Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (22)

21

Кени не можеше да повярва, че е заспал. В един миг Ема дрънкаше разгорещено, опитвайки се да го убеди в нещо, а в следващия колелата на самолета подскочиха, когато докоснаха пистата на летището във Вегас. Навярно заради предишната безсънна нощ бе спал толкова спокойно.

И тогава си спомни. Той беше на път да се ожени за най-властната жена, която някога бе срещал. Изпъшка.

Ема смръщи чело и го погледна, а той с ужас видя как устата й се отваря.

— Нито дума — промърмори и затвори очи.

Тя изсумтя обидено, но не каза нищо.

Още щом слязоха от самолета, Кени я повлече покрай игралните автомати, изобилстващи на летището във Вегас, право към гишето на „Ейвис“. Наближаваше полунощ, но той за нула време нае кола и не след дълго двамата вече се носеха към града.

Щом се озоваха в колата, словесният поток на Ема се отприщи и всички старания на Кени да го спре пропаднаха най-безславно.

— … сигурна съм, че можем да оправим всичко… Веднага щом Дали узнае истината… ще успея да хвана сутрешния полет до Лондон… няма никаква причина ние да се… — И не спираше да бръщолеви все в този дух, докато прохладната струя на климатика образуваше около главата й облак от разрошени светлокарамелени къдрици. Един непокорен кичур се лепна върху малкото й сладко носле. Тя го отметна нетърпеливо, а устата й не спираше да мели. — … самата идея е абсурдна… трудно ми е да проумея… цялата тази приумица да ме спасяваш…

Той се бе отправил към някой от хотелите по „Стрип“, но изведнъж сви в страничната алея, водеща към сватбен параклис, измазан в бяло и розово, с яркочервен неонов звънец, намигващ закачливо от предния прозорец. Кени спря на едно от четирите места за паркиране и изключи двигателя. Край алеята имаше малка цветна градина, охранявана от олющен гипсов елф.

— Кени!

Той не можеше да слуша повече въпроси, за които нямаше отговори, затова я привлече в прегръдките си и запуши устата й със своята. Целувката тутакси ги възпламени и на Кени му хрумна мисълта, че всичко може да се подреди чудесно, ако прекарват повечето си време по този начин, но някак си не можеше да се убеди, че ще стане толкова лесно.

На вратата ги посрещна слаба жена на средна възраст, с щръкнала на всички посоки руса коса и очила с червени рамки. Не след дълго двамата стояха вътре пред градинска беседка с бяла дървена решетка, изпълняваща ролята на олтар, украсена с прашасали копринени рози, готови да произнесат брачните си клетви. Той не се бе сетил да й купи венчална халка, но параклисът предлагаше и такива услуги, разбира се, срещу допълнително заплащане, и не след дълго се сдобиха с нужния атрибут.

Лейди Ема, изглежда, всеки момент щеше да ревне отново.

— Кени, аз наистина не мисля…

Той отново заглуши думите й с целувка и церемонията започна. Когато жената с червените очила подхвана ритуалното слово със „Скъпи влюбени…“, на Кени изведнъж му се стори, че сякаш се е отделил от тялото си и се гледа отстрани — ужасен от това, което прави, но безпомощен да го спре. А тихите, несигурни отговори на Ема ни най-малко не приличаха на обичайните й енергични, безапелационни призиви на фелдфебел, даващ заповед за щурм на барикада. Той стисна ръката й с намерението да й вдъхне увереност, а може би да успокои себе си. Какво, по дяволите, правеше?

Когато се качиха в колата, и двамата трепереха.

— Беше ужасно — потръпна Ема.

— Важното е, че свърши. И повече няма защо да мислим за това.

— Можем да се разведем. Щом е толкова лесно да се оженим, няма да е трудно и да се разведем.

— За целта трябва да отлетим за Мексико, а аз съм прекалено изморен. — Той включи двигателя.

