Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (24)

23

Лъчите на утринното слънце образуваха ореол зад главата на мъжа, за който се носеха легенди, по-необятни от тексаското небе. Въпреки че годините бяха посребрили тъмнорусата коса по слепоочията и задълбочили бръчките около устата, не бяха отнели силата на високото му стройно тяло, нито потушили блясъка в яркосините му очи.

Преди десет години този мъж и великият Джак Никлос^[1] се срещнаха на игрището за голф, наречено впоследствие „Стария завет“, и изиграха един от най-великите мачовете в историята на голфа. През онзи съдбовен ден Джак Никлос игра за славата на спорта, а Дали Бодин за сърцето на жената, която обичаше… и спечели.

Травмата на рамото временно бе отстранила Дали от игра, принуждавайки го да приеме поста на комисар, но вече почти се бе възстановил и скоро щеше да предаде длъжността на друг. Турнирите за старша възраст го мамеха като сочен кокал гладно псе, нямащо търпение да го оглозга. Но първо се налагаше да се погрижи за някои недовършени дела. И по-точно за едно.

Утринната роса проблясваше върху обувките му за голф, когато Кени се отби от пътеката и се отправи към първата тий в „Уиндмил Крийк“. Стомахът му се сви на възел, когато видя Дали да го очаква, макар да си повтаряше, че няма причина да е нервен. През годините двамата бяха изиграли стотици голф кръгове, като се започне от времето, когато Кени беше тийнейджър, снабден с най-скъпото оборудване, което можеше да се купи с пари, и нямащ ни най-малка представа какво да прави с него. Дали го бе научил на всичко. Не, Кени нямаше причина да е нервен, но усещаше как струйка пот бавно се стича по гърдите му.

Не беше виждал Дали от деня, в който бе отстранен, и сега прикри обидата си от предателството на наставника си, като кимна хладно.

— Дали.

— Кени.

Кени се обърна, за да поздрави почти точното копие на Джак Паланс, но с прошарена коса, разположило се на скамейката. Мъжът имаше същата червена бандана около челото и бе завързал редеещата си, посивяла коса с гумен ластик на тила. Това беше Скийт Купър, най-знаменитият кади^[2] в страната. Скийт и Дали се бяха сближили преди няколко десетилетия след сбиване на една бензиностанция на „Тексако“ в покрайнините на Кадо, щата Тексас. Петнайсетгодишният Дали бе избягал от дома си, а Скийт беше бивш затворник, без бъдеще. Оттогава двамата бяха неразделни.

— Имаш ли кади? — поинтересува се Дали.

— Всеки момент ще дойде. — Постоянният кади на Кени, истински магьосник на име Лумис Кребс, понастоящем носеше торбата със стиковете на Марк Калкавекия, докато чакаше Кени да се завърне на игрището, и никога досега не му бе липсвал по-силно. Все пак той му бе намерил достоен заместник.

Зад тях се чу потракването на стикове. Скийт Купър потърка с палец ъгълчето на устата си и се изправи.

— Май кадито на Кени току-що пристигна.

Едната вежда на Дали се стрелна нагоре, когато видя сина си, помъкнал торбата на Кени.

— Извинете, че закъснях — усмихна се Тед. — Но мама ме накара да закуся. После започна да се суети с косата ми, не ме питайте защо.

Дали пое драйвъра, който Скийт му подаде.

— Странно, май пропусна да споменеш, че ще бъдеш днес кадито на Кени.

— Сигурно съм забравил — усмихна се Тед и намести торбата. — Казах на Скийт.

Дали метна раздразнен поглед към Скийт, който изобщо не се притесни. Кени посочи към първата тий.

— Отстъпвам ти първия удар. Смятам, че старите и немощните хора трябва да се уважават.

Дали само се подсмихна. Отиде до първата тий, замахна два пъти със стика за отпускане и изпълни изумително точен драйв право към центъра на феъруея^[3]. Това беше от един от ударите, които Дали бе усъвършенствал още в началото на кариерата си.

Докато приближаваше към първата тий, Кени се опита да се овладее, но струйката пот върху гърдите му продължаваше да се стича. Каза си, че няма защо да се вълнува за днешния кръг. Не само че познаваше всеки нюанс в играта на Дали, но се надяваше, че последствията от травмата в рамото на по-възрастния мъж ще му осигурят определено предимство. Но дори и така, нервите му продължаваха да играят, защото днешният тур беше много повече от обикновена игра на голф и двамата го знаеха.

Кени пристъпи към първата тий, нагласи стойката си и удари крива топка „лява кука“ към дърветата вляво.

Дали поклати глава.

— Мислех, че сме оправили този удар още когато беше на осемнайсет.

Кени не можеше да си спомни кога за последен път е преживявал подобен позор. Чиста случайност, каза си той, докато се отдалечаваха от първата тий надолу по феъруея, следвани от кадитата.

