Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (15)

14

Ема стоеше зад оградата на зоокъта за домашни животни и гледаше как Кени носи Питър към средата на малкия двор.

— Всичко е наред, Пити. Онзи стар козел няма да те нарани.

Но Пити очевидно не се ловеше на въдицата и се вкопчи още по-здраво във врата на Кени.

Ема се усмихна. Зоокътът беше разположен на паркинга на малък търговски център, отбелязващ първата годишнина от откриването си. Сградите, украсени с пастелни рисунки със сцени от Дивия запад, ограждаха своеобразния детски парк с въртележка, където клоуни подаряваха балони, а различни компании рекламираха продуктите си, като раздаваха безплатни лакомства и устройваха забавни детски игри и съревнования.

— Този козел ми изглежда доста изгладнял. — Кени му подаде шепа сено. Животното пъхна нос в ръката му, а Пити се изкачи още по-нагоре по мускулестите гърди на брат си. Кени се засмя и изсипа сеното на земята. — Май е по-добре да отидем при зайчетата. Мисля, че те повече ще ти харесат.

Ема се опита да не се умилява от гледката на двамата заедно. Не биваше толкова лекомислено да отдава сърцето си. Само защото бе прекарала една нощ с този мъж, не й даваше право да си фантазира, че той държи тяхното дете на ръце. Глупавата, отчаяната Ема. Толкова е закопняла за любов, че бе готова да пожелае да има дете от мъж, напълно неподходящ за нея. Нима бе забравила, че никога не са й харесвали красиви разхайтени мъжкари, похитители на женски сърца? Жалката й сантименталност я отврати. Въпреки това истината си беше истина и тя не можеше да отрича очевидното. Беше се увлякла безумно по Кени Травълър.

Но увлечението не е любов, напомни си младата жена. Двамата нямаха почти нищо общо, за да се влюби истински в него. Но, ох, наистина беше увлечена. Бе запленена от чувството му за хумор, вроденото очарование, обичта към малкия му брат, както и от острия му ум, който я караше постоянно да бъде нащрек.

Но не биваше да се преструва и да отрича — увлечението й лесно можеше да се превърне в любов. За останалия свят Кени може и да не беше нищо повече от невероятно красив спортист с неотразим чар, ала нея не можеше да заблуди. Ема знаеше, че зад привидно лекомислената му външност се крие цяла тълпа от демони, терзаещи душата му.

Тя видя, че блеенето на агнетата изплаши Питър и малкото му челце се сбърчи. Той притисна колене към гърдичките си, за да се защити от шумните непознати чудовища. Кени го целуна по темето и го изнесе от зоокъта.

— Спокойно мога да заявя, че от теб няма да се извъди голям фермер, братленце.

Ема погъделичка бебето по коремчето.

— Ти си още много малък, нали, слънчице? Има още много време, за да свикнеш с косматите зверове.

— Аха, кълна се, че онова агънце малко приличаше в очите на Ханибъл Лектър^[1].

— Лесно е за такъв голям мъж като брат ти да се подиграва, нали?

Питър я възнагради с беззъбата си усмивка и засмука пръста си. Запътиха се към един клоун с връзка балони. Млада жена с клипборд в ръка пресече пътя им и се усмихна на Ема.

— Следващият етап на памперс дербито започва всеки момент и може би двамата със съпруга ви ще искате да запишете вашето бебе за участие.

Бодна я смущение, примесено с болезнен копнеж.

— Той не е мое…

— Какво е това памперс дерби? — поинтересува се Кени.

— Надбягване с пълзене за бебета.

— Надбягване? — Лицето му се озари от широка усмивка. — Страхотна идея. — Той подхвърли Пити във въздуха, пъхна го като торба с картофи под мишница и се извърна към арената на памперс дербито. — Спортният дух се предава на следващото поколение Травълър.

— Кени, може би не е зле да размислиш — опита се да го спре Ема, ала той не й обърна внимание.

Надбягването се провеждаше зад невисока ограда върху мек червен килим, дълъг приблизително девет метра и широк около шест метра, разделен от бели линии на шест тесни пътеки. Единият родител поставяше бебето на старта, а другият стоеше край финиша и подканваше детето да отиде при него. Победител беше бебето, което изпревари останалите шест.

— Ето как ще процедираме — заяви Кени, след като огледа трасето. — Пити ще допълзи до мен по-бързо, отколкото към теб, затова ти застани на старта, а аз ще го чакам на финиша.

Тя погледна към зрителите, събрали се да наблюдават бебешкото състезание.

— Не зная. Питър не остана във възторг от зоокъта, а тук е много по-шумно.

— Пити не се бои от малко по-шумна публика, нали, братленце?

Пити изгука и удари юмруче в логото на „Топ Флайт“^[2] върху тениската на Кени. Кени се засмя, подхвърли го отново във въздуха и го подаде на Ема.

