Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (8)

7

— Сестра ти сигурно преувеличава — отбеляза Ема утешително. — Вашата майка едва ли е била способна на нещо подобно.

Кени посочи към пейзажа, мяркащ се през прозореца на кадилака.

— Виж там онзи синчец. А онези яркочервени цветя се наричат „индианска четка за рисуване“. Сякаш някой е пръскал наоколо с четка, потопена в червена боя. Нима си виждала нещо по-прекрасно?

Той очевидно не желаеше да говори за детството си и Ема за пореден път си позволи да се отвлече и полюбува на красотата на тексаската природа. Намираха се на запад от Остин, недалеч от Уайнет. Колата се носеше по двулентовото шосе, а гледката от двете му страни наистина бе изумителна: назъбени хълмове се пресичаха от варовикови скали, просторни долини, покрити с пъстроцветен килим от диви цветя, се ширеха чак до хоризонта. Откакто бяха потеглили, Ема успя да види прочутите тексаски стада от дългороги говеда, зърна няколко елена и се възхити на мощния полет на една птица, която Кени определи като червеноопашат ястреб, кръжащ над кристалночиста река, проблясваща като сребриста лента на слънчевите лъчи. Насили се да се откъсне от невероятната гледка и да се съсредоточи отново в опит да събере късчетата от историята, която чу тази сутрин. Осъзнаваше, че това не е нейна работа, но не можеше да се удържи. Просто искаше да узнае повече за Кени.

— Разкажи ми за детството си, Кени. Разбираш ли, това не е обикновено любопитство. Интересувам се като педагог. Изучавам ефекта от родителското възпитание върху поведението на човек в зряла възраст.

— Повярвай ми, ако бях позволил да ми въздейства родителското възпитание, вече щях да съм заключен в някой затвор.

— Наистина ли е било толкова лошо?

— За нещастие, да. Сещаш ли за онези стари юношески филми, в които разглезеното гадно богаташко хлапе тормози бедния, но благороден главен герой?

— Да.

— Е, аз бях това разглезено гадно богаташко хлапе.

— Не го вярвам. Ти си незрял и дразнещ, но не си жесток.

Кени повдигна насмешливо вежди.

— Разкажи ми — помоли го тя и отвори пликчето с крекери със сирене, което набързо бе купила на бензиностанцията, когато стана ясно, че той не възнамерява да спира за обяд.

Спътникът й сви рамене.

— Всички в Уайнет знаят как съм отраснал, затова предполагам, че ще го чуеш още щом пристигнеш в града. — Той мина в лявата лента, задминавайки един пикап. — Майка ми беше богата красавица, но не се славеше с много ум.

Ема тутакси си помисли за Тори, но реши, че е несправедлива към сестрата на Кени. Подозираше, че Тори Травълър е изключително интелигентна, но ловко го прикрива, също като брат си.

— За разлика от нея, баща ми е отраснал в бедно семейство — продължи Кени, — но бил умен и трудолюбив. Навярно може да се каже, че бракът им е бил пример за привличането на противоположностите. Оженили се набързо и много скоро осъзнали, че се ненавиждат. Но нито един от двамата не помислил за развод. Баща ми никога няма да признае, че е сгрешил в нещо, а майка ми заявяваше, че няма да понесе подобен позор.

— Доста старомодно.

— Майка ми прекара живота си, балансирайки на ръба между неврозата и лудостта, като с годините лудостта вземаше връх. Тя бе класически образец за нарцистична натура, омъжена за мъж, който я е пренебрегвал, и още щом съм се появил на бял свят, съм станал център на нейната вселена. Каквото и да поисках, тя ми го даваше, дори и да не е било редно. Никога нищо не ми отказваше. И заради това се предполагаше, че трябва да я обожавам.

— А ти обожаваше ли я?

— Разбира се, че не. Отплащах й се с отвратително поведение и колкото повече тя ме глезеше, толкова повече я тормозех и подлагах на изпитание търпението й. След това за всеки провал в живота си обвинявах нея. Бях най-противното дете, което можеш да си представиш.

Нищо чудно, помисли си тя, пронизана от чувство на жалост към нещастното момче, примесено с неволно възхищение от откровеността му.

— И къде беше баща ти през цялото това време?

— Градеше компанията си. Предполагам, че е правил всичко по силите си да бъде добър баща, когато е бил наоколо. Не пропускаше да изтъкне всичките ми недостатъци и се държеше строго, но не се задържаше у дома достатъчно дълго, за да има ефект. Аз бях толкова отвратителен малък проклетник, че не го обвинявам, задето бързаше да изчезне.

