Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (16)

15

Кени не можеше да диша. Призраците от миналото го връхлетяха като яростен ураган. Ема, притиснала Пити към гърдите си, погледна към Кени. Стори му се, че в очите й се мярна жалост. Той не можа да го понесе и се спусна към тях.

— Дай ми го.

Пити се разпищя и още по-силно се вкопчи във врата на Ема.

— Изчакай малко — рече тя.

Ала той не можеше да чака. Измъкна портфейла от джоба си, тикна го в ръката й и грабна бебето.

— Купи си нещо. Ще се върна.

Заряза я най-безцеремонно и понесе пищящото момченце към колата си. За нищо на света нямаше да й позволи да наблюдава тази сцена.

Под акомпанимента на оглушителния плач на Пити, Кени скочи зад волана и потегли от паркинга.

— Всичко е наред, приятел. Всичко е наред.

Примигна и подкара към покрайнините на града. Писъците на бебето не стихваха. Накрая Кени намери уединението, което търсеше — тясна пътека, водеща към малка горичка. Паркира колата на същото място, където криеше велосипеда си, когато като дете се чувстваше самотен и разкъсван от вина и негодувание към всички и самия себе си.

Защо ме наби, Кени? Нищо не съм ти сторил…

Извади от колата разтърсваното от истеричен плач дете. Пити отчаяно се изви и зарита, опитвайки се да се отскубне от ръцете му. Писъците му оглушаваха ушите на Кени, ала нараненият, оскърбен поглед на бебето раздираше сърцето му.

— Съжалявам, приятел. Толкова съжалявам. — Притиснал устни към горещото потно челце на брат си, той го понесе през дърветата, зад които се чуваше ромоленето на реката. — Шшт… не плачи. Не плачи, шампионе. Всичко свърши.

Докато го люлееше и му шепнеше утешителни думи, хлиповете на бебето постепенно стихнаха. Кени го отнесе до брега на реката, като милваше гръбчето му, тананикаше му песнички и му бъбреше безсмислици. Шумът на реката успокояваше детето, както някога отмиваше злъчта от душата му, когато идваше тук след поредната гадост, която бе сторил на Тори или на някого от съучениците си. Накрая Пити притихна и Кени седна в сянката на голям, клонест клен. Подпря се на могъщия ствол и нагласи бебето в скута си.

— Зная, Пити. Зная…

Малкото момченце вдигна глава и Кени съзря в очите му цял океан от обида.

— Никога повече няма да ти причиня това. Обещавам. Твоят старец достатъчно ще ти стъжни живота. Най-малко имаш нужда и аз да те тормозя.

Пити издаде треперещата си долна устничка. Чувстваше се предаден и не възнамеряваше толкова лесно да прости.

Кени изтри малката му олигавена брадичка с долния край яркосинята му тениска.

— Не е нужно да печелиш състезания, за да те обичам, приятел. Разбра ли? Въпреки всичко, което се случи там, аз не съм като твоя старец. Не ми пука, ако всеки път си последен, ако не понасяш нито един отборен спорт. Дори и да се случи най-лошото и да намразиш голфа, пак няма да има значение. Разбираш ли ме? Ние сме братя завинаги. — Приближи бебето към лицето си и целуна мократа му бузка. — Може и да ти се наложи да завоюваш обичта на баща си, но ти обещавам, че моята е безусловна и вечна.

 

 

Ема стоеше насред тълпата и се взираше невиждащо в портфейла, който Кени бе тикнал в ръката й. След случилото се помежду им миналата нощ се чувстваше така, сякаш я бяха ударили през лицето.

Докато се озърташе къде да се усамоти, видя Тед Бодин да приближава. Той й се усмихна стеснително.

— Чух, че сте тук, лейди Ема. Къде отиде Кени?

— Тръгна с Питър.

— Изглеждате малко разстроена.

Очите му на зрял мъж се взираха проницателно в нея.

— Съвсем малко. — Тя отвори чантата си, за да пъхне портфейла вътре, но Тед ловко го измъкна от ръката й.

— На Кени ли е?

— Бутна го в ръката ми, преди да избяга — отвърна Ема, но не се сдържа и добави: — Каза ми да си купя нещо.

