Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда 2 (6)

Катапултиране

В същото време

Капитан Мерсеев — позивна „Ястреб 1“

Силният удар от разтварящия се парашут извади Сергей от вцепенението, което го бе обзело. Не усещаше болка, зеленият летателен костюм и пилотският шлем бяха обгорени от пламъците, но го бяха предпазили от изгаряния. Сега го предпазваха и от ниските температури на тази височина. Махна кислородната маска, която само му пречеше да диша, и вдигна визьора на шлема. Проследи с очи как неговият горящ МиГ с бордови номер 023 на опашката описа кратка дъга, оставяйки след себе си следа от черен дим, и започна да пада към земята. Самолетът се вряза в земята, избухвайки в ярко оранжево кълбо. Прелитащите наблизо снаряди бързо му напомниха, че небето не е безопасно и ако иска да оживее, трябва да направи нещо. Един димящ Як мина толкова близо, че можеше да види дори ококорените очи на пилота докато се разминаваха. Инстинктивно сви краката си, когато два МиГ профучаха под него. Пламтящите трасета на зенитните снаряди се кръстосаха върху единия от тях и той избухна. Другият МиГ успя да изстреля ракетите си и унищожи един танк и една самоходна установка, след което включи на форсаж и се понесе ниско над земята, все едно дяволът го гони. „Дяволът едва ли го гони, но смъртта, да“ помисли си Мерсеев, докато гледаше отдалечаващия се самолет. Мощното боботене на реактивни двигатели го накара да вдигне поглед към небето над него. На 5000 метра височина една ескадрила от тежките двумоторни бомбардировачи Ту-16 „Язовец“ захождаха за бомбомятане. Машините се разделиха на звена и се насочиха към целите си.

— А ето ги и Чайките, не бързаха особено… — промърмори под нос Мерсеев. Можеше да си представи какво става в търбусите на бомбардировачите. Щурман бомбардирите заемаха работните си места, прилепнали към бомбардировъчните мерници, даваха указания на пилотите, които насочваха самолетите според получените инструкции. Бордовите стрелци оглеждаха небето, по-скоро по навик, отколкото от опасение, все пак никой не бе виждал съюзнически самолет в небето над Европа повече от 3 години. След като цялата съюзна авиация бе унищожена по пистите в началото на войната, Алиансът се бе отказал от строителството на самолети, за които се изискваха летища с дълги бетонни полоси, които лесно се откриваха и унищожаваха от въздуха, и затова изцяло бе преориентирал авиационната промишленост към производството на ударни хеликоптери АН-64 „Апачи“. Командирът от Алианса, който командваше противовъздушната отбрана на базата, не беше глупак. Бързо прецени, че тежките бомбардировачи представляват много по-голяма опасност, отколкото леките щурмови Як и МиГ. Всички оцелели зенитни батареи бяха пренасочени към новата въздушна опасност. Десетки жълтеникави пунктири се насочиха от земята към двумоторните машини. Докато Сергей се люлееше на парашута си, снарядите летяха покрай него и не му оставаше нищо друго, освен да ругае като бесен, проклинайки всичко, и небето, и земята, Господа и дявола. Два от „Язовците“ пламнаха и започнаха да падат към земята, оставяйки след себе си белите точки на отворените парашути. Останалите машини просто стегнаха строя, запълвайки дупките, трети Ту-16 провлачи след себе си опашка от черен дим, но не промени курса си и продължи да напредва към точката на бомбомятане. Въпреки яростния зенитен огън, бомбардировачите стигнаха базата. Всеки Ту-16 носеше по 9 тона бомби ОФАБ-250 и ОФАБ-500. Самолетите отвориха люковете и от бомбоотсеците се посипаха стотици бомби, покриващи цялата територия на базата. Мерсеев наблюдаваше как ярките сфери на взривовете поглъщат фабрики, рафинерии, административни сгради, електроцентрали, както и отбранителните позиции и съоръжения на базата. Зенитният огън изведнъж спря, след като разрушените електростанции спряха да подават електричество към насочващите радари и задвижваните от електромотори 40 мм „Бофорс“-и. Цялата база бе закрита от огромен облак черен дим, изглеждаше сякаш всичко, което можеше, гореше. Волята за съпротива на Алианса бе погребана дълбоко под рушащите се укрепления и сгради на базата.