Но го обвиняваше. Ема го долови в гласа му. Колко ли тежко е било за едно момче да расте с майка, която му угажда за всичко, и строг, постоянно критикуващ го баща.

— От това, което чух по-рано — подхвана тя предпазливо, — разбрах, че майка ти не е изпитвала същите чувства към Тори.

— Точно за това искрено я обвинявам. Бях на четири години, когато сестра ми се роди, и като всяко малко дете, не желаех появата на това неканено и чуждо същество в дома ни. Но вместо да закриля Тори, майка я захвърли на бавачките. Нали разбираш, никой не биваше да разстройва живота на съвършения малък Кени. Особено някакво момиче.

— Горката ти сестра.

Кени кимна потвърдително.

— За късмет, баща ми се влюби в Тори в мига, в който я видя. Тя беше негова любимка и когато си беше у дома, й посвещаваше цялото си внимание и настояваше бавачките всеки ден лично да му дават пълен отчет. Но той отсъстваше през по-голямата част от времето, така че Тори все още носи незарасналите белези в душата си.

Очевидно Тори не беше единствената с незараснали белези. Студенината и неприязненият критицизъм на бащата, фаворизирал дъщеря си, навярно са били не по-малко пагубни, отколкото прекалената любов на майка му.

— Къде е майка ти сега?

— Почина от мозъчен аневризъм малко преди да навърша седемнайсет.

— И ти си останал с баща си.

— По това време в живота ми се появи един друг човек и поради неизвестна на мен причина се заинтересува от мен. Той ме е научил на всичко, което зная за голфа, и в същото време се постара да усвоя суровите правила на живота. Човече, той беше адски строг и неумолим. Но ми даде шанс.

Интересно, че някой друг, а не баща му, е съзрял потенциала му.

— Кой беше той?

Кени сякаш не я чу.

— Първият урок, на който ме научи, бе как да се държа със сестра ми. — Засмя се. — Обаждаше й се всеки път, преди да тръгнем към игрището за голф, и не ми даваше да започна игра, докато тя не му кажеше, че съм се държал добре с нея. Можеш ли да си представиш? Седемнайсетгодишен младеж да бъде заложник на тринайсетгодишната си сестра? — Той отново се засмя. — За щастие, Тори не беше много кръвожадна и злопаметна и след няколко месеца изгуби желанието си за мъст. Не след дълго двамата открихме, че се обичаме. И оттогава сме най-добри приятели.

— Ами ти и баща ти?

— О, ние отдавна си изяснихме отношенията и се разбрахме — прекалено нехайно отвърна Кени. — След като започнах да печеля турнирите, той осъзна, че не съм напълно безполезен. Сега съгласува целия си работен график така, че да гледа играта ми.

Значи така Кени е спечелил одобрението на баща си. Печелейки голф турнири.

Докато размишляваше над факта, че насилието над деца може да се прояви в различни форми, иззвъня мобилният му телефон. Кени се обади, изгледа я озадачено, сетне й го подаде.

— Някакъв тип, който твърди, че е херцог.

Ема остави на седалката пликчето с крекери със сирене, което дори не бе успяла да отвори, и притисна телефона до ухото си.

— Добър ден, Ваша Светлост.

— Тук не е ден, скъпа моя — отвърна онзи неприятен познат глас. — Доста е късно и аз би трябвало да съм в леглото, но бях прекалено разтревожен за теб, за да заспя. Къде беше? Казаха ми, че миналата нощ не си се върнала в хотела.

Значи копоите бяха на поста си.

— Миналата нощ?

— Разбира се, зная, че си била там — къде другаде би могла да бъдеш? Но ми се искаше да се беше обадила.

— Но…

— Защо си напуснала хотела? Мислех, че смяташ да останеш в Далас.

Ема установи, че в гърдите й се надига раздразнение, задето той нито за миг не бе допуснал, че тя е била навън през цялата нощ, отдадена на разгулни забавления. Осени я прозрението, че херцогът имаше неприятния навик да вярва на това, което искаше да вярва.

— Двамата с Кени пътуваме за Уайнет. Това е неговият роден град. Колкото до миналата нощ…

— Уайнет? Звучи ми познато. Защо, за бога, отиваш там?

— Кени има някакви лични дела, за които се налага да се погрижи. А аз предложих да го придружа.

— Разбирам. И къде ще се настаниш?

Тя възнамеряваше да отседне в хотел, но сега разбра, че не може да си позволи подобно благоприлично поведение.

— В ранчото на Кени, естествено.

Кени кривна неволно колата настрани.

Ема се вкопчи в предното табло, докато гласът на Негова Светлост се извиси до опасни нотки в ухото й.

— Невъзможно! Той не е женен и ти не можеш да отседнеш сама в дома му.

— Съжалявам, че ви разстройвам, но това е необходимо за изследванията ми. За мен е много важно да… се потопя изцяло в атмосферата на Дивия запад.

„Ето че успях! — въодушеви се младата жена. — Нека сега се терзае и си мисли каквото си ще!“

— Ще ти дам аз един Див запад — промърмори Кени.

Тя закри микрофона с длан и му изшътка да мълчи.

— Ема, скъпа, очевидно още не осъзнаваш добре, че се държиш малко лекомислено. Дори в чужда страна би трябвало да си по-благоразумна и внимателна.

Тя забарабани нетърпеливо с пръсти по коляното си, докато херцогът се впусна в пространна лекция за благоприличието, семейното му име и нейната репутация.

— Ти ще отседнеш в хотел — обяви Кени, когато най-сетне й се удаде да затвори телефона. — Не в моето ранчо. А сега, предполагам, ще ми обясниш кой беше този тип и какво искаше.

Въпреки че преди малко той й бе споделил някои болезнени подробности от личния си живот, тя не изгаряше от нетърпение да стори същото.

— Беше Хю Холройд, херцог Бедингтън. Той е собственикът на „Сейнт Гъртруд“. Не смяташ ли, че не е зле малко да намалиш?

— Откъде се е докопал до номера на мобилния ми телефон?

— Нямам представа. Той е доста влиятелна персона и има начини да докопва всичко, което му е нужно. Виж! Колко много диви цветя!

— Мисля, че е време да ми кажеш какво точно става тук — процеди Кени с онзи студен и безстрастен тон, от който Ема я побиваха тръпки.

— Моля?

— Започвам да усещам странно изтръпване точно зад коленете. Съвсем същото изпитвам понякога миг преди да пропусна от четирифутовата^[1] позиция.

И без никакво предупреждение Кени отби от шосето и спря на малка поляна, покрита с чакъл, с три пластмасови маси за пикник, едната от които бе заета от семейство с две малки момчета. Той слезе от колата, но тя реши да остане на мястото си.

Той отвори вратата й и я изгледа с красноречив поглед, подсказващ, че е по-добре да слезе сама, ако не иска той да я измъкне насила от колата. В последната секунда Ема грабна чадъра си, за да го ядоса. Докато го разтваряше, дори успя да го бодне леко по главата.

— Слънцето е много сърдито.

— Не е толкова сърдито, колкото мен.

Кени измъкна чадъра от ръката й, затвори го и го захвърли обратно в колата. Под любопитните погледи на семейството той я повлече към едно чепато дърво на края на поляната, където можеха да се усамотят. Пусна ръката й и я изгледа пронизващо с очи, които в момента напомняха по-скоро на хирургически лазери, отколкото на ливадни виолетки.

— Започни от началото.

— Началото на какво? — попита тя предпазливо.

— Престани да го усукваш. Инстинктите ми подсказват, че в цялата тази ситуация от самото начало има нещо странно, но аз допуснах грешката да не му обърна внимание. Сега искам да се изясним. В момента съм временно отстранен от игра, кариерата ми е застрашена, а това означава, че не мога да си позволя да се забъркам необмислено в нечии чужди проблеми. Затова ми обясни ясно и точно какво става.

Ема никога не се бе смятала за страхливка, но той наистина изглеждаше заплашително.

— Не разбирам за какво говориш.

— Позволи ми да ти напомня, че се намираш насред чужда и непозната страна в компанията на човек, който неотдавна е бил наказан за участие в наркотрафик и побой над жена.

Преди да си тръгне, Тори бе разказала на Ема историята за скандала с мениджъра на Кени.

— Не си бил наказан за участие в наркотрафик и не ти вярвам за жената.

— Скъпа, всичко е документирано на видеозапис.

— Повярвай ми, Кени, това не е твоя работа.

— Как ли пък не! Кариерата ми е заложена на карта и аз няма да я рискувам заради каквото и да било. Какви са отношенията ви с този тип?

— Казах ти. Херцог Бедингтън е собственик на „Сейнт Гъртруд“. Освен това е главният дарител на училището.

— И?

Докато изучаваше мрачно стиснатите му устни, неочаквано я заля вълна на носталгия за привлекателния ухилен глупак, за какъвто отначало бе помислила Кени.

— И нищо.

Кени се втренчи продължително в нея.

— Признавам, че не съм те преценил правилно. Предположих, че си смела английска лейди, но ти дори нямаш куража да бъдеш откровена с мен.

От думите му я заболя.

— Това няма нищо общо с теб!