— Сериозно? — Устните на Тед бавно се извиха в усмивка. — Татенцето е богат, мамчето е красавица, а днес е щастливият ми ден.

Ема се намръщи, когато той пъхна портфейла в задния си джоб.

— Майка ти също е богата, а чух, че баща ти прилича на кинозвезда. Върни ми го.

Лешниковите му очи се присвиха насмешливо.

— Хайде сега, лейди Ема. Аз съм двайсет и две годишен, почти бедняк, току-що дипломирал се от колежа и безработен. А пък Кени има повече пари, отколкото енергия да ги преброи. Нека се позабавляваме.

— Тед, наистина не мисля…

Но той не я остави да довърши, хвана я за ръката и я поведе към паркинга, където ги очакваше доста очукан червен открит джип, с черни ролбарове.

— Ако някой от вас види Кени — подвикна той към група тийнейджъри, — кажете му, че лейди Ема се е закотвила в „Роустабаут“.

И преди да се усети, младата жена се озова в потегляща кола, на чиято задна седалка бе захвърлена торба със стикове за голф, а на огледалото за обратно виждане се полюшваше пискюл от академична шапка.

— Може би все пак не е зле да ми дадеш онзи портфейл — каза тя, когато отпред се показа „Роустабаут“.

— Ще ти го дам. По-късно. След като изпразним съдържанието му.

— Няма да харчим парите на Кени, колкото и да са много. Това не е редно.

— Тексаските жени не биха се съгласили. Тукашните дами са много отмъстителни. Знаеш ли, че веднъж родителите ми са се сбили точно на този паркинг. Хората още говорят за това.

— Предполагам, че понякога публичните спорове могат да станат доста неприятни.

— О, това не е било спор. Било е истинска схватка. Физическа. — Той се засмя. — Жалко, че не съм присъствал.

— Какво кръвожадно момче си ти. Освен това не вярвам на нито една твоя дума. Родителите ти имат прекрасен брак.

— Сега да, но им отне известно време, за да го постигнат. До деветата ми година баща ми дори не е подозирал за съществуването ми. И на двамата се е наложило да пораснат и поумнеят.

Ако я бе изрекъл някой друг двайсет и две годишен младеж, забележката щеше да прозвучи забавно, но имаше нещо в Тед Бодин, което я накара да му повярва.

Двамата слязоха от колата и се отправиха към ресторанта.

— Изненадана съм, че още не си намерил работа — отбеляза Ема. — Съдейки по думите на Тори и Кени, си се дипломирал с отличие.

— О, имам куп предложения, но искам да остана близо до Уайнет.

— Тук си отраснал, нали?

— Расъл съм на много места, но това е мястото, което семейството ми смята за дом и аз съм силно привързан към него. — Отвори вратата и я задържа любезно пред нея. — Това ограничава избора ми до две компании.

— КСТ и компанията на бащата на Декстър.

— И двамата се избиха кой да ме назначи. За съжаление, това ме превърна в нещо като трофей в техните междуособни войни. Играта доста загрубя, затова изчаквам да видя дали Тори най-после ще осъзнае какъв страхотен мъж е Декстър.

— Ако сливането се осъществи, вече няма да има проблем, нали?

— Точно така. А междувременно аз съм без пукната пара. И двамата ми родители са постигнали всичко сами и нито единия не проявява капка съчувствие. — Той измъкна портфейла на Кени от задния си джоб. — Ето защо смятам това за божи дар. — И преди Ема да успее да го спре, извади една от кредитните карти на Кени и се извърна към тълпата от бизнесмени, ранчери и домакини, дошли да обядват. Въпреки че едва извиси глас, присъстващите тутакси притихнаха.

— Имам съобщение за вас. Предполагам, всички ще се зарадвате да чуете, че днешният ви обяд е за сметка на Кени. Той очаква да си поръчате каквото ви душа иска, затова не се скъпете, защото иначе ще се обиди.

Докато подаваше кредитната карта на бармана, един от ранчерите се провикна:

— „Лайънс Клъб“ има сбирка в задната стая.

— Кени винаги е бил запален поддръжник на „Лайънс“ — поясни Тед.

— Не можеш да направиш това! — изсъска Ема.

Той я дари с онзи омайващ поглед, който великолепните мъже на Уайнет са усъвършенствали още от люлката, за да подлудяват жените.

