Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда 2 (3)

Асансьорът неусетно издигаше тримата нагоре към нулевото ниво на бункера. И тримата мълчаха всеки потънал в мислите си. А имаше доста да се обмисля. Вибрациите в лявата ръка стреснаха Алекс и го извадиха от унеса, в който бе потънал. Вдигна ръката към лицето си и погледна екрана на вибриращия GPS. Екранът му примигваше в тревожно червено.

— Момчета, мисля, че имаме, ама наистина сериозен проблем.

— Какво става?

— Абониран съм за „Global Window“, в момента ме предупреждават, че в района се формира йонна буря от десета степен по скалата на Свенсон-Гуденхайм.

— Това колко лошо може да е? — попита Миша, който никога не бе попадал на йонна буря на открито. Винаги ги бе прекарвал в добре защитения си дом в Капитолия.

— И питаш! Тази буря ще е истински звяр, ще ни разгони фамилията.

Инженера също и се заслуша в разговора им.

— Десета степен казвате, господин Орлов?

— Да, поне такава е прогнозата.

— Данните са от метеорологичен сателит?

— Да.

— Значи нещата наистина са сериозни. Имам известна представа от йоните бури.

Трябва да се заврем максимално дълбоко под земята. Трябва да свалим хората и припасите на първо, не, по-добре на второ ниво. Щом е от десета степен, по-добре да не рискуваме. Аз ще пробвам да активирам някоя от товарните платформи, една ще е напълно достатъчна да евакуира всички ни. .

— Разбрахме се, Старче. Веднага ще организирам хората си, и ще започнем с пренасянето на припасите и товарите вътре в бункера.

— Нямаме много време — отбеляза Алекс. — Прогнозата дава времеви прозорец от половин час до петдесет минути.

— Тогава да се размърдаме, дявол да го вземе!

— Има да доуточним някои детайли…

Когато асансьорът спря и вратата се отвори, тримата вече имаха съставен план за действие. Алекс и Миша с ускорена крачка се насочиха към края на склада, където бяха оставили хората на Миша. А Инженера се насочи към таблото за управление на най-близката платформа. Трябваше да разбере дали платформата работи. Складът бе осветен от халогените лампи, хвърлящи мътна светлина. Това направи лабиринта от паднали рафтове и лавици по-лесен за преодоляване. Движейки се с добро темпо, Алекс и Миша скоро наближиха външната врата на склада. Отдалече се чуваха пиянските песни и шумните разговори между хората. Скоро Михаил видя първите от хората си. Някои се търкаляха по бетонния под между рафтовете и шумно хъркаха. Други се побратимяваха, пиейки водка, обяснявайки се във вечна любов, а трети пееха фалшиво пиянски песни на всеослушание.

Тази гледка подейства така както действа червен плащ пред бик. Миша пое дълбоко дъх и изрева бясно:

— Мухиииииин!!! Къде сиииииии!!!

Зверският рев на Миша накара да подскочат дори изпадналите в мъртвешки сън пияндета.

Зад рафтовете се чу:

— Шшшефе, хлъц, ти си жив?! — последвано от пиянско хлъцване.

— Ще ви еба майката, нещастници! Докато ние тука с моя брат Алекс с риск за живота си ви спасяваме кожата, вие се наливате като свине!!! Ставайте говеда, преди да съм ви вдигнал аз!!!

През помътнели от алкохола разум до всички достигна, че Миша не се шегува. А всички познаваха суровия му нрав.

— Къде си, Мухин?!

— Тук, шефе. Ти си жив?!

Мухин беше едро, кораво и безстрашно копеле от старата гвардия. Бе влизал в десетки смъртоносни схватки, без да му мигне окото, но изправен пред вбесения Михаил, пребледня като платно. Миша го изгледа свирепо от горе до долу и каза скърцайки със зъби:

— Оставих тази банда малоумници под твоя опека, Мухин! Разочароваш ме! А знаеш, че мразя да ме разочароват!

— Така е шефе, но ние мислихме, че…

— Не ми се оправдавай! С теб ще си поговорим по-късно, само двамата, и то, насаме!

Мухин се прегърби и сякаш се смали. Отстрани изглеждаше като ударен с тухла четворка или Капитолийско паве.

— Вдигай тази банда шибаняци пияндета и до пет минути всички да са при камионите!

— Слушам, шефе. — кресна Мухин и се изпъна като млад кадет на плаца. Понечи да се втурне, за да изпълни заповедта, но Миша го спря.