Кени не отговори, а продължи да я изучава и младата жена можеше да се закълне, че по лицето му се мярна разочарование. Това я накара наистина да се почувства страхливка. Но ненавиждаше мисълта да му разкрива интимни подробности от живота си, особено когато тези подробности ще я направят да изглежда жалка и нищожна в очите му.

— Ти наистина се държиш отвратително — промърмори тя.

Той мълчаливо чакаше.

Навярно беше прав. Държеше се като страхливка и всичко щеше да е много по-лесно, ако просто му разкажеше как стоят нещата. След това ще може спокойно да осъществи замисъла си, без да се опитва да го скрие от него. Само истината да не беше толкова неудобна.

Двете малки момчета скочиха от съседната маса и започнаха да се гонят. Ема завидя на свободата им.

— Добре, ще ти кажа — пророни тя неохотно. — Но ти трябва да се съгласиш да отседна в твоето ранчо.

— Ще говорим за това, след като чуя историята ти.

— Не. Първо ми обещай.

— Нищо не обещавам, докато не чуя обясненията ти — сряза я Кени, скръсти ръце и се облегна на ствола на дивата череша.

Младата жена събра сили и си напомни, че не е направила нищо лошо и определено не й е нужно да прави добро впечатление на Кени Травълър, ала от това не й стана по-леко.

— Херцог Бедингтън е много влиятелен в Англия — поде нерешително. — От стар аристократичен род. Изглежда е гений в инвестирането в новите технологии и поради това е доста богат. За нещастие, е малко откачен. Той… — Ема нервно сплете пръсти. — Той иска да се ожени за мен.

Кени я изгледа недоумяващо.

— Според мен повечето жени щяха да бъдат поласкани от перспективата да се омъжат за херцог.

— Повярвай ми, в предложението му няма нищо лично. Той не е влюбен в мен или нещо подобно. От предишните си бракове има две дъщери, а се нуждае от наследник на титлата и богатството. Бъдещата херцогиня трябва да е от благородно потекло и с неопетнена репутация. Бог не позволява фамилното име да бъде опозорено от обикновена жена, с нормален сексуален живот. — Тя осъзна какъв намек се криеше в думите й и побърза да добави: — Зная, че звучи като мелодрама от седемнайсети век, но намеренията му са адски сериозни. Аз, разбира се, му отказах, но той изобщо не обърна внимание.

Ема откровено му разказа за паниката, която я бе обзела, когато Хю заплашил да продаде училището, и за отчаяния си план.

— Трябваше да се съглася, Кени. Не можех да му позволя да закрие „Сейнт Гъртруд“. Но не мога и да се омъжа за него.

Набрала скорост в изповедта, тя му описа плана си да възмути с поведението си Бедингтън дотолкова, че той да се откаже от годежа. Когато най-после свърши, Кени се взря за миг продължително в нея, после отиде до най-близката маса за пикник и се свлече на пейката.

— Какво имаше предвид, когато спомена, че нямаш нормален сексуален живот?

Ема се изуми. Не можеше да повярва, че това бе единственото нещо, привлякло вниманието му.

— Само това ли ще кажеш след всичко, което ти разказах?

— Важните неща са на първо място.

Двете момчета, които се гонеха, хукнаха към гората.

— Никога не съм казвала, че нямам нормален сексуален живот.

— Намекна го. И за каква по-точно извратеност става дума?

— За никаква! Няма да обсъждаме това.

— Не си тайна доминатрикс?

— Не ставай смешен!

— Ти вече ми каза, че не си лесбийка, и аз съм склонен да ти повярвам. Да не си фетишистка на крака?

— Не!

— Мазохистка?

— Не ставай абсурден.

— Садистка?

— Пълни дивотии.

Кени присви подозрително очи.

— Веднага се закълни, че не си педофилка.

— О, за бога, аз съм девствена!

Мълчание.

Страните на Ема запламтяха.

— Хайде, давай! Смей се! Зная, че едва се сдържаш.

— Почакай първо да си поема дъх. — Погледът му се плъзна по гърдите й. — Как е възможно на тази възраст някой да е девствен?

— Така се случи, това е всичко. Не възнамерявах да става така. — Тя вирна леко брадичка. — Бях заета, а и не ми върви много с мъжете.

— Защото си голяма командаджийка.

— Не съм те молила за мнението ти. — Викът на по-голямото от момчетата я разсея. Тя го видя как събори по-малкото на земята, чиято глава се оказа в опасна близост до ръба на бетонната плоча, излята около крака, крепящ масата. — Внимавайте, момчета! Ако ще се боричкате, идете ето там.