— И защо не?

— Защото не е редно.

— А редно ли е Кени да те зареже насред паркинга?

— Не.

— В такъв случай всичко е наред, нали?

За тих и сдържан мъж, в момента той се държеше изненадващо самоуверено и преди Ема да се опомни, я поведе към едно от сепаретата. Докато се плъзгаше върху меката седалка, тя изведнъж реши, че Тед има право, и когато сервитьорката се приближи, си поръча пуешки сандвич с двойна порция сирене.

Денят съвсем не се оказа такъв, какъвто очакваше. Ема си представяше, че ще го прекара сама с Кени, може би двамата ще се държат за ръце и ще се усмихват един на друг. Глупави фантазии. Реши да ги пропъди с едно солидно похапване.

Тъкмо се опитваше да избере между шоколадов фъч и шоколадов сладолед с бадеми, когато видя здравеняка да влиза в ресторанта. Той огледа помещението, сетне зърна Ема и се закова на място. Когато разбра, че и тя го е забелязала, мъжът извърна поглед.

Окончателно объркана, Ема не знаеше какво да мисли. Беше ли той шпионин на Бедингтън, или не? Ако беше копой на херцога, защо не му бе изброил пълния списък на покупките й в дрогерията? Едва вчера тя бе стигнала до заключението, че е допуснала грешка и този мъж няма нищо общо с цялата история, но сега не беше толкова сигурна. Непознатият определено проявяваше нещо повече от обикновен интерес към нея.

Докато Тед флиртуваше с хубава червенокоса жена, която се бе спряла до масата им, Ема се опитваше да реши загадката. Забеляза, че здравенякът я наблюдава в огледалото с реклама на бира, и съмненията й се изпариха. Беше човек на Бедингтън. Определено.

Младата жена взе чантата си, отвори я в скута си и протегна ръка към солниците за сол и пипер. С ловък замах ги забърса от масата в чантата. Обърна се, за да се увери, че мъжът я е видял. Ужасеното му изражение показваше, че нищо не е пропуснал. Тя едва сподави желанието да скочи от мястото си, да отиде при него и да му нареди да си запише съвсем точно какво е видял, за да не забрави да го докладва.

За съжаление, здравенякът не беше единственият свидетел на кражбата й.

— Какви ги вършиш, по дяволите!

Ема беше толкова погълната от случващото се, че не бе забелязала появата на Кени. Той беше сам, навярно бе оставил Питър при майка му. Когато се приближи, клиентите на „Роустабаут“ започнаха да му подвикват:

— Хей, Кени. Благодарим за обяда!

— Оценяваме жеста ти! Говеждото филе е супер!

Ема не можеше да повярва на лошия си късмет. Той отново я бе заловил в доста конфузно положение. А той беше провалил деня. Беше измъчил малкия си невръстен брат, а нея я бе зарязал без предупреждение. Той беше прегрешилият. Защо тогава всички черни точки се трупаха на нейната сметка?

— Кени, членовете на „Лайънс Клъб“ ме помолиха да ти благодаря от името на всички! — провикна се една сервитьорка на средна възраст.

— И ние с Дийвър се присъединяваме — додаде тип с червендалесто лице, предвещаващо скорошен инфаркт. — Непременно опитай пая с орехи.

— Какво, дявол да го вземе, става тук? — намръщи се Кени.

— Днешният обяд е за твоя сметка — осветли го Тед. — И ние всички сме ти задължени. Кредитната ти карта е у Джо.

Кени сви рамене, плъзна се на седалката до Ема и посегна към чантата й. Тя се опита да се възпротиви, но той я измъкна от ръцете й.

— Кълна се, че с всеки ден странностите ти застрашително нарастват — изръмжа той.

И докато Тед го наблюдаваше с неподправен интерес, Кени извади солниците за сол и пипер и ги остави на масата.

— Нека отгатна. Решила си да устроиш поредната сценка за херцога.

— Копоят му отново е тук — просъска тя и кимна към здравеняка. — Трябваше да направя нещо.

Той погледна в указаната от нея посока. Едната му вежда се покатери на темето. Сетне поклати глава и й върна чантата.

— Никога в живота си не съм срещал друга жена, която умее толкова успешно да се излага на публично място.