— Чух от Франси, че си се оженил — подхвърли Дали.

Кени кимна.

— Най-лесният изход от положението, предполагам. — Дали се намръщи, сякаш думите загорчаха в устата му. — Едва ли чакалите от жълтата преса ще се нахвърлят на мъж, самоотвержено защитаващ младата си съпруга. Най-лесният изход от положението.

— Само човек, който не познава Ема, може да каже нещо подобно — процеди Кени, полагайки огромни усилия да говори спокойно.

— Точно това се опитах да му кажа, но той не пожела да ме изслуша — вметна Тед, изникнал зад рамото на Кени. Пристъпи между двамата мъже. — Работата е там, татко, че лейди Ема прилича страшно много на мама, когато си науми нещо.

— Съмнявам се. Твоята майка отказваше да се омъжи за мен, докато не сложих ред в живота си. Струва ми се, че лейди Ема не е толкова придирчива в това отношение.

На Кени никак не му се понрави прикритата критика към Ема и тъкмо отвори уста, за да го заяви, когато Тед се спъна във въздуха и го цапардоса здравата с торбата му.

— Извинявай. Хей, татко, как е рамото ти?

— Рамото ми е добре. Но играта ми малко куца.

Не куцаше чак толкова. Изпълнен със завист, Кени не удостои с внимание топката на Дали, лежаща в средата на феъруея. Вместо това предпочете да се съсредоточи върху обидата, нанесена на Ема.

— Може би трябва да ти отпусна някой и друг удар — рече той. — Не е справедливо да се възползвам от възрастните и недъгавите.

Дали посочи към горичката отляво, където се бе приютила топката на Кени.

— Струва ми се, че аз трябва да ти отпусна някой и друг удар.

— За какво говориш?

— За това, че си се подмокрил от страх.

Ледена тръпка полази по гърба на Кени. Трябваше да помисли по-добре, преди да предизвиква такъв изкусен стратег като Дали. Въпреки това не можеше да позволи на Дали да го изплаши. Понечи да отвърне подобаващо, но Тед отново го халоса с торбата.

— Ще внимаваш ли къде вървиш?

— Съжалявам.

Съжаление бе единственото, което будеше играта на Кени при следващите девет дупки. Той пропусна половината грийнове^[4], а тези, в които топката му попадна по случайност, бяха на километри от флагчетата. За щастие, заради травмата Дали не беше безупречен с айръна, затова след девет дупки Кени изоставаше в резултата само с два удара.

Тъкмо когато се върнаха към девета задна, към тях се приближи количка за голф.

— Кени, скъпи!

Британският акцент беше по-малко забележим, отколкото този, към който бе привикнал напоследък, но не по-малко познат. Той се обърна и устните му започнаха да се извиват в усмивка, когато видя, че Франческа Серитела Дей Бодин не беше сама.

Редом с известната телевизионна звезда седеше собствената му съпруга. На главата й се кипреше любимата й сламена шапка. Черешките върху периферията жизнерадостно се полюшваха, докато количката подскачаше по неравностите. И двете жени носеха слънчеви очила — Ема бе надянала пластмасови, стил „костенурка“, а на Франческа бяха супермодерни, овални, с телени рамки.

Тя му махаше с едната ръка, докато с другата управляваше количката. Франческа беше една от най-близките му приятелки — не само красива, но и умна, забавна и мила, по свойствения си ексцентричен маниер. Ала точно сега Кени предпочиташе да е някъде другаде, но не и тук.

— С Ема решихме да дойдем и да ви окажем морална подкрепа.

Когато количката приближи, Кени забеляза, че Франческа, както обикновено, бе облечена елегантно, но не модният дизайнерски тоалет привлече вниманието му, а семплата тениска на цветя на Ема. Докато наблюдаваше как се повдигат и спускат гърдите й под тънкия яркожълт памучен плат, той си спомни, че миналата нощ бе лишен от радостта да обвие ръка около заоблената плът, защото жена му продължаваше да се инати да спи сама.

Младият мъж се намръщи. Последното, от което се нуждаеше по време на един от най-стресиращите сблъсъци по голф, беше да го разсейват гърдите на Ема. В никакъв случай нямаше да даде на Дали още по-голямо психологическо предимство, позволявайки му да забележи колко го е смутила появата на жените. Затова, докато приближаваше количката, се постара да изобрази приветлива усмивка.

— Привет, Франси.

— Скъпият ми Кени! — Обви го облак от копринени кестеняви коси и скъп парфюм. — Избягал си и си се оженил, немирно момче. Никога няма да ти простя — засия тя насреща му, а сетне искрящите й зелени очи се насочиха към сина й. — Теди, не си сложил козирката. Намаза ли се с лосион против изгаряне?

Кени не можеше да не се възхити на стоическия начин, по който Тед само леко завъртя очи и отвърна покорно:

— Да, госпожо.

Доволна, Франческа насочи внимание към съпруга си.

