Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (13)

12

Когато приключи със закуската, Ема вътрешно вреше и кипеше. Кени отново бе излязъл да тренира, преди да направят плановете за деня. Вече изоставаше значително с проучването си за статията. Явно той постоянно забравяше, че работи за нея.

Телефонът иззвъня два пъти и секунда по-късно Патрик извика от втория етаж:

— За теб е, мисля, че ще припадна! Мъжът каза, че е херцог!

Най-после! Бедингтън беше чул за миналата нощ и сега звънеше да сложи край на годежа! Тя се стрелна през кухнята, пое дълбоко дъх и вдигна слушалката на телефона, окачен на стената до плота.

— Добро утро, Ваша Светлост.

— Ема, скъпа, до мен достигнаха доста обезпокоителни новини.

Мускулите й се напрегнаха от приятно предчувствие. Ето че се случваше! След минути ще бъде свободна от него, а ако късметът бе на нейна страна, „Сейнт Гъртруд“ щеше да е в безопасност.

— Слухът е, че си била видяна да си купуваш таблоид. Признавам, незначителен повод за тревога, но все пак е притеснително. Нямах представа, че четеш подобни жълти боклуци.

Тя се намръщи. Таблоидът бе най-малко скандалната й покупка. Ами останалите?

Зачака го да започне да изрежда възмутено списъка с провиненията й или да изтъкне непристойното й поведение в „Роустабаут“. Нима нямаше да коментира целувката й с Кени пред дрогерията?

— Ако толкова ти се иска да четеш онези ужасни парцали, не може ли да помолиш някой друг да ти ги купува?

Ема затаи дъх в очакване на възмутените му въпроси за теста за бременност, презервативите, шампоана против въшки!

— Едва не забравих. Сестра ми поръча да ти кажа, че ти е намерила рокля за годежния прием. Поръчала е да я запазят, докато се върнеш.

Младата жена се свлече върху едно от високите столчета с кретонена тапицерия, подредени до плота, опитвайки се да измисли какво да каже.

— Да не би… да не би да сте наредили някой да ме следи?

— Да те следи? Разбира се, че не. Просто си имам източници.

— И това ли е всичко, което са ви докладвали източниците? Че съм купила таблоид?

— Не проумявам защо те интересуват такива глупости. Все пак, ако това е най-страшният ти грях, сигурен съм, че мога да го понеса. Ан, втората ми съпруга, обожаваше жълтата преса. — Последва пауза и той се извърна от слушалката, за да говори навярно с някой от служителите си. — Трябва да приключваме, Ема; търсят ме по другата линия. И от сега нататък, моля те, опитай се да запомниш, че всяка твоя постъпка се отразява върху репутацията ми.

Той затвори, преди тя да успее да отговори.

Мъфинът с боровинки, на който се бе наслаждавала на закуска, се превърна в лепкава каша в стомаха й, докато седеше замаяна на столчето със слушалка в ръка и сучеше нервно шнура на телефона между пръстите си. Как Бедингтън бе разбрал за таблоида, но не и за останалото? Опита се да подреди мислите си, но нищо не се връзваше.

В кухнята влезе Патрик, който изгаряше от нетърпение да узнае подробности за връзката на Ема с херцога. Тя му сервира доста съкратена версия и тъкмо когато икономът се опитваше да измъкне от нея повече информация, на прага на кухнята цъфна Тори.

— Хей, лейди Ема. Да вървим на пазар.

Беше облечена в бели джинси и светлосиня тениска. Дългата й коса, прихваната с яркожълта шнола, се стелеше в моден елегантен безпорядък. Освен това усърдно дъвчеше дъвка.

— Къде ще ходим?

— На урок по кормуване. — Тори изплю дъвката в кошчето за боклук и незабавно извади друга от джоба си.

— Нямам никакво желание да се уча да шофирам.

— Зная, но ще ти се наложи. — Тя пъхна новата дъвка в устата си.

— Наистина, Тори…

— Вдигай си задника, Ваше Благородие. Моята кралска колесница ни очаква. Или те е страх?

— Разбира се, че ме е страх! Защо мислиш, че досега не съм се научила да шофирам?

— От теб се иска само да минеш нагоре и надолу по алеята за коли на Кени. Можеш да го направиш, нали?