До гуша й бе дошло от снизхождението му. Нямаше повече да го търпи, особено след миналата нощ.

— Отдръпни се, за да мина!

— В никакъв случай.

— Щях да ги върна! — избухна тя, но в следващия миг се осъзна. — Какво правя? Защо изобщо си правя труда да ти обяснявам? Нямам какво повече да ти кажа след това, което надроби днес.

— Във всеки случай не съм задигал солници.

Тед се облегна назад, наслаждавайки се на спектакъла.

— Онзи мъж е казал на Бедингтън, че съм купила в дрогерията само един таблоид!

— Таблоидите са отврат. Пълни с лъжи. Знаеш ли, че веднъж писаха и за мен? Как съм имал бурна любов с една моя бивша учителка от гимназията.

— Между другото, това си беше чиста истина — уточни Тед.

Кени се направи, че не го чу.

— Не мога да си представя какво те е прихванало да четеш подобни гадости.

— Работата не е в това! — възкликна Ема. — И ти отлично го знаеш. Просто смяташ, че е много умно да се правиш на глупак.

— Значи си решила отново да се изложиш публично, за да има какво той да не докладва?

Искаше й се да изчегърта с нокти самодоволството от физиономията му! Докога ще позволява на други хора да се месят в живота й и да й нареждат? Първо Бедингтън, а сега и Кени! А за капак и онзи некадърен глупак, застанал до бара. Крайно време беше да вземе юздите на съдбата си в свои ръце.

— Пусни ме да мина! Говоря сериозно, Кени. Смятам веднъж завинаги да се изясня с онзи тип.

— Не те съветвам.

— Или ме пусни, или ще пропълзя под масата.

— Идеален пример за това, защо твоите сънародници са изгубили Америка.

— Ще се отместиш ли?

— Дявол да го вземе, нали това правя! — избухна той и скочи на крака.

Неколцина зяпачи се смушкаха доволно. Кени нямаше да ги остави да скучаят, дълго време щеше да има за какво да говорят.

Ема се изниза покрай него и се насочи право към здравеняка.

— Трябва да говоря с вас.

— Добре — смотолеви мъжът и примигна насреща й.

— Първо на първо, вас са ви наели да свършите определена работа. Но май не се справяте особено добре, нали?

Непознатият се смути, но Ема нямаше да си позволи да се размекне.

— За начало не сте дали на Бедингтън цялата информация. А нима той не ви плаща тъкмо за това? Например дори не сте си направили труда да изброите всичко, което купих в дрогерията преди две вечери, така ли е?

Мъжът пламна от шията до корените на сламенорусата си оредяваща коса.

Тя скръсти ръце.

— А сега ме уведомете защо не го направихте?

— Ами…

— Видяхте ли как преди малко откраднах онези солници?

Той кимна.

— Аз ги откраднах, разбирате, нали? Аз съм крадла! Е, ще му кажете или не?

— Аз…

Той изглеждаше толкова притеснен и объркан, че част от гнева й се уталожи и дори й стана малко жал за нещастника.

— Позволете да ви дам един съвет. Бедингтън е много строг и безкомпромисен работодател. Ако открие, че укривате важни сведения от него, ще бъде безкрайно недоволен. А от собствен опит зная, че когато е недоволен, може да бъде изключително неприятен, дори ужасен.

Мъжът доби още по-нещастен и притеснен вид. Тя се почувства като пълна грубиянка и мерзавка и ядът й окончателно се изпари.

— Всички правим грешки — великодушно отбеляза Ема. — Важното е навреме да ги поправим, нали? Предлагам да си направите точни и подробни записки, преди отново да му се обадите. Разкажете му всичко за случилото се в дрогерията. И не забравяйте да споменете солниците. Съгласен ли сте?

Мъжът преглътна.

Тя зачака, давайки му време да вземе решение.

— Кой е Бедингтън? — изпелтечи накрая клетникът.

Тя се вторачи слисано в него. Той изглеждаше толкова объркан, така засрамен…

От гърдите към шията й запълзя неприятна топлина. Ема усети, че се разлива по брадичката, оформяйки две яркочервени петна върху страните й.

И в този миг точно зад лявото й рамо се раздаде познат ленив глас:

— Да не би тази откачена жена да ви досажда, отец Джоузеф?

