Каролайн Линдън
Една нощ в Лондон (8)

Глава 8

Щом вратата се затвори след Слоан и Франческа, Едуард си наля нова чаша бренди и изпи половината на един дъх. Лорд Халстън, който едва не му стана тъст, бе продал на един от най-язвителните клюкарски вестници в Лондон смущаваща тайна за двеста паунда. Ако сутринта Джерард не му бе споменал за финансовите затруднения на графа, нямаше да повярва, че бащата на Луиза е способен на такава мерзост. Знаеше, естествено, че Халстън въобще не е толкова богат, колкото Дърам и малцина бяха. Омъжвайки се за него, Луиза щеше да осигури доста средства за семейството си, това не беше тайна. Макар и наясно с обстоятелствата, като пълен глупак даде на Луиза сърцето, уважението и доверието си, въобразявайки си, че тя му отвръща със същото.

Независимо от обещанието си да мълчи, тя бе разкрила пред баща си тайната и един от двамата бе решил, че дори не си заслужава да се изчака дали потенциалният скандал ще доведе до разорение или просто ще се наложи Едуард да плати тлъст адвокатски хонорар. Смяташе я за много по-добра. Повярва, че искрено държи на него. Допи остатъка от брендито и жадно погледна бутилката, макар вече да чувстваше топлината на алкохол в кръвта си. Изглежда Чарли наистина заслужаваше да застане начело, защото той, Едуард, очевадно не беше толкова проницателен, за колкото се мислеше.

Домакинята му се върна в стаята, сияеща от успеха.

— Според мен мина много добре — обяви тя. Отиде до масичката и си наля малка чаша шери. — Ще е ясно утре сутринта, разбира се, но се надявам всичко да е било удовлетворително за вас.

— Да.

Насили се да прогони обзелия го яд към Халстън и да се съсредоточи върху Франческа Гордън. Стана много по-лесно, отколкото очакваше. Колкото и да го отричаше, трябваше да признае, че тя е впечатляваща и на външен вид, и като поведение. Въобще не приличаше на Луиза, а вече от години идеализираше бившата си годеница като съвършената жена. И въпреки това домакинята му го привличаше. Дали защото именно тя предложи да смекчи скандала, а Луиза го раздуха? Или заради нещо друго? Не желаеше да се замисля прекалено задълбочено.

Франческа му се усмихна и вдигна чашата.

— За успешното ни партньорство, милорд.

По гърба й се посипаха къдрици, когато отметна глава, за да отпие. Кожата на шията й беше гладка и изглеждаше кадифено мека като праскова. Обиците й проблясваха, а когато му се усмихна отново, горната й устна лъщеше от виното. Почти го усещаше върху езика си и мислеше единствено, че вече не е сгоден.

Тя го погледна въпросително и той й подаде чашата си без колебание. Благоразумието и умереността някак не подхождаха за тази вечер. Видя как светлината озарява лицето й, докато му наливаше още бренди. Не, „привлекателна“ не беше подходящата дума за нея, нито пък „красива“, но определено не беше обикновена. Носът й, малко по-дълъг, за да е съвършен, устата широка и с плътни устни. Очите й, когато го погледна, имаха цвят на отлежало бренди и сияеха от удоволствие. А на светлината на свещите косата й придобиваше нюанс на медно кафявото със свой собствен блясък.

— Да — съгласи се той и се насили да върне мисълта си към по-безопасни територии. — Много е успешно. Слоан се поддаде на увещанията ви, както обещахте, и съм ви задължен. Кажете как искате да намеря адвокат и ще се захвана веднага. Не губя време при изплащане на задълженията си.

Колкото по-бързо изпълни ангажимента си към нея, толкова по-бързо щеше да спре да я вижда, а това щеше да потуши желанието му да я докосне.

Тя отиде при камината, от една резбована кутия извади някакъв лист и седна до него. Несъзнателно той отново бе избрал дивана и когато тя се настани, коприната на полите й покри краката му.

— Направила съм списък. Разговарях с повечето от тези господа, но без особен успех. Надявам се някой от тях да преосмисли становището си.

Едуард се опитваше да не обръща внимание на допира на коприната до глезена си. Усещаше го дори през плата на панталона; усещаше и аромата на парфюма й, свеж и тежък, който го караше да мисли за тъмни, осветени единствено от луната градини. За жалост брендито бе изострило всички му сетива.