— Вероятно, но не виждам смисъл.

— Винаги има смисъл да се изплюеш в окото на дявола. — Зелените очи на Тори блеснаха предизвикателно.

Патрик хвана Ема за ръката и я издърпа от стола.

— Направете каквото ви казва тя, лейди Ема. Животът е твърде кратък, за да го усложняваме с различни фобии.

Ема можеше да се справи с единия от тях, но не и с двамата. Освен това не искаше да изглежда като страхливо безгръбначно.

— Добре — промърмори неохотно. — Нагоре и надолу по алеята. Но това е всичко.

Естествено, не се оказа всичко. След половин час шофиране Тори някак си успя да я прилъже да излязат на шосето, уверявайки я, че там колите минават от дъжд на вятър.

С лепкави длани и потна тениска, Ема караше колата в лявото платно. Пръстите й се бяха вкопчили във волана, докато отчаяно се опитваше да пропъди спомена за онзи ужасен ден, когато беше на десет и яркожълтият камион връхлиташе върху колата им.

Беше се приближила твърде много до осевата линия и завъртя рязко волана.

— Отпусни се — обади се Тори. — Пръстите ти ще изтръпнат.

— Престани да мляскаш с тази дъвка!

— Мътните да го вземат, много си раздразнителна. Между другото, в тази страна движението е отдясно, а не отляво.

— О, боже! — Ема извъртя рязко волана надясно, ала не успя да го изправи навреме и гумите на колата се забиха в чакъла на банкета. Накрая все пак съумя да престрои автомобила в правилната лента. — Трябваше да ми го кажеш още отначало! Мисля, че ще припадна.

— Дишай дълбоко.

— Не мога да повярвам, че ме въвлече в тази лудост! О, господи, Тори, зад нас връхлита кола!

— Ако не натискаш рязко спирачки, няма за какво да се тревожиш.

— Защо ми го причиняваш?

— Реших да откажа цигарите и се нуждаех от разсейване. Да стъжня живота на някой друг ми се стори добра идея. Отказвам цигарите заради себе си, а не заради някого — додаде Тори и в гласа й прозвучаха войнствени нотки. — Така че, ако някой коментира пред теб факта, че вече не пуша, му кажи да си гледа шибаната работа!

— Не мога повече. Искам да спрем.

— В града има закусвалня. Можем да спрем там.

— В града! За нищо на света!

— Уверявам те, че след като преодоля обезпокоителната тенденция да караш в насрещното платно, се справяш доста добре.

— Аз нямам… нямам шофьорска книжка.

— Повечето от ченгетата тук са ми приятели. Не се притеснявай за това.

— Не се притеснявам. Ужасена съм!

— И двете все още сме живи, така че и това е нещо.

По някакъв начин Ема успя да се добере до града и да спре колата на големия паркинг до закусвалнята. Изключи двигателя и се облегна с облекчение на седалката.

— Гордееш ли се със себе си? — ухили се широко Тори.

Ема я изгледа намръщено.

— Хайде, признай си. Ти направи нещо, за което мислеше, че не си способна.

Сега, след като пулсът й започваше да се връща към нормалния ритъм, Ема осъзна, че наистина изпитва малко гордост. Неспособността й да шофира ограничаваше живота й в много отношения. Не че сега можеше да шофира.

— Признавам, че съм щастлива, че още сме живи — промърмори тя неохотно.

Тори се засмя.

— Хайде, ела. Ще те черпя едно кафе, за да го отпразнуваме.

В закусвалнята „При Джими“ под тавана висеше релса, по която се движеше детско влакче. Около масите, застлани с мушами на черни и бели квадрати, се виждаха хромирани столове, а на тавана над главите им се въртяха два вентилатора. Върху черната дъска до изхода бе написано днешното обедно меню: пържено пиле, свински котлети, задушена бамя и салата със стафити и моркови. Ема не можеше да допусне някое дете да влезе и да види това. Помоли касиерката за парче тебешир и поправи грешката.

Тори я аплодира възторжено и я прегърна.

Двете се настаниха на маса, върху която бяха подредени бутилки с различни сосове и подправки. На стената до тях висеше картина, изобразяваща петел и червен фенер. Когато влакчето мина над главите им, Ема видя, че върху всеки вагон е отпечатана миниатюрна емблема на някоя от местните компании.

