Каролайн Линдън
Една нощ в Лондон (7)

Глава 7

Франческа бързо откриваше, че за тази вечер не е толкова подготвена, колкото очакваше.

Не се притесняваше за Слоан. Откликна на молбата й с топлина и готовност. Вечерта едва ли щеше да протече според неговите очаквания, но той щеше да се появи. Отказваше да мисли, че няма да успее да го убеди. Ако не друго, Слоан обичаше хората да са му задължени и сегашната услуга щеше да превърне нея и лорд Едуард в огромни негови длъжници.

Но да покани благородника в дома си и да го види отново се оказа по-обезпокоително, отколкото предполагаше. Прекрачвайки прага сериозен и строг във вечерния си костюм, той попи всеки детайл наоколо, а после насочи вниманието си към нея. Сега седеше и я наблюдаваше с непроницаемите си сиви очи над чашата с бренди. Франческа изпитваше безпокойство. Тук, в цветната й уютна всекидневна, той изглеждаше по-снажен, отколкото в хладния син салон на площад „Баркли“, където поради високите тавани и двамата се чувстваха като джуджета. Облече се особено внимателно. Една от любимите й рокли й вдъхваше сила и усещане, че е красива. Женската хубост представлява своеобразна мощ, а тази вечер се нуждаеше от всяко предимство. Целеше тоалетът й да впечатли повече Грегори Слоан, отколкото Едуард де Лейси, но сега, седнала пред изпитателния му поглед, тя чуваше всяко изшумоляване на коприната, дори без да го гледа усещаше впитите му в нея очи и кожата й настръхваше. Във взора му нямаше нищо обидно или нахално. Просто я наблюдаваше с непривична за нея прямота, все едно представлява огромен интерес за него. Дори Алкънбъри не я съзерцаваше с подобно настойчиво внимание.

Странно, но не й действаше неприятно, а само обезпокоително. Сякаш някой въобще не я беше забелязвал, а после изведнъж проявява дълбок интерес. Не знаеше как да реагира на този интерес. Него, разбира се, го занимаваше какво ще направи тя за него и евентуално в отговор, какво той за нея. Леко се изненада от въпроса му за Джорджина, но долови искреността му, когато заговори за семейството. Неговото семейство също бе застрашено и бе възможно да разбира какво й е и защо действа така.

Отдъхна си от съгласието му за още едно бренди. Това й позволяваше хем да направи нещо, хем още веднъж да го погледне. Дори сега, с чаша в ръка, той изглеждаше овладян и резервиран. Надяваше се да остане такъв поне докато успее да убеди Грегори Слоан да публикува опровержение. Ако се нахвърли върху Грегори и избухне спор, целият й план ще се провали.

За щастие в този момент пристигна очакваният почетен гост, подранил петнайсет минути. Дочула потропването на входната врата, Франческа се изправи, приглади полите си и се приготви за представлението, както го нарече лорд Едуард. Той също стана. Мълчаливо отиде до камината и опря ръка на полицата, сякаш е добре дошъл и чест посетител в дома й. Тя му кимна одобрително и се обърна точно когато госпожа Хочкис отваряше вратите за Слоан.

Новодошлият влезе с победоносна походка, но съзирайки лорд Едуард, спря на място. Франческа се приближи към него с протегнати ръце.

— Господин Слоан — посрещна го тя топло, — колко мило, че дойде.

Той поднесе ръката й към устните си.

— Сякаш бих отказал на твоя покана.

Тя се засмя леко, пренебрегвайки скрития подтекст.

— Една дама никога не знае какво я очаква. Но сега ето един човек, с когото държа да те запозная. Да ти представя моя приятел: — Обърна се към другия мъж. — Едуард, това е господин Грегори Слоан. Грегори, лорд Едуард де Лейси.

При споменаването на името изражението му охладня, ала Слоан се овладя и се поклони точно толкова вежливо, колкото и лорд Едуард.

