Даниел Стийл
Идеален живот (8)

8

Погребението на Пат Олдън беше още по-сърцераздирателно, отколкото Блейз очакваше. Той бе убит в разцвета на живота си, на четирийсет и три години; имаше съпруга, която го обичаше, страхотна кариера и четири чудесни деца. А и, кой знае? Може би някой ден щеше да стане президент. Животът е толкова несправедлив, помисли си Блейз. Първата дама произнесе кратка реч, а президентът бе изпратил съболезнованията си на семейството на Пат, защото не можеше да присъства на погребението. Съпругата и децата на Олдън бяха съсипани. Смъртните случаи от онзи трагичен ден бяха достигнали осемнайсет, включително стрелеца. Кошмарна история.

Интервюто й с президента на университета следобед мина изключително добре. Проведоха сериозен разговор за опасностите за младите хора в наши дни, за безнадеждността, която изпитваха някои от тях по целия свят, заради влошената икономика, околната среда и намалелите възможности за реализация през последните години. Това бе внушително послание към всички родители да обръщат повече внимание на децата си.

Следващия ден тя прекара с младата кинозвезда — добре дошъл контраст със сериозното интервю вчера. Актрисата беше на двайсет и една години, красива, секси и забавна, и тъкмо бе спечелила „Златен глобус“. Блейз й зададе всички въпроси, които посмя, а момичето отговори на всичките, и дори доброволно сподели малко шокираща информация. Интервюто беше от онзи тип, който Блейз обичаше да прави понякога, за да наруши монотонността на по-мрачните. А и това мина много леко. Беше весело, а звездата бе приказлива и открита. Блейз определено се чувстваше доволна, когато се качи на самолета за Ню Йорк, и незабавно заспа.

Тъли я чакаше на летището и я закара направо в службата за сутрешното й предаване. А веднага щом си влезе в кабинета след шоуто, Саймън й звънна, за да й съобщи, че всичко е наред. Тя нямаше време да им се обади предишната вечер, защото бързаше да не изпусне самолета.

— Много ли си уморена? — загрижено я попита той.

Графикът й можеше да убие всекиго, но тя очевидно цъфтеше. А и явно беше доволна от интервютата, които бе записала в Ел Ей.

— Не, добре съм — отвърна тя. — Спах в самолета, макар че полетът не е достатъчно дълъг. По-лесно е, когато летиш за Европа.

Презокеанските полети траеха повече от седем часа, а този от Западното крайбрежие бе едва пет и половина — недостатъчно за нощен сън, дори и за нея, а и седалките в първа класа не се превръщаха в легла.

На всичко отгоре й се наложи да остане до късно в службата тази вечер заради някакво съвещание. Но като по чудо нямаше лоши изненади, макар че тя се раздразни, когато видя Сузи Куентин в стаята. Младата нахалница се бе изкачила до върха. Изпращаха я в Париж, за да подготви предаване за френската мода, да посети ревютата и да интервюира съпругата на френския президент. Прекрасни задачи, въпреки че модните ревюта бяха прекалено повърхностни за Блейз.

Тя се прибра у дома чак към осем. Салима беше вечеряла и си бе отишла в стаята, където говореше по телефона. Саймън бе приготвил вечеря и за Блейз и я прегърна, когато влезе. Тя се зарадва, когато видя усмихнатото му лице, и си помисли, че е чудесно някой да я чака с нетърпение. Това беше нещо ново за нея. Саймън я задържа в прегръдките си за минута и я погледна.

— Радвам се, че се върна — прошепна той с дрезгав глас. — Тревожа се за теб.

Все още я държеше и не я пускаше.

— Приятна ми е тази мисъл. Аз също се тревожа за теб — отвърна тя и осъзна, че казва истината.

А и вечно се притесняваше за Салима. Прекалено много неща, свързани със здравето й, можеха да се объркат. Но Саймън държеше всичко под контрол. Блейз се чувстваше спокойна, като знаеше, че дъщеря й е с него. Тереза, икономката, бе останала в апартамента, докато нея я нямаше, но си бе тръгнала следобед.

По време на вечерята Блейз разказа на Саймън всичко, което се беше случило в Ел. Ей. Погребението на Патрик Олдън, интервюто с президента на университета и другото, с младата кинозвезда. Разнообразието на темите беше типично за живота й и го правеше забавен. Саймън видя, че тя се е зарадвала на деня, прекаран с младата актриса. Приятно му беше да чуе разказа й и да види вълнението в очите й. От известно време споделяше живота й и слушаше историите й, но те все още му бяха страшно интересни. Блейз говореше за хора, за които той само беше чел, а за нея срещите с тях бяха нещо обикновено. Изключителното беше част от рутината й.

— Обичам да слушам за това, с което се занимаваш — усмихна й се той.

Но Саймън вече познаваше и обратната страна на монетата — всички проблеми в живота на Блейз. Никак не й беше лесно, но тя обичаше предизвикателствата и не се страхуваше от тях.

Побъбриха си известно време; накрая Блейз стана и каза, че иска да се изкъпе и да си легне. Беше изморена. Отби се при Салима да й пожелае лека нощ, целуна я и си отиде в стаята. Чувстваше се чудесно у дома, особено когато там имаше човек, с когото да си поговори в края на деня, или когато се върне от пътуване. Благодарение на присъствието на Саймън и Салима, прекрасните вечери всеки ден и забавните разговори, апартаментът й се струваше като истински дом за първи път, откакто се бе нанесла в него. Радваше се на новия си различен свят, където Салима пееше с Лусиана и се мотаеше из апартамента, а Саймън готвеше всяка вечер. Блейз изпитваше такова удоволствие, че за първи път й бе неприятно да излезе от дома си и да отиде на работа. Независимо дали го бе направил нарочно или не, Саймън бе променил живота им за добро.

Следващата седмица Блейз го попита какви са плановете му за Деня на благодарността и дали трябва да се прибере в Бостън. Той не се поколеба, преди да отговори. Вече бе решил да остане в Ню Йорк. Знаеше, че тя има нужда от него там, а ако я остави сама през празниците, ще я затрудни.

— Кой ще ти приготви пуйката, ако замина за Бостън? Нямам ти доверие в кухнята. Всъщност, поръчах пуйката от месаря още миналата седмица. По-точно, накарах Салима да го направи. И тя остана много доволна от себе си. Каниш ли някого на гости за Деня на благодарността?

Блейз поклати глава отрицателно. Обикновено или ходеше в „Колдуел“ при Салима, или пътуваше някъде. Не си бе оставала у дома за Деня на благодарността от единайсет години. А тази година планираше пътешествие до Израел след празниците. Но целия уикенд щеше да си е у дома. Беше чудесно време за мотаене из къщи и гледане на футбол. А и бе осигурила билети за мач на „Рейнджърс“ и за трима им. Обичаше хокей, а и Саймън бе запалянко.

— Между другото — каза той нервно, — родителите ми пристигат в града този уикенд, за да се видят с приятели. Мислиш ли, че е възможно да ги поканим на чай? Майка ми е твоя страстна почитателка, а и за баща ми ще е приятно да се запознае с теб. Ако идеята не ти харесва, не се притеснявай — ще се видя с тях някъде другаде.

— Звучи забавно — отвърна с усмивка Блейз, която определено искаше да се запознае с ексцентричните му родители.

Тя бе страшно заета през следващите две седмици. Вечерта преди Деня на благодарността двете със Салима отидоха на църква и запалиха свещичка за Аби, която винаги прекарваше празника с тях във вилата. Чувстваха се странно, че тази година тя няма да е с тях. Бяха свикнали с присъствието й. А когато се прибраха у дома, изпаднали в меланхолия, Саймън се суетеше из кухнята и печеше пайовете за следващия ден — всички бяха в съответствие с рецептите, които Салима трябваше да спазва за диетата си. Блейз се опита да си открадне едно парченце, но той отмести ръката й.

— Не ме интересува колко си прочута — няма да ми съсипваш пайовете. Или ще те накажа да се прибереш в стаята си.