Докато Тори отпиваше от кафето, донесено от сервитьорката, Ема чакаше за чая, превъртайки в ума си разговора с Бедингтън. Защо онзи здравеняк не му бе разказал всичко, което бе видял? Що за некадърен шпионин бе наел Хю?

— Добро утро, дами.

Декстър О’Конър бе приближил неусетно към масата им. Днес носеше жълта, вместо синя оксфордска риза. Изглеждаше симпатично размъкнат, леко разсеян и ужасно мил.

— Здравей, Декстър — усмихна му се Ема.

— Ема, Виктория.

— За теб е лейди Ема — сопна му се Тори.

Той повдигна вежди към нея.

— Виждам, че поведението ти не се е променило. Продължавай в същия дух и не забравяй да си поръчаш сватбена рокля.

Ема очакваше Тори да скочи и да го хване за гушата, но вместо това новата й приятелка се овладя с видимо усилие на волята и дори удостои Декстър със скована усмивка.

— Не смятам, че ще се наложи. Ако лейди Ема няма нищо против, можеш да седнеш при нас.

— Разбира се, че нямам нищо против.

Декстър се усмихна и се настани в другия край на масата.

— Днес не си ли на работа? — попита Тори с пресилена любезност.

— На път съм за там. През последните седмици се наложи да оставам до късно, затова реших да си позволя малко почивка. А вие двете какво правите?

— Давам на лейди Ема уроци по кормуване.

— Ти не шофираш? — изуми се Декстър.

— Вече шофира — осведоми го Тори.

— Само много великодушен човек би нарекъл шофиране това, което правя. — С чувство на самоирония Ема му описа какво се бе случило на пътя, ала вместо да й се присмее, Декстър я окуражи. Тя за сетен път си помисли какъв мил и благороден човек е той и в същото време се запита дали съюзът между Тори и Декстър е толкова странен, колкото смятаха всички. И двамата бяха умни и привлекателни, и всеки от тях притежаваше това, от което другият се нуждаеше. С възрастта постоянството и надеждността на Декстър можеха да се превърнат в скука и вечно недоволство. Тори от своя страна се нуждаеше от здрава котва в живота си.

Разговорът мина на други теми и постепенно сковаността на Тори изчезна, тя се оживи и разбъбри и на Ема й се стори, че дори се радва на компанията на Декстър. Ала всичко се сгромоляса, когато Ема допусна грешката да спомене, че Тори е отказала цигарите.

Тори тутакси се намръщи и тикна пръст в гърдите на Декстър.

— От месеци възнамерявам да ги откажа. Това няма нищо общо с теб! Разбра ли?

Той я изгледа невъзмутимо.

— Разбира се — кимна и без да обръща внимание на нокътя, лакиран със скъп френски лак, забоден в предницата на оксфордската му риза, Декстър се обърна към Ема и я попита какви са плановете й за деня.

Поглеждайки крадешком към Тори, Ема му каза, че е смятала да отиде в Остин.

— Исках да прекарам няколко часа в библиотеката на Тексаския университет, но Кени, изглежда, е изчезнал.

— Аз с удоволствие ще те закарам — предложи галантно Декстър.

— Не трябва ли да си на работа?

— Главният ни офис е в Остин, а и трябва да проведа няколко делови срещи. Мога да свърша всичко, докато си в библиотеката.

— Сигурен ли си?

— Не бих го предложил, ако нямах желание.

— Е, в такъв случай приемам предложението с удоволствие. Нямаш нищо против, нали, Тори?

— От къде на къде? — нацупи се Тори.

Но очевидно на Тори не й бе приятно и Ема се поколеба. После си спомни урока по кормуване и реши, че тя не е единствената личност, която трябва да се изплюе в окото на дявола. Може би щеше да е добре за сестрата на Кени да открие, че не всички жени смятат Декстър за непривлекателен и досаден.

— Отлично. Тетрадката със записките е в чантата ми, така че съм готова да тръгваме. — Поблагодари на Тори за урока по кормуване и двамата с Декстър излязоха от закусвалнята.

Тори изгледа мрачно вратата, която се затвори зад гърба им. Супер! Надяваше се тези двамата да си досадят взаимно до смърт.

В този миг зърна през идеално лъснатото стъкло на прозореца Тед Бодин. Той приближи до Декстър и Ема и тримата побъбриха няколко минути. И преди Тори да се опомни, Тед също се качи в аудито на Декстър и всички отпрашиха за Остин. Без нея.

— Искаш ли още кафе? — извика от бара Мери Кейт Плинг.

— Не, не. Не, благодаря. — Тори се облегна назад на стола и се замисли колко много й харесва лейди Ема. Въпреки това никой не би я нарекъл ослепителна красавица. Тогава защо тя замина в компанията на Декс и Тед, докато Тори Травълър, единодушно смятана за най-голямата хубавица в града, остана да ближе раните си, самотна и пренебрегната?

Тори изгледа свъсено празната си чаша и реши да припише вкиснатото си настроение на никотиновия глад.

 

 

— Как така Ема е заминала за Остин с Декс? — разбесня се Кени.

Сестра му излезе от басейна и уви кърпа около трите миниатюрни парчета аметистова ликра, претендиращи за ролята на бански костюм.

— И Тед замина с тях.

— И какво променя това?

— Защо правиш от мухата слон? Всички те са възрастни хора.

— Не мога да повярвам, че не си я спряла. Най-малкото поне ти трябваше да отидеш с нея. Защо не го направи?

— Защото не бях поканена! Освен това лейди Ема едва ли се нуждае от придружител.

— Така си мислиш ти. — Кени се втурна към масата и грабна една от чашите със студен чай, които Патрик им бе донесъл.

Икономът го изгледа замислено.

— Подсладен е с плода на страстта, Кенет. Може би е по-добре да пийнеш нещо друго. Нали не искаш съвсем да превъртиш от свръхдоза?

Кени подмина забележката му. Отлично знаеше защо Ема не бе поканила Тори. Не е искала да има съперница. Не че щеше да се пробва с Тед, след като знаеше чий син е, но от самото начало изпитваше влечение към Декстър.

— Чуй ме добре — нахвърли се Кени на сестра си. — Декстър е твоя отговорност и искам да го държиш по-далеч от Ема.

— Моя отговорност! — От косата й се разлетяха пръски вода, когато Тори се извъртя рязко. — Дяволите да те вземат, Кени, да не би да ревнуваш?

Това вече го взриви окончателно.

— Да ревнувам! Разбира се, че не. Просто в сегашното си състояние Ема е… сексуална лъвица и е хвърлила око на Декстър. С нейната външност и всичко останало — имам предвид устата й — ами главното е, че ако си го навие на пръста, няма да й отнеме много време да вкара Декстър в леглото си, а това няма да е добре… за него.

— Сексуална лъвица? — зяпна го слисано Тори.

— Тъй като си жена, може и да ти е трудно да го разбереш, но трябва да ми повярваш.

— Аз не съм жена — намеси се Патрик — и мисля, че здравата си изперкал.

Кени реши, че е под нивото му да им доказва очевидното.

— И двамата ще трябва да ми се доверите. Ема е една от онези жени, родени с… работата е там, че щом един хетеросексуален мъж я зърне, единственото, за което е способен да мисли, е… ами устата й и…

— Ема? — сащиса се Тори и ченето й увисна.

Патрик се улови за корема, давейки се от смях.

— Май не говорим за един и същи човек. Жената с британския акцент? Със завидния апетит? Тази, която си тананика песните от „Цар Лъв“, когато мисли, че никой не я слуша?

Кени стисна ядно челюсти.

— Знаех си, че вие двамата няма да разберете. Не зная защо изобщо се опитвам да ви обяснявам. — Изгледа кръвнишки сестра си. — От теб искам само да държиш Декстър по-далеч от Ема!

С тези думи той се втурна към колата си. Не беше съвсем сигурен къде отива; знаеше единствено, че няма да се мотае наоколо, докато Тори и Патрик му се присмиват.

Тори изпрати с поглед отдалечаващия се по алеята кадилак, сетне погледна към Патрик.

— Какво означава всичко това?

Патрик унило вдигна слънчевите си очила на темето.

— Изглежда имам сериозен съперник за сърцето на Кени.

— Преди десет минути щях да отвърна, че си луд, но сега не съм толкова сигурна. Много харесвам Ема, но Кени изобщо не е за нея. Все едно да сватосваш Снежанка с… ами с Кени Травълър.

