Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (4)

3

Ема си бе купила мъж за секс! Още не можеше да повярва какво бе сторила. След цял живот на скромно и благопристойно съществуване тя най-безцеремонно бе обърнала гръб на всичко, в което бе вярвала и бе ценила.

— Вече можете да гледате — рече Кени.

Младата жена се чувстваше като последна глупачка. Веднага щом той започна да се надига от ваната, тя бе свела глава, стискайки очи като някоя превзета стара мома. Защо не можеше да се държи като обиграна и преситена светска лъвица? Той със сигурност не се стесняваше от голотата си. А за нея беше съвсем естествено да иска да види тялото му. Дори да изгаря от нетърпение.

И когато го стори, устата й пресъхна. Той бе увил кърпа около бедрата си и възелът беше на няколко сантиметра под пъпа му. Струйки вода се плъзгаха като фини пръсти по гърдите му и стегнатия плосък корем. Имаше разкошно тяло и тя го бе наела за тази нощ.

— Студено ли ви е?

Тя вдигна поглед.

— Моля?

— Треперите.

— О… да, малко ми е хладно. Бихте ли ми подали една кърпа? — Ема присви очи. — Освен ако не се таксува допълнително.

Той я дари с чаровна усмивка, която несъмнено използваше още от люлката, за да погубва жените. Беше абсолютно безпринципен. Но тъкмо това го правеше идеален за целта й.

Щом той изчезна зад стъклената врата, Ема изскочи от ваната и навлече халата си.

— Всичко е наред! — извика след него, грабна припряно банския от пода и влезе в къщата.

Хукна нагоре по стълбите, събра тоалетните си принадлежности и се затвори в банята. Тази вечер щеше да направи гигантска крачка към свободата си и безопасното бъдеще на „Сейнт Гъртруд“. Кени убеди лейди Ема да приготви вечерята още щом тя слезе долу след кратката си дрямка. За целта трябваше само да спомене, че по такъв начин ще спести пари, но истината беше, че в момента не желаеше да я извежда сред хора. Това можеше да я накара да се осъзнае.

За пръв път тя не се впусна да раздава заповеди, а извади покорно пилешките котлети от фризера и сетне започна да реже салата. С вид на онеправдана жертва той обели няколко картофа и ги метна във фурната.

Тя определено не беше облечена за нощ на бурен секс. Не че имаше нещо нередно в дрехите й. Носеше приятен за окото бежов панталон и стигащ до кръста жълт памучен пуловер с няколко перлени копчета около врата и ажурно бие в долния край. Тоалетът й беше спретнат и чист и й стоеше добре, без да разкрива женствените й извивки. Но на Кени някак си му липсваха цветните мотиви.

Забеляза, че присъствието му изнервя лейди Ема, но нямаше сили и енергия да я предразполага и отпуска повече от един път на вечер, затова реши да я остави на спокойствие, докато картофите се изпекат. Извини се и изчезна в кабинета си, където проведе няколко телефонни разговора, но нито един с Тори. Бяха най-вече с представители на пресата, опитваше се да разузнае какво е положението.

Със своя легендарен замах, осемнайсетмесечния неизменен успех на игрището за голф и вечната готовност да дава интервюта, Кени си бе спечелил благоразположението на публиката, ала така и не успя да се превърне в неин безспорен любимец. Хората обичаха спортисти, които бяха преодолели безброй трудности в живота — особено бедност или хронична болест — но това не можеше да се каже за Кени Травълър, на когото животът сякаш поднасяше всичко на тепсия. Въпреки това в спортните среди го уважаваха, отнасяха се добре с него и Кени нямаше основания да се оплаква.

Но преди месец, след едно посещение на агенти на ФБР, целият му свят се преобърна. Тогава той разбра, че Хауард Слатъри, негов дългогодишен менажер, е отклонявал огромни суми от хонорарите на Кени за наркотрафик, като връзките му се простираха от Мексико и Колумбия, за да стигнат накрая до Хюстън. Това потресаващо разкритие разлюля почвата под краката му. Дори в най-буйните си младежки години той никога не се бе доближавал до наркотиците и мисълта, че парите му са допринасяли за човешкото нещастие, бе непоносима за него.

Слатъри бе арестуван при опит да избяга от страната и всички отчети и финансови документи на Кени станаха обществено достояние. Макар че разследването продължаваше, федералното правителство и обществото бяха убедени, че Кени не е имал никакво понятие за случващото се. Въпреки това целият инцидент се отрази зле върху ПГА и подейства на комисар Дали Бодин като червено на бик.

 

 

— Това беше последната капка, Кени! Откакто те познавам, се носиш по течението, правиш каквото си искаш, нехаеш за бизнеса и за нищо не си даваш зор, освен за голфа. Е, този път твоят мързел и бездействие хвърлиха огромна сянка върху ПГА и това ще ти струва много скъпо. Отстранявам те от игра за две седмици.

— Не можеш да го направиш, кучи сине! Ще пропусна „Мастърс“! Освен това не съм направил нищо лошо! Нямаш никакви основания!

— Грешиш, имам всички основания. Въпиещата ти глупост! Може би отстраняването ти за известно време от игрището ще ти даде възможност да сложиш в ред мислите си и да осъзнаеш, че в този живот има и други неща, освен точни удари и топки за голф.

 

 

Като че ли за две седмици Кени внезапно щеше да стигне до дъното на това, което му убягваше вече трийсет и три години. Притисна с пръсти основата на носа си и в ушите му прозвуча гласът на майка му, вместо този на комисаря.

— Как смеете да обвинявате моя сладък Кени, че е натупал онзи ваш отвратителен хулиган! Вие просто умирате от завист, че моят Кени е много по-умен от всички останали деца в този забравен от бога град!

Кени се отърси от старите, неприятни спомени от детството и насочи мислите си към настоящите проблеми. Два дни след като Дани го отстрани, той се сби на публично място със Стърджис Рандъл, наркоман и похотлив мерзавец, телевизионен голф коментатор, комуто според Кени плащаха незаслужено щедро. Този негодник никога не пропускаше да използва фрази като „роден със сребърна лъжичка в устата“, „плейбой шампион“ и „сладък живот“, когато описваше Кени и кариерата му.

Кени винаги се бе придържал към девиза „Никога не се извинявай, нищо не обяснявай“. Не понасяше, когато спортистите започваха да хленчат пред пресата колко са неразбрани и недооценени, затова никога не се защитаваше пред репортерите. Вместо това предоставяше всички изявления на президентите на голф клубовете и не му пукаше дали останалите бяха доволни, или не. Което не означаваше, че не бе склонен, когато се наложи, да цапардоса някой кретен, забравил добрите обноски. Но въпреки това не би ударил пръв Стърджис, ако той не бе започнал боя.

Това му беше достатъчно. Но тъкмо когато Стърджис започна да осъзнава каква съдбоносна грешка е допуснал, на сцената изскочи изневиделица Джили Брадфорд — известна репортерка от кабелната телевизия и бивше гадже на Кени — и юмрукът на Кени случайно забърса рамото й. Операторът на кабеларката бе запечатал цялата сцена върху лентата, включително и кадрите с патетично ридаещата Джил и Стърджис Рандъл, докато я утешаваше с разкървавена физиономия.

Но дори и в този случай Кени би могъл да потуши скандала, ако Джили се бе държала по-достойно. Тя беше съвсем наясно, че станалото бе инцидент, но откакто любовната авантюра помежду им повехна, тя хленчеше навред колко била нещастна заради него. Заради това всички възприеха хлипанията й като домашна разправия и сега Кени изглеждаше не само като глупак, неспособен да се погрижи за собствените си пари, но и като негодник, който посяга на жените.

Гневът на Дали заради финансовите далавери на бившия му менажер преди боя с Рандъл беше нищо в сравнение с яростния му изблик след този втори скандал. Комисарят направо го сравни със земята.

— Ти си оставаш все същото безполезно, разглезено, богато хлапе, надарено от природата с повече талант, отколкото заслужава, и със сбъркани приоритети. Крайно време е да пораснеш! От този миг си отстранен от игра за неопределен срок. И те предупреждавам… ако искаш да се завърнеш в Асоциацията, преди да остарееш прекалено за турнирите на ПГА старша възраст, се постарай да бъдеш по-тих от водата и по-нисък от тревата.

