Каролайн Линдън
Една нощ в Лондон (18)

Глава 18

Едва към два след полунощ Едуард си възвърна поне частично обичайното самообладание.

Не беше възнамерявал да люби Франческа опряна в стената на всекидневната. Или пък беше? Определено му хрумна, докато стоеше до каретата, а тя го покани с блеснали от желание очи. През този миг на колебание си представи как я люби на пода, на дивана, на масата, на леглото и дори опряна на стената. Това прогони от главата му всички мисли за Луиза, а докато освобождаваше кочияша, за да последва Франческа в къщата й, вече беше възбуден. Да, възнамеряваше да я люби. Просто стената се оказа наблизо, когато тя го целуна и го възпламени до краен предел.

През следващите часове я люби още два пъти, но вече горе, в спалнята й. Очакваше втория път да е по-кротко, но се излъга. Франческа го разсъблече с хиляди чувствени докосвания и той, когато я разсъблече, се съвзе достатъчно и вече той пое контрола, но щеше да се наложи да й купи нова рокля. Червената беше напълно съсипана. Търпението, както се оказа, понякога е силно прехвалена добродетел.

Сега лежеше на леглото с нея, гърбът й бе опрян в гърдите, му, тялото му отпуснато, а съзнанието му се избистряше от доскорошната власт на похотта. Щеше да е доволен, ако рационалното му мислене не се върне никога. Тогава щеше да прекара нощта тук, до най-омайната и неустоима жена, която бе срещал, и бавно да плъзга ръце по голото й тяло. Ала здравият му разум се появи отново и го накара да се почувства гузен. След като през последните няколко часа се държа като диво животно, предположи, че й дължи нещо. Обяснение или някаква декларация. Беше очевидно, че я желае така както и тя него. Една нощ обаче не му стигаше. Вече обмисляше как ще продължат. Не беше планирал обаче нищо за тази връзка. Щом не смяташе да спре дотук, беше справедливо да е честен с нея сега…

— Онова беше годеницата ми — започна той оттам, откъдето му се струваше най-логично. — В галерията с маркиз Калвертън.

Тя извърна глава и му се усмихна замечтано. Медените й коси се разпиляха по белите чаршафи и бледите й рамене. Изглеждаха копринено меки.

— Знам.

Да, естествено.

— Вярно. От вестника на Слоан.

— От него и от възцарилото се напрегнато мълчание, когато двамата се изправихте един срещу друг. — Тя завъртя театрално очи. — В Лондон нищо не остава скрито.

— Така е — съгласи се той и я целуна по рамото. — Права си.

Колко ли време ще мине, преди да се разчуе за тях двамата?

Чарли няма да престане с жлъчните си коментари. Странно, но никак не го интересуваше.

— Според мен се справи отлично по време на срещата — обади се тя. — Дамата няма никакво основание да се чувства смутена или упрекната.

Той се въздържа да не изсумти и само промърмори:

— Това, убеден съм, я устройва.

Франческа замълча, преди да попита:

— За пръв път ли я видя сега, след…

— Да.

Прокара ръка по бедрото й. Имаше знойна, съблазнителна и направо идеална фигура, а не слаба и жилава като на Луиза. Не че някога бе държал Луиза гола в ръцете си, както и не беше стигал почти до лудост с мисли по нея.

Последва нова дълга пауза.

— Обичаше ли я? — прошепна Франческа.

След известен размисъл Едуард отговори.

— Да — призна той. — Обичах я.

Поне така смяташе. Едва помнеше онова далечно и неопределено чувство, а и не му отдаваше особено значение. Любовта не беше необходима в брак, какъвто си представяше с Луиза, но възразяваше да се ожени за жена, която не харесва. Вероятно това бе изпитвал към нея, а го бе объркал с любов.

Франческа се извъртя с лице към него.

— Обичаш ли я още?

Той я погледна внимателно. Моментът му се струваше странен за такъв въпрос. Лежаха голи, омотани в чаршафите след часове разпалено любене. Или грешеше. Може би сега бе най-подходящият момент. Плъзна ръка и преплете пръсти с нейните.

— Не. — Вдигна ръката й и я целуна. — А ти обичаш ли лорд Алкънбъри?