— Аз също я харесвам. Всъщност дори я обожавам. Но ти си права. Тя не е негов тип. Все пак трябва да призная, че това хлапашко избухване на Кени ме разстрои. — Изпусна дълбока, драматична въздишка и додаде: — Нямаш представа какво е да си жертва на безнадеждна страст.

Тори го изгледа съчувствено. Всички, освен Кени, знаеха, че Патрик е влюбен в брат й от момента, в който той е размахал юмруци в паметното сбиване в онова крайпътно заведение. Отначало Тори изпитваше съжаление към Патрик, но като го опозна по-добре, осъзна, че той се наслаждава на драматизма на несподелената си любов с не по-малка сила, отколкото на самата си любов към Кени.

И все пак възможно ли бе Кени да копнее по лейди Ема? Тори знаеше, че временното му отстраняване от голфа го бе хвърлило в душевен смут. Може би в момента брат й се нуждаеше от емоционален отдушник и заради това е избрал лейди Ема? Тя беше надеждна, свободна и много подходяща за мимолетна разруха, тъй като нямаше да се задържи задълго тук. Благодарение на откачената им майка Кени не знаеше как да общува с жените като с приятелки и бъркаше емоционалните си потребности със сексуалните.

Тори се намръщи, сериозно разтревожена за Ема. Нито една жена не можеше да устои на Кени, след като е решил да я очарова. А лейди Ема, при цялата си интелигентност, нямаше никакъв опит, което я правеше много по-уязвима от останалите жени. Ако Кени не се опомни и вразуми, ще й разбие сърцето.

Освен ако Декстър не се докопа пръв до нея.

Младата жена пъхна в устата поредната дъвка и се опита да се самозалъже, че взаимното привличане между Декстър и Ема ще реши много проблеми. Тори ще бъде волна птичка, поне що се отнася до женитбата с него, а Ема ще се спаси от емоционалното опустошение, което неминуемо Кени щеше да й причини. И слепият можеше да види, че Декстър и Ема бяха идеалната двойка. Той беше сухар, но… Добре де! Беше секси сухар. А лейди Ема беше сладък сухар. Двамата бяха родени един за друг. Тогава защо Тори не подскачаше от щастие?

Може би защото точно в този момент осъзна нещо наистина безумно. Тя изгаряше от нетърпение да опознае Декстър по-отблизо. Ала това нямаше да се случи, ако той се влюби в лейди Ема.

 

 

Кени се беше излегнал в шезлонга, втренчил невиждащ взор в лампите около басейна, в интимната компания на бутилка много скъпо „Пино Ноар“. Минаваше полунощ, а Ема още не се беше върнала от Остин.

Въпреки че не беше пиян, не можеше и да се каже, че е трезвен, което напълно го устройваше, тъй като в трезво състояние той беше много по-приятен, а в дадения момент никак не желаеше да бъде приятен. Довлече се тук, затънал до уши в дълбините на нещастието си, след като изгледа миналогодишния финален кръг от турнира „Мастърс“. Реши да гледа видеото, защото искаше да се отърве от отвратителната картина, постоянно мержелееща се пред помътения му взор — Ема, събличаща се в обятията на Декстър.

Ако не беше Дали, сега той щеше да се подготвя за Огъста, вместо да мисли за голата Ема. Късите му удари никога не са били толкова добри, беше изчистил проблема с драйвъра и интуицията от месеци му подсказваше, че тази година ще надене зеленото сако. Но вместо това сега се изживяваше като бавачка на деспотична трийсетгодишна девственица.

Светлините в спалнята й на горния етаж светнаха. Значи, най-сетне се бе върнала. Очите му се присвиха, също както когато се подготвяше за мълниеносния удар надолу по склона на пътинг грийна.

Допи, без да бърза, виното и отнесе бутилката в кухнята. Обикновено този дом бе топъл и гостоприемен, ала тази вечер не му се струваше толкова дружелюбен. Може би къщата разбираше какво си е наумил.

Когато се качваше нагоре по стълбата, килимът заглуши звука от стъпките му. Кени чу шума от течаща вода в стаята за гости и без да си направи труда да почука, отвори вратата на спалнята й.