— Дали, как е рамото ти? Не се напрягаш прекалено, нали?

— Рамото ми е в отлично състояние. Аз съм на две дупки пред любимеца ти Кени.

— О, боже. Боя се, че двамата сте се хванали за гушите. Така ли е, Теди?

— О, не, не, госпожо. Те се държат като истински джентълмени. Самият голф е джентълменска игра.

Дали се ухили на сина си и дори Кени не успя да сдържи усмивката си.

Франческа представи Дали на Ема, която най-демонстративно се правеше, че не забелязва собствения си съпруг. Дали побъбри няколко минути с нея и очевидно доволен от беседата, се извърна отново към топката върху купчинката пясък.

— Дами, днес ще се насладите на незабравима игра. Ще видите как възрастта и опитът могат да надделеят над младостта и леността. Аз вярвам сто процента в това.

Докато Дали пристъпваше към топката, Кени едва се сдържаше да не цапардоса кучия син по врата. Едно беше други хора да му се подиграват в присъствието на Ема, но не желаеше Дали да го прави.

Следващите няколко дупки Кени вложи цялото си старание и игра както никога досега, но дългите му удари не му се удаваха и топката летеше на всички посоки из игрището. За щастие, патърът не го подведе и на седемнайсетата дупка резултатът беше равен. Обаче нервите му бяха окончателно разбити. А присъствието на жените никак не способстваше за спокойствието и концентрацията му.

След дванайсетина години брак, Франческа така и не бе усвоила най-елементарните правила на голф етикета. Кени нямаше нищо против неспирното й бърборене, въпреки че го дразнеше. Това, което наистина го изваждаше от равновесие, беше привичката на Франческа да подкарва количката точно в момента, в който той се готвеше да удари. Справедливостта изискваше да признае, че тя правеше същото и когато Дали се готвеше за удар, но на кучия син, изглежда, изобщо не му пукаше. Затова пък на Кени му пукаше, при това много. И когато накрая не издържа и най-любезно я помоли да придвижи количката там, където искаше, преди да удари, Франческа го погледна с обидено изражение, а Ема го възнагради с поглед, способен да го превърне в ледена статуя.

— Виждам, че през последния месец не си научил нищо! — сряза го Дали, докато вървяха надолу по феъруея.

— Не разбирам за какво говориш.

— Май започвам да го вярвам. — Обърна се към Скийт, а Кени се нахвърли върху Тед.

— Какво, по дяволите, иска да каже?

Теди го изгледа съжалително, сякаш той беше на трийсет и три, а Кени на двайсет и две.

— Просто повтаря това, което винаги е твърдял през годините — че в живота има много по-важни неща от голфа.

Що за отговор бе това?

Кени бе толкова объркан, че му се искаше да крещи, но не можеше да го направи, затова стисна зъби, грабна айрън номер седем и успя да изпрати топката си на пет ярда^[5] над грийна.

Междувременно Ема продължаваше да го игнорира. Усмихваше се на Тед, засмя се на една от шегите на Дали, наблюдаваше внимателно Скийт и бъбреше оживено с Франческа. Малкото пъти, когато погледна към него, лицето й имаше затворено и отчуждено изражение, сякаш искаше да се дистанцира от него. Това го караше да изпитва вина и едновременно с това разпалваше гнева му.

Поредната ръкавица за голф бе влажна, а ризата му — плувнала в пот, когато вторият му удар по дупка номер осемнайсет завърши с пълен провал, запращайки топката в ръфа^[6]. Не можеше да позволи на Дали да го победи. Ако това стане, ще излезе, че Дали е бил прав в преценките си за него, като че ли отстраняването му от игра е било съвсем справедливо. През целия си живот Кени бе вършил само едно нещо както трябва, а сега и в него се проваляше.

Вторият удар на Дали изпрати топката точно в средата на феъруея. Кени изтри с ръка потта от очите си, опитвайки се да пренебрегне бурята в стомаха си. Трябваше да измъкне топката от ръфа, за да я доближи до флагчето. Необходим беше само един страхотен удар. Само от това се нуждаеше, за да изтрие самодоволното изражение от лицето на Дали. Един страхотен удар.

Тед му подаде клина^[7]. Кени зае стойка, замахна със стика и точно в този момент Ема кихна. Това го разсея и той удари твърде ниско под топката, която закачи предната част на грийна и се спря на цели трийсет фута под флагчето.

Кени удари яростно главата на стика в земята, не си бе позволявал подобен гневен изблик на игрището за голф, откакто бе на седемнайсет. Дали вдигна нещастния стик, счупи го на две и го пъхна в торбата на Кени. Сякаш искаше да каже: „Смятам, че този стик повече няма да ти трябва“.

— Струва ми се, че малко си понапълнял — изтъкна ненужно Тед.

Дали не каза нищо.