— Това не може да е законен брак. Всичко беше толкова евтино и пошло.

— Щатът Невада не се интересува от добрия вкус. Питам само от чисто любопитство — онова нещо, което Тори спомена… сега аз лорд Кени ли съм?

— Разбира се, че не си! От всички абсурдни идеи… — Тя млъкна, защото осъзна, че той се шегува.

— Според мен имаме два избора — продължи да говори той, защото знаеше, че ако не го стори, тя отново ще пусне латерната. — Можеш или да запазиш фамилията си, или да вземеш моята, но по-добре да не са и двете заедно. Никой няма да те вземе на сериозно, ако започнеш да се подвизаваш наоколо като лейди Ема Уелс-Финч-Травълър. Поне не в Тексас. Достатъчно ясно ли се изразих? — Той забеляза как тя хвърли поглед към новата си златна венчална халка.

— Напълно. — Ема се зае да върти пръстена, питайки се дали утре няма да позеленее. Погледна към ръката на Кени и съжали, че не се бе сетила да купи същата халка и за него.

Тя бе изрекла брачните клетви по своя воля — той не я бе принудил — тогава защо го бе направила? Защото му го дължеше и възстановяването на репутацията му бе най-малкото, което можеше да направи за него. Но не можеше да разбере как женитбата й за него щеше да помогне за това. Щеше да бъде много по-ефективно, ако просто се обади на Дали и му обясни всичко, но всеки път, щом го споменеше, Кени побесняваше.

Напразно се самозалъгваше. Истината беше, че тя не искаше да каже „не“, макар да знаеше, че е грешка. Ярките светлини на неоновите реклами по „Стрип“ проблясваха над колата, но Ема не ги забелязваше, потресена от собствената си слабост. Опита се да се разсее и да мисли за други неща — как някакъв непознат ще се рови във вещите й, докато ги опакова, реакцията на Пенелопи, когато узнае, че тя е новата директорка на „Сейнт Гъртруд“, отмъстителната злоба на Хю.

При мисълта за Хю отново изпита странното усещане, че пропускаше нещо важно от тазсутрешната среща в хотелската му стая. Какво бе казал той? Тогава й се изплъзна, но…

Отърси се от тревожните мисли. И без това имаше достатъчно проблеми, за да си създава въображаеми. Например каква бе вероятността отново да получи багажа си, натоварен на самолета за Лондон?

— Нямам никакви дрехи.

— От моя гледна точка не е голяма загуба.

— Ти също нямаш.

— Затова Бог е измислил кредитните карти.

— Няма да взема от парите ти.

— Нашите пари. Сега всичко е в един общ кюп, затова се приготви да отвориш банковите си сметки и да влееш в него всичките си спестени лири.

— Те не са никак много — мрачно обяви тя.

— Нищо, ще се договорим. — Устните му се извиха в усмивка.

 

 

Половин час по-късно Ема стоеше под душа в просторната мраморна баня в хотелския апартамент. Вратата зад нея се плъзна и две загорели от слънцето ръце се обвиха около кръста й. Ема отпусна глава върху гърдите му.

— О, Кени, не биваше да го правим.

— Не разбирам какво толкова е станало, след като ти вече ми призна, че ме обичаш.

— Бракът е нещо сериозно, по дяволите!

— Не ругай. Ругатните нямат голям ефект в съчетание с британски акцент. — Гризна ухото й. — Дори и внезапно да тръснеш най-голямото сквернословие, пак ще прозвучи като нещо, изречено от амвона.

Тя въздъхна. Какво щеше да прави с него?

— Ще ми изтъркаш ли гърба?

Тя насапуниса една гъба, застана зад него и я плъзна по раменете му. Бавно се спусна по-надолу до кръста, задника, бедрата.

— Трябва да ми бъдеш верен — рече тя. — Докато сме женени, трябва да си ми верен.