Тя вече бе оставила неповторимия си отпечатък върху мястото. Сламената шапка, украсена с черешки, бе метната върху едната колона на леглото. Макар че вазата с цветя върху скрина свидетелстваше за артистичната ръка на Патрик, яркожълтият чайник, пълен с диви цветя, които растяха край оградата на пасището, явно бе донесен от Ема. Навсякъде бяха разхвърляни книги, тетрадки със записките й, върху нощното шкафче се мъдреше бурканче с розов крем и огромен натурален шоколад „Кадбъри“, с наполовина разкъсан станиол и назъбен отхапан край.

Дрехите й бяха пръснати върху леглото, ведно с бледолилавия сутиен на малки бели маргаритки. Бикини в същия десен лежаха на пода до сандалите й. Той се втренчи за минута в тях, сетне се разходи из стаята, взе бурканчето с крем, развинти капачката и го помириса.

Бебешка пудра, цветя и подправки. Дори в полутрезвото си състояние Кени проумя символиката.

Отнесе бурканчето до дълбокото удобно кресло, седна и протегна крака. Потопи пръст в бурканчето, загреба щедро от розовата смес и я потърка между палеца и показалеца си. Копринена и много женствена. Поднесе пръсти към носа си и се замисли как подобни женски финтифлюшки могат да притъпят мъжката бдителност. Но не и неговата — никога докрай — защото зад цялата тази мека копринена нежност се криеше неутолимият стремеж на всяка жена да прекрои мъжа по своята мярка.

Много трудно бе постигнал зрелостта и независимостта си, за да позволи на друга жена да се меси и ограничава живота му, особено на някоя властна особа с фелдфебелски маниери. В душата му бе скътано едно тайно местенце, което го бе направило такъв, какъвто бе, и където не допускаше никого. Ала днес по някакъв начин лейди Ема бе успяла да проникне там. Несъзнателно. Но бе го направила и сега трябваше да се сложи край на това.

Той завинти капачката, докато втриваше крема в пръстите си и се замисли, че жените не са единствените манипулатори на тази земя. Необходимостта му да оцелее като мъж бе толкова огромна, че Кени бе станал истински майстор в тънкостите на изкуството да получава всичко, което пожелае, без да дава нищо в замяна.

Вратата на банята се отвори. Когато го видя, тя ахна изненадано и побърза да се загърне по-плътно с кърпата. Той зърна за миг гърдите й, порозовели от топлата вода, нежните зърна и влажните къдрици между бедрата, малко по-тъмни от светлокарамелените, прилепнали към бузите й.

Слабините му пламнаха.

— По дяволите! — Ема най-сетне успя да пристегне кърпата. — Изплаши ме до смърт! Какво правиш тук?

— Малко сме окъснели, не смяташ ли?

От обзелия я страх сърцето й прескочи няколко удара. Той изглеждаше заплашителен — чувствени устни, стиснати в тънка линия, теменужени очи, потъмнели до черни. Нещо се бе случило, което го бе разгневило.

— Не знаех, че ще ме чакаш.

— Сигурно си забравила, че отговарям за теб.

— Глупости. Аз сама отговарям за себе си. А сега по-добре си върви.

Той се надигна от креслото и се втренчи продължително и изпитателно в нея.

— Е, успя ли да се простиш с нея тази вечер?

Отне й минута да осъзнае какво има предвид Кени и тя отвори уста, за да му отвърне подобаващо. Ала в последната минута откри, че любопитството й е по-силно от възмущението. Какво го бе притеснило толкова, че да заприлича на следовател от времената на Студената война?

— Да не би да ме питаш дали съм правила секс с Декстър тази вечер? Затова ли е всичко?

За съжаление, прямотата й не го смути ни най-малко.

— Сигурно е било малко трудничко в присъствието на Тед, но може би двамата сте успели да се отървете от него.

Какво да направи първо? Да облече халата или да излее върху главата му водата от вазата с цветя? Реши да продължи играта още малко.

— Оставихме го у тях преди три часа.

— Значи оттогава с Декстър сте били сами? Само двамата.

Вазата с цветята беше твърде далеч. Ема отиде с маршова стъпка до дрешника и извади халата си.

— И се наслаждавах на всяка минута, прекарана с него. — Тя пъхна ръце в халата, издърпа кърпата отдолу и завърза здраво колана. — Ако имаш да ми кажеш още нещо по този въпрос — и аз силно те съветвам да не го правиш — можем да поговорим утре сутринта.