Франческа попита Ема дали е успяла да открадне от Патрик рецептата за лимоновия му кейк. Защо не се ометат от тук! Защо тези жени не подкарат проклетата, шумна, дрънчаща количка ведно с подскачащите черешки и не се пръждосат по-далеч от тук!

Кени хвърли клина на Тед и закрачи гневно към грийна. За всичко беше виновна Ема! Ако не се бе появила, той щеше да се вземе в ръце. Но ето че тя се мъдреше тук и като че ли го изсмукваше докрай. Също както някога майка му.

И тогава се случи чудо. Вятърът подхвана топката на Дали и я отнесе. Тя тупна също толкова далеч от флагчето, както и тази на Кени.

— Е, едва ли може да има по-жалки удари — промърмори Дали, сякаш изобщо нямаше значение.

Но за Кени имаше огромно значение. И двамата имаха добри удари на пътинг грийна, но Дали действаше по-грубо, а ударите на Кени се смятаха за безупречни. За пръв път от началото на кръга Кени се изпълни с увереност. Пътът^[8] му щеше да е на ниво.

Дали посочи към малкия дървен мост, водещ към осемнайсетия грийн, и напомни на Франческа, че количката няма да може да мине оттам.

— Няма проблем — безгрижно отвърна жена му. — Не е зле с Ема да се поразтъпчем, нали, скъпа?

Ема не каза нищо и Кени се запита дали тя има представа, че всичко е заложено на карта. Докато слизаше от количката, слънцето се отрази в златната венчална халка, която той бе сложил на пръста й. Припомни си изражението й, когато произнасяха брачните си клетви — трогателна смесица от сериозност и трепетно вълнение. Изведнъж се изпълни с желание да я грабне в прегръдките си и да я увери, че няма да позволи нищо и никога да я нарани.

Зад него сандалите на жените потропваха по дъските на моста, докато преминаваха по него на път за грийна. Кени чу Франческа да обяснява, че това е последната дупка и резултатът на съпрузите им е равен, и след цялото това време изходът на играта ще зависи от състезанието на пътинга. Накрая заключи дълбокомислено, че това е най-абсурдната игра.

На Кени му бе трудно да оспори това мнение. Свали мократа от потта ръкавица и я пъхна в джоба си. Въпреки че ризата бе залепнала за кожата му, старата му увереност се върна с пълна сила щом взе патъра от Тед и приближи грийна. През годините бе изиграл твърде много напрегнати турнири и нямаше да позволи на Дали да въздейства върху психиката му и да го пречупи, сякаш беше някой новобранец.

Погледна към Ема и когато видя как го гледа, мигом почувства прилив на адреналин в кръвта. Тя за пръв път го виждаше на игрището и проклет да е, ако пред очите й изгуби този двубой срещу един съперник с близо двайсет години по-стар от него.

Най-сетне отново се владееше. Стомахът му спря да се бунтува, умът му бе бистър и в този момент той разбра, че ще победи. Нищо на земята нямаше да му попречи да спечели този кръг. Дали Бодин много скоро щеше да разбере, че с отстраняването на Кени Травълър е направил най-голямата грешка в живота си.

Мислено се усмихна и погледна към съперника си, който бе скръстил ръце пред гърдите си и вперил изучаващ поглед в разположението на двете топки — едната в горната част на грийна, другата в долната, с флагчето по средата.

— Хайде да се позабавляваме, Кени — усмихна се Дали ненадейно, — и да предоставим на жените изхода на двубоя.

— Какво? — слиса се Кени.

— На нашите съпруги. Да им дадем възможност да завършат играта.

Ако Дали говореше на гръцки, Кени щеше да го разбере по-добре.

— На нашите съпруги?

— Именно. — Дали се извърна и отправи сияйна усмивка към жените, застанали близо до един клонест дъб. — Франси! Лейди Ема! Двамата с Кени малко се задънихме тук. За да направим играта по-интересна, решихме да ви помолим вие двете да завършите този кръг. Никой не играе зад нас, така че не е нужно да бързате.

Ема ококори очи, а Кени избухна:

— Пълни глупости! Няма да направим нищо подобно.

Комисарят на ПГА се обърна и го прониза със студените си като полярен лед сини очи.

— Аз реших, че ще го направим.

Кени усети как гръбнакът му се скова, а спокойният му допреди секунди стомах се стегна в мъчителен възел.

— Кучи син! — изсъска той.

Дали му се усмихна мило и заговори тихо, така че само Кени да го чуе.

— Може би няма да е много добре, ако съпругата ти види колко си разстроен. Нищо чудно да се развълнува, а една чувствителна жена едва ли ще съумее да развърти добре стика, ако е изнервена. Споменавам го, защото реших да предоставя на тях двете да разрешат проблема помежду ни.

Кени изтръпна от обзелия го ужас.

— Не говориш сериозно.

— О, напълно съм сериозен. — Тихите думи на Дали го обгърнаха като отровни изпарения. — Ако Ема спечели, ще се върнеш в играта. Но ако победи Франси, ваканцията ти продължава.