Кени не желаеше да се оправдава. Не виждаше смисъл. Дали много добре знаеше, че Стърджис Рандъл беше непоносим задник, както и фактът, че Кени никога не би посегнал на жена, но всичко това сега нямаше значение. Кени разбра какво означава да си предаден от човека, който за него беше един от най-важните хора на този свят.

Оттогава не минаваше ден, в който Кени да не проклинаше печалното обстоятелство, че се е родил и отраснал в тексаското градче Уайнет, родното място на Дали, ведно с факта, че Дали се бе заинтересувал от него, когато Кени беше незрял хлапак, кръстосващ градчето в съвсем новото си червено порше, подарено от майка му за шестнайсетия му рожден ден. С изключение на случаите, когато разсъждаваше зряло и разумно и не можеше да не признае, че намесата на Дали бе спасила живота му.

Детството и юношеството, прекарани с луда майка, която го задушаваше с обсебващата си любов, и безразличния и вечно отсъстващ баща, който не го беше достатъчно грижа за него, за да се намеси във възпитанието му, бяха причината Кени да свърне по кривия път. Беше истински хулиган, вилнееше неудържимо из Уайнет, сякаш искаше да опустоши малкия град. Дали Бодин беше единственият, който се изпречи на пътя към пълната му гибел. И точно това най-много болеше. Защото Дали го познаваше най-добре от всички на тази земя, разбираше както никой друг, че единствено голфът имаше значение в жалкото му и безсмислено, разглезено съществуване.

След като приключи безполезния разговор с един от познатите му журналисти в Ю Ес Ей Тудей, Кени чу лейди Ема да шета из кухнята и крайчеца на мрачната пелена на отчаянието лекичко се повдигна. Изглежда, в крайна сметка сексуалното му желание не беше съвсем изчезнало.

Още преди да го отстранят временно от играта, отсъствието на интерес към жените бе започнало здравата да го тревожи. Винаги бе водил интензивен полов живот, но откакто скъса с Джили, не бе пожелавал никоя жена. Постоянно го преследваха натрапчивото чувство на неудовлетворение и съзнанието, че човек, победил в толкова много голф турнири, би трябвало да е доста по-щастлив с живота си. Ала сега се появи лейди Ема и само за часове тялото и духът му живнаха.

Въпреки чадъра и лошия навик да раздава заповеди, тя беше точно свежата струя, от която се нуждаеше особено сега, когато всеки уважаващ себе си голфър бе поел към Огъста за турнира от сериите „Мастърс“, а той си седеше със скръстени ръце у дома заради злостната прищявка на един човек, който се предполагаше, че му е приятел. И нямаше защо да се притеснява, че Ема ще разбуни поредния публичен скандал — последното, от което се нуждаеше кариерата му — когато я зареже. Нямаше начин такава консервативна дама като нея да обяви на всеослушание, че по време на пролетната си ваканция е задоволила сексуалните си мераци, скачайки в леглото с напълно непознат.

Освен това тя го забавляваше, което беше доста странно, тъй като Кени не можеше да понася властни жени. Но лейди Ема беше толкова безпомощна и отвеяна, че за него бе истинско удоволствие да бъде в компанията й и да я поднася.

А и тази уста… и невероятната й енергия… Той се усмихна, представяйки си цялата тази отприщена енергия, докато Ема се извива сластно под него.

Възнамеряваше да я използва с пълна сила, за да отвлече нерадостните си мисли от Огъста, Дали Бодин и живота, който му се струваше все по-безсмислен. Да, сър, лейди Ема беше точното лекарство, от което се нуждаеше.

 

 

Ема за трети път изтърва белачката за картофи — изящно лъскаво творение на германската индустрия. Прехапа устна и се съсредоточи върху морковите. След няколко часа всичко щеше да свърши.

— Какво става с картофите?

Тя изтърва белачката за четвърти път и се обърна.

С широка усмивка Кени пристъпваше към нея.

Ема оцени по достойнство светлокафявия панталон, в който се бе преоблякъл, докато тя се бе опитвала да подремне, в комплект с черна тениска с логото на „Американ Експрес“. Тези неутрални тонове, в съчетание с тъмната коса и загоряла кожа, великолепно контрастираха с теменужените му очи.