— Да ти налея ли питие? — попита Франческа новия си гост.

Слоан не отговори веднага, впил поглед в благородника.

— Скъпа Франческа… — започна той нежно.

— Да, знам. Досетил си се, че имам скрита подбуда да те поканя тази вечер. — Наля му щедра доза и му връчи чашата, преди отново да седне. — Наистина, Грегори, как очакваш да публикуваш подобни неща и да не предизвикаш буря?

Очите му притъмняха съвсем малко, но Франческа го забеляза. Мигом надяна маска, както актьор се вживява в ролята си. Вдигна рамене и се настани на стола срещу нея, където допреди секунди седеше лорд Едуард.

— Това ми е работата, скъпа. Просто е такава.

— Сякаш това е достатъчно извинение — промълви тя.

— В моя свят е оправдано — отвърна той и отпи сериозна глътка.

— Би ли напечатал подобно нещо за мен? — попита тя с упрек. Той само я изгледа. — Защото за мен беше също толкова ужасяващо, колкото и за Едуард.

— Казах ти да не обръщаш внимание, скъпа — обади се изненадващо за нея лорд Едуард.

Отдалечи се от камината и без да се смущава се настани плътно до нея на малкия диван. Пулсът на Франческа се ускори, когато раменете им се докоснаха, ала тя си наложи да не се отдръпне.

Слоан изгледа и двамата.

— Не знаех, че познаваш лорда — подхвърли той сковано. — Но дори и така, не бих потулил информация, само защото засяга теб или някой мой приятел. Тогава няма да имам за кого да пиша.

Франческа усети как лорд Едуард се напрегна.

— Разбирам, Грегори — намеси се тя бързо. — Знаеш чета палавия ти вестник всеки ден. Толкова лошо ми влияеш. — Изкриви уста в гримаса и Слоан леко се усмихна. — Но в случая се налага да говоря с теб. Написаното е доста шокиращо и неочаквано, признай. Ще предизвика доста приказки. А с Едуард се знаем отдавна — добави тя и извърна глава, за да го предупреди с широка усмивка. — Просто той рядко идва в града.

Лорд Едуард отвърна на усмивката й.

— За дълбоко съжаление. Но щом зърнах лицето ти вчера, ми е необяснимо защо отсъствам толкова продължително.

Шокирана, Франческа забеляза как я гледа сякаш са нещо много повече от приятели. Усмихваше й се с онази вече позната и опасно привлекателна усмивка. Мислено си напомни да е нащрек. Пообъркана, насочи отново вниманието си към Слоан, който ги наблюдаваше със смесица от подозрение и интерес.

— Не отричам, че скандалната ти колонка е изключително забавна — увери тя Слоан, — но този път прекали. Откъде, за бога, чу подобни лъжи? — Разклати заканително пръст срещу него. — Някой ден някой ще заведе дело срещу теб.

Той насочи леко развеселен и подигравателен поглед към лорд Едуард. Облегна се на стола със злорада усмивка.

— Няма да е този път. Източникът ми е достоверен.

Франческа избухна в смях.

— Не ставай глупав. На Едуард и през ум не би му минало да направи подобно нещо. Приятелка съм и с двама ви, скъпи Грегори. — Усмихна му се многозначително. — Но един ден ще си навлечеш беля, от някой, който няма да разполага с разумните ми съвети да не се впуска в подобни глупости.

Лицето на Слоан поруменя. Едва успя да процеди през зъби:

— Тогава не знам какво искаш да обсъждаме.

Тя бързо прецени реакцията му и си даде сметка, че е наложително да разхлаби малко примката. Накара ли го да се откаже от всяка написана дума, той щеше да се заинати като магаре. Трябваше да го съгласува предварително с лорд Едуард. Вече беше късно и реши да рискува.