Но след като приключи, той извади един пай от фурната и ги изненада с по едно парче, придружено от великолепния му диетичен домашен сладолед. Ябълковият пай беше фантастичен, а той беше направил и тиквен за следващия ден.

— Кога пристигат родителите ти?

Блейз внезапно си припомни разговора им отпреди няколко седмици. Саймън не бе споменавал идването им отново, и тя се зачуди дали са си променили плановете.

— В петък — отвърна той, като довърши сладоледа си. — Ако все още си съгласна. Обещавам, че ще им позволя да останат само един час. После ще ги изритам навън.

— Чудесно отношение към родителите, няма що! Нямам търпение да се запозная с тях.

— Искам те да се запознаят и със Салима, ако няма да й е прекалено скучно.

— Едва ли са толкова досадни — усмихна се Салима.

— Предполагам, че „досадни“ не е точното определение. Може би влудяващи. Ексцентрични. Откачени. Майка ми е леко смахната понякога, а баща ми просто не й обръща внимание и мисли за нещо друго. Явно им върши работа.

— В колко часа ще пристигнат?

— Казах им в четири, ако е удобно за теб. Не искам да те притеснявам заради техните планове.

— В четири е чудесно. Идеално време за чай.

Саймън не искаше да й казва, че майка му предпочита вино или шампанско. Вече бе помолил майка си да се държи прилично. Тя се закле, че ще изпълни молбата му, но Саймън знаеше, че обещанията й не означават нищо. Можеше само да се надява денят да е един от добрите за тях, когато баща му си оставаше на земята, а майка му не изнасяше лекции по някоя откачена тема, от която никой не се интересува. Например колко важно е да имаш хортензии в градината, или за красотата на белия люляк, или пък да предложи да прочете последната си поема, която щеше да приспи всички. Саймън бе имал някои доста екзотични светски преживявания с тях през годините, но бе готов да рискува отново. Родителите му умираха да се запознаят с Блейз. Дори баща му знаеше коя е и смяташе, че Саймън е извадил страхотен късмет да работи за нея, макар и за кратко време. Баща му се надяваше Блейз да му предложи постоянна работа, тъй като вероятно можеше да си позволи да му плаща повече, отколкото училището. Саймън беше сигурен, че парите няма да са проблем за нея, но изобщо не бяха обсъждали въпроса, тъй като тя искаше да изпрати Салима пак в „Колдуел“.

Денят на благодарността мина идеално, благодарение на Саймън, който приготви зашеметяващо пиршество. Направи пълнеж с кестени, изпече пуйката до безукорно златистокафяво и я гарнира с дребни зеленчуци. Пайовете бяха съвършен завършек на пира. Имаше пай с пеканови ядки, с тиква, а също и от ябълковия, който бяха опитали в сряда вечер. Следобед двамата с Блейз гледаха футбол и крещяха всеки път, когато отборът им отбелязва точка. Тя беше пламенна почитателка, което го развесели. След вечеря той посвири на пианото, а Салима пееше, и накрая всички запяха заедно. Съгласиха се, че това бе най-прекрасният Ден на благодарността, който са изкарвали от години.

— Майка ми винаги се отнасяше пренебрежително към Деня на благодарността — сподели Саймън, след като разтребиха.

Блейз беше подредила великолепна маса в рядко използваната трапезария, с най-красивите й кристални и порцеланови сервизи и дантелената покривка от чеиза на майка й. Вадеше я само за празници и специални случаи.

— Денят на благодарността не е важен за нея, защото е французойка. Съгласява се да го празнува всяка година, но винаги проявява творчество с храната. Не обича пуйка. Затова една година ядохме овесарки — малки птички, които се сервират с главите, а очите им те гледат. С брат ми се ужасихме от тях. И на следващата година мама поднесе омари. Сигурно е виновен бунтарският й дух. Не мисля, че съм ял пуйка на Деня на благодарността, преди да се запиша в колежа. Тогава гостувах на един приятел и семейството му имаше истински празник, а не като откачените творби на майка ми. Една година тя поднесе дори пъстърва — припомни си той с престорена тъга и Блейз се засмя. — Ще видиш, когато се запознаете. Мама е уникална.