Отец Джоузеф?

Ема изквича. Кени улови ръката й, преди да успее да се обърне и да побегне.

— Лейди Ема, струва ми се, че не се познавате с отец Джоузеф Антели. Той е настоятелят на „Сейнт Гейбриъл“ от… Колко станаха, отче? Двайсет години?

— Деветнайсет.

— Точно така. Аз все още вилнеех из града, когато дойдохте.

Свещеникът кимна.

Ема отново изквича.

— Но… вие… вие не може да сте свещеник. Висите по заведения, облечен в оранжеви тениски, и…

— Хайде сега, лейди Ема, едва ли е много любезно да се критикува божи служител заради модните му вкусове. А „Роустабаут“ се слави с най-добрата кухня в града. Ако не греша, местното духовенство провежда религиозните си сбирки тук, нали, отче?

— Първата сряда от всеки месец.

— Но… вие ме следяхте.

— За което много съжалявам, лейди Ема — увери я енергично свещеникът. — Винаги съм бил малко англофил и исках да си побъбря с вас за Англия. Двамата с отец Емът планираме през есента да посетим вашата страна. Трябваше просто да се представя, но когато разбрах колко… колко сложен е личният ви живот, реших да не се натрапвам.

— О, боже. Мога да обясня. Всички онези неща, които видяхте — имам предвид онази вечер… и непростимото ми поведение, когато седнах в скута на Кени… солниците — това е…

— Приятелите й много скоро ще се погрижат да получи съответното лечение — намеси се Кени.

Отец Джоузеф я изгледа съчувствено.

— Човек не бива да се срамува от психическите си проблеми. Ще се моля за вас, лейди Ема.

Кени побърза да я отведе, а Ема успя само да изпусне гръмко стенание.

— Накара ме да изглеждам като глупачка!

Кени я последва, когато тя хукна към изхода на „Роустабаут“.

— Извини ме, че съм принуден да го изтъкна, но ти сама се направи на глупачка.

— Трябваше да ми кажеш кой е той.

— И откъде можех да зная, че ще се нахвърлиш отгоре му като истинско въплъщение на отмъстителна амазонка? Освен това никой не може да ти каже нищо. Ти винаги знаеш всичко.

— Нищо подобно! — Тя осъзна, че неколцина от най-любопитните посетители на ресторанта ги бяха последвали навън, за да се насладят на спора им, но на нея вече не й пукаше.

— Ти си изключително твърдоглава командаджийка. Освен това постоянно ти хрумват откачени идеи. Да вземем например целия ти план. Най-меко казано е доста странен.

— До гуша ми дойде от постоянните ти критики. Особено след това, което видях днес! Не е зле първо да помислиш за собственото си откачено поведение, вместо да критикуваш моето.

Вратата на ресторанта зад тях се отвори и отпред се изсипаха още зяпачи.

— Моето откачено поведение няма нищо общо с теб!

Думите му толкова я вбесиха, че тя напълно забрави за околните.

— Има, когато изчезваш и ме оставяш сама, без да кажеш нито дума!

— Не съм изчезнал.

— Ха!

Публиката вече изпълваше цялата улица. Кени най-сетне я забеляза и насочи пръст към кадилака си.

— Влизай в колата.

— Престани да ми заповядваш! Само защото ти позволих да се развихриш в спалнята, не означава, че ще продължа да те търпя!

— Точно така! Дай му да се разбере! — извика някаква жена.

Кени се скова, осъзнал какво страхотно шоу са устроили.

— Качвай се в колата! — процеди през зъби.

— Върви по дяволите! — Тя грабна ключовете от ръката му и хукна към колата. Очакваше всеки миг той да я сграбчи за ръката, но вместо това чу хлъзгане на ботуши в асфалта, ругатня и тъп звук. Някои от насъбралите се мъже изохкаха, когато Кени се пльосна на асфалта. Тя се възползва от акробатичното му изпълнение и скочи в колата.

По някакво чудо ключът влезе веднага в стартера. В огледалото за обратно виждане Ема видя как той скочи на крака. Тя завъртя ключа и натисна педала на газта. Моторът изръмжа, ала колата не помръдна. Ема превключи скоростите и автомобилът подскочи напред, но в същия миг се разнесе гневният вик на собственика му:

— Ти не можеш да шофираш!