— Не можеш да го направиш!

— Аз съм комисар на ПГА. Мога да направя всяка глупост, която ми хрумне. И те съветвам да снижиш глас, защото, ако лейди Ема разбере какво е заложено на карта, няма да имаш никакъв шанс този сезон да се върнеш на игрището.

В главата му се надигна грохот и рев, сякаш се бяха стълпили всички демони на ада. Като през мъгла Кени чу как Франческа препоръчва нов шампоан, а Ема бъбри нещо за някакъв балсам за коса.

— Ти си луд! Това не е законно и изобщо не е етично! Ще наредя на адвокатите си да се заемат с това извращение!

— Направи го. Като се има предвид колко е чевръста съдебната ни система, ще са ти нужни само четири или пет години, за да спечелиш делото. — Дали погледна към двете жени, усмихна се, сетне отново насочи взор към Кени. — Ти си този, който превърна тази игра на голф в двубой на живот и смърт. Нали тъкмо заради това шикозната ти риза подгизна от пот още преди да стигнеш до втората тий? Просто в момента играя по твоите правила, Кени, само че се опитвам да внеса малко живец в играта, за да не умра от скука.

С тези думи Дали му обърна гръб и излъчвайки облаци очарование на всяка крачка, се запъти към Ема.

— Не зная доколко сте запозната с голфа, лейди Ема, но в момента крайната цел на играта е да вкарате топката на Кени в дупката с по-малко удари, отколкото Франческа ще вкара моята. Сигурен съм, че ако се постараете максимално, Кени ще бъде много щастлив.

Гласът на Кени трепереше от студена ярост, когато заобиколи Дали и се извърна така, че Ема да не може да го чуе:

— Това дори отдалеч не напомня на честно състезание. Ема никога през живота си не е държала стик за голф. Франческа от години е с теб по игрищата.

Дали повдигна вежда.

— Виждал си как играе Франческа. Всички в Тексас знаят, че тя е най-некадърният голфър, вземал някога стик в ръка. Струва ми се, че аз съм в по-неизгодно положение.

Кени стисна юмруци.

— Ти си луд, знаеш ли? Най-откаченият кучи син, когото съм познавал.

— Именно така повечето хора си разнообразяват живота, шампионе. Като от време на време вършат по някоя лудост. Препоръчвам и ти да опиташ.

Ето че започна отново! Пак този намек, че той пропуска нещо, което всички други разбират.

Дали приближи към Франческа, целуна я по носа и й подаде патъра си.

— Зная, че патърът не е твоята стихия, съкровище, не повече отколкото драйвърът или айрънът, но ако малко се съсредоточиш, съм сигурен, че ще вкараш онази топка право в дупката.

Кени се извърна рязко към Ема. Тед й подаваше патъра — същият патър, с който Кени спечели миналогодишния турнир „Плейърс“. Тя го пое и задъвка долната си устна с онова тревожно изражение, което винаги караше сърцето му да се свива. Но сега само го вбеси още повече. Застави се да отиде при нея.

— Само се отпусни, чуваш ли? — Но вместо да прозвучат успокоително, думите му отекнаха като крясък на сержант, кастрещ новобранец.

Зъбите на Ема се забиха още по-дълбоко в долната й устна.

— Кени, какво става тук?

Тя винаги разбираше от половин дума, когато ставаше дума за личните му дела, затова той не се изненада, че е доловила нещо. Кени успя да свие рамене с престорено безразличие.

— Кучият син ме довърши, когато ме отстрани от игра. Предполагам, че сега иска да оглозга костите ми.

— Ти не искаш да го правя, нали?

— Нямам голям избор.

— Спомни си какво ти казах за женската психология и голфа — подвикна Дали от противоположния край на грийна.

Кени се опита да поеме дълбоко дъх, но сякаш въздухът беше твърде гъст, за да проникне в белите му дробове.

— Някога използвала ли си патър? — попита той Ема, колкото е възможно по-спокойно.

— Разбира се.

Кени едва не се строполи на земята от облекчение.

— Наистина ли?

— Като тийнейджърка няколко пъти съм играла миниголф.

Той потръпна. Отдавна забравено преживяване на някакво миниатюрно игрище за миниголф може би беше по-добре от нищо.

— Добре — смотолеви той. — Значи знаеш какво да правиш.

От другата страна на грийна Дали инструктираше Франческа.

— Зная, че разстоянието изглежда много голямо, съкровище, но има наклон и ако удариш топката достатъчно силно, ще отлети право в дупката.

— Зная — махна пренебрежително с ръка Франческа. — Наистина, Дали, всичко е елементарна физика.

Франческа пристъпи предпазливо към топката и Кени с облекчение забеляза, че стойката й безспорно подсказваше, че топката ще прелети поне на шест фута встрани от дупката.

