Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (7)

6

Ресторантът се помещаваше в несиметрично разположена стара сграда с пристройки, със скърцащи подове и малки помещения, боядисани в землисти цветове. Съпровождани от апетитните аромати на подправки и печено месо, двамата се отправиха към едно от помещенията в дъното. Някои от посетителите подвикваха поздравите си към Кени, а други ставаха, за да го видят по-добре. Това внимание, както и случилото се по-рано в Търговския център за сетен път убедиха Ема колко голяма знаменитост беше Кени Травълър и тя изведнъж се притесни. Какво ужасно престъпление бе извършил, за да се поддаде на шантажа на Франческа?

Хостесата ги поведе към маса в дъното, застлана със зелена покривка на широки оранжеви и червени ивици, досущ като десен на тента. Стените с груба кафява хоросанова замазка бяха украсени с мексикански рекламни плакати от началото на века.

Появи се сервитьор с кошничка чипс и малка бутилка със салца сос. Кени тутакси го отпрати за по-лют вариант, поръча за себе си бутилка бира „Дос Екуис“ и екстра двойна „Маргарита“ за нея.

— Двойна е достатъчно.

— Екстра двойна — повтори Кени на сервитьора, който кимна и се изпари, очевидно изгарящ от нетърпение да обслужи най-знаменития клиент на ресторанта.

— Защо продължаваш да сменяш поръчките ми? Не искам да пия толкова много.

— А ти продължаваш да забравяш за онези игли. След няколко часа ще ти правят татуировката, за която толкова настояваш, а от това, което съм чул, процедурата е дяволски болезнена. Съвсем сериозно ти препоръчвам да си в почти опиянено състояние, все едно са ти сложили упойка.

Ема определено се страхуваше от игли, затова реши да последва съвета му. Взе менюто да го разгледа, ала бързо го остави настрани. Какъв смисъл имаше? Той и без това щеше да поръча и за нея.

Оказа се права. Когато сервитьорът пристигна с напитките им, Кени започна да изрежда толкова дълги и сложни ястия, че тя окончателно се обърка и реши да се остави в ръцете на кулинарната съдба. Когато мъжът най-после се отдалечи, младата жена повтори въпроса, който Кени толкова настойчиво избягваше.

— Е, ще ми кажеш ли най-сетне кой е Антихриста?

— Пак ли това?

— Мъж или жена?

— Мъж — въздъхна сътрапезникът й.

— Отдавна ли го познаваш?

— Прекалено дълго.

— С личния ти живот ли е свързан, или с професионалния?

— Може да се каже.

Ема се замисли дали да продължи с въпроси за външността на мистериозната персона, но се отказа.

— Просто ми кажи кой е!

Той се поколеба, сетне сви рамене.

— Съпругът на най-добрата ти приятелка, ето кой е.

— Дали?

Кени потръпна.

— Не го изричай! Не понасям да чувам това име.

— Дори и аз зная, че той е знаменит голфър, но…

— Най-великият на света. През своята кариера при различни случаи и периоди той е спечелил всички големи турнири и безчет по-малки. Следващата година ще навърши петдесет и на всички от старшата категория ще им се стъжни.

— Но доколкото си спомням, Франческа ми спомена, че съпругът й е президент на някаква професионална голф организация.

— Само временно. Неотдавна преживя операция на рамото и се съгласи да поеме поста на комисар на ПГА, докато се възстанови. Членовете на съвета искаха да разполагат с повече време, докато открият най-подходящия за длъжността и го изберат за постоянно, а той беше един от малкото, на когото всички погрешно решиха, че могат да се доверят да управлява временно ПГА. Той нямаше голямо желание да заеме поста, но някои тъпанари го убедиха. — Кени се намръщи.

— И ти си един от тях?

— В живота си не съм вършил по-голяма глупост, имайки предвид съкрушителния факт, че длъжността му предоставя повече начини да злоупотребява с властта, отколкото един южноамерикански диктатор, и той използва всеки един от тях срещу мен.

— Трудно ми е да повярвам. Според Франческа, Дали е най-милият, най-симпатичният и отстъпчив човек на земята.

— Той е кръвожаден, обсебен от властта, манипулативен, нагъл кучи син, ето какъв е. А сега може ли да сменим темата? Не съм хапвал от закуска, но ми се струва, че заради теб ще изгубя всякакъв апетит.

— Днес сервитьорката в кънтри клуба спомена, че са подписали петиция, за да те върнат на игрището. Това означава ли, че в момента не играеш активно?

— Бях отстранен за неопределен срок — процеди Кени сковано. Теменужените му очи станаха твърди като кремък.

— От Дал… от съпруга на Франческа.

Той кимна кратко.

— Защо?

— Заради разни неща.

Ема видя, че Кени не възнамерява да се впуска в по-нататъшни обяснения, и го изгледа изпитателно.

— И как се вписвам аз в цялата картинка?

Появата на сервитьора с ордьоврите го избави от отговора. Той се зае с пълнените с бекон, лук и сирене люти чушки халапеньо, докато Ема отпиваше от студената „Маргарита“. Няколко солени кристалчета полепнаха към долната й устна. Тя ги облиза с върха на езика си.

— Трябва само да попитам Франческа.

Кени се втренчи толкова продължително в устата й, че Ема се изплаши да не би нещо да не е наред. Побърза да я попие със салфетката.

Той примигна.

— Франческа има голямо влияние върху съпруга си.

— Е, и?

— Обеща ми да го използва, за да ме върнат в игра.

— Разбирам. — Сега наистина й се изясни. — Но само ако се съгласиш да ми помогнеш.

— Точно така.

Ала все пак нещо липсваше. Защо Франческа толкова се бе загрижила Кени да придружава Ема? Нямаше смисъл.

— Какво си е мислила тя? Би трябвало да знае, че двамата сме като огън и вода.

— Според мен всички тези години, като водеща на онова токшоу, са въздействали по някакъв садистичен начин върху мозъка й. Доставя й удоволствие да събира съвършено различни хора, да ги наблюдава как се избиват един друг, за да пирува накрая върху останките им.

Франческа изобщо не беше такава. Тук нещо определено не пасваше, но едