Каролайн Линдън
Една нощ в Лондон (16)

Глава 16

На другия ден, след четири чернови, Франческа най-после успя да състави бележка до лорд Едуард, за да се извини за постъпката си. Не уточни коя постъпка и затова, когато отговорът му пристигна, се наложи да си поеме дълбоко дъх, преди да отвори писъмцето му. Той обаче не споменаваше нищо за целувките или за обида. Приемаше извинението й и от своя страна се извиняваше, задето я е мъмрил така строго. Накрая питаше готова ли е да посети друга галерия на следващия ден.

Франческа въздъхна облекчено. Слава богу. Определено не знаеше какво да очаква. Беше флиртувал с нея, макар и предпазливо, и определено отвърна на целувката й, но това не означаваше нищо. С олекнало от облекчение сърце отговори положително. Беше голяма утеха, че още е готов да й помага. Тя си извлече поука, повече нямаше да предприема нищо непочтително.

През седмицата го виждаше всеки ден. Водеше я в отворени за широката публика галерии и при частни колекционери, които допускаха само приятели и познати. Посещаваха търговци на произведения на изкуството и Кралската академия. Тя научи за изкуството повече, отколкото я интересуваше, но нищо не донесе директна полза. Никой не можеше или не желаеше да им съобщи къде е Пърсивал Уотс или къде евентуално да бъде открит. Малцината, запознати отблизо с навиците му, споделяха, че от няколко месеца не се навърта на обичайните си места, а от няколко седмици е изчезнал напълно. В съчетание с неуспеха на детектива да открие Елен Хейуд и Джорджина това се отразяваше доста зле върху настроението на Франческа.

Ала Едуард не се предаваше. На фона на растящото й раздразнение той изглеждаше прекалено спокоен, но постепенно тя се научи да разчита точно на това негово качество. Именно непоколебимата му самоувереност я крепеше да се въздържа. Той бе убеден, че ще постигнат резултат, а тя си бе обещала да му се довери. Неговата убеденост успокояваше нейното нетърпение, доколкото бе възможно.

— Не издържам повече — оплака се тя на излизане от една галерия на Пел Мел. — По този начин няма да го открием.

Той й помогна да се качи на капрата.

— Може и да сте права. — Задържа ръката й, докато тя не го погледна. — Да не би да предпочитате да седите тихо вкъщи и да чакате Джаксън?

Тя освободи ръката си.

— Не. Но какво значи: „Може и да сте права“?

— Наистина може. Възможно е Джаксън да открие племенничката ви. Осведомявам го за всичко, което откриваме за господин Уотс, и не е изключено частица от тази информация, на пръв поглед безполезна и ненужна, да ни отведе при момиченцето.

Настани се до нея и пое юздите.

— Добре — промърмори тя. — Но ми се ще да не отнема толкова време!

Той само се усмихна и постави ръка върху нейната, отпусната в скута й, и подкара конете. Франческа усети как върховете на пръстите му докоснаха бедрото й, а после тежестта на ръката му се отпусна върху крака й. Преди тя да успее да се овладее, споменът от целувката се мярна в съзнанието й и бързо беше последван от други. Тя прехапа устни, но образите ставаха все по-еротични и еротични, ръцете му обхождат тялото й, устните му върху нейните и какво ли не още.

Боже, толкова се стараеше да забрави целувката. Цяла седмица се държа благоприлично и не си позволи ни най-малък намек за флирт. Както и той, което според нея потвърждаваше, че от негова страна е било проява на моментна слабост. Как само й се искаше да убеди тялото си, че това никога няма да се повтори. Докато ръката му лежеше върху нейната, а каретата подскачаше по калдъръма, тя усещаше допира му, все едно роклята и фустите и въобще не съществуваха. Вътрешно изгаряше за още ласки.

След секунди той сякаш долови нещо и я погледна. Франческа продължи да гледа напред, но усети как поруменява. Пусна ръката й, ала за част от секундата пръстите му я погалиха, от което я поби сладостна тръпка. Пое си дълбоко въздух и се насили да се усмихне, твърдо решила да се преструва, че нищо не се е случило.

Едуард я изгледа продължително. Тя се мобилизира и за пореден път си повтори, че помежду им не може да се случи нищо. Погледът му се спусна към устните й.

— Бихте ли…

Тя преглътна и навлажни устни.

— Да?

— Бихте ли искали довечера да отидем до галерията в Клийвланд Хаус?

И през ум не й мина да откаже. Прекалено много желаеше да е с него.

— Разбира се.

Вечерта старателно избра да облече тъмночервена рокля. Няма нищо нередно в желанието й да се покаже в най-добра светлина, уверяваше се тя, но докато слизаше по стълбите, за да го посрещне, пулсът й неволно се ускори. Той вдигна поглед и я видя. През очите му пробяга пламък, преди да го прикрие, ала тя го съзря и нещо в нея трепна от вълнение.

В Клийвланд Хаус се помещаваше колекцията от произведения на изкуството на покойния херцог на Бриджуотър. Франческа никога не я беше разглеждала, макар в галерията да допускаха гости, а някои от експонатите бяха доста известни. Тази вечер обаче не беше в състояние да им се възхищава. Прекалено много я занимаваше присъствието на мъжа до нея. Той флиртува с нея, целуна я, очевидно нямаше нищо против да я вижда и да я докосва. Не е ли най-добре да го съблазни и да сложи край на всичко? Изкушението караше ума й да работи трескаво.

— Не ви ли харесват картините? — попита Едуард, докато обхождаха залите.

— Признавам, нямам око за истинското изкуство.

Тя спря, за да разгледа по-внимателно подписа на художника на поредното платно, но не беше на Уотс.

— Какво значи „око за истинското изкуство“? — попита той и я отведе до следващата картина. Изобразяваше богинята Диана, прекъсната по време на къпането си от Актеон. — Харесва ли ви тази картина?

— Да. Допадат ми светлината и светлосенките.

— Но? — насърчи я той да продължи.

Франческа се поколеба:

— Няма да споделя друго.

— Нима? А какво би било то?

Той спря и се обърна да я погледне с интерес.

Тя се усмихна, за да успокои ускорения си пулс.

— Ще ме сметнете за безнадеждно нецивилизована и затова няма да ви кажа.

— Сега вече настоявам да го чуя.

Цялото му внимание бе съсредоточено върху нея. Беше се навел към нея, а очите му не се откъсваха от нейните. Преди време това щеше да я притесни и да я накара да се запита дали не я сплашва. Сега обаче го намираше за изключително приятно. Припомни си усещането за кожата му под пръстите й, силното му тяло, опряно в нейното, вкусът на устните му и на устните й се появи усмивка.

— Настоявате ли? На какво основание, сър?

— Основанието ми е… — Замълча и я погледна още по-изучаващо. — Основанието ми е, че изражението ви стана изключително интригуващо. Направо е… тайнствено. Разкъсвам се от любопитство какво означава.

— Разкъсвате се?

Веждите й се стрелнаха нагоре от удоволствие.

— И то безмилостно — увери я той, но въобще нямаше вид на страдалец.

Макар да си бе забранила еротични мисли, въображението и отказваше да се подчини. Какво ли щеше да бъде отново да го целуне? Дали той ще остане верен на декларацията си да не се повтори? Или щеше да се поддаде на привличането помежду им, което почти наелектризираше пространството? Тя извървя дълъг път, първоначално въобще не го харесваше, а сега улавяше всеки нюанс в промяната на настроението му и отчиташе как се движат устните му, когато й говори. Усещаше кога какво изпитва, а леко нахаканото му и палаво поведение тази вечер я очароваше.

— Добре. — Тя се огледа и сниши глас. Той се приближи още по-близо и бузата му се озова така близко, че усети аромата на сапуна му за бръснене. От близостта му я обземаше безразсъдство и тя копнееше да го накара да се чувства по същия начин. — Понякога ми минават напълно неуместни мисли. Улавям се как измислям нови заглавия на картините, които биха потресли ценителите на изкуството, да не говорим за самите художници.

— Нови заглавия ли? — повтори той.

— Да. — Тя пак се извърна към прочутата картина на Тициан. — Гледам тази например и си мисля: „Опасностите, когато се къпеш на открито“. Диана ще превърне мъжа в елен. Ами да беше построила баня, ако не е искала да я гледат. А и не смятате ли, че богинята е могла да сложи паравани, за да се скрие?

Лорд Едуард изглеждаше объркан. Обърна се първо към картината, после към Франческа.

— Вие — обяви той, — ме шокирате.

Тя махна небрежно с ръка.

— Признайте дали и на вас не ви е хрумвало?

— Не — отвърна той бавно. — Никога, макар и да не мога да обясня защо. Определено ще се сещам за думите ви, когато гледам тази картина.

Франческа изобрази разкаяние и промълви:

— Съжалявам, ако съм развалила удоволствието ви.

— Напротив. Значително го увеличихте. — Пъхна ръката й по-плътно под своята и отново тръгна. — А тази как бихте я нарекли?

Тя се замисли.

— „Честно предупреждение“.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Жената е очарована от мъж в разцвета на силите му — поясни тя, — докато всъщност той търси съпруга, която да се грижи за децата и възрастните му родители, показани на заден план.

— Художникът едва ли е искал да видите точно това.

— Не, разбира се — съгласи се тя. — Но това виждам, когато…

— Когато сте в пакостливо настроение? — довърши той вместо нея. — Присмивате се на най-прекрасните творби.

— Не е вярно, Едуард — засмя се тя. — Не се присмивам.

Той я погледна с любопитство. Само след секунда Франческа осъзна какво е изрекла. По лицето й плъзна руменина. Прочисти си гърлото.

— Не исках да…

— Не, не — спря я той, продължавайки да я гледа по изпитателния си начин. — Нямам нищо против да ме наричаш по име, Франческа.

Произнесе го мило, все едно шепнеше в ухото й. На нея й стана неудобно, защото всъщност точно това искаше. Той я привличаше все повече и повече и тя не спираше да мисли за целувката му, страстната, дълбока целувка. Сега съзнаваше каква грешка е допуснала, защото вече не само искаше да го целуне, но и да го съблазни, или той да я съблазни. В момента нямаше никакво време за връзка, особено с мъж с неговото социално положение, който… Боже, много по-лесно ще и бъде да се сети за доводите против, ако той престане да я гледа по този начин! Насили се да се усмихне, за да прикрие колко е привлечена от него.

— Както кажеш, Едуард.

Продължиха обиколката си. Франческа всячески се стараеше да не забравя за какво са дошли, но й бе съвършено ясно, че тук няма да открият никаква следа от Пърсивал Уотс. Колекцията беше великолепна, признаваше го въпреки лековатите си забележки, ала не съдържаше нищо наподобяващо суровите пейзажи, които бе виждала в ателието на Пърсивал. Същевременно изпитваше нежелание да си тръгне. Вместо да се ужаси от заглавията, които тя лепеше на картините, Едуард изглеждаше заинтригуван. Ръката му посегна многократно към нейната, за да я води под ръка. Тя набързо преименува един портрет на „Търсачът на тютюн“, настоявайки, че човекът очевидно копнее да напълни лулата си. Набързо обяви мъж от друг портрет за негодник и Едуард побърза да й обърне внимание, че обижда Давид, избрания от Бога цар. Дъхът й секна, когато с Едуард си размениха съзаклятнически усмивки. Със своята напориста дързост тя май успяваше да го измъкне от благовъзпитаното му поведение.

Започна да вижда една непринудена страна у Едуард де Лейси, която силно я привличаше.

Продължиха да разглеждат залите, едни с неподходящо осветление, други претъпкани с картини, което пречеше човек да ги възприема наведнъж. Разговорът им вече течеше много по-непринудено. Никога не бе виждала Едуард да се усмихва толкова много и гледката я замайваше. Всичките й твърдения пред Алкънбъри и Слоан за наличието само на делова уговорка помежду им започваха да се разпадат като стара дантела. Искаше да го вижда как й се усмихва. Побиваха я приятни тръпки, когато той се засмиваше на нейна реплика. Но най-опасното беше, че изпитваше силно желание да го види обзет от луда страст.