Тя се засмя. По-скоро изненадана, отчете той, а не смутена.

— Алкънбъри ли? Къде чу за него?

— Носят се слухове. Говори се. Според клюките иска да се ожени за теб.

Тя сви рамене, но усмивката й изчезна.

— Може би иска. Това не значи, че аз искам да се омъжа за него.

— Един мъж не показва готовността си за брак, ако жената по някакъв начин не подсказва, че ще го приеме. Ние не сме чак такива глупаци.

Той продължи да целува ръката й. Опря длан в нейната. Тя имаше красиви ръце, изящни и силни, с дълги пръсти.

— Така ли беше, когато предложи брак на лейди Луиза?

Гласът й отново бе станал дрезгав, докато наблюдаваше как милва ръката й.

— Да. — Притисна устни към китката й и усети отчетливите удари на пулса й. — Семействата ни се познават от години. Баща й недвусмислено подсказа на баща ми, че тя има симпатии към мен, а той е благосклонен към такъв съюз. Баща ми предложи да видя дали тя ми допада.

— И после се влюби в нея, така ли?

— Тя беше добра партия — сви рамене той. — Срещнахме се няколко пъти и се оказа, че се разбираме. Имаме сходни темпераменти. Започнах да държа на нея. Направих й предложение, защото ми се струваше единственото правилно решение. Тя знаеше, че ще й поискам ръката, а аз, че ще приеме. — Постави дланта й върху гърдите си и я притисна със своята. После прокара пръсти по рамото й. — Та защо Алкънбъри смята, че ти би приела предложението му за брак?

Известно време тя мълча. Едуард изчакваше, но същевременно продължаваше да прокарва ръка по меката й кожа. Беше готов да изследва извивките на тялото й цяла година.

— Съпругът ми почина само месец след сестра ми — подхвана тя тихо. Той я слушаше безмълвно. Вече знаеше някои факти, но се интересуваше как тя ги вижда. — Не бях подготвена нито за единия, нито за другия случай. Джулиана караше тежка бременност и лекарят я предупреждаваше… Почина по време на раждането. Беше неописуемо тъжно, но не и напълно изненадващо. Сесил, съпругът ми, прие да стане секундант при дуел. Накрая застреляха него. Не беше ми споменал и дума за решението си, а приятелят му, убедил го да участва, побягна, преди да успея да го разпитам или лично да го застрелям. Преживях огромен шок. Единият ден беше тук, здрав и прав, а на следващия…

Очите й се натъжиха.

Пръстите на Едуард спряха и той стисна зъби. Как е възможно мъж да остави съпругата си така? И да участва в дуел — една от най-неразумните и глупави авантюри. Запита се защо Джаксън не е открил тази мрачна подробност.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Новината ми донесе Алкънбъри. Опитал се да спре идиотския дуел и държал ръката на Сесил до края. През последните две години щях да съм загубена без него. Той е много добър приятел.

— Браво на него. — Едуард отметна кичур коса от рамото й. — Но ти не го обичаш, нали? — върна се той бързо на темата, която живо го интересуваше.

Тя го погледна право в очите.

— Ако го обичах, нямаше да съм тук, с теб — прошепна Франческа.

— Не?

Веждите му се стрелнаха нагоре. Привличането помежду им беше възпламеняващо и достатъчно силно, за да го накара да забрави всичките си почтени намерения. Пожела я, преди да разбере, че е вдовица, преди да бъде очарован от нея, преди дори да започне да я харесва. Ако Луиза не го беше отхвърлила, никога нямаше да е тук, с Франческа, но щеше да мисли за нея.

— Не, естествено. Доста се потрудих да те примамя тук — засмя се тя. — Защо щях да хабя толкова усилия, ако искам Алкънбъри?

— Примамила си ме тук — повтори той с усмивка. Как не се беше досетил колко е съблазнително да разбереш, че една жена те желае достатъчно силно, за да те примами? Пръстите му се плъзнаха по рамото й. — Не знаех, че ме преследваш и манипулираш.

— Ти никак не бързаше да ме съблазниш — обясни тя без сянка на разкаяние. — Станах нетърпелива.