Той отвори вратата на фурната, взе нож и бодна един картоф.

— Почти са опечени. Пилешките котлети готови ли са?

— Пилешки котлети? — Тя напълно бе забравила за пилешките котлети.

Кени се изправи и кимна към внушителната купчина моркови, които Ема току-що бе обелила.

— Ако Бъгс Бъни намине за вечеря, със сигурност ще заподскача от щастие.

Тя примигна и сведе поглед. Вместо да изчисти само няколко моркова, беше обелила всички в пакета. Предостатъчно за десетина салати.

Кени й се ухили разбиращо и с лениви движения извади купа и тиган от различни шкафове. Изневиделица се появиха кутия с брашно и пакетче масло. С бавно завъртане на ръката той загреба пилешките котлети и ги пусна в цвъртящото масло в тигана.

— Наглеждайте ги, докато донеса бутилка вино.

Тя се втренчи тъпо в тигана. Пулсът й препускаше, стомахът й сякаш се бе свлякъл в петите. За миг я връхлетя съзнанието за мащаба на това, което губеше — десет години, изпълнени с мечти за уравновесен и мил съпруг, кротък и разсеян учен, с кожени кръпки върху лактите на сакото и мастилени петна по пръстите. Другите жени може и да копнееха да укротят ослепителен бохем с гъста черна коса, великолепно тяло и теменужени очи, но не и тя.

Кени се върна от гаража с бутилката и намали огъня под котлетите, които вече бяха започнали да димят.

— Лейди Ема, успокойте се, иначе има опасност да се изпарите още преди да приближим до спалнята.

— Аз съм спокойна! Съвършено спокойна! — Младата жена пое дълбоко дъх, осъзнала колко глупаво прозвуча, особено след като и един слепец можеше да види, че е опъната като струна. — Моля, наричайте ме Ема. Никога не използвам титлата си.

— Ъхъ. Щом сте толкова спокойна, защо подскачате всеки път, когато ви погледна?

— Не подскачам! — Тя преглътна, докато наблюдаваше как пръстите му въртят тапата, както й се стори, цяла вечност. Замисли се как много скоро тези лениви ръце ще шарят по тялото й, сетне си напомни, че върху палеца му няма петно от мастило и нито следа от мазол върху дългите фини пръсти.

— Добре тогава. В такъв случай ще ви подложа на тест. — Той измъкна тапата, извади две изящни, високи кристални винени чаши от шкафа над печката и наля виното. — Ето какво ще направя. Само за да ви докажа, че съм прав. Ще докосна една от частите на тялото ви, а вие трябва да стоите напълно неподвижно. Ако помръднете, значи вие губите, а аз печеля.

— Къде смятате да ме докосвате?

— Където си избера.

— О, не мисля, че идеята е добра.

— Идеята е отлична. — Той й подаде чашата с вино. Пръстите им се докоснаха и тя подскочи.

— Загубихте — обяви Кени с триумфален блясък в очите.

— Това не е честно!

— Защо?

— Защото… когато казахте част от тялото… ами аз, естествено, си помислих, че…

Той повдигна вежди многозначително.

— И какво точно си помислихте, лейди Ема?

— Само Ема! Помислих си… о, няма значение! — Тя грабна една краставица. — Прав сте. Наистина съм малко нервна. Но това е съвсем естествено. Аз никога… никога не съм правила нещо подобно. — Вторачи се в нещастната краставица, която стискаше конвулсивно, осъзна какви асоциации може да събуди и я захвърли, сякаш беше един от горещите картофи, които се печаха във фурната.

— Май никога не сте наемали мъж за една нощ? — подсмихна се той.

— О, господи… нужно ли е да се изразявате по този начин?

— Старая се да се изразявам колкото се може по-любезно. — Той обърна котлетите. — А сега защо не довършите салатата, за да можем най-сетне да хапнем?

Ема се насили да се съсредоточи и след още няколко кулинарни гафа двамата най-после седнаха в трапезарията край масата със стъклен плот, с подпори от лъскав черен мрамор. Сякаш с магическа пръчка се бяха появили прибори, бели ленени покривчици, в комплект с бели салфетки за маса, тъмносини порцеланови чинии със златни кантове по края и масивни сребърни прибори. Компаньонът й определено умееше да подбира приятелите си. Беше виждала в Англия неколцина „колеги“ от професионалното поприще на Кени и никак не й се бяха понравили — красавци без пукнат грош, продаващи своя чар в замяна на гостоприемството на приятелите си.