— Не бях аз този, който се опита да си купи жиголо за една нощ — промърмори тихо той и взе сапуна от ръката й.

— Все пак…

Кени наведе глава и я целуна. Тя откликна страстно — обичаше вкуса на устата му, милувките на езика му, боцкането на наболите му мустаци — но въпреки това целувката й премина в прозявка.

Той го забеляза и се отдръпна.

— Мисля, че е по-добре да изчакаме, докато се наспиш.

— Глупости. — Ема видя какво му струва това въздържание и се опита да се стегне. — Прозявам се, защото миналата нощ почти не спах, а вече е късно и… Продължавай. Наистина. Хубаво ми е.

Той повдигна вежда, обърна я с гръб към себе си и се зае да я сапунисва делово, сякаш внимаваше да не възбуди нито един от двамата. Но явно не му се получаваше и когато пръстът му случайно докосна едното й зърно, тя осъзна, че и на нея не й се получаваше. Потърка насапунисания си гръб о гърдите му.

— Ема… — В дрезгавия му глас прозвуча предупредителна нотка.

Тя придърпа главата му под душа и го целуна.

Кени я облада направо там, под душа. Притисна я до стената, а бедрата й се обвиха около кръста му. След това, докато лежаха един до друг в леглото, телата им се сплетоха в едно — не можеше да се каже къде започва единият и къде свършва другият. Ала колкото и да бе изтощена, Ема не можа веднага да заспи.

Заслушана в дълбокото му равно дишане, тя се опитваше да осмисли факта, че този мъж бе неин съпруг. Тя го обичаше и го желаеше, но тази пародия на брачна церемония не ги бе обвързала истински. Къде бе усещането за привързаност, за което бе копняла през целия си живот? Въпреки жарките ласки на Кени и нежността му, той не я обичаше истински, а да се преструва, че вярва в обратното, беше егоистична самозаблуда, която не можеше да си позволи. Отношенията им бяха толкова временни и нетрайни, както тези с учителите и приятелите, толкова крехки, като връзката й с родителите, които нямаха търпение да забравят, че имат дъщеря.

Ако поне имаше някаква представа за истинските му чувства, може би щеше да бъде по-лесно, ала душата му оставаше затворена за нея, като заключена врата.

 

 

На сутринта я събуди тихият глас на Кени. Той говореше по телефона в съседната дневна.

— Не желая да говоря за това, Шелби. И няма да ти кажа къде сме отседнали. А сега го доближи до телефона.

Настъпи кратка пауза, сетне Кени отново заговори. Този път гласът му беше с една нотка по-висок.

— Хей, Пити, аз съм, Кени. Виж, приятелче, нямах намерение да изчезвам така внезапно. Скоро ще се върна и двамата ще поплуваме, нали? Хубавичко ще се изкъпем. Ти и аз.

Ема се усмихна. Точно тази страна от характера на Кени обичаше най-много.

Последва нова пауза, после той отново снижи глас, очевидно Шелби пак бе на телефона.

— Ако знаеш в кой хотел сме, неволно ще се изпуснеш и тогава репортерите ще ме налетят като мухи на мед. — Замълча и додаде сухо: — Да, беше истинска романтична церемония. Ъхъ. Ще й кажа.

Появи се на прага с разрошена коса, небръснат като герой от пиратски филм.

— Шелби каза да те поздравя.

Познавайки Шелби, Ема съвсем резонно предположи, че посланието е по-дълго, но не го подложи на разпит.

Следващите няколко часа прекараха в леглото, като Кени, както винаги, пое командването, но беше толкова внимателен, отгатваше всяко нейно желание, че тя нямаше поводи за оплакване. Накрая се загърнаха в хотелските халати и закусиха с апетит. Ема няколко пъти се опита да заговори за сериозността на стореното от тях, но той отклоняваше темата, като че ли си бяха определили обикновена среща в събота вечер. Изглежда сексът бе единственото, което го свързваше с нея, и възелът в стомаха й ставаше още по-стегнат.