— Стой! Я вземи моята мила… Вземи моя боен трофей. — и Миша подаде надуваемата секс кукла на Мухин — Пази я като зениците на очите си! Прибери я на сигурно място. И предупреди останалата пасмина, че ако сваря някого да се надругава над нея със смъкнати гащи, ще му отрежа главата! — и Миша поясни — долната глава!

— Аха — кимна разбиращо Мухи.

— А сега, изчезвай!

— Ясно, шефе!

Михаил се огледа злобно, гледайки на кръв едвам държащите се на краката си бандити.

— Какво гледате, свинеееее!!! Мърдайте, вашата мама, деба недоклатена!

Свирепият рев извади бандитите от състоянието на пиянска кататония и всички се юрнаха към вратата, блъскайки се един друг.

Михаил пое няколко пъти дълбоко въздух, опитвайки се да се успокои.

Алекс се приближи предпазливо към приятеля си и го потупа успокояващо по рамото.

— По-спокойно, Миша. Ако продължава така, ще се състариш и побелееш преждевременно, а и ще си докараш сърдечен удар и патката ти ще увисне!

— Ха-ха-ха, знаеш как да успокоиш човек, братко.

— Нали за това са приятелите, Миша.

— Добре, да излизаме вече от тази миша дупка. Искам да подишам свежия въздух навън, па макар и да е замалко. Преди отново да се сврем под земята като къртици.

Един след друг се измъкнаха навън през тесния отвор. Бандата се беше строила около камионите и чакаше само заповедите на Миша. Над главите им, обикновено сивото небе бе станало още по-тъмно, а в далечината се виждаха първите отблясъци на плазмените разряди. Миша изгледа с опасение небето и се обърна към събралата се тълпа.

— Ето каква е ситуацията, тъпаци! До петдесет минути ще ни удари йонна буря от десето ниво!

Чуха се възклицания и хората уплашено започнаха да си шепнат.

— Бъдете поне за малко истински мъже и се стегнете, марди! Все още няма нужда да пълните гащите от страх!

— Но шефе, йонна буря от десета степен. .

— Не си напрягай големия колкото грахово зърно мозък! Проблемът е решен. Има къде да се скрием — в бункера.

— Шефе, Кола има право. При Буря от десета степен плазмените разряди навлизат дълбоко под земята. — предпазливо отбеляза Сергей.

— Затова ще слезем дълбоко под земята. Сега ме слушайте внимателно празноглавци, и нека дебелите ви тикви разберат, че всяка минута е от значение! Складът всъщност е бункер с няколко нива, свързани помежду си с елеватори. В момента Инже…, тоест стареца ремонтира една от тези товарните платформи. Тя е напълно достатъчна да побере всички нас, запасите, както и всичките ни партакеши.

Затова, ще направим жива верига между камионите и елеватора, намиращ се в края на склада. Започваме да разтоварваме камионите и да носим всичко в склада. С предимство са храната, водата, медикаментите, както и всички оръжия. Партакешите и личните ви вещи, после ако остане време.

Михаил изгледа нестройната тълпа и кресна:

— Какво гледате! Действайте! Мухин, Сергей, Григорий, организирайте хората си и ги размърдайте! Стига са стояли като пънове!

— Да, шефе.

— Ок, бос!

— Ясно.

Заместниците на Миша веднага се разкрещяха на хората си.

А Миша надзираваше целия процес, както и как върви разтоварването и преноса на товарите. От време на време се наместваше, стимулирайки по-бавните бандити, с някоя запържваща плесница зад врата или някой шут в гъза. Алекс стоеше встрани и наблюдаваше цялата суматоха. Нямаше смисъл да се пречка, затова реши да вземе личните си вещи от камиона, в който бе пътувал. Единственото му притежание, освен автомата, бе раницата, с която бе тръгнал на път. Когато скочи от камиона на пясъка и се изправи, изведнъж усети, че природата нетърпимо го зове. Усещаше пикочния си мехур като балон, който всеки момент щеше да експлодира. Огледа се къде може да свърши дискретно работата и да уважи природата и зова на дивото, но навсякъде около него шаваха забързаните членове на бандата. Все пак не вървеше да си извади гордо пениса и да почне да полива пясъка с урина пред цялата шайка главорези, не че щеше да им направи особено впечатление, но все пак не беше куче или животно, за да го прави публично. Преметна раницата на гръб, нарами и автомата и се огледа за някое по-скришно място, на което можеше да свърши нуждата си. За свой късмет видя една стърчаща скала на около тридесет метра от себе си. Към нея и се насочи съответно. Завивайки зад скалата, понечи да разкопчае ципа на гащеризона си, когато видя Плъха, приведен напред. Нямаше как да сгреши с друг дребната хилава фигурка на малката гадинка.