Почти беше забравила защо са тук, когато Едуард изведнъж спря на място. Наложи се тя също да спре, защото ръката й бе преплетена в неговата. Погледна го изненадано, а после гърлото й се сви, виждайки изражението му, докато се взираше в жена в другия край на помещението. Инстинктът й подсказа коя е дамата пред тях.

Лейди Луиза Халстън беше толкова красива, колкото я описваха в светските вестници. Стройна и фина, косата й с цвят на прясно масло се спускаше около лицето й на къдрици. Роклята й, последна дума на модата, подчертаваше прелестта и на тена, и на фигурата й. От мястото си Франческа виждаше само профила й, а той беше почти съвършен. Седеше с наклонена настрана глава и със замислено изражение изучаваше картината пред себе си, докато компаньонът й говореше и показваше отделни детайли.

— О, Боже — обади се припряно Франческа, трескаво търсейки повод да си тръгнат. — Тук има само портрети. Пърсивал не е голям специалист по тях.

Млъкна, защото усети как пръстите на Едуард се впиват в ръката й.

— Не говори така — възпря я той спокойно, но хладно. Всякакво веселие и приповдигнатост бяха изчезнали от тона му. — Според мен избързваш.

Извърна се и я отведе до портрет на дама в зелено, застанала до един прозорец.

Франческа го разгледа старателно, преди да отбележи:

— Прекрасен е.

— Само това ли ще кажеш?

Тя хвърли кос поглед към сериозното му лице.

— Да. Не съм в настроение за фриволни шеги.

Без да коментира, той продължи напред. Тя се озадачи дали той иска да види бившата си годеница. Определено не предприемаше нищо, за да избегне срещата. Чудеше се не е ли време да му се притече на помощ, например да симулира главоболие. Ще се наложи да я отведе вкъщи, ако й е прималяло.

Ала само след миг се оказа, че е прекалено късно. Тръгнаха към съседната зала и се озоваха лице в лице с лейди Луиза и придружителя й. И други в помещението я бяха забелязали. Франческа чу как тихото шептене постепенно заглъхна. В неведение какво да очаква, тя си пое дълбоко въздух.

Едуард долови напрежението на Франческа, но се чувстваше безпомощен да й вдъхне увереност. След като зърна Луиза в другия край на помещението, едва сдържаше собствените си емоции. Красива както винаги, образец на женското съвършенство. Внезапно съжали, задето не й се обади след развалянето на годежа. В такъв случай нямаше да е така неподготвен тази вечер, когато тъй охотно се поддаде на чара на Франческа и безцеремонния й хумор. Докато бариерите между лейди Гордън и него се сриваха, съвсем забрави за издирването на Пърсивал Уотс. Когато тя неволно се изпусна и го нарече „Едуард“ за втори път, той се почувства необичайно щастлив. Тази вечер определено щеше да я целуне отново. И този път няма да си наложи да се отдалечи. Каквото и да се случи след това, щеше да е… неизбежно.

Именно тогава видя Луиза. Сети се за предателството й и сякаш го заляха със студена вода. Стегна се до краен предел, но все още не се бе успокоил напълно, когато Луиза и компаньонът й застанаха пред него.

— Добър вечер — поздрави Едуард и добави с лек поклон: — Лейди Луиза.

— Добър вечер, Де Лейси — очите на маркиз Калвертън сияеха.

Беше двайсетина години по-възрастен от Едуард, десетина сантиметра по-нисък, но солиден мъж във форма. Навремето Дърам купи няколко породисти кобили от фермата му и маркизът здравата се бе пазарил. Едуард го уважаваше за деловия му подход, но и не беше забравил недоволството на баща си от трудната сделка.

— Добър вечер и на теб, лейди Гордън — добави Калвертън за изненада на Едуард.