— Скъпа моя, лейди Гордън, нямах представа, че ме желаеш от момента на първата ни среща. — Притисна се по-силно към нея и я бутна да легне по гръб. — Трябваше да ми го кажеш по-рано.

Погали я по гърдите и я целуна по ключицата.

— Не от момента на първата среща! Тогава ми се стори прекалено скучен. — Изви гръб и въздъхна сладостно, когато устните му се придвижиха към шията й. — Прекалено въздържан… безцветен… тих…

Той се изсмя тихо. Пръстите му се плъзнаха по корема й, проследиха ребрата й.

— А сега?

Тя обърна лице към него и го изгледа закачливо.

— Сега не те намирам за толкова въздържан.

— Да. Упражняваш пагубно влияние върху мен. — Взе гърдата й в ръка. — Чувствам се напълно… развратен.

— Това като комплимент ли да го приема? — усмихна се тя похотливо.

Едуард легна отгоре й и се опря на лакти.

— Така ли прозвуча? — попита той и я целуна.

Обгърна врата му с ръце и обви крак около кръста му, докато той наместваше бедрата си между краката й.

Боже, желаеше я така силно, както и когато бяха долу. Спря да мисли за последствията. Мислеше единствено, че и двамата са свободни да се желаят неустоимо. Какво щастие беше това.

Плъзна длан надолу по корема й. Тя си пое сепнато въздух и вдигна бедра нагоре. Той пъхна пръст в нея и усети, че е влажна. Започна да я гали по мястото, което я настройваше да потреперва и да спира дъха й.

— Възнамерявам да те накарам да крещиш — прошепна той.

— Да… — простена тя.

Тя постави ръце на таза му и го притисна към себе си. Той се възпротиви на натиска. Искаше да я чуе как вика, да усети как се разтапя в ръцете му. Тя не го знаеше, но той вече се бе разтопил в нейните.

— Крещи така, че да те чуя.

Обсипа лицето й с целувки, наслаждаваше се на вкуса й. Палецът му не спираше да гали чувствителната подутина, скрита между краката й.

— Боже, чакай… — умоляваше го тя. Вкопчи се в раменете му. — Спри… Спри…

— Да спра?

Едуард измъкна ръката си. Очите й се отвориха широко. В тях се четеше страст и шок. В този момент той проникна дълбоко в нея. Бедрата й посрещаха всеки негов тласък. Той усещаше как е на път да свърши и стисна зъби, защото искаше да й достави върховната наслада, преди самият той да се облекчи, но тя вече бе стигнала края. Извиваше глава наляво-надясно и драскаше с нокти голите му гърди. Усещаше я как потреперва от оргазма си и крещи. За последен път проникна в нея и усети как самият той потъва в блаженство.

— И ти извика — промълви тя тихо, когато той се свлече от нея.

— Така ли?

Беше му трудно да говори. Изпитваше неизживяно дотогава удовлетворение, чувстваше се спокойно и блажено. Не беше плод само на любенето, макар и то да допринасяше за сегашното му състояние. Франческа го определи съвсем точно. Наистина беше скучен, безцветен, тих и въздържан. До нейната поява той не си даваше сметка до каква степен е такъв и определено никога не бе искал да се промени. Но благодарение на нея се случи чудо, стана различен, усещането му даваше чувство за свобода. Знаеше само, че никога през живота си не бе изпитвал такова щастие и бе готов да вика, докато го чуят и в небесата.

— Да — увери го тя и се притисна към него. — Беше божествено да се чуе.

Блестящата й коса сега бе разпиляна по гърдите му и приятно го гъделичкаше. Подпъхна глава под брадичката му. Едуард усещаше цялото си тяло изложено на показ, а сетивата му отворени към всичко, все едно бе свалил груба външна кожа. Навярно се бе измъкнал от култивираното цял живот въздържание, вече я нямаше бронята, с която се пазеше от стрелите на съдбата. На каквото и да се дължеше, чувстваше се превъзходно.

Усмихна се и я целуна по челото.

— Поспи — прошепна той. — Утре сутринта отново може да изтръгнеш вик от мен.

Раменете й се разтресоха от смях. После тя утихна. Едуард я притисна по-силно към себе си, настани се по-удобно и също се отпусна в прегръдката на съня.