В последната минута новоизпечената шофьорка успя да избегне черния пикап, паркиран пред нея. Дланите й се изпотиха, а устата й пресъхна. Какво правеше, за бога?

Стрелна поглед към огледалото за обратно виждане и видя в средата на тълпата Тед Бодин, ухилен широко. Припомни си разказа за родителите му, които веднъж се сбили на същия този паркинг. После зърна Кени да тича — наистина да тича — към нея и забрави за всичко.

Огледа набързо шосето и с облекчение видя, че почти няма движение. Отдясно. Отдясно. Отдясно. Завъртя волана и пое по пътя.

Дланите й бяха толкова потни, че се плъзгаха по волана. Никога не бе предполагала, че има толкова избухлив нрав. И в резултат ето на какви пачи яйца се бе насадила: зад волана на кола, която не знаеше как да кара, преследвана по петите от голфър мултимилионер по тексаска магистрала.

Съсредоточила цялото си внимание върху почти непосилната задача да удържи кадилака в платното, тя не спираше да хвърля погледи към огледалото за обратно виждане и видя, че Кени почти я настига. Младата жена прехапа устна и натисна педала на газта.

Стрелката на километража запълзя нагоре и отчете двайсет километра в час.

Зад нея започна да се образува върволица от автомобили.

Тя мразеше да шофира! Защо й беше всичко това?

Вратата откъм пасажера се отвори. Кени провря глава в купето и изкрещя:

— Отбий и спри на банкета!

Тя едва се удържа да не натисне докрай педала на газта, но колкото и да й се искаше да го удуши, не беше способна на убийство. Поколеба се, което се оказа фатална грешка, защото той скочи в колата.

— Отбий от шосето!

Но тя продължи, вперила очи напред, а вкочанените й пръсти стискаха волана.

Кени затръшна вратата.

— Щом няма да спираш, за бога, увеличи скоростта, ако не искаш някой да се вреже отзад.

— Зная какво правя! Тори ме научи да шофирам.

— Тогава шофирай!

Тя прехапа долната си устна и натисна педала на газта.

— Ето! Карам с почти петдесет километра в час. Надявам се, че си доволен.

— Ограничението за скоростта е сто.

— Да не мислиш, че ме е страх да карам със сто километра в час? Много грешиш! — Стори й се, че умря поне хиляда пъти, но стрелката на километража се заколеба малко над седемдесет. Опашката от коли зад нея вече бе добила внушителни размери.

— Отбий ето там вдясно и спри. Дай десен мигач.

Толкова й се искаше най-сетне да прекрати тази лудост, че го послуша безпрекословно.

— До онова чворесто дърво. Завий там.

Зад нея засвириха клаксони, когато тя взе завоя прекалено бързо и гумите на колата заораха в песъчливата почва край тесен черен път.

— Първо трябваше да намалиш! — кресна Кени.

— Ти не ми каза! — озъби се тя. — Каза ми да карам по-бързо.

— Не и когато правиш завой! — Отново чу зловещо скърцане на зъби, последвано от дълбока въздишка. — Няма значение. Просто продължи, докато подминеш онези дървета.

Когато най-сетне спря колата, я заля такова огромно облекчение, че Ема се свлече като парцалена кукла на седалката. Отпусна ръце върху волана, подпря чело отгоре им и затвори очи.

Усети някакво движение и го чу да изключва двигателя. Кожата изскърца, когато той се намести на седалката. Минутите се нижеха. В ушите й отекваха хриповете от накъсаното й дишане.

Накрая нещо топло докосна тила й. Започна да я разтрива.

— Плачеш ли, лейди Ема?

— Не — отвърна младата жена колкото можа по-твърдо. — Но го обмислям.

— Защо не дойдеш при мен, за да ти е по-удобно да мислиш? — Привлече я по-близо и в следващия миг тя се озова сгушена до гърдите му.

Толкова бе уютно. Удобно и успокояващо. Той ухаеше приятно. Чиста тениска и едва доловимият аромат на бебе.

Нямаше да плаче. Беше й толкова хубаво. Искаше й се завинаги да остане така.