— Нищо не се е случило между теб и Декстър, нали? — По лицето му се мярна странно изражение. Почти… облекчение?

— Страстното му любене бе надминато единствено от виковете ми на екстаз.

Той пристъпи към нея, но като че ли говореше на себе си.

— Разбира се, че нищо не се е случило. Така си и знаех. — Ръката му се уви около колоната на леглото. — Но можеше да се случи и затова още в тази минута ти заявявам, че не желая занапред да оставаш насаме с него.

— Ако тази сутрин не беше излязъл, това нямаше да се случи — изтъкна тя с основание.

— Не смятах да се бавя много.

— Но аз не го знаех, нали? — Ема захвърли дрехите си върху стола.

— От сега нататък ще го знаеш. Утре сутринта първо отиваме на голф игрището. След това през целия ден съм на твое разположение.

— Благодаря ти. А сега лека нощ.

Той не помръдна.

— Още е рано. Да отидем да поплуваме.

— Аз току-що си взех душ.

— И какво от това? Ще си вземеш още един. Всъщност ще се присъединя към теб. Или… знаеш ли какво? — Той замълча и погледът му се прикова върху устата й. — Какво ще кажеш да прескочим плуването и веднага да се пъхнем под душа?

Самообладанието й започна да се пропуква.

— Какво намекваш?

— Мисля, че е очевидно. Бях разтревожен за теб.

— И защо?

Кени дръпна ръката си от колоната на леглото.

— Защото ми се струва, че ти не осъзнаваш колко си уязвима. Предполагам, че аз също не го осъзнавах, иначе нямаше да заявя, че между нас никога нищо няма да се случи.

Ема примигна недоумяващо. И какво точно искаше да каже той с това?

— Не съм уязвима.

— Разбира се, че си. Наумила си си да спиш с някого и двамата го знаем. За нещастие — и ето защо започвам да губя съня си — ти нямаш ни най-малка представа какви ги вършиш.

Тя се наежи.

— Имайки предвид факта, че в момента си в спалнята ми, а аз съм полугола, предполагам, че не мога да те оборя.

— Аз съм единственият безопасен мъж на света, дори и да си полугола.

— Ти? Безопасен?

— Разбира се, че съм. — Недоверието й започваше да му лази по нервите. — Само си помисли добре. От мига, в който се запознахме, аз съм напълно прозрачен за теб. Знаеш, че търся само секс, и не храниш никакви илюзии за мен. Затова съм идеален за целта ти.

Ема преглътна с усилие.

— Вярно е. — Само че не беше напълно вярно. Кени обичаше да се обрисува в черни краски, но не беше такъв негодник, на какъвто се преструваше.

Той кимна доволно.

— Тази вечер реших, че не бива да рискувам ти да се забъркаш с някой напълно неподходящ за теб.

— Например като Декстър О’Конър?

Очите му се присвиха.

— Той е най-лошият ти кошмар. Първо, мъже като Декстър не знаят много за секса, освен минималното, затова ще имаш доста калпаво посвещение. Второ, нищо чудно да се разсее в най-важния момент и да забрави да си сложи презерватив. И без да се усетиш, ще се окажеш бременна с малко задръстено генийче, а междувременно баща му отдавна ще е забравил името ти.

Ема се засмя с цяло гърло.

Очевидно той не познаваше толкова добре Декстър, колкото си въобразяваше. Запита се как ли щеше да реагира Кени, ако разбере, че сестра му, въпреки протестите си, е привлечена от „задръстеняка“. И в този ред на мисли се зачуди какво ли ще предприеме Тори.

Ема се замисли за шегите, които си правеше с нея съдбата. Декстър беше точно този тип мъж, в когото тя винаги бе мечтала да се влюби. Обаче днес нито веднъж не се улови да фантазира как ще изглежда гол. Той беше прекрасен екскурзовод, забавен събеседник и двамата прекараха страхотно, но тя нито веднъж не погледна устните му и не си представи какво ли ще изпита, ако докоснат нейните.

Откъсна с мъка взор от устните на Кени.

— Значи ми казваш, че си размислил?

— Наложи се, нали?

Физиономията му на жертвен агнец я вбеси.