— Нашите празници винаги бяха традиционни — спомни си Блейз. — Баща ми носеше пуйка от месарницата, където работеше. И цяла седмица ядяхме пуйка.

Блейз се замисли и се усмихна носталгично. Родителите й още й липсваха от време на време, макар да бяха починали преди почти трийсет години. Сегашният й живот щеше да е страшно чужд за тях. Но бе сигурна, че щяха да се гордеят с нея.

Седнаха в дневната и си бъбриха дълго тази вечер. Саймън вече не се чувстваше като служител, а по-скоро като приятел или гост. Минаваше полунощ, когато се прибраха в стаите си и си легнаха.

Блейз стана рано на следващия ден и вече бе в кухнята и пиеше кафе, когато Саймън се събуди. Той винаги идваше в кухнята облечен, дори когато изглеждаше полузаспал. Блейз никога не го бе виждала по пижама или халат. Благодарение на Саймън, кухнята се превърна в център на дома. Той вечно готвеше нещо, работеше на лаптопа си или правеше компанията на Салима, която също обичаше да си говори с него с часове.

Той си наля кафе и седна. Изглеждаше разтревожен и Блейз усети, че нещо не е наред. Зачуди се дали става дума за Мегън, но този път не беше така.

— Питам се дали допуснах грешка, като поканих родителите си тук. Доста са откачени. А ако се проявят така днес, ще ги намразиш. Дори на мен ми се случва понякога. Винаги се страхувах да ги запозная с приятелите си, защото не знаех какво ще направят или ще кажат. И положението не се подобри с годините. Дори се влоши. Вярват, че възрастта им позволява да дрънкат каквото си поискат, особено майка ми. И сега се притеснявам, че ще ти ги стоваря на главата. Чувствам се като дете. Вчера звъннах на баща си и го предупредих, а той реши, че съм луд. Може пък и да съм.

— Не се тревожи. Звучи, като че ли са забавни хора. А и родителите никога не те засрамват, ако са чужди, затова съм сигурна, че ще се забавлявам с тях. По дяволите, погледни хората, които съм интервюирала през живота си. Да не мислиш, че всичките са нормални и любезни? Някои бяха кошмарно груби. Дори са ме заплашвали, че ще ме ударят. Веднъж един мафиот насочи пистолет към мен, когато реши, че съм обидила жена му и съм намекнала, че му изневерява. Каквото и да направят родителите ти, ще бъде нищо в сравнение с хората, които съм срещала. Всъщност, нямам търпение да се запозная с тях.

Блейз обмисли грижливо тоалета си. Облече бял кашмирен пуловер и къса черна кожена пола, която разкриваше краката й, добави обувки с високи токчета и наниз перли. Стори й се подходящата комбинация от почтително и небрежно, тъй като Саймън й каза, че те били странни и надали щели да се издокарват. Майка му харесвала ръчно изработени дрехи в ярки цветове, които си купувала от Мексико, пончо или ретро тоалети, намерени по гаражни разпродажби и търгове. Той нямаше представа как ще се облекат родителите му за срещата с Блейз, но вероятно нямаше да изглеждат съвсем нормално. Това би било прекалено просто и неприсъщо за тях.