Изпи последната глътка от питието си и неохотно остави празната чаша на масата. Трябваше да се съсредоточи и да не мисли за усещането от кожата й или за вкуса на устните й, никога няма да му се отдаде да ги опознае отблизо. Все списъка и го разгледа. За двама от адвокатите и той бе получил препоръки, макар и не така възторжени, колкото за Уитиерс.

— Добре. Ще го уредя.

Тя премигна.

— Какво?! Ще… Ще ги уредите ей така?

— Ще пиша на тези двамата — той посочи познатите му имена, — и ще ги помоля да дойдат. И на мен ми ги препоръчаха, затова се надявам да са достатъчно квалифицирани.

— Да, предположих нещо подобно.

— Тепърва ще трябва да проверя компетентността им. — Сгъна листа. — Мога ли да го задържа?

— Естествено.

Допусна грешката да я погледне. Седнала на ръба на дивана, с ръце на коленете и с леко разтворени устни, тя го гледаше сякаш той буди у нея едновременно тревога и възхищение. Имаше вид на човек готов всеки момент да се хвърли в ръцете му от благодарност. Едуард си прочисти гърлото.

— Имате ли някакви възражения?

— Не — промълви тя. — Никакви.

Изражението й не се променяше.

Беше му невъзможно да откъсне очи от нея, докато го наблюдаваше така.

— Да имате други предложения?

— Засега не.

Наведе се напред и отбеляза:

— Изглеждате озадачена.

Тя навлажни устните си.

— Много се извинявам — подхвана тя забързано. — Годеницата ви… Не си дадох веднага сметка… Когато за пръв път прочетох материала, не обърнах голямо внимание на тази част.

Лицето й беше много изразително. В ясния й поглед не забелязваше и сянка от пресметливост или намерение да манипулира. Изглеждаше изпълнена със съчувствие. Имаше нещо страшно привлекателно в прямотата й. Съчетана с другите й качества я правеше направо съблазнителна и опасна. Достатъчно лошо бе, че косата, бюстът й и начинът, по който полите й се докосват интимно до крака му го омайват; истинска лудост бе да я намира за толкова привлекателна.

— Нито пък аз — призна той, когато се овладя достатъчно, за да говори с обичайната си неангажираност. — Наистина не се налага да се извинявате за неща, за които не носите отговорност.

— Не лична отговорност, не — отвърна тя. — Но не си мислете, че съм искала да ви запозная с този факт. Другите обвинения привлякоха изцяло вниманието ми.

— „Дилемата Дърам“, както пише Слоан — въздъхна Едуард. — Всички Щяха да повтарят фразата, независимо дали Слоан напише опровержение или не. Предпочитам тези думи да бъдат забравени. Развален годеж е нещо маловажно в сравнение с потенциалния скандал.

— Да — кимна тя, — но неминуемо наранява.

Беше права, но той не възнамеряваше да се поддаде на болката.

Не отвърна нищо, защото в главата му се въртяха мисли неподходящи за женски уши.

Лейди Гордън, разбира се, не приличаше на жените, които познаваше. Това също ще го остави без коментар, смъмри се вътрешно той.

Тя си прочисти гърлото, защото той направи необичайно дълга пауза.

— Ще ме уведомите, щом адвокатите откликнат, нали? Нямам търпение да започна. Бог знае къде Елен е завела вече Джорджина.

Едуард се откъсна от мислите си. Има делова уговорка с нея, напомни си той за пореден път. Беше пълен глупак да седи тук и да разсъждава за предателството на Луиза и за прелестите на домакинята си, когато дължи толкова много на Франческа Гордън и трябва да й намери подходящ адвокат.

— Естествено. Ще се свържа с тях утре и ще ви държа в течение.

Тя го изпрати и му пожела лека нощ. Напускайки къщата, вечерта му се стори по-студена и той си закопча палтото, докато слизаше по стълбите към каретата си. Когато кочияшът потегли, я зърна за последен път как му маха, застанала в осветената рамка на вратата. И той вдигна ръка за поздрав, без да осъзнава какво прави. През целия път към къщи се опитваше да не мисли как само след няколко часа отново ще види лейди Гордън.