За нещастие, тъкмо сега на Скийт Купър му скимна да отвори голямата си уста.

— Прицели се малко по-вляво, Франси. Иначе топката ти ще се озове в Тълса.

Франческа го дари с ослепителната си мегаватова усмивка на телевизионна звезда, нагласи стойката си, замахна назад с патъра и удари топката с такава сила, че тя прелетя покрай дупката в другия край на грийна и едва не удари топката на Кени.

— Мамо… — изпъшка Тед.

— Отвратителна игра.

— Доколкото си спомням, ти каза, че всичко е елементарна физика — подметна Дали ехидно.

Тя се надигна на пръсти и лепна целувка на брадичката му.

— Никога не ме е бивало по физика.

Шеметният удар на Франческа позволи на Кени да отдъхне за малко, но когато погледна отново към Ема, разбра, че остава още много до края на мача. Тя се бе вкопчила в патъра с такава сила, че кокалчетата й бяха побелели. Кени знаеше, че трябва някак си да я успокои, но толкова беше скован от гняв и възмущение, че не можеше да говори.

Тед приближи към жена му.

— Позволете да ви покажа как да хванете стика, лейди Ема. — Измъкна патъра от пръстите й, сетне го нагласи в ръката й. — Трябва да го държите здраво, но без да го стискате толкова силно. И най-важното е да стоите неподвижно над топката. Точно заради това мама не е добра с патъра — вечно се движи наоколо. И не спира да говори. — Тед отстъпи назад.

Дявол да го вземе, Ема се нуждаеше от много по-обстойни инструкции! Кени се насочи решително към нея.

— След като Франческа пропусна, не е нужно да вкараш топката в дупката с първия удар, но трябва да я доближиш. Цели се право в дупката. И дръж стика малко по-ниско. Не движи главата. Просто направи това, което Тед ти каза.

Искаше да я окуражи, но когато стисна патъра му, кокалчетата й отново побеляха.

Тед го изгледа раздразнено, но моментът бе решителен за Кени и той нямаше да й позволи да го прецака.

— Движи ръцете си, но нищо останало. Действай с раменете, разбра ли? Изнеси стика назад и замахни плавно към топката. Схвана ли?

Вместо да го слуша, тя стисна още по-силно стика, докато заставаше зад топката. Кени осъзна, че се сбъдва най-лошият му кошмар. Беше принуден да остави съдбата си в чужди ръце. И то не в чии да е, а в ръцете на една властна жена, която му бе признала, че го обича. Сякаш отново се бе върнал в детството.

Очите му запариха, като че ли някой му бе хвърлил шепа пясък в лицето, когато тя изнесе стика назад и докосна топката, която се търкулна на четири фута и спря.

— Дупката е ето там! — възкликна той. — Ти дори не приближи към нея!

— Не исках да ударя прекалено силно като Франческа.

Кени скръцна със зъби.

— Франческа трябваше да удря надолу по склона, а ти — нагоре. Твоят удар трябва да е по-силен.

— Е, да беше ми го казал по-рано, вместо да ме занимаваш с цялото онова бръщолевене.

Бръщолевене!

Кени осъзна, че Дали се взира в него и го фиксира с още по-критичен поглед.

— Франси, ти си на ход. Този път удряш нагоре. Опитай се да приближиш топката до дупката, ясно?

— Разбира се, скъпи.

Франческа отново зае неправилна стойка и Кени метна зловещ поглед към Скийт, обещаващ да го убие на място, ако се намеси. За нещастие, бе избрал да подплаши не когото трябва, защото го предаде собственият му кади.

— Мамо, изтегли десния си крак назад — обади се внезапно изменникът, — защото иначе ще удариш накриво вляво.

Франческа, естествено, го послуша, сетне се спря, за да отметне кичур коса от лицето си.

— Ако знаех, че ще играя, щях да си сложа шноли. Случайно да ти се намира някоя, Ема?

— Едва ли. Сега ще отида да проверя в чантата ми.

Тези жени щяха да го довършат!

— Ема няма шноли! — изсъска Кени и сграбчи ръката на жена си, когато понечи да се отправи към количката. — Тази сутрин й взех последната.

Франческа го измери високомерно с поглед, прихвана косата си с една ръка, а с другата замахна по топката и я запрати високо над грийна.

Кени затаи дъх. Ударът й беше прекалено силен, но по някакво чудо траекторията беше идеално права. Ако топката закачи края на дупката, ще падне в нея. Ще…

Топката бръсна дясната страна на дупката и сърцето на Кени се свлече в петите.

Топката се задържа на ръба, сетне бавно се търкулна встрани.

Франческа нададе възторжен писък.

— Почти улучих! Видяхте ли? Видя ли, Дали?

— Разбира се, че видях! — грейна Дали насреща й. — Какво мислиш, Кени? Най-добрият път, който съм виждал да изпълнява тази жена. Удари малко силничко, но е схванала основната идея.