Но точно в четири часа, когато им отвори вратата, те го изненадаха. Никога в живота си не бяха идвали навреме, и Саймън се смая. Баща му беше с вратовръзка, макар и леко изкривена. Единият край на яката му стърчеше нагоре, а маншетите на ризата му бяха прекалено дълги и се подаваха изпод сакото, което му придаваше странен вид. Имаше прическа като Айнщайн и топла усмивка, която достигаше до очите му. Той се ръкува с Блейз и Салима, и Блейз незабавно се влюби в него. Приличаше на човек, когото ти се иска да прегърнеш. Беше висок като Саймън, но прегърбен, и въпреки изкривената вратовръзка и щръкналата яка изглеждаше изискан. Саймън приличаше много на него, но имаше тъмните очи на майка си. Очите на баща му бяха сини, а косата му — бяла. Напомни й за бащата на Пинокио. А майка му все още бе красавица с тъмни очи и буйна грива от прошарена коса, която навремето е била гарвановочерна като на сина й. Беше със семпла тъмносиня рокля, ниски обувки и чанта от „Ерме“. Саймън никога досега не я бе виждал с толкова скромен и почтен вид. Нямаше пончо и каубойска шапка, нито пък блестящи червени обувки като на Дороти от „Магьосникът от Оз“. Разбира се, многобройните тънки гривни все още дрънчаха на ръката й. Майка му ги колекционираше от трийсет години и дори спеше с тях. Блейз се сети за гривната от „Картие“, която получи в Дубай. Никога не я сваляше. Беше красива и семпла — великолепен подарък.

— Имате много красив апартамент — направи й комплимент Изабел Уорд и седна прилично, с леко стиснати устни.

Имаше красиви плътни устни и идеални зъби. Веднага се разбираше защо бащата на Саймън се е влюбил в осемнайсетгодишната си студентка и се е оженил за нея. Сигурно като млада е изглеждала умопомрачително.

Блейз сподели това със Саймън, докато сервираха чая, а Салима забавляваше гостите и им разказваше за многобройните си приключения със Саймън.

— Не можеш ли да я заведеш на място, което е по-забавно от железарията? — смъмри го майка му с неодобрителен поглед. — И пощата?

Тя се огледа из стаята, а баща му само кимаше и се усмихваше мило. Определено се забавляваше, особено когато Саймън му подаде чаша чай, от любимия му. Майка му забеляза някакъв предмет в далечния ъгъл, който привлече погледа й. Посребрен череп, който Блейз бе донесла от едно от пътешествията си в Непал.

— Не ви ли притеснява да държите това нещо тук? Помислете си какво са причинили на човека, от когото са го взели. Толкова е жестоко — каза тя отвратено и се вгледа внимателно в Блейз.

Опитваше се да реши дали косата й е боядисана, или това е естественият й цвят. Не можа да разбере, затова попита.

— Не, няма боя. Това е естественият ми цвят — отговори Блейз с топла усмивка.

Салима се засмя, а Саймън потисна стона си и хвърли на майка си мрачен поглед, който тя пренебрегна.

— Сигурно имате бели коси на вашата възраст. Моята коса започна да побелява на двайсет и пет. Оцветяващ шампоан ли използвате?

Подобен разговор обикновено се водеше с фризьора или с близки приятелки, но майка му никога не се срамуваше да задава неудобни въпроси. Не страдаше от задръжки.

— Да, всъщност използвам оцветяващ шампоан. Но имам късмет, че нямам много бели коси.

— Правила ли сте си пластична операция на очите? Изглеждат великолепно.

— Не, не съм — засмя се Блейз. — Може би не съм толкова стара, колкото мислите.

— Прочетох някъде, че сте на петдесет и две.

— На четирийсет и седем съм — каза Блейз без притеснение, а майка му започна да се възхищава на завесите.

— Великолепен плат — каза тя, а Саймън се помоли наум да не чуе нищо повече за възрастта или външния вид на Блейз, която все пак му бе работодателка.

— Странен цвят. Предполагам, че ако хората седят прекалено близо до тях, им прилошава.

Завесите бяха в особен нюанс жълто, в което Блейз се бе влюбила и все още харесваше и смяташе за шикозно. Майката на Саймън не беше съгласна с нея. Блейз се смееше весело, докато я слушаше. Тя определено нямаше филтър и дрънкаше всичко, което й дойде наум. После се вторачи в полата на Блейз, която внезапно се почувства неудобно.

— Полата ви е много къса, но имате страхотни крака. Между другото, страшно харесах интервюто ви с френския президент миналата година. Наистина ли е така хубав, както изглежда по телевизията?

Майката на Саймън искрено се интересуваше от темата, тъй като бе французойка.

— Дори още по-хубав — отговори Блейз усмихнато.