Братята зарязаха заниманието си и се облещиха изумено в нея. Родителите им не останаха по-назад. Кени завъртя очи.

— Не можеш ли да не си пъхаш носа навсякъде?

Ема му обърна гръб.

— Знаех си, че няма да разбереш. Затова не исках да ти кажа.

Кени я заобиколи и застана пред нея.

— Разбира се, че не разбирам. Преди две нощи се навря в леглото ми, без дори да си направиш труда да споделиш с мен тази малка подробност.

— Не беше важно.

— За мен е дяволски важно.

— Защо? Каква е разликата?

— Огромна. Ти ме използва!

Тя го зяпна недоумяващо. В гърдите й се надигна гняв и в същото време я напуши донякъде перверзен смях.

— Доколкото си спомням, беше точно обратното. Винаги ли казваш на черното бяло, когато знаеш, че не си прав?

Кени свъси вежди.

— Имаш ли някаква представа колко си жалък? — избухна тя.

— Аз? — Веждите му отхвръкнаха нагоре. — Ти си тази, която никога не е била с мъж.

— Сексът не е смисълът на живота.

— Да бе, освен това ти не играеш и голф. — Той се запъти към колата с разстроено изражение, при това напълно неоснователно.

Ема закрачи след него.

— Ти си най-егоистичният и самовлюбен тип, когото някога съм срещала. Току-що ти доверих как животът ми се разпада, а ти мислиш единствено как да се измъкнеш сух от водата.

— Дяволски си права. — Той се извъртя с лице към нея. — А сега ме чуй добре, Ема. Единственият начин да се върна на игрището, е да запазя малкото ми останала репутация безупречно чиста, без нито едно петънце. А доколкото разбирам, това означава, че двамата имаме абсолютно противоположни цели, тъй като ти искаш да стъпчеш своята в калта.

— Нямам избор.

— Разбира се, че имаш. Отговорът на твоя проблем е ясен като две и две — четири. — Посочи с пръст към колата си. — Иди веднага да вземеш телефона и кажи на онзи превзет херцог, че нямаш никакво намерение да се омъжваш за него!

— Нима не си чул и дума от това, което ти казах? Ако не приема предложението, той ще продаде „Сейнт Гъртруд“.

— Това не е твой проблем. Винаги можеш да си намериш друга работа. — Кени отключи вратата на колата и влезе вътре.

Тя заобиколи тичешком и задърпа дръжката на другата врата, докато най-после не я отвори.

— Не знаеш какво приказваш — заяви тя и се настани вътре. — „Сейнт Гъртруд“ е специална. Започнах нова програма за надарени ученици. Ако затворят училището, те ще останат на произвола на съдбата. А и „Сейнт Гъртруд“ е моят дом. Единственият, който някога съм имала.

— Това е просто една камара от стари тухли.

— Не и за мен. О, защо ли изобщо си правя труда да обяснявам? Знаех си, че няма да разбереш.

— Това, което не разбирам, е защо толкова много усложняваш всичко.

— Бедингтън не е глупав. Ако поведението ми е прекалено предизвикателно, той ще разбере какво се опитвам да направя и ще се отърве от „Сейнт Гъртруд“ само за да ме накаже за непокорството ми. Трябва да действам много предпазливо, да го накарам да повярва, че ме е преценил грешно, а в същото време да се преструвам, че играя по свирката му.

Кени се намръщи и пъхна ключа в стартера.

— Е, няма да спя с теб, ако това си си наумила.

— Аз и не искам да спя с теб!

Поради някаква шантава причина думите й, изглежда, му подействаха успокоително. Пръстите му се отпуснаха върху ключа, а погледът му се плъзна лениво по копчетата на блузата й.

— Онази нощ здравата ми се натискаше, кралице Елизабет.

Ема от все сърце се надяваше, че той няма да забележи как кожата й настръхна. За да прикрие вълнението, тя се поизправи на седалката.

— Тогава смятах, че си почтен човек.

— Почтен? — възмути се той. Раздразнението му се завърна. — Та аз ти казах, че съм жиголо!

— Поне беше откровен.

— Лъжех най-безочливо.

— Да, ама аз тогава не го знаех. — Тя сви пренебрежително устни. — Ако през следващите две седмици реша да преспя с някого, то това няма да си ти.

— През следващите две седмици няма да спиш с никого. Докато Франческа ми диша във врата, ти ще се прибереш у дома чиста и непорочна, каквато пристигна тук. Когато изгубиш невинността си, лейди Ема, ще го направиш, докато някой друг бди над теб.

Тя понечи да отговори, но думите замряха на устните й, когато погледът му се прикова в устата й. Изражението й бавно се промени. Тя видя как устните му се разтвориха леко, а очите му потъмняха. Усети, че й се завива свят. Всичките й приказки, че не желае да спи с него, бяха най-безсрамна лъжа, защото всичко в него я възбуждаше — безбожно красивата му външност, стройното гъвкаво тяло, провлаченият тексаски говор и дори ексцентричното му чувство за хумор. Ненавиждаше се заради това, но една предателска част от нея искаше да бе видяла корицата на онова списание чак след като се бяха любили.

Кени с мъка откъсна поглед от нея.

— Решено е! Ще отседнеш в хотел!

— В никакъв случай! — Не можеше да се настани в хотел. Точно това очакваше Бедингтън от нея. — Не исках да го споменавам, но се боя, че ме принуждаваш да ти напомня, че по всяко време мога да се обадя на Франческа.

— Не забърквай Франческа в тази история.

— Ти постоянно забравяш, че положението ми е отчайващо. Освен това съм сигурна, че Франческа много ще се разстрои, когато узнае как ме напи и ме завлече в онова ужасно студио за татуировки, където ме обезобразиха за цял живот.

— Не можеш ли да проумееш, че го правя за твое собствено добро? Не осъзнаваш ли, че е върхът на глупостта ние двамата с теб да живеем под един и същи покрив?

— Признавам, че доста спорим, но ако по-усърдно се опитаме да бъдем любезни…

— Не говоря за споровете ни.

— Тогава за какво?

Кени въздъхна дълбоко.

— За такава умна лейди понякога си много тъпа.

Ема го изгледа внимателно. Възможно ли бе той да е привлечен от нея? Тя рязко се изправи. Сега не беше време за празни фантазии. Освен това той беше плейбой, а тя почти се бе превърнала в една от онези „завеяни мили дами“.

— Добре — предаде се той. — Печелиш този кръг. Можеш да отседнеш в ранчото, но ще ми плащаш наем по двеста долара на ден.

Това щеше да глътне печалбата й.

— Сто долара.

— Двеста и петдесет.

— Добре — побърза да се съгласи тя. — Двеста.

Следващите няколко километра изминаха в мълчание, но дори великолепният пейзаж не успя да повдигне духа й. Ема не искаше да задълбава в неприятностите си, затова насочи вниманието си към други теми. Не след дълго мислите й се върнаха към Тори Травълър.

— Не намираш ли за малко странно случайното съвпадение между моето необичайно положение и това на сестра ти?

— Изобщо не е случайно съвпадение. Една определена английска интригантка си пъха носа там, където не й е работата. И този път не става дума за теб.

— Но Франческа не знае нищо за историята с Хю.

— Франческа знае всичко. Иначе токшоуто й нямаше да се задържи толкова години на екран. Тя е все едно господ бог, само че секси.

— Ще й се обадя довечера и ще я попитам.

Кени нагласи сенника.

— Можеш да я питаш каквото искаш, но ако Франческа не желае да ти каже, няма да изкопчиш нищо от нея.

— Наистина ли мислиш, че тя съзнателно ни е събрала заедно?

— Можеш да се обзаложиш, че точно това си мисля.

— Но защо ще го прави?

— Садизъм. И ти, ако живееш с Антихриста достатъчно дълго, ще станеш злобна като него.

 

 

В луксозно обзаведената спалня в наетата под наем къща и в Палм Бийч във Флорида елегантна, красива, четирийсет и четири годишна англичанка с кестенява коса и сърцевидно лице се сгуши по-удобно под чаршафите в светлопрасковен цвят и въздъхна доволно, докато се взираше във вдлъбнатината върху съседната възглавница. Времето само бе усъвършенствало любовните умения на съпруга й.

От прилежащата баня се чу шуртенето на пуснатия душ и тя тихо се засмя, докато се питаше как ли се справят Ема и Кени. За Франческа Серитела Дей Бодин събирането на тези двамата определено беше коварно, но неустоимо сантиментално пътуване. Въпреки че не беше съвсем точно повтаряне на историята, тъй като Ема ни най-малко не приличаше на разглезеното малко богато момиченце, което беше Франческа, когато Дали Бодин я качи в колата си на онова малко шосе в Луизиана преди двайсет и три години.

От мига, в който Франческа се запозна с Ема, тя я почувства като сродна душа. Зад бойкия ум и вродената доброта и благородство на новата й приятелка се криеше една самотна и чувствителна жена.

А Кени Травълър… нейният скъп, нещастен Кени… Очите на Франческа се притвориха и тя си припомни един друг прекалено красив голфър, който бе застрашил играта си, тъй като прекарваше твърде много време да се бори с демоните, скрити в глъбините на душата му, за които никой не подозираше.