— Твоят източник положително разполага със свои източници — подхвана тя, подбирайки внимателно думите си. — Не всичко е пълна измислица, естествено. Но по основния въпрос си бил сериозно подведен. Според мен е редно да опровергаеш фактите, които не отговарят на истината. Все пак хората купуват вестника, защото ти вярват. Ако се окаже, че си написал нещо напълно фалшиво?

Направи безпомощен жест с ръка и не довърши изречението.

— О?

Слоан се наведе напред с изострено внимание. С острия си нос и потреперващите си бузи наподобяваше плъх. Франческа не искаше и да си представи как щеше да изглежда, ако бе приела предложението му за брак, но не се съмняваше, че щеше да е отблъскващ.

— И кои точно факти са фалшиви?

— Разбирам положението ви, сър — намеси се ненадейно Едуард.

Франческа го погледна за миг, без да променя изражението си, но мозъкът й работеше трескаво. Боже, какво се готвеше да каже той? Нали се съгласи тя да ръководи нещата? Лорд Едуард седна по-напред на дивана, остави чашата си върху таблата на масичката и продължи:

— Източникът ви очевидно е от семейство Халстън.

Слоан се облегна назад и кимна. Лорд Едуард въздъхна.

— Надявах се да не попадне във вестниците — каза той с известно съжаление, обръщайки се към Франческа: — Едва вчера говорих с нея.

— Знам — отвърна тя, включвайки се в играта, но същевременно се питаше какво общо има семейство Халстън.

Слоан гледаше лорд Едуард с каменно лице.

— Значи вече не сте сгоден за лейди Луиза Халстън — уточни той.

— Вече не.

— Тя ли развали годежа?

Лорд Едуард махна с ръка.

— Един джентълмен не отговаря на такъв въпрос.

— О, Грегори, нима ще ровиш за още информация? — възкликна домакинята. — Няма да позволя всекидневната ми да се превърне в мелница за клюки за твоя вестник.

Мили боже, почти не обърна внимание на абзаца за разваления годеж, но сега я обзе ужасното подозрение, че лорд Едуард бе научил този факт именно когато тя му показа клюкарската колонка. Нищо не разчете по изражението му, но на никой мъж няма да му е приятно да го отхвърлят, а той да го разбере от пресата. Сети се как стоеше сковано до прозореца с напрегнати рамене и изпита жал към него. Какъв ужасен начин да узнаеш подобен факт.

— Не ровя, скъпа Франческа — възрази Слоан, все още гледайки пресметливо събеседника си. — Само проверявам обстоятелствата, за които получих уверения, че са достоверни и истински във всяко отношение.

— Не възнамерявам да наричам открито никого лъжец. Вчера лейди Луиза бе извънредно разстроена — обади се лорд Едуард с хладния си строг тон. — След разговора ни несъмнено са последвали буйни емоции. Това е напълно разбираемо, но как да позволя… това петно върху семейството ми да остане неопровергано? Брат ми е на легло със счупен крак. Наех адвокат да се погрижи за доста сложните дела на бащи ни. В постъпката ми няма нищо изключително, но да се превръщат тези неща в скандал наистина е недопустимо.

Слоан присви очи, преди да попита.

— Какво предлагате?

— Нищо — отвърна лорд Едуард. — Според мен обаче са ви разказали силно преувеличена история, за да придобие по-голяма значимост.

— Х-м-м-м… — въздъхна Слоан.

После погледна Франческа мрачно сякаш тя е виновна, че се осуетява скандал, потенциален източник на доста доходоносни статии. Тя му отвърна със съчувствен поглед, който говореше, че само той си е крив. И всъщност беше така, защото се предовери на отмъстителна жена. Лейди Луиза Халстън ли бе зарязала лорд Едуард? Или беше обратното?

Лорд Едуард се наведе напред. Изглеждаше абсолютно спокоен.

— Лорд Халстън, предполагам, е бил възмезден за историята. От известно време има финансови затруднения и не бих се изненадал, ако е разстроен. Но не ви е продал качествена стока. — Направи пауза. — Всъщност, бих компенсирал загубата ви.