Бащата на Саймън бъбреше със Салима и бе много мил с нея.

— Синът ви е страхотен готвач — отбеляза Блейз с надеждата да разсее майка му за известно време.

— Да, така е — небрежно отвърна майка му, а после продължи да коментира мебелите, обстановката и какво ли не още. Каза, че Салима е много красиво момиче. Саймън изглеждаше готов да потъне в земята от срам, а баща му се усмихваше весело през цялото време. Беше свикнал с фурора, който майка му предизвикваше навсякъде, където отиде. Все пак живееше с нея от трийсет и пет години. А и тя бе съвсем същата като млада. Откритостта й и безразличието й към хорските мнения бяха една от причините той да я обича толкова силно. Беше омагьосан в деня, когато се запознаха, и все още бе луд по нея. Изглеждаше щастлив. Изабел Уорд не пощади и него, разбира се. Нарече изобретенията му „абсурдни“, но призна, че са печеливши, и точно те са им позволили да си купят великолепна къща, много по-хубава от онези на другите професори, и дори на ректора на университета. Тя изглеждаше доволна от постиженията на мъжа си, макар да му се присмиваше.

Изабел попита Блейз какви интервюта планира в близко бъдеще и тя обясни, че заминава за Израел преди Коледа, за да интервюира премиера.

— Каква интересна работа имате. Аз съм поетеса. Сигурна съм, че Саймън ви е казал. Всъщност, донесох ви новата си книга — каза тя извади книгата от чантата си и я подаде на Блейз.

Беше я подписала и предложи да им прочете една от поемите. Замълчаха и се заслушаха. Салима се опитваше да не се разсмее. Изабел беше най-ексцентричната и едва ли не възмутителна жена, която Блейз някога бе срещала. Разбираше защо Саймън се срамува на моменти от нея, но тя я хареса. Беше приятна, макар и по странен начин. У нея нямаше нищо изкуствено и прикрито. Човек знаеше точно какво си мисли през цялото време.

Саймън изглеждаше като току-що освободен от затвора, когато родителите му най-после решиха да си тръгват. Салима се сбогува и изчезна, а Блейз отиде да вземе палтата им. В мига, когато тя излезе от стаята, Изабел се обърна към сина си с разтревожено изражение.

— Спиш с нея, нали? Тя е прекалено стара за теб.

— Първо, не е стара. Второ, не спя с нея. Тя е изключително прочута, познават я по целия свят. Последното, което иска, е смотан учител като мен — скромно отвърна той.

Очевидно не бе наясно как изглежда и колко е интелигентен.

— Това е абсурдно. Ти си много по-добър от нея. А дядо ти има благородническа титла, за бога.

Майка му го изгледа неодобрително и Саймън се замоли Блейз да се върне бързо с палтата, за да могат родителите му да си тръгнат. Струваше му се, че не може да изтърпи и секунда повече с тях.

— Сигурна съм, че тя е влюбена в теб — каза майка му на висок глас.

Блейз влезе в стаята в същия момент, но се престори, че не е чула нищо. Благодари им за посещението, а те й благодариха за чая.

— Късмет в Израел. Надявам се никой да не ви взриви с някоя бомба. Това би било ужасно. Саймън много си харесва работата — каза майка му.

— Убедена съм, че нищо няма да ми се случи. И преди съм ходила там.

После Изабел Уорд я целуна по двете бузи. Френският й акцент и навици се бяха запазили, въпреки дългите години в Щатите.

След секунда те си тръгнаха. Баща му още кимаше и се усмихваше, а майка му за първи път изглеждаше прилично, но не се държеше така. Саймън падна на колене пред Блейз в мига, когато затвориха вратата, и възкликна:

— Моля за прошка. Още при раждането би трябвало да сложат намордник на майка ми. Брат ми и аз предлагахме да го направим хиляди пъти, но баща ми не позволи. Все още я мисли за готина, особено сега, когато започна да оглушава и не му се налага да я слуша. Кълна се, че никога вече няма да ги доведа тук. Съжалявам, че ги поканих, и няма да повторя грешката си. Съжалявам за косата ти, завесите, дължината на полата ти и всичко друго, което майка ми издрънка. Мили боже, имам нужда от силно питие — изохка той и стана, а Блейз се засмя.