След закуска двамата отидоха да си купят дрехи. Кени се опита да се скрие зад чифт модни слънчеви очила и бейзболната шапка, но неколцина клиенти в магазина го разпознаха и пожелаха да узнаят какво се бе случило. Той подмина въпросите им с обичайната си невъзмутимост, преструвайки се на умствено изостанал, и те накрая го оставиха на мира.

Най-после двамата намериха някакво усамотение, смесвайки се с тълпата туристи, шляещи се по „Стрип“. Ема бе гледала снимки на Лас Вегас, но съвсем друго бе с очите си да види това царство на забавления, построено сред пустинята. От антропологична гледна точка бе очарована, но не беше по вкуса й. Кени сякаш прочете мислите й.

— Ела. Ще ти покажа едно място, което наистина ще ти хареса.

— Къде?

— Ще видиш.

След по-малко от час двамата стояха край огромната язовирна стена на Хувър Дам. Гледката наистина бе зашеметяваща.

— Зная, че в Англия имате безброй страхотни замъци, невероятни катедрали и всякакви забележителности — отбеляза Кени, — при това, без да споменавам фантастичните ви игрища за голф, но трябва да признаеш, че това тук може наистина да те накара да изгубиш ума и дума.

Момчешкият му ентусиазъм я разсмя.

— Признавам.

Кени я притисна към гърдите си, после нежно отметна немирна къдрица от бузата й. Ема се зачуди дали нежността в очите му е истинска, или игра на светлината.

— Скъпа, зная, че ръцете те сърбят да седнеш и анализираш всичко, докато не умрем от скука. Да попълниш някой дълъг въпросник за съвместимост на характерите от „Космополитън“, да обсъдим близките и далечните цели и бог знае какво още. Но не можеш ли поне за малко да забравиш за всичко? Да се отпуснеш? Просто да се забавляваш и да изчакаш да видиш как ще се подредят нещата?

Докато се взираше в теменужените му очи, обрамчени с гъсти черни мигли като малки стрелички, Ема отново си напомни, че това е човек, който бе превърнал леността в житейско мото. Или по-скоро си бе надянал такава маска. Кени не желаеше никой да разбере колко здравата се трудеше за всяка извоювана победа. И очевидно нямаше намерение да се труди здравата за техните отношения. Или имаше? За много неща той все още бе загадка за нея. Ема не вярваше, че важните житейски проблеми трябва да се подминават с лека ръка, но знаеше, че не може да го застави да обсъдят темата. Това, за което той я молеше, не беше правилно, но навярно за него бе единственият начин, по който се справяше с всичко.

А може би тя също не желаеше да се задълбочава. Мисълта я стресна. Тя беше човек, който винаги посрещаше истината открито, колкото и да бе тежка и неприятна, ала наистина ли искаше да го чуе да казва, че я харесва, но не я обича? Наистина ли искаше да го чуе да признава, че няма намерение да приема сериозно брака им, че е бил разстроен и замаян от умора и безсъние, когато е извършил тази лудост, и сега горко съжалява за стореното?

Изгаряща от срам заради собствената си страхливост, Ема се взираше в гигантската чаша на язовира „Мийд“.

— Добре, Кени. Засега да забравим за проблемите.

Той й се усмихна.

— Казвал ли съм ти някога, че си страхотна жена?

— Не. Само, че съм командаджийка с маниери на фелдфебел.

— Едното не изключва задължително другото.

— Ти си луд, знаеш ли? Напълно луд. — Усмихна му се. Думите й внезапно пробудиха частица от спомените й от предишната сутрин и тя чу пискливия вопъл на Хю, с който я посрещна, когато влезе в хотелската му стая.