Ала Ема и Кени? Наистина откъде й бе дошла на ума подобна идея? Ако не бяха проблемите на Тори, никога не би й хрумнало да ги свърже заедно.

Източниците на Франческа бяха изключително надеждни и тя узна за странните изисквания на Бедингтън към бъдещата му съпруга почти веднага, след като подчинените му започнаха да я търсят. Но и през ум не й бе минавало, че аристократът особняк ще избере Ема. И тогава я порази сходството между положението на Ема и Тори. Това я наведе на мисълта за Кени и тогава я озари невероятно прозрение: представи си Кени и Ема заедно. Разбира се, беше абсурдно да вярва, че двама толкова различни хора ще съумеят да си помогнат един друг. Въпреки това в този живот се бяха случвали и по-странни неща.

Водата в банята спря. Тя се протегна лениво, макар че я очакваха хиляди неща за вършене. Първо трябваше да се обади на най-добрата си приятелка, Холи Грейс Бодин Джафи, първата съпруга на Дали, а понастоящем майка на четири момчета — пет, ако брои и Джери, настоящият съпруг на Холи Грейс. А след това се налагаше да се захване за работа. Ежемесечните телевизионни токшоута не се правеха сами и върху бюрото я очакваше списък с лицата, на които трябваше да се обади, начело с продуцента й в Ню Йорк.

Вратата на банята се отвори и тя мигом забрави за обажданията, когато плътният провлачен глас на съпруга й се разнесе от другия край на стаята.

— Ела тук, красавице.

 

 

Ранчото на Кени бе разположено в долината, на юг от Уайнет. Той сви от главната магистрала по тясно шосе, сетне пое надолу по алея, в дъното на която се извисяваха грубо изсечени варовикови колони, увенчани с ръждива желязна арка.

— Моята собственост започва оттук.

Ема долови лека нотка на гордост в гласа на Кени.

Минаха през портала, покрай градина с наскоро разцъфнали праскови и продължиха по дървен мост над малка рекичка с кристалночиста вода.

— Това е Педерналес. При силни бури излиза от руслото и залива моста, но е страхотно да имам бистър поток в предния си двор.

„И точно там се намираше рекичката — осъзна Ема, — в предния му двор.“ Къщата на Кени бе кацнала на върха на неголямо възвишение, обрасло с тучна трева, сред която се издигаха вековни вечнозелени дъбове. Самата къща представляваше елегантна разгъната постройка от кремавобял варовик, с опушено сини дървени кепенци и первази. Два еднакви комина от варовик стърчаха над широкия ламаринен покрив, какъвто бе виждала върху толкова много постройки в района, и ветропоказател във форма на галопиращ кон, полюшващ се лениво от априлския ветрец. На предната веранда имаше големи дървени столове люлки, сякаш мълчаливо подканящи посетителя да седне и да отдъхне, зареял поглед към виещата се сребриста лента на Педерналес. Ема зърна отстрани крилата на вятърна мелница, конюшня от варовик и бяла ограда около тучно пасище, където кротко пасяха коне.

— Ти имаш коне! — възкликна тя, когато той спря колата до къщата.

— Само два. Шадоу и Чайна. Чистокръвни ездитни коне от Кентъки.

По усмивката му Ема разбра колко силно обича той животните си.

— Боже, Кени, колко много неща притежаваш! — възкликна тя, опитвайки се да обхване всичко с поглед. — Коне, онази красива къща в Далас, това прекрасно ранчо…

— Да. Не е зле за нехранимайко, роден със сребърна лъжичка в устата.

Ема се сепна, когато долови горчивината в гласа му, наклони глава и го погледна.

— Нима всичко се е появило само с махването на онази сребърна лъжичка?

— Предполагам, че се наложи здравата да се потрудя — призна той неохотно. — Ако можеш да наречеш работа това, с което се занимавам. — Съдейки по изражението на лицето му, явно той не вярваше в това.

На Ема й се стори любопитно, че той не се гордее с постиженията си.

— Според мен е работа. Сигурна съм, че никой не ти е подарил шампионските титли само заради красивата ти външност. Освен това, изглежда, имаш дялове в няколко компании.

— Аз наистина съм много красив. — Той й се ухили самодоволно, сетне извади куфарите й от колата, без тя да го моли. Това за секунда отвлече вниманието й, което навярно беше намерението му. Докато младата жена се опомни, Кени вече крачеше към предната веранда.

Едва изкачи стълбите и входната врата се отвори. На прага се появи млад мъж, наближаващ трийсетте, слаб, с къдрава морковеночервена коса, изпъкнали очи и широка усмивка.