— Плъх! Какво правиш тука?! Пак ли се скатаваш от работата!

От думите му Плъха подскочи изненадан и гърбът му се преви напред докато косата по тила му настръхна. По тази реакция Алекс разбра, че става нещо нередно. Инстинкта за самосъхранение го предупреди навреме.

Ставайки Плъха рязко се обърна, описвайки широка дъга с ръката си. Във въздуха проблесна метал, и Алекс в последния момент успя да се отдръпне. Острието на стилета мина на сантиметри от оголената му шия. Плъха застина за секунда, преценявайки как е най-добре да удари отново, след което пак атакува. За хилавото си и невзрачно тяло се движеше с изненадваща бързина, като атакуваща змия. Плъха отново се целеше в шията на Алекс, на всяка цена искаше да му пререже гърлото. Само че този път бе сгрешил противника. На Алекс му трябваха само няколко мига, за да се съвземе от неочакваното нападение. След това всичко бе въпрос на подсъзнателни рефлекси и силата на добре тренираните му мускули. Алекс бързо пристъпи встрани и наляво, пропускайки острието на стилета да мине край лицето му. Прихвана с лявата си ръка китката на ръката, в която Плъха държеше ножа. Дръпна рязко към себе си, едновременно нанасяйки с дланта си отсечен удар по китката на противника. Чу се характерния звук на чупеща се кост, и Плъха изпусна стилета, виейки на умряло. Алекс още прибави и мощен удар с коляно в слънчевия сплит на Плъха. Воят премина в хъркането на борещ да си поеме дъх човек. Алекс отдавна бе набрал доста на Плъха, и сега, след като гнидата се бе опитала да го убие, той бе в пълното си право да го размаже като червей по пясъка. Бързо изви в ключ счупената ръката на Плъха, карайки го да забие зурла в праха. Сега, след като бе обезвредил противника си можеше да си поеме спокойно дъх. Погледът му веднага бе привлечен от малко компактно куфарче. Куфарчето бе отворено и от вътрешната страна на капака се виждаше холоекрана. Алекс и друг път бе виждал подобни куфарчета, и веднага го разпозна. Това бе сателитен комуникатор, доста скъпа вещ за такава отрепка като Плъха. Секунда по-късно дойде и озарението.

— Ах ти, мръсна малка гнидо! На кого ни пееше, мръсен боклук! — и Алекс ядно срита няколко пъти по лицето. Докато Плъха мрънкаше оправдания под нос.

— Не ме лъжи, отрепко! Или ще навра стилета, с който се опитваше да ме обръснеш, в гъза ти! И ще го развъртя едно хубавичко! Нали го искаш?!

— Нееееее, не. Аз нищо не съм направил!

— Добре сега ще усетиш острието в ануса си! Сорри, но нямам вазелин! Ще трябва да се насладиш на болката, и изцяло да й се отдадеш!

— Не недей, Алекс, моля те! Ще кажа всичко! Всичко, само не го прави!

— Добре, боклук! Почвай веднага да пееш като канарче! И ако усетя, че ме лъжеш или скриваш нещо, ти обещавам, че като свърша с теб, в задника ти ще може да влезе цял Хамър!

Пет минути по-късно Алекс знаеше всичко. Държейки ръката на Плъха в болезнен ключ, го помъкна към Миша, който контролираше разтоварването на камионите на конвоя.

— Миша, виж какво намерих в това малко подло копеленце!

И Алекс демонстрира сателитния комуникатор, който държеше в лявата си ръка. Михаил неразбиращо изгледа куфарчето, след това Плъха и Алекс. Алекс въздъхна и поясни:

— Това е сателитен комуникатор, по който Плъха е държал връзка с шефа си. С малко убеждаване от моя страна, този боклук си призна всичко. По целия път от Капитолия насам, тоя ни е пеел на Държавна сигурност! Прегледах лога на комуникатора, последно е имал контакт с наблюдаващия го офицер преди Буйнакск. За наш късмет, не е успял да даде координатите на бункера.

С всяка казана от Алекс дума Михаил ставаше все по-мрачен и по-бесен. Работещите около тях бандити спряха да работят и се заслушаха в разговора. Яростта клокочеше в Михаил като мини йонна буря, готова да излезе всеки момент на повърхността.