На Кени му призля. Топката на Франческа бе спряла само на няколко инча^[9] над дупката. Дори тя щеше да съумее да я бутне вътре. Ако при следващия път топката на Ема не приближи дупката, тя нямаше никакъв шанс. А на него не му се вярваше, че тя ще е способна на подобен подвиг. Явно беше твърде разконцентрирана. Кени трябваше да направи нещо.

Сърцето му бясно запрепуска. Той приближи към Дали.

— Хрумна ми идея за ново състезание, Дали. Да играем аз и Франческа. На всеки мой удар тя има право на два. Какво ще кажеш, Франси? На теб ти остават един фут до дупката, а на мен почти двайсет и пет. Ако пътът ми е неуспешен, ти печелиш.

Франческа изду обидено устни като малко момиченце, което никак не се връзваше с мозъка й, щракащ като зъби на баракуда.

— За нищо на света! Двете с Ема толкова се забавляваме, нали, Ема?

Частта от лицето на Ема, която се виждаше изпод големите слънчеви очила, бе добила зеленикав оттенък и Кени разбра, че тя се бе досетила, че тук не става дума за обикновена игра на голф, а на карта е заложено нещо много повече.

— Всъщност смятам, че идеята може би е добра, и ако Кени…

— О, не, недей! — Франческа отпусна ръка върху стройното си бедро. — Кени е един от най-добрите майстори с патъра в лигата. Дори и от такова разстояние ще изпрати топката право в дупката и аз ще изгубя. А с теб поне имам някакъв шанс. — Посочи с идеално лакирания си нокът към топката на Кени. — Удряй, Ема.

Кени стисна очи. Франческа сигурно ще пропусне. Но дали Ема ще успее да вкара топката с два удара? Нямаше шанс, ако не приближи дупката.

— Удари гладко — успя да изстиска той през скованите си устни. — Трябва само да доближиш топката до там.

Тя зае правилна стойка, но главата на стика се тресеше, когато замахна назад. Той затвори очи… чу въздишката на Тед… отвори очи…

Топката се бе спряла на два фута и половина.

Сега неговата топка лежеше кротко на близо три фута от дупката, а на Дали само на един. Ако и двете не улучат, резултатът ще е равен. Но топката на Ема беше по-далеч.

— Мой ред е! — обяви Франческа.

Всъщност не беше неин ред и Кени зачака някой да разсее заблудата й, и когато никой не го стори, той отвори уста, но в последния момент я затвори. Ако го направи, всички ще го погледнат така, сякаш е извил врата на някое коте. Кръвта му кипеше и младият мъж с последни сили се опита да запази самообладание.

Франческа пристъпи напред.

— Как мислиш — обърна се тя към съпруга си, — дали да сваля очилата си, или не?

Не можа ли да измъдри по-идиотски въпрос! Цялото му бъдеще бе заложено на карта, а Франческа се тревожеше за очилата си!

Дали обаче явно смяташе, че въпросът й е напълно уместен.

— Предполагам, че зависи от теб. Постъпи както ти е удобно.

— Ти ще останеш ли с очилата? — подвикна Франческа през грийна към Ема.

Ема се обърна към него и Кени усети, че губи самообладание.

— Какво ти пука за шибаните очила!

Франческа се намръщи, явно засегната от избухването му.

— Децата чуват всичко — рече тя и погледна многозначително към Тед.

Синът й въздъхна.

Дали се ухили.

Кени имаше чувството, че са му отнесли горната част на главата.

Франческа зае позиция.

— Това е толкова вълнуващо. Никога досега не съм печелила, а сега имам истински шанс. Няма да се разстроиш, ако спечеля, нали, Ема? Не съм много добра, но… Опа!

Да! Кени едва сдържа триумфиращия си вик, когато топката на Франческа докосна края на дупката и се търкулна настрани на около шест инча.

— Тъпа игра!

О, да! Да! Сега, когато напрежението бе спаднало, Ема щеше да се справи. Имаше реален шанс да спечели играта! Трябваше да покрие само два фута и половина. Неговата секси, решителна и упорита Ема!

Кени застана пред нея и се обърна с гръб към останалите, така че да не го чуят. Всичките му сетива бяха изострени докрай, докато й внушаваше да се съсредоточи.

— Сега ме слушай внимателно, скъпа. Запомни всяка моя дума. Ти си само на два фута и половина от целта и имаш реален шанс да победиш. Можеш да го направиш. Искам от теб да се прицелиш точно и да изнесеш стика плавно назад, не като последния път. Не движи нищо, освен ръцете си, разбра ли? Замахни с патъра назад и вкарай топката право в дупката. Имаш ли някакви въпроси? Поне един?

Тя прехапа устна и се втренчи в него изпод периферията на сламената си шапка.

— Обичаш ли ме поне малко?

О, господи, не сега! Не това! Мамка му! Типично по женски! Кени едва не изригна порой ругатни, но овреме се възпря и се опита да говори разумно.