— Не си прави труда.

— Ти още не си отговорила на въпроса ми. Искаш ли първо да поплуваме, или веднага да се пъхнем под душа?

— Прости ми, че не подскачам от радост заради романтичното ти предложение.

— Не се интересуваш, така ли?

— Ни най-малко.

Той пристъпи бавно към нея.

— Това означава ли, че не ти харесвам?

— Съжалявам. — Тя забеляза бикините си на пода, грабна ги и ги пъхна в джоба на халата.

— Добре тогава — въздъхна Кени. — Предполагам, че вече съм достатъчно голям, за да преживея един честен отказ. Беше честен, нали?

— Разбира се.

— Не се съмнявам в думите ти или нещо подобно… — Той я приближи с лениви, чувствени движения, които й напомниха на маслени петна, плъзгащи се по водата. — Но само за да съм сигурен… — Когато спря пред нея, панталонът му бръсна халата й.

— Кени…

Той заглуши протеста й с целувка.

Тя нямаше да го направи! Нямаше да отстъпи пред тази откровена демонстрация на сила, която той бъркаше с мъжка съблазън.

И в този миг езикът му се плъзна по устните й, оставяйки огнена диря.

Гневът й започна да се топи. Той не бързаше, не я пришпорваше, а изглежда бе готов да й даде цялото време на света. О, имаше нещо наистина прекрасно да те целува мързеливец.

Гърбът й се удари в колоната на леглото в мига, в който устните му завладяха нейните. Той вече бе възбуден. Огромен. Откликът на тялото му я хвърли в див възторг и тя отвърна със страст на целувката му.

Ръката му застина на шията й, готова да се спусне по-надолу към гърдите й. Тя се изви към него, жадна за докосването му, ала вместо това той се заигра с устата й, увлечен от интимния танц на езиците им, който продължи сякаш безкрайно, докато в един миг Ема не осъзна, че единствено колоната на леглото и тялото му я държат да не падне.

Гърдите й копнееха за ръцете му, ала той все още не ги докосваше. Тя се отърка в неговите, за да го подтикне, а коприната на халата й и плата на ризата му се потриха в зърната на гърдите й. Той не разбра намека й.

Безсилна да издържа повече бездействието му, Ема обви ръце около бедрата му и стисна двете полукълба отзад. Те бяха твърди и стегнати, като всичко останало в него, толкова различни от нейното тяло, което бе меко и податливо.

Целувките им ставаха все по-диви и необуздани. Опиваха я, отнемаха дъха й — огромна наслада беше да го целува — никога не си бе представяла, че може да изпита нещо подобно. Но искаше повече, ръката й се пъхна между телата им, за да развърже колана на халата.

Той я привлече върху леглото, без да се откъсва от нея. Но вместо да продължи по-нататък, той не спираше да я целува.

Тя тръпнеше. Мъркаше. Стенеше, умоляваше шепнешком.

— Кени… моля те…

Устните му се преместиха до чувствителното местенце точно под ухото й и я погъделичкаха леко. Кожата й настръхна. Пръстите на краката й се свиха. Струваше й се, че всеки миг ще се разтопи върху покривката, преди той да стигне до целта. По-надолу!

О, защо той не побързаше? Очевидно се нуждаеше от още малко подтикване, затова Ема събра сили, мушна ръка между телата им и посегна към ципа на панталона му.

Кени тутакси се претърколи върху нея и покри с устни пулсиращата ямка на шията й.

Гърдите й! Защо не докосва гърдите й? Опита се да го помоли, но осъзна, че няма сили да говори.

Той откри невероятно чувствително място на ключицата й и тя отново простена. Ръката му се придвижи по-надолу. Най-сетне! Но облекчението й бе краткотрайно. Палецът му се плъзна под ръкава на халата, ала спря и сетне погали китката й. Китката й! Това беше влудяващо. Предполагаше се, че е опитен любовник, но изглежда нямаше ни най-малка представа как да открие чувствителните части на женската анатомия.

Докато я милваше, тръпки плъпнаха по кожата на ръката й и сякаш електрически заряди се изстреляха в корема й. Но вместо да се възползва от очевидната й възбуда, той продължи да се тутка. Как да преодолее вродения му мързел? Как да го насочи в правилната посока?

Налагаше се да бъде по-пряма.