Хвърли й бърз поглед и видя как широка усмивка озари лицето й, докато правеше лек реверанс.

— Колко мило от ваша страна, че ме помните, милорд.

Подчертаният интерес, с който маркизът наблюдаваше Франческа, определено не се понрави на Едуард.

— Човек трудно би те забравил, скъпа.

— Ласкаете ме — засмя се тя.

— Да ви представя годеницата си, лейди Луиза Халстън. — При думата „годеница“ Калвертън погледна многозначително Едуард, но той запази спокойствие. Това му се струваше единствената причина Луиза да е с него. Все пак Калвертън разполагаше с огромно състояние и никой не го оспорваше. — Луиза, това е лейди Гордън — продължи маркизът. — Канеше едни от най-изтъкнатите певци в Лондон в салона си.

Докато не чу името си, Луиза не сваляше очи от Едуард. Сега се обърна и резервирано поздрави Франческа. Едуард установи колко крехка изглежда тя в сравнение с Франческа. Луиза, стройна и бледа, се държеше царствено. Франческа, от своя страна, сияеше от скрита вътрешна топлина с блестящата си червена коса, алената рокля и топлата си усмивка. Бе олицетворение на топлина и енергия, докато Луиза излъчваше спокойствие и овладяност. Виждайки ги една до друга, той не знаеше какво да мисли. Някак по навик все още усещаше уюта на спокойствието на Луиза, но в момента откри, че копнее много повече за жизнеността на Франческа.

— Какво мислиш за картините, лейди Гордън? — попита Калвертън.

— Впечатляващи се — отвърна тя. — Вие как смятате, лейди Луиза?

Луиза погледна Едуард.

— Чудесни са — промълви тя най-накрая.

Някога си бе представял как меките и сини очи ще го посрещат всяка сутрин. Ако не се беше появил изнудвачът, тя още щеше да е негова годеница. Нейната ръка щеше да е преплетена с неговата, а не тази на Франческа. С Луиза щяха да обикалят галерията тихо и с достойнство, а не да съчиняват неприлични нови заглавия за картините. Щеше да смята, че е прекарал чудесна вечер, но… нямаше да се чувства така, както се чувстваше в присъствието на Франческа.

В това време Франческа продължаваше да бъбри свободно с Калвертън. Луиза мълчеше, усмихваше се възпитано и от време на време хвърляше поглед към Едуард. Боже, той бе обичал тази жена, а тя се бе сгодила за друг само дни, след като го отхвърли. Вероятно, щеше да се чувства по-добре, ако приеме, че Джерард е бил прав относно нея и семейството й, но всъщност беше шокиран колко се е лъгал по отношение на нея.

— Беше удоволствие да се запозная с вас, лейди Луиза — дочу той гласа на Франческа, която дискретно го ощипа по ръката, фамилиарно подпъхната под неговата. — Както и да ви видя отново, милорд.

Той откъсна очи от Луиза.

— Довиждане, Калвертън, довиждане лейди Луиза.

Калвертън положи собственически ръка върху гърба на Луиза и се усмихна.

— До скоро, Де Лейси. Лейди Гордън.

Все така усмихнат отведе Луиза. Едуард не проследи как се отдалечава тя, но долови аромата й на люляк. Затвори очи пред обзелите го спомени, той обичаше люляк.

Франческа си прочисти гърлото.

— Разгледахме повечето от картините тук. Не виждам нещо да е сътворено от Пърсивал.

Вярно. Пърсивал Уотс. Едуард си наложи да си припомни защо са тук тази вечер. Доведе я с мисълта, че й помага, но не очакваше да се сблъска с невярната си годеница. Франческа не носеше никаква вина, но той имаше усещането, че вечерта е била пълен провал. С готовност се вкопчи в предложеното от нея спасение.

— Готова ли си да си вървим?

Погледна го неангажиращо. Не изпитваше никакво желание да възобнови фриволното настроение, което споделяха преди малко.

— Да.

Той се насочи към вратата. Франческа мълчаливо вървеше до него.