— По-късно ще поговорим за това. След като всичко свърши, става ли?

Тя поклати глава. Черешките се люшнаха тъжно.

— Искам да говорим сега.

— Не, Ема. Сега не е моментът. — Отразени в стъклата на очилата й, собствените му очи се заблещиха насреща му с дивия поглед на безумец.

Тя вирна леко брадичка.

— Аз искам да говорим сега.

Кръвта му се превърна на киселина, разяждаща вените му.

— Не ми го причинявай. Защо? Защо трябва да е точно сега?

— Не зная. Зная само, че трябва да е сега или никога. — Брадичката й затрепери, тя свали очилата и той видя очите й, потъмнели от болка. Непокорният му стомах отново се разбунтува, когато видя как тя напразно се опитва да се окопити. — Няма значение. Държа се глупаво. Освен това вече зная отговора. — Пъхна очилата в джоба си. — Каква жалка тъпачка съм. Влюбих се до уши в теб. Но ти, разбира се, отдавна го знаеш. Е, това трябва да спре. — Тя сгърчи устни в някакво подобие на усмивка. — Ще се постарая с всички сили да вкарам топката, Кени. А след това завинаги ще изчезна от живота ти.

Стомахът му… май никога нямаше да се оправи.

— Говориш нелепости. Не искам да слушам нищо повече.

— Въпреки това се налага да го чуеш. И точно ти най-добре ще ме разбереш. Не си ли спомняш, Кени? — Отново тази сърцераздирателна усмивка — храбра по замисъл, но трепереща в ъгълчетата. Не бе виждал нищо по-тъжно. — Любовта, която трябва да се печели на игрището за голф или без значение къде другаде, не струва и пукната пара. Любовта трябва да е дарена безрезервно, по собствена воля, иначе няма никаква стойност.

И просто така, с няколко думи, тя изтръгна почвата под краката му.

Отдръпна се от него, зае позиция и стисна патъра. В този миг Кени си спомни баща си, Пити и памперс дербито, начина, по който Ема го погледна, когато скочи в онзи туристически автобус на „Грей Лейн“. Потрепери. През цялата сутрин се потеше, а сега се смрази до костите. Изведнъж осъзна, че ако я остави да изпълни този удар, ще я изгуби завинаги.

Прозрението изплува някъде от глъбините на душата му, от едно малко, потайно кътче, където Кени пазеше заключени толкова чувства. Сега сякаш някой строши ключалката, всички емоции се отприщиха на воля и той разбра, че обича тази жена с всяка клетка на тялото си.

Тя вече замахваше с патъра, заела идеална стойка, и сърцето му подскочи и заседна в гърлото.

— Ема!

Патърът трепна. Застина. Тя вдигна глава.

Той й се усмихна. Или поне се опита. Всичко пред очите му се размаза, но Кени имаше чувството, че отново се възражда.

— Играта свърши, скъпа — пророни хрипливо. — Отиваме си у дома.

— Какво? — Дали се изстреля напред с блеснали очи. — Не можеш да го направиш! Чу какво ти казах. Ако си тръгнеш, знаеш отлично какво губиш.

— Зная — кимна Кени. — Но това разстройва Ема и аз няма да го позволя. — Измъкна патъра от ръката й и го тикна в ръцете на Дали. — Отказвам се от тази игра. Победата е твоя и можеш да си я завреш където щеш.

Прегърна Ема през раменете и я поведе през грийна.

— Но твоят път — заломоти тя. — Казах ти, че ще се постарая.

— Шшт… всичко е наред. Не е нужно да печелиш любовта ми на никакво проклето игрище за голф, лейди Ема. Тя е твоя, изцяло и безрезервно.

Ема се закова на място и впери поглед в него.

Кени току-що бе захвърлил кариерата си на вятъра, но докато се взираше в това лице, каращо сърцето му да замира, той знаеше, че тази жена заслужава да пожертваш хиляди кариери. И с това прозрение той най-сетне разбра всичко, което толкова дълго му бе убягвало. Разбра, че всяка негова победа на игрището за голф е била опит да се оправдае пред другите, но повече нямаше да го прави. Осъзна, че не е мъж, който умее единствено да върти стика, че има ум, амбиции и мечти за бъдещето, за чието съществуване дори не бе подозирал. Докато стоеше до осемнайсетия грийн, Кени най-сетне проумя това, което не бе разбирал — че в живота има много по-важни неща от голфа и любовта му към тази жена бе начело в списъка.

Мушна глава под периферията на шапката й и я целуна нежно по устните.

Над грийна се разнесе доволният смях на Дали.

— Поздравления, шампионе. Знаех си, че рано или късно ще се осъзнаеш. Добре дошъл отново в лоното на професионалните голфъри.

Но Кени почти не го чу. Беше твърде разтревожен от това, че Ема не отвръщаше на целувката му.