Той е луд! Ако знаех, че му хлопа дъската, когато първия път разговарях с него…

Космите на ръцете й настръхнаха. Ето какво вчера не й бе давало мира. Какво искаше да каже Хю? Първия път означаваше, че са говорили и друг път. Но доколкото й бе известно, те се бяха срещали само веднъж в дневната на Шелби и Уорън Травълър. Тогава защо Хю бе казал това, ако тогава се бяха видели за пръв път? Защо ще…

Ахна шумно, когато всичко й се изясни.

— Копеле!

— Как…

Тя го цапардоса с чантата по крака. Обзе я безумен гняв и тя хукна да бяга. Но нямаше къде да отиде и този път не можеше да вземе колата му, тъй като ключовете бяха на безопасно място в джоба на Кени.

Ема се затича към автобуса на туристическата компания „Грей Лейн“ и заудря по вратата. Събуди задрямалия на волана шофьор.

— Пуснете ме!

— Ема! За бога, какво…

Шофьорът отвори вратата и тя се втурна по стъпалата.

— Затворете веднага вратата! Каквото и да направи този мъж, не му позволявайте да…

Кени влезе в автобуса.

— Жена ми все още има проблеми с лекарствата, след като й присадиха мозък. Аз ще се погрижа за нея.

— Стой по-далеч от мен!

— Скъпа…

Тя го заобиколи на пътеката.

— Лъжец!

— Но, Ема…

— Невестулка!

— Не съм…

— Мерзавец!

Кени примигна.

— Е, това е нещо ново.

— Не ми се прави на умник! Шофьор, изхвърлете веднага този тип от автобуса!

Шофьорът — дребен плешив мъж около шейсетте — пребледня. Ема беше толкова бясна, че едва се сдържаше. Защо не се бе родила висок и мускулест мъж?

— Не смяташ ли, че трябва да го обсъдим? — Кени се приближи по пътеката към нея. — Каквото и да те измъчва.

— А, сега искаш да говорим. — Внезапно коленете й омекнаха и тя се свлече на една седалка. — Как можа да го направиш? Как можа да ме предадеш по този начин?

Лицето му се вкамени и той се закова до нея.

— Аз не предавам приятелите си.

Не само че беше нагла лъжа, но й причини огромна болка. Това ли беше тя за него? Просто негова приятелка?

— Зная какво си сторил. Трябваше да се досетя още когато Хю го каза, но бях толкова разстроена и объркана от всичко, което се случи, че не обърнах внимание. — Погледна го и гневът отново я завладя. — Ти си бил шпионинът на Хю.

Кени пое дълбоко дъх и на свой ред се свлече на отсрещната седалка. Тя чакаше да отрече — искаше да отрече — ала той не го направи.

— Някой беше длъжен да се грижи за теб.

Сякаш я разсече на две.

— Аз сама се грижа за себе си! Не се нуждая от теб!

— Е, това вече е безсрамна лъжа! — Той отново скочи. — Разбира се, че го снабдявах с информация. Естествено, че нямаше да позволя да разбере, че си купуваш шампоан против въшки и целуваш шофьора си в центъра на града, да не споменаваме за татуировката.

— Аз исках той да разбере. — Тя също скочи на крака.

— Е, ето това само доказва правотата ми.

Изведнъж я осени ново прозрение.

— Моята татуировка! Тя не е постоянна, нали? — Вдигна ръкава на тениската си и огледа татуировката с нови очи. Наистина избледняваше. — Ти… Господи! — Смъкна ръкава си. — Сигурно си сипал нещо в моята „Маргарита“. Не съм била пияна! И татуировката не е била направена с игли. Това е някаква боя.

Кени облегна ръка на предната седалка и се наведе към нея.

— Само не ми казвай, че си разстроена, задето името ми до края на живота ти няма да е изписано върху ръката ти! И ако в следващите трийсет секунди не чуя горещата ти благодарност, сериозно ще се скараме.

Кожата й пламтеше.

— Ти си ме упоил!