Дъхът му погъделичка ухото й, когато Кени заговори с нисък дрезгав глас.

— Ще ме сметнеш ли за безчувствен мръсник, ако пъхна ръце под блузата ти?

Тя се замисли, сетне поклати глава.

Кожата й настръхна, когато пръстите му я погъделичкаха, докато разкопчаваха копчетата на блузата, а сетне се справиха ловко и със закопчалката на сутиена. Той обходи с палец заоблената извивка на гърдата й и я целуна.

— Миналата нощ изпитах огромна наслада.

— Аз също.

— Издаваш толкова приятни звуци в леглото.

— Наистина ли?

— Ъхъ. — Той докосна зърното й.

Ема ахна от удоволствие.

— Точно такива звуци.

Той я измести, така че устата му обхвана чувствителното връхче. Подръпна го и лекичко го засмука. Тя се изви на дъга и се отдаде на великолепните усещания. Когато повече не издържаше да стои неподвижна, Ема измъкна края на тениската му от колана на джинсите, плъзна длан вътре и погали с наслада топлата стегната кожа.

Изглежда, не му бе нужно друго подканяне. След секунди блузата й висеше от раменете, шортите й лежаха на купчинка на пода, а бикините й бяха увити около единия прасец. Тя също не си губеше времето и тениската му много скоро се присъедини към шортите й. През отворения цип на джинсите се показаха тъмносини копринени боксерки.

— Аз… трябва да направя това. — Той я нагласи така, че тя да полегне на седалката, сетне разтвори краката й и наведе глава.

Твърдата тъмна коса докосна вътрешната страна на бедрата й, погали меката кожа, сетне се премести нагоре и тя почувства устните му. Там…

Изохка. Простена името му. Дъхът й секна.

Както с всичко останало, той не бързаше. Тя забрави за неудобната поза, забрави, че са в кола, забрави за всичко на света, освен за докосването на пръстите му и дълбоките влажни ласки. Оргазмът й се изля в шумни хлипове, разтърсили цялото й тяло.

Той не се отдръпна. Продължи. Отново я изпрати във висините.

О… това беше толкова прекрасно. Тя дори не съзнаваше, че ръцете й шарят по него, докато той не ги улови. Тя усещаше пулсиращата коравина под коприната на боксерките и знаеше, че не липсата на желание го е накарала да спре. Ема вдигна глава и се взря въпросително в замъглените му теменужени очи.

Кени имаше измъчен вид и едва успя да изхъхри:

— Трябва ми портфейлът. Нямам нищо в себе си.

— Аз пия противозачатъчни.

— Противозачатъчни? Но… защо не ми каза снощи?

— Ти ми заповяда да мълча. — Тя докосна с устни неговите. — А и без това не исках да обяснявам. От известно време вземам противозачатъчни. За всеки случай.

— В случай че…

Думите му пресекнаха, когато Ема го възседна. Усмихна се и притисна устни към ухото му.

— С твое разрешение…

Кени простена и посегна към нея.

Този път Ема искаше да бъде водещата, но той имаше други идеи и когато тя се опита да се надене върху ствола му, Кени хвана бедрата й.

— Внимателно, скъпа. — Той издаде дълбок неразбираем звук и пое контрола, позволявайки й да го поема малко по малко.

— Аз… — отрони тя. — Аз искам да…

Той отвлече вниманието й с целувка, продължила цяла вечност, и проникна в нея, докато обхождаше устата й с език.

Но дори когато го пое целия, Кени не й позволи да вземе контрола. Вместо това той определи ритъма, инстинктивно предугаждайки какво й е нужно, давайки й всичко, освен контрола.

Връхчетата на гърдите й се триеха о къдравите косъмчета по гърдите му. Джинсите, които той така и не свали напълно, дращеха бедрата й отвътре. Сега нейната уста беше върху неговата, целувката бе по-различна и тя се опиваше от непознатите усещания. Но искаше повече. Искаше той да й се довери толкова, че да й даде пълна власт.

Пръстите му се впиха в дупето й, а палците му творяха нещо немислимо, при това точно в мястото, където се съединяваха телата им.

— Не спирай… — едва пророни тя. — Каквото и да правиш, само не…

И той не спря. Горещият поток ги отнесе в сластен водовъртеж.