Само от вида на храната й се повдигна и тя отпи от виното. Беше великолепно — ароматно и очевидно скъпо. Кени се зае с вечерята и тя не забеляза никакви признаци на нервност, докато се хранеше с апетит. Ема бодна парченце печен картоф. То заседна на гърлото й.

Сътрапезникът й явно не се притесняваше от мълчанието на масата, но не и тя. Може би малко разговор щеше да я отпусне.

— Приятелят ви има прекрасен вкус — осмели се най-сетне Ема да наруши тишината.

Той огледа разкошно обзаведената трапезария, като че ли я виждаше за пръв път.

— Предполагам. Макар че не е зле да се добавят няколко плакати на спортисти. Два дивана в дневната. И телевизор с голям екран, за да гледаме мачове, докато се храним.

Жизнерадостната му тъпота я дразнеше, макар че навярно той не беше лош човек, просто прекалено мързелив, за да постигне нещо. Може би никой не му бе предложил по-добър път в живота или някаква друга перспектива.

— Някога замисляли ли сте се за начина, по който си печелите прехраната? — попита тя.

— Не съвсем — призна той и отряза парче от пилешкото. — Услугите на придружител напълно ме устройват.

Ема неволно се поддаде на вродения си инстинкт на учител, помагащ на питомците си да изграждат силни характери.

— Но не се ли затруднявате, когато някой ви попита с какво се занимавате и вие трябва да отговорите, че сте придружител?

— Да се затруднявам?

— Хората със сигурност се досещат… ами, извинете, ако съм твърде пряма, но придружител е благоприлично название на… ами… жиголо.

— Жиголо!

Ема нямаше намерение да бъде груба и тутакси започна да търси подходящо извинение, когато той засия насреща й.

— Жиголо. Харесва ми.

— Терминът е унизителен — сметна тя за свое задължение да поясни.

— Вероятно в социалистическата държава, в която живеете, но тук е свободна страна, родина на смели хора, които уважават всеки човек, посветил живота си на благото да обслужва самотните дами.

— Аз не съм самотна!

— Или онези, които имат сексуални проблеми.

Ема отвори уста, за да го отрече, но побърза да я затвори. Нека си мисли каквото иска. Освен това тя наистина имаше сексуални проблеми, въпреки че не те бяха основната причина да използва услугите му. Протегна трепереща ръка към чашата с вино.

Кени отряза с ножа втория котлет и тя забеляза, че маниерите му са безупречни — комбинация от ленива грациозност и пестеливи движения.

Прекалено често в миналото тя бе загърбвала собствените си желания заради другите, но не и тази вечер. Младата жена събра сили и решителност, за да се справи с това, което й предстоеше.

— Тази вечер… по време на… нашата среща… искам да съм сигурна, че разбирате, че във всеки миг мога да прекратя всичко.

— О, това въобще не е проблем.

— Добре.

— Защото ви гарантирам, че изобщо няма да ви хрумне да прекъсвате каквото и да било. Освен ако, разбира се, не сте лесбийка. Въпреки че дори и тогава…

— Не съм лесбийка.

Той имаше нахалството да изобрази разочарование.

— Просто смятам, че ще е по-добре, ако се договорим за определени условия — продължи тя решително.

Той въздъхна.

— В крайна сметка аз съм клиентът, а клиентът…

— Ще ядете ли този картоф, или само ще го бодете?

Ема заби вилицата във въпросния картоф.

— Просто изтъквам, че…

— Горе.

— Какво?

— Качете се на горния етаж. — Той бутна стола си назад и се изправи. — Виждам, че няма да успея да се насладя на храната, докато не свършим с деловата част.

Ема се взря в празната му чиния.

— Можете да я вземете със себе си, ако искате — посочи той чашата й с вино. — О, по-добре аз да я взема. Зная колко обичате други хора да ви разнасят вещите.

— Мога сама да отнеса чашата си — изсъска Ема и я грабна от ръцете му. — Тежките куфари са друга… — Преди да довърши мисълта си, усети как краката й сякаш сами я понесоха към стълбите.