— Само няколко капки сънотворно, което взех от един познат лекар. А съпругата на стар мой приятел доста се потруди над рисунката. Учила е текстилен дизайн. — Той се държеше, сякаш беше образец на праведността, а тези подробности по някакъв начин оправдаваха двуличието му.

— И какво друго си направил, което не зная?

— Явно недостатъчно, иначе нямаше да бъдем принудени да се оженим!

Ема замръзна.

Гласът му омекна.

— Планът ти поначало беше безумен и ти го знаеш. И след като трябваше да се грижа за теб, се чувствах отговорен. Исках единствено да съм сигурен, че когато се прибереш у дома, няма да си загубила работата си.

— Но не се получи, нали? — едва успя да промълви тя.

— Не аз целунах Тори и й пуснах език насред проклетия паркинг!

— Не съм й пускала език!

— Малко оставаше. — Кени пое дълбоко дъх. — Ще използваш ли за миг мозъка си, вместо да се поддаваш на емоциите? — Бутна я да седне и отново се настани насреща й, така че дългите му крака да препречат пътеката. Теменужените му очи я пронизаха и Ема имаше чувството, че я удари ток. — От самото начало се опитах да те накарам да се вслушаш в здравия разум, но ти не желаеше. Не можех да наблюдавам със скръстени ръце как захвърляш на вятъра цялата си кариера заради някакъв идиот, който не приема отказ.

— Не ти решаваш какво да правя — тросна се тя, но Кени не й обърна внимание.

— В деня, в който ми разказа за Хю, нещо прещрака в ума ми. Спомних си, че баща ми спомена нещо на Шелби, че той е голям инвеститор в КСТ. От тук нататък не беше трудно да намеря телефонния му номер. Обадих му се и му казах, че някой трябва да се грижи за теб, и след като известно време пухтя и грухтя, онзи плужек се изтърва, че вече бил наел някакъв даласки частен детектив. Обясних му, че детективът не може да те наблюдава достатъчно отблизо, затова, от уважение към дългогодишното му сътрудничество с КСТ, му предлагам да се нагърбя с тази отговорна задача. Негодникът се съгласи и това беше всичко.

Тя го измери със смразяващ поглед.

— Когато се видяхте, Хю се държа така, като че ли изобщо не се познавате.

— Бедингтън е арогантен, но не е глупав. Сигурен съм, че е знаел, че няма да си във възторг, ако разбереш, че е пуснал шпионин по петите ти. Освен това наистина не се познаваме. Говорили сме само веднъж. След това докладвах на един от лакеите му.

— Сега вече разбрах защо толкова бързаше да се оженим — заключи тя горчиво. — Заради чувство на вина.

— Откъде ти хрумна? Не изпитвам и капка вина.

Тя отново скочи на крака.

— Ти ме излъга!

Той не остана по-назад и също се изстреля от мястото си.

— Никога не съм те лъгал! Просто не ти казах всичко.

— Хей, вие двамата, приключихте ли? — подвикна шофьорът на автобуса. — Групата ми идва.

— Приключихме — отсече Ема твърдо и погледна Кени право в очите, за да осъзнае докрай думите й. — Изцяло.

— Не го казвай! — За нейно изумление, Кени сграбчи ръката й и я придърпа към себе си. — Никога не съм мислил, че толкова лесно се предаваш. Къде са прословутата британска твърдост и непоколебимост? При първия облак на хоризонта ти свиваш платната.

— Не е просто облак, а цяла буря. Аз дори не те познавам.

— Смяташ да се предадеш, така ли? Смяташ най-позорно да избягаш.

— Нужно ми е време да помисля.

— Там ти е бедата — мислиш прекалено много.

— Не смей да ми говориш с този снизходителен тон! Аз не мога да играя по твоите правила, Кени. Не съм устроена така. Не мога просто да приемам нещата и да чакам да видя какво ще стане. Нужно ми е време да обмисля всичко обстойно.

По обратния път до хотела двамата не размениха нито дума повече.