Слоан остана смълчан за малко, видимо пресмяташе наум.

— Двеста паунда — обяви той накрая. Франческа ахна и той я погледна навъсено. — Според мен е справедливо да ме компенсирате, както се изразявате, за загубата ми.

— А аз как ще бъда компенсиран за моята загуба? — попита лорд Едуард.

— Утре на първа страница ще опровергая клюките за тайната женитба на баща ви. Това задоволява ли те, скъпа моя Франи?

Все още поразена от сумата, поискана от Слоан за опровержението, Франческа трескаво търсеше отговор. Лорд Едуард мълчеше.

— Да… Звучи ми справедливо. — Обърна се към другия си гост: — Виждаш ли, Едуард? Казах ти, че Грегори е разумен мъж.

— И се оказа съвършено права, скъпа — отвърна той усмихнат. Взе ръката й в своята и леко я стисна. Франческа не беше сигурна дали от благодарност или като предупреждение. — Не знам какво щях да правя без теб.

Слоан се усмихна криво и се изправи.

— Кога ще си получа парите?

Лорд Едуард не помръдна от мястото си.

— Да кажем — утре сутринта?

— След като видите вестника — изсумтя Слоан. — Ясно.

Франческа скочи.

— Чудесно — възкликна тя с усмивка. — Много благоприятна развръзка. Знаех, че ще я постигнем. Много благодаря, задето дойде, Грегори. Беше истинско удоволствие да те видя отново.

Той я изгледа мрачно и промърмори:

— Не се съмнявам. Надявам се следващия път, когато те посетя, да не говорим единствено за работа.

— Разбира се — засмя се тя кокетно. — Да не мислиш, че ми е приятно да говоря по работа?

Изпрати го до антрето и се сбогува. Не спря да му се усмихва лъчезарно, докато госпожа Хочкис не затвори входната врата след него. Едва тогава се облегна с ръка на стената, защото краката й се подкосиха. Не можеше да повярва, че е успяла, макар нещата да не се бяха развили както си представяше. Двеста паунда! Едуард не трепна, но сумата беше грандиозна. Грегори наистина ли бе дал толкова? Франческа си представи какъв скандал би се разразил и прецени, че ако не точно толкова, вероятно бе платил близо до тази сума. Ако е истина и новината се поднася на час по лъжичка, можеше да пише по въпроса месеци наред.

Сега обаче опасността бе отклонена, поне що се отнася до вестника на Грегори. Тя не бе обещавала нищо за другите клюкарски вестници, а и Едуард не ги бе споменал. Щом Грегори Слоан напише опровержението, Едуард ще й помогне да намери борбен и опитен адвокат, за да спаси Джорджина.

Франческа си пое дълбоко въздух, за да си вдъхне сили и се опита да забрави колко близко до нея бе седнал лордът и как фамилиарно я гледаше. Изневиделица се запита дали е разстроен, задето годеницата му го е отхвърлила. Момичето явно няма капка акъл. Едуард де Лейси беше страшно привлекателен, когато се усмихваше, дяволски богат и тя определено не беше срещала по-голям джентълмен… Но не беше нейна работа защо годеницата му е продала семейната му тайна на скандален вестник, пък било то и за двеста паунда и защо въобще си беше отворила устата, преди дори да бъде така любезна да го предупреди. Франческа прецени, че ще му трябва време, за да успокои разбитото си сърце.

Почти се изсмя на себе си, от нищото беше съчинила една тъжна история. Най-вероятно ставаше въпрос за уговорен брак без капка чувства, а той се е ядосал, задето историята е попаднала във вестниците. Личните му дела и мотиви не бяха нейна грижа. Беше малко неловко, че непрекъснато се налага да си го напомня. Предстоеше им съвместна работа. Тя се извърна и се насочи към всекидневната.