— Кенет! Дай ми тези куфари, преди да си изкривил гръбнака си. Какво си мислиш, че правиш? — възкликна ужасено той и грабна куфарите. — Как може да си толкова лош и да не се обадиш, че пристигаш? Едва успях да подготвя къщата. Ако Тори не ми бе позвънила да ме предупреди, не зная какво щях да правя.

— Извинявай. Реших го в последната минута. — Кени последва младия мъж в прохладно тихо преддверие, чиито стени бяха боядисани на широки светлокафяви и бежови ивици. — Патрик, това е лейди Ема. Тя ще отседне тук за известно време. За мое огромно съжаление. Настани я колкото е възможно по-далеч от моята стая. Ема, това е Патрик. Моят иконом.

Ема огледа любопитно младия мъж. Наистина не можеше да се отрече, че Кени явно познаваше какви ли не особняци.

— Лейди Ема? — възкликна Патрик. — Господи, моля те, кажи ми, че си истинска аристократка, а не поредната стриптийзьорка.

Младежът беше толкова чаровен, че тя не успя да сдържи усмивката си.

— Истинска съм, но моля те, наричай ме Ема.

Патрик притисна ръка към предницата на електриковозелената си копринена риза.

— О, боже! Акцентът ти е фантастичен.

Ема не можа да устои на глождещото я любопитство. Стрелна с поглед Кени, който преглеждаше купчината писма, оставена върху малкия дървен скрин, редом до керамична ваза с уханни пролетни цветя.

— Поредната стриптийзьорка?

— Не гледай мен — намуси се той. — Тори я доведе.

Очите на Патрик развълнувано заблестяха.

— Мащехата ти ще получи публичен оргазъм, когато се запознае с лейди Ема.

— А теб какво те засяга? — изръмжа Кени.

— Боже, боже. Някой май не е на кеф? Мисля, че най-добрият лек е бутилка отлежало „Кло дьо Роа Фронсак“, реколта 1990. — Той вдигна куфара й. — Елате с мен, лейди Ема. Ще ви покажа стаята, докато Кенет се успокои.

— Просто Ема — въздъхна тя.

Кени се подсмихна, без да вдига глава от писмата.

Докато следваше Патрик нагоре по стълбите, гостенката надникна мимоходом в дневната от дясната страна, чиито стени бяха боядисани в същите светлокафяви и бежови ивици като преддверието. Меки кресла, удобен дълбок диван и износени ориенталски килими придаваха на стаята уютен, обитаем вид.

Патрик забеляза интереса й към интериора.

— Искаш ли да разгледаш целия долен етаж?

— С удоволствие.

— Кухнята е жестока. Кенет не излиза от там, когато си е у дома. — Младият иконом остави багажа й, после я поведе по коридора до огромна провинциална кухня, която опасваше в Г-образна форма задната част на къщата.

Ема примигна изненадано.

— Прекрасна е.

— Благодаря ти. Аз я проектирах.

Стените и таванът бяха боядисани в жизнерадостен яркожълт цвят, а подът от големи теракотени плочи добавяше топлина в атмосферата. Пред камината имаше кът за сядане с диван, тапициран с разноцветна дамаска във всички тонове на жълтото, кораловото и изумруденото, заобиколен с няколко удобни стола. През двата френски прозореца, единият от които извеждаше на слънчева тераса, струеше ярка светлина към редицата абстрактни платна, украсяващи стените.

В къта за хранене край еркерния прозорец, бе разположена елегантна маса за хранене от епохата на регентството, заобиколена с разнообразна смесица от удобни столове в стил „Чипъндейл“, „Луи XVI“ и от времената на първите американски заселници, но тапицирани с еднакви дамаски. Върху полираната повърхност на масата танцуваха пъстроцветните отражения на цветята, изкусно подредени в глинена ваза.

— Всичко е толкова красиво.

— Доста рискувах, но сметнах, че Кени се нуждае от неподправен домашен уют — поясни Патрик, като махна артистично с ръка.

Ема нямаше намерение да демонстрира прекалено любопитство, но присъствието на Патрик определено я бе смутило.

Той прокара леко ръка по повърхността на масата.

— Сигурно се чудиш какво прави тук такъв като мен, нали?

— Да се чудя ли? — Младата жена умираше от любопитство, но беше твърде добре възпитана, за да го засипе с въпроси.

— Малките тексаски градчета не са особено добронамерени и гостоприемни към гейовете.

— Предполагам.

Болезнена сянка за миг изкриви лицето му, но тутакси се стопи.

— Ще те придружа до стаята ти.