— Майка ти е много забавна и те ми харесаха. Не се извинявай. Баща ти е страхотен сладур. А майка ти казва всичко, което ние, останалите, бихме искали да кажем, но нямаме смелост. Тя е жена с кураж — каза Блейз възхитено.

Не можеше да си представи какво е било да растеш с подобна майка.

— Тя смята, че ние с теб имаме любовна връзка — призна Саймън с нещастен вид.

Беше ужасен от думите на майка си. Чувстваше се отново на четиринайсет години, но изпита облекчение, когато разбра, че Блейз не е разстроена, а развеселена, което му се стори трудно за вярване. Според него, тя самата се бе проявила безукорно.

— Защо мисли така? — попита Блейз.

— Нямам представа. Тя вечно разправя кой с кого има връзка, особено сред приятелите им, или за кинозвезди, с които никога не се е срещала. Мисли си, че е ясновидка. Обясних й, че нямаме връзка.

Той се страхуваше, че Блейз ще се обиди от чутото.

— Успокои ли я, че девствеността ти е в безопасност с мен? Прекалено стара съм, за да те нападна — ухили се Блейз. — Ще ме арестуват за педофилия — закачи го тя.

— Глупости — раздразнено отвърна той. — Ти си само десетина години по-голяма от мен.

— Петнайсет — поправи го тя.

Не й се искаше да прибавя още години, но това беше истината. Той беше на трийсет и две, а тя — на четирийсет и седем; и двамата го знаеха.

— Разликата не е голяма. Баща ми е двайсет и две години по-възрастен от майка ми. Оженил се за нея, когато тя била на осемнайсет, а той на четирийсет.

— Мъжете могат да си позволят това, но не и жените.

— Не съм съгласен. Хората може да приказват повече, когато жената е по-възрастна, но е същото. А и на кого му пука? Изглеждаш по-млада от мен и притежаваш повече енергия от всеки, когото познавам. Възрастта не ти личи — увери я той.

— Както и на майка ти. Тя изглежда великолепно.

— Защо не бях роден от глухоняма майка, по дяволите? Тогава тя можеше да обижда всички колкото си иска, но повечето хора нямаше да я разбират. Благодаря ти за милото отношение. Чувствам се като пълен идиот, че ги поканих. Но исках да се запознаят с теб и Салима. А и предполагам, че съм напълно луд, защото исках и ти да се запознаеш с тях. Гордея се с баща си и се ужасявам от майка си, при това съвсем основателно.

— Веднъж един мъдрец ми каза, че зрелият човек приема родителите си такива, каквито са, с всичките им недостатъци.

Блейз се опита да го успокои, но не успя. Саймън изглеждаше страшно разстроен.

— Това е трудна работа в случая с майка ми. Не мисля, че съм способен да я приема напълно.

Влязоха в кухнята и Блейз извади бутилка вино. Отвори я, наля и му подаде чашата. Саймън определено се нуждаеше от алкохол. Той я погледна с благодарност и отпи.

— Благодаря ти за търпението, разбирането и виното. Ще ми поднесеш ли и валиум с него? Мисля, че имам нужда от успокоително.

— Майка ти беше забавна — увери го тя отново, а той я изгледа със странно изражение.

Очите им се срещнаха и внезапно Блейз за първи път се зачуди дали майка му е права. Може пък и да беше ясновидка. Единственото, което искаше в момента, бе да прегърне Саймън и да го успокои. Може би наистина бе влюбена в него. И какво от това? Колко страшно може да е? Родителите му щяха да се ужасят, а светът щеше да им се подиграва, или поне на нея. Тя не отмести поглед от очите му, докато разсъждаваше, а после отхвърли идеята. Наля си чаша вино и се опита да мисли за нещо друго. Но се оказа, че можеше да мисли само за него. Тогава той я прегърна. Останаха плътно притиснати един до друг, и никой не проговори.