Питър не възрази и се сгуши в ръцете й. Сърцето й се сви от болка, когато надникна в блестящите му теменужени очи, обрамчени от гъсти мигли. Въпреки дългогодишната й работа с деца, тя почти нямаше опит с бебета. Прониза я толкова остър копнеж, че сама се изненада. Побърза да се отърси от чувството, докато наблюдаваше Кени, запътил се към отсрещната страна на килима. Осъзна, че той изучава състезателите и притисна малко по-силно Питър към гърдите си.

— Боя се, че ще се наложи да се понапрегнеш, сладурче.

Видя, че Кени отхвърли като сериозен съперник малкото момиченце, облечено в розови ританки с дантелки на дупето. Сетне подмина русокосо бебе от неопределен пол, което отчаяно се бе вкопчило в майка си. За миг погледът му се задържа върху двойка симпатични близнаци с шоколадова кожа, но те изглеждаха по-заинтересувани един от друг, отколкото от състезанието.

Внезапно Кени застина. Очите му се присвиха и тя почти чу музиката от филма „Роки“ да звучи в главата му. Беше открил съперника, стоящ между един Травълър и спортната слава.

От почти плешивата му главичка стърчеше яркочервен кичур. Здравото мускулесто телце беше облечено в кариран гащеризон и тениска с тигър отпред. Крачетата му бяха обути в чифт миниатюрни маратонки „Найки“, които ритаха усилено в очакване да го пуснат върху килима. Десетина килограма чист динамит. Ето това се казваше достоен съперник.

Млада жена, която ръководеше състезанието, даваше инструкции. Ема приклекна на стартовата линия с Питър в скута и стрелна предпазливо с поглед Кени. Изглежда той прекалено се бе вживял в това състезание.

След като хвърли един последен поглед към червенокосия разбойник на стартовата линия до Питър, Кени клекна край финиша и извика към малкия си брат:

— Съсредоточи се, шампионе! Накарай ги да играят по твоите правила, Пити! Сто и десет процента! Дай сто и десет процента от себе си!

Майката на малкото момиченце с розовите дантелени ританки изгледа Кени, сякаш бе избягал от някоя лудница.

Ема въздъхна и погали пухкавата ръчичка на Питър, после се опита да улови погледа на Кени. Ала вниманието му бе съсредоточено на сто и десет процента в играта.

— На линия! Готови! Старт! — прозвучаха командите и Ема постави Питър на пътеката и го пусна.

Демонстрирайки забележителни умения в пълзенето, съчетани със спортния дух на истински Травълър, той се стрелна към брат си.

Кени удари по килима.

— Точно така! По-бързо!

Питър забави ход.

— Давай, Пити. Давай!

Бебето се закова на място. Намръщи челце. Пльосна се по дупе.

Кени вдигна ръце.

— Ела при мен, Пити! Не спирай точно сега. Ти водиш!

Питър пъхна пръсти в устата си и погледна към въодушевените зрители. Коляното на Кени се придвижи напред към линията на финиша.

През две пътечки бебето с неопределения пол седна на килима и лениво запълзя настрани.

— Давай, Пити! Напред! — Кени отново удари по килима и другото му коляно се придвижи към финиша.

Долната устничка на Питър жално затрепери.

Червенокосият разбойник нададе вой и запълзя скорострелно назад към стартовата линия.

Кени сключи вежди.

— Вече нямаш конкуренция, Пити! Най-опасният ти съперник е дисквалифициран!

Очите на Питър се наляха със сълзи.

— Не, не! Да не си посмял!

Шоколадовите близнаци се озоваха на една и съща пътечка и се претърколиха един върху друг.

— Виж ги, отпадат като мухи! Можеш да спечелиш, Пити! Хайде, още малко!

От гърдичките на Питър се изтръгна сподавен хлип.

— Не се разплаквай, приятел! Не им позволявай да видят сълзите ти. Ела при мен! Аз те чакам!

Питър остана като закован върху килима, а гърдичките му се разтресоха от ридания.

Малкото момиченце с розовото дантелено гащеризонче пресече като стрела финиша и спечели състезанието, но Кени беше твърде зает да пълзи към брат си, за да забележи.

— Не се отказвай! Никой не уважава неудачниците. Хайде, Пити! Не можеш да се откажеш!

Ема не издържа. Спусна се към килима и грабна плачещото бебе в прегръдките си.

— Всичко е наред, слънчице. Няма да позволя на онзи психясал мъж да те стигне.

Кени излезе от транса и вдигна глава. Явно чак сега осъзна къде се намира.

На четири крака.

На една трета от пътечката.

Насред бебешка надпревара по пълзене.

Насъбралата се малка тълпа изведнъж притихна. С пламнало лице Кени скочи на крака. Тишината се сгъсти. И в този миг един мъж с прошарена коса, стърчаща изпод бейзболната шапка, вдигна възторжено палец.

— Ето това е най-верният начин да превърнеш едно хлапе в шампион!