Топлата му длан я побутваше по кръста.

— Ще използваме моята спалня. Леглото там е по-просторно, а аз обичам да имам по-широко поле за действие. — Двамата стигнаха до горната площадка. — Дяволите да го вземат, забравих веригите.

Пръстите й едва не прекършиха финото столче на чашата.

— Какво?

Той завъртя очи.

— Само се шегувам. Прекалено сериозно приемате всичко.

Тя така и не намери достоен отговор и реши, че е по-благоразумно да премълчи.

Кени я бутна през прага, превъртя ключа и мигом намали осветлението до приглушено златисто сияние. Като всичко останало в къщата, и тази стая бе обзаведена елегантно и с вкус. Снежнобелите цветове подчертаваха тъмносините и тъмнозелените тонове. Всяка мебел беше произведение на изкуството — изисканото бюро, високият шкаф с резбовани сребристи листа, леглото в стил арт деко с инкрустирана със сребро табла при главата.

Ема се вторачи в леглото. Ето къде щеше да се случи. Там, пред тази табла, в това легло, приличащо на музеен експонат, с мъж, на когото плащаше за работата, тя най-сетне щеше да изгуби девствеността си. Внезапно й се стори, че това е най-тъжното нещо, което й се бе случвало.

— Аз… аз трябва да използвам банята.

— Разбира се. — Кени взе чашата от ръката й. — Отзад на вратата е закачен черен копринен халат. Защо не се отървете от дрехите и не го облечете, преди да се върнете в спалнята?

Също като в лекарски кабинет, помисли си младата жена.

— Или… може би ще предпочетете аз да ви съблека. — Ръката му се протегна към перленото копче на шията й.

Ема се стрелна към банята.

Вратата зад нея се затръшна и Кени се подсмихна. Лейди Ема може и да беше възел от нерви, но той отдавна не се бе забавлявал така.

— Халатът много приятно гали кожата! — подвикна към затворената врата.

Отвърна му мъртвешко мълчание.

Кени вече бе забелязал, че свенливата английска благородничка харесва гърдите му, затова изхлузи тениската си през главата и я захвърли небрежно. След като се освободи от обувките и чорапите — но не и панталона, защото искаше да подсили напрежението — отвори шкафа със стереоуредбата и избра диск на Майкъл Болтън. Самият той не беше негов запален фен, но музиката му беше добра за сексуален фон. Въпреки твърденията му отпреди малко, Кени се представяше отлично под музикален съпровод. Звуците на романтична балада изпълниха стаята и той реши, че най-хубавото в цялата история е, че нито една жена не е способна едновременно да се целува и да раздава заповеди.

Само при мисълта за пухкавата чувствена уста на лейди Ема по тялото му се разля гореща вълна. Странно, но тя, изглежда, изобщо не подозираше с какви амуниции я бе въоръжил господ. Навярно любовниците й не са си дали труда да го споделят с нея.

Кени се отпусна в едно от удобните кресла в спалнята, за да допие виното си. Беше наистина отлично бяло бургундско, реколта 1995 година. Отпиваше лениво, забил взор във вратата, сякаш й заповядваше да се отвори.

Ала това не стана и Кени най-после осъзна, че ще се наложи лично да я изведе оттам.

Също така осъзна, че очакването имаше опасен ефект върху либидото му. Вместо да го успокои, той се бе разгорещил дори повече, отколкото по време на онази знаменита кратка игра на турнира „Уестърн Оупън“. Ако незабавно не се вземеше в ръце, нямаше да заслужи и пукната пара, да не говорим за трийсетте долара, които тя си мислеше, че му плаща. За всичко беше виновна онази уста, без да се споменава чувственото й изящно тяло, което така и не му се удаде да огледа по-добре.

Той остави чашата й върху килима и се отправи към банята. Почука леко, после отвори вратата.

— Лейди Ема?

Тя стоеше неподвижно в средата на помещението, облечена в черния му копринен халат, а дрехите й бяха грижливо сгънати върху плота.

О, боже.

Халатът му обгръщаше като втора кожа всяка нейна извивка. Докато я изпиваше с жаден поглед, две чувствени пъпки щръкнаха под гладката коприна, покриваща гърдите й. В този момент той едва не свърши.

Но сетне забеляза, че юмруците й стискат конвулсивно мекия плат, и Кени разбра колко нервна и изплашена е тя. Докато се любуваше на разрошените й светлокарамелени къдрици и изплашените й очи с кехлибарения цвят на отлежал коняк, остатъкът от почтеността му неканено надигна глава и той се засрами от себе си.

— Знаете ли, лейди Ема, не е нужно да го правите, ако не желаете.

Малката й брадичка се вирна решително, раменете й се изпънаха назад, а пълните й устни се стиснаха в упорита черта.

— Глупости.

Тя се шмугна покрай него в спалнята, като едва не го събори. Съчувствието му мигом се смени с раздразнение. Незнайно защо, но нещо в нея можеше на минутата безумно да го раздразни.

Младият мъж я последва в спалнята.

Пръстите й се вкопчиха в колана на халата.

— Можете да действате.

Щеше да действа, и още как. Щеше да действа така, че да я пощури и да заличи всякакви команди от малката й главица.

Кени разкопча кожения си колан. Очите й се приковаха в катарамата, сякаш беше бомба, която всеки миг ще се взриви. Но той не измъкна колана от гайките, а го остави да виси небрежно.

— Преди да продължим нататък, искам да запомня очертанията на тялото ви — рече с дрезгав глас.

Пъхна палец под колана на панталона си, точно под ципа, и пристъпи към нея. Затвори очи театрално и сложи ръце върху раменете й.

Ема подскочи, но Кени го очакваше и не позволи на реакцията й да го спре. Няколко минути ръцете му останаха неподвижни, докато не усети как мускулите й леко се отпуснаха. После плъзна длани надолу по ръцете й.

И накрая им даде пълна воля. Милваха я по гърба. По ребрата. Задържаха се върху извивката на бедрата.

Тя стоеше покорно, докато той я галеше през коприната. Храбър оловен войник. Докато не стигна до гърдите й. Пое ги в дланите си, топли и заоблени. Тя затаи дъх, докато той ги обхождаше нежно с пръсти. Издаде тих задъхан стон. Ръцете й се вдигнаха и се отпуснаха върху гърдите му, разбунтувайки сетивата му.

Кени отвори очи и видя, че клепачите й са спуснати, а между веждите й се бе появила съсредоточена бръчица. Той погали с палци зърната на гърдите й. Бяха твърди като цветни пъпки. Ема ахна и устните й се разтвориха.

Пухкави, леко нацупени устни.

Размиха се пред очите му, той сведе глава и ги завладя.

Беше, все едно да целуваш топлите листенца на роза. Тя също ухаеше на рози, в съзнанието му се мярна мисълта, че тази решителна и властна жена притежава най-меките и най-сладки устни, които някога бе целувал.

Тя продължаваше твърдо да ги стиска, ала тялото й леко омекна. Кени плъзна върха на езика си по чувствената извивка на долната й устна. Не й бе останала и капка упорство и тя я разтвори, за да го пусне в кадифената си мекота.

Той обичаше бавните продължителни френски целувки. Повечето жени бяха твърде нетърпеливи, за да им се насладят, но лейди Ема се оказа по-умна и следваше инстинктите си. Позволи му да продължи колкото иска, езикът й започна да танцува бавно в ритъма на неговия, а кръвта забуча в ушите му.

Гърдите й изпълваха дланите му и той изведнъж осъзна, че толкова се бе увлякъл да се наслаждава на устните й, че съвсем бе забравил за тях. За пръв път му се случваше.

Стисна нежно топлите кълба. Ема се изви и се притисна към гърдите му, а устните й се разтвориха още по-гостоприемно. Кени отново потърка набъбналите зърна. Те се втвърдиха и той болезнено закопня да прокара език по тях, ала още не се бе наситил на целувката.

Навярно и тя изпитваше същото, защото той усети върха на езика й да се плъзва в устата му и въпреки всичките си хвалби какъв опитен и расов жребец е в леглото, Кени осъзна, че всеки миг ще експлодира.

Простена и я привлече към леглото, ала смяната на терена ни най-малко не му даде възможност да се опомни и овладее. Искаше да я види цялата и когато се отпуснаха върху матрака, с усилие се отдръпна с няколко сантиметра.

Тя дишаше тежко и дъхът й рошеше косите му като топъл пролетен вятър.

— Бихте ли… бихте ли свалили дрехите си?

Не беше заповед, а задъхана молба и ръката му се стрелна към панталона. Разкопча го, но членът му бе толкова твърд и набъбнал, че пръстите му непохватно дърпаха ципа като неопитен тийнейджър. А бързо повдигащите и спускащи се гърди окончателно го разсеяха. Не можеше да издържа нито миг повече.

Подхвана с пръст края на черния копринен халат и го дръпна рязко. Платът се закачи на зърното й, после се плъзна настрани, откривайки белоснежното полукълбо, нашарено с фини сини венички, увенчано с нацупена светлорозова пъпка, обрамчена от черна коприна, мамеща го като зрял плод. Кени се наведе, за да го вкуси.

Ема почувства как устните му докосват зърното й и забрави да диша. Устните му се сключиха около зърното в топла хватка. Върхът на езика му се движеше напред-назад. Тя имаше чувството, че всеки миг ще полети и пръстите й се вкопчиха здраво в копринената завивка на леглото като в надеждна котва.

Той започна да я смуче.

Тялото й тръпнеше, обливано от горещи и ледени вълни. Сълзи замъглиха очите й. Искаше това никога да не свършва. Щеше да умре, ако той спре. Кени вече не беше разхайтен красавец, нает от нея за една нощ. Вместо това се превърна в първия й любовник. Нежен и внимателен. Безкрайно скъп.

Костите й сякаш се топяха в леглото. Тя почувства лекото одраскване на нокътя на палеца му през коприната, покриваща другото й зърно и тялото й отново пламна.

— Не мога… не мога да понеса това — пророни Ема задавено.

В отговор той засмука още по-настървено. Пое другото й зърно между пръстите си и го стисна…

Това бе най-сладката болка, която някога бе изпитвала. Изпод клепачите й потекоха солени сълзи и покапаха върху възглавницата. На ръба на екстаза, Ема разтвори крака, безмълвно подканяйки ръката му да я докосне там. Съвсем леко. Само да я погали. Повече не й бе нужно.

Той отново стисна зърното й и тя тихо изхлипа.

Кени вдигна глава и се намръщи, щом съзря сълзите й.

— Заболя ли ви?

Не беше способна да му отвърне. Вместо това лежеше като последна развратница, с разголени гърди, с влажни и щръкнали зърна, с разтворени бедра под смачканата коприна.

Видя, че панталона му е разкопчан, ала черните копринени боксерки скриваха внушителната му мъжественост. Ема се опита да поеме достатъчно въздух, за да го помоли да не спира, да я докосне отново, да свали този панталон и да изгори черните боксерки.

Той се отдръпна към ръба на леглото и прокара ръка през разрошената си коса.

— Какво ще кажете, дали да не позабавим малко темпото? — Гласът му прозвуча дрезгаво, излизайки с усилие през стегнатото му гърло.

— Не! — извика тя и седна в леглото.

Кени я зяпна смаяно.

Ема облиза устни. Изтри сълзите си с ръкава на халата. Пое дълбока глътка въздух. Забрави да прикрие гърдите си с коприната.

— Не. — Подви крака. — Всичко… всичко е наред.

— Май се поувлякох.

— Всъщност не сте. Искам да кажа, направихте го, но… аз не бях… тоест харесваше ми, че вие…

Мили боже, какви ги плещеше? Тя се озърна, за да събере мислите си, и осъзна, че в стаята се чува тиха музика. Пое дълбоко дъх и се огледа за подробности. На шкафа върху купчина монети лежеше портфейл. На пода бяха захвърлени чорапи. Зад тях се виждаха полуотворените огледални врати на гардероба.

Ема отново пое дъх.

Върху нощното шкафче имаше пръснати няколко книги, сред които „Биография на Теодор Рузвелт“ и том от „История на Тексас“. Няколко списания за голф. Върху корицата на най-горното имаше снимка на мъж, който й се стори познат. Лице, което сякаш разпозна.

Странно. Кого би могла да познава…

Вгледа се по-внимателно и цялата кръв се отдръпна от лицето й.