройваше мерника, без да бърза и обръща внимание на отново рикоширалия снаряд. Прицели се в основата на това, което бе останало от товарните автомобили, и натисна спусъка. Сдвоеният взрив на фугасните снаряди буквално размята остатъците от камионите. „Гепард“-ът побърза да напусне разрушеното укритие. Но Мазурин очакваше този ход, двамата зареждащи вече бяха натикали снарядите в оръдията. Единственото, което оставаше, бе да се сложи кръста на мерника върху танка и да се натисне спусъка. Единият снаряд улучи веригата и я разкъса, а вторият попадна между последната двойка задни колела, разбивайки бензиновия двигател. Танкът пламна като запалка „Зипо“. Миг по-късно екипажът му започна да се „измъква“ навън, където гъмжеше от куршуми и шрапнели. Павел въздъхна с облекчение, избърса потта от челото си и отново се залепи за панорамата в търсене на нови цели, но такива не бяха останали. Руснаците бяха загубили три танка и пет БТР-а, но загубите на съюзниците бяха още по-големи — повече от 15 бронирани машини. Бяха разбили контраатаката на съюзниците. Докато наблюдаваше как танковете му продължават да минават през дупките, направени в стената, забеляза как един съюзнически минен комбайн за добив на орр се вмъкна между танкове и спокойно мина през стената. Никой от руснаците не го забеляза и преди Серегатов да успее се намеси комбайнът, необезпокояван от никого се скри между димящите силози за орр. Смело копеле! Или по-скоро, отчаяно — помисли си с уважение Павел. — Трябва да имаш железни топки или да си безкрайно нагъл, за да се решиш на това.

— Другарю майор! — повика го по вътрешната връзка Французов — Ракетчиците докладват, че са презаредили и са готови да открият огън по Ваше усмотрение. Чакат само целеуказание.

— Най-после една добра новина. Предай им, че основните цели са танковия завод… кой знае още колко танкове може да има там — помисли си Павел — казармите и отстъпващите войски на Алианса. Сами да разпределят целите помежду си!

— Разбрано… Казаха, че до няколко минути ще произведат залп.

— Отлично.

Три минути по-късно оставящите димна диря ракети започнаха да падат на територията на базата. Върху корпусите на завода ракетите паднаха една след друга и дълга поредица от експлозии погълна огромните халета. Казарменият комплекс също получи няколко преки попадения и сградите започнаха да горят със задушлив черен дим. Хвърлените бомби от съветските тежки бомбардировачи буквално сравниха със земята добре укрепения централен участък на фронта, разчиствайки пътя на съветските механизирани части. Дезорганизираните и паникьосани съюзнически войници бягаха, оставяйки позициите си. Между горящите сгради на базата се лееше непрекъснат поток от танкове, камиони, войници, джипове, БТР-и и всички се бяха устремил към центъра на базата. Там, където знаеха, че е единственото им спасение — Хроносферата. Без никакво предупреждение от небето започнаха да падат като огнени комети ракети V-2. Част от бойните глави се взривяваха във въздуха, обсипвайки цялата околност с осколки, а тези с фугасен заряд се взривяваха, след като проникнеха дълбоко в земята, правейки огромни кратери. Съветската реактивна артилерия удари с цялата си мощ, но това се оказа недостатъчно. От съюзническата пехота бе останала едва половината, а голяма част от верижните БТР-и и леко бронирани джипове също бяха унищожени. Ракетите оставиха след себе си същинско опустошение, цялата околност заприлича на лунен пейзаж, набразден от кратери и изпълнен с останките на сградите и машините. Пътят за отстъпление се бе превърнал в път на смъртта, но тези, които оцеляха, продължаваха напред, атакувайки ожесточено — ако искаха да живеят трябваше да пробият през съветския заслон. Първи атакуваха съюзническите танкове „Гепард“ и „Булдог“, подкрепяни от М-113 и ракетна пехота. Оцелелите самоходни оръдия също се включиха в боя. Гаубиците обсипаха руските позиции със 155 мм високоексплозивни снаряди, докато ракетчиците изстрелваха управляемите си ракети, поддържайки атаката на танковете и пехотата. Серегатов напрегнато наблюдаваше развитието на боя, за момента нещата се развиваха добре. Все повече руски бронирани машини и пехота минаваше през проходите, направени в стената, оставаше още малко и капанът щеше да се затвори и съюзниците да се окажат в пълно обкръжение.

— Льоша, вляво от командния център, виждаш ли бронетранспортьора с антените?

— Да?

— Прилича на командна машина, може би той координира атаката. Можеш ли да го удариш?

— Ще пробвам, но димът пречи.

— Ако го очистиш, почерпката е от мене. Знаеш, че си държа на обещанията.

— Договорихме се, командире!

Мазурин започна да върти ръчките за управление, докато напрегнато се взираше в мерника, мърморейки си под нос:

— Хитрец си ти, криеш се зад гърбовете на другите, а! Голям дявол се извъди, но нищооо ще ти намеря цаката! — Пушекът пречеше за точното насочване на двете 120 мм оръдия Байонет, но накрая Мазурин успя да прихване целта и стреля, но не улучи. Трябваха му няколко залпа, докато накрая един от снарядите улучи и вражеският бронетранспортьор избухна в пламъци. В това време противниците продължаваха да напират и атаките следваха една след друга без признаци за отслабване. Съветите търпяха тежки загуби, ситуацията ставаше напечена и това разтревожи Серегатов не на шега.

— Тук Чук 1! Не им позволявайте да стигнат до Хроносферата! Повтарям, не им позволявайте да стигнат до Хроносферата! — Преди да даде още разпореждания, по общата радиочестота се чу тревожният вик:

— Внимание! Внимание! Въздух, хеликоптери от север! Съветският танков командир, който изпрати предупреждението, успя да изстреля един откос със зенитната си картечница миг преди ракетата „Hellfire“ (адски огън) да удари танка, отнасяйки купола и доблестния офицер. Командирът на базата бе хвърлил в боя последния си резерв, своя коз — осем боядисани в масленозелено ударни хеликоптери „Апачи“. Боят се водеше на територията на базата, и за да могат да атакуват, хеликоптерите трябваше да се приближат — сградите им пречеха. Разделиха се — четири от машините предприеха фронтална атака, обсипвайки съветските сили с облак неуправляеми ракети, последван от пускове на противотанковите „Hellfire“. Бордовите стрелци обстрелваха съветската пехота и бронетранспортьори със своите 25 мм оръдия „Чейн Гън“, нанасяйки им тежки загуби. Втората четворка се раздели на две двойки — машините се прокраднаха и атакуваха от двете страни, опитвайки се да пресекат прииждащите руски подкрепления. Серегатов изригваше поток от псувни и проклятия, докато активираше системата за насочване на ракетните установки от двете страни на купола. Съветите нямаха толкова леки и компактни противовъздушни ракети „Ред Ай“ като тези, които използваше съюзническата пехота. Единственото въздушно прикритие на войските се осъществяваше от тежките ракети „Стрела 3“, монтирани на Мамутите. Екипажите на Т-49 и на БТР знаеха, че ако трябва да чакат помощ, са мъртви, затова всеки караше според известната народна поговорка „всяка коза за свой крак…“, разчитайки на собствените си сили. Хеликоптерите бяха в обсега на тежките картечници и танковите екипажи откриха бесен огън. Павел изчака светлинките, сигнализиращи за готовността на системата да светнат в зелено, хвана най-близкия „Апачи“ в мерника, и когато зумерът за захващане на целта започна да дрънчи, изстреля ракетите. Другите Мамути също се включиха и започнаха да изстрелват едновременно по две ракети. Въздухът се изпълни с ракети и огнени трасета на зенитните картечници. Павел проследи с поглед траекторията на двете ракети и бе възнаграден с гледката на избухващия в огнен облак хеликоптер. Върху друг се кръстосаха няколко пламтящи трасета на зенитните картечници, убивайки пилота. Хеликоптерът започна да се върти неуправляемо, губейки височина и когато перката на витлото закачи земята машината избухна в пламъци. Още един „Апачи“ получи пряко ракетно попадение в десния двигател, пламъкът обхвана първо единия, а после и другия двигател, и въпреки усилията и майсторството на пилота, горящата машина описа огнена дъга и се вряза в развалините на една от електроцентралите. Последователно, една след друга, още три машини се взривиха във въздуха, обсипвайки бойното поле с отломки. Последните две машини завиха, и опитвайки се да избягат, маневрираха ниско над земята, преследвани от ракетите и зенитния огън. „Апачите“ унищожиха две десетки съветски бронирани машини и нарушиха строя на атакуващата формация. Това позволи на съюзническите танкове и пехота да се приближат плътно и боят се превърна в масово меле, където танковете се обстрелваха от десетки метри, а пехотата влезе в ръкопашен бой. Битката бе достигнала до този етап, когато никой не проявяваше никаква милост към врага.

— Французов, предай на Соколов да прати „Хайнд“-овете — нареди Серегатов, наблюдавайки развитието на боя, и добави: — Имаме нужда от всяка възможна помощ.

— Разбрано, другарю командир. Някакви други заповеди?

— Не, за момента е това. И побързай!

— Слушам!

Павел се зачуди колко време ще им трябва на вертолетите да долетят.