Под свирепия му поглед Плъха се сви на две.

— Плъх, това вярно ли е?! И отсега ти казвам, че за теб нещата не изглеждат хич добре!

— Миша, не! Не е вярно! Всичко това са лъжи! Алекс си измисля! Просто иска да ме натопи, той никога не ме е харесвал!

— Хахахахахах, Плъх, как може някой да не те харесва? Да не харесва такава долна лъжлива и подла твар като тебе! Гнусен червей, извадих те от помийната яма, в която се бе сврял и те направих член на бандата си! А ти неблагодарно куче, хапеш ръката, която те храни!

— Ъъъъъъъъъъ, нееееееее! Няма такова нещо Миша! Той лъжеее! Винаги съм ти бил верен!

— Наричаш Алекс, който ми е като роден брат лъжец?! Плъх, Плъх, Плъххххххххх… Я ела насам, твар!

Алекс с удоволствие блъсна плъха право към Михаил.

Михаил хвана залитналия към него Плъх за гушата и го вдигна във въздуха с дясната си ръка.

Плъха хъркаше и пръскаше слюнка, докато Миша бавно стягаше хватката около шията на малкото човече. Той гледаше с омерзение как гнидата, предала неговото доверие, се гърчи в ръката му.

Дори задушаващ се Плъха изгледа злобно шефа си. Хъркайки, успя да каже само:

— Миша… кхх… майка ти… кхъъ… мръсна шафрантия! И съм я имал във всяка дупка!

За момент лицето на Михаил се вкамени, след което огромният шеф на банда леденостудено каза.

— Майка ми много отдавна е мъртва, Плъх. А ти скоро ще я последваш. — и добави със садистична усмивка — Мислех да ти строша врата, но сега ще те накарам наистина да страдаш. Заради това, което си позволи да кажеш за майка ми и за назидание на всички, на които дори им минава мисъл да ме предадат.

Миша пусна Плъха. Но миг преди плъха да се строполи на земята го хвана за главата с двете си ръце. Бавно вкара и двата си палеца в очните ябълки на Плъха наслаждавайки се на болката, която причинява. Плъха крещеше сякаш го деряха жив. Всички бандити, които работеха около камионите, бяха спрели и гледаха с ужас събитията, които се развиваха пред очите им. Миша натисна още по-силно и прекара нокът през очните ябълки. Те не издържаха и се пръснаха като рохки яйца обливайки ръцете на Миша с очна течност. Плъха зави като смъртно ранено животно, а Миша напрегна мощните като на бик мускули на ръцете и раменете си. Лицето му почервеня от напрежение докато вените на врата и челото му се издуха. Ръцете му като менгеме стягаха черепа на пищящия от болка Плъх. Михаил изрева, напрягайки се с всички сили. Черепът не издържа и се пръсна като черупка на яйце обливайки лицето раменете и торса на Миша с кръв и мозък. Тежко дишащия от напрежението Миша захвърли трупа встрани от себе си. Пое няколко пъти дълбоко дъх, за да успокои дишането си и каза:

— Най-много от всичко на света мразя предателите. — и добави с все още изкривено от напрежението лице. — Плъха живя като гнида и умря като гнида.

Миша звучно се изхрачи върху все още топлия труп и заповяда:

— Разкарайте този боклук от очите ми.

Двама от стоящите наблизо бандити побързаха да изпълнят нареждането му.

— Останалите, какво гледате! Захващайте се за работа, преди да съм ви подхванал!

Бандитите се засуетиха, и симулирайки усърдна работа, се разбягаха.

Алекс се приближи и невинно попита:

— Мокра кърпичка?

— Да, по дяволите! Кръвта и мозъка на тази отрепка вони като говно!

— Той и си беше говно, Миша. Само, че ти не го забелязваше.

— Така е — отбеляза Миша докато си бършеше лицето с кърпичка — но полезно говно! Сега ще трябва да му търся заместник.

— По улиците на Капитолия има колкото щеш отрепки. Изборът е богат.

— И в това си прав. Да тръгваме, като гледам облаците, бурята ще започне всеки момент.

— Да, GPS предупреждава, че имаме максимум десет минути!

Михаил се обърна към бандитите, свалящи последните сандъци.

— Размърдайте си задниците, тъпаци! Освен ако не искате да се изпържите! Бегом марш в бункера!

Всички се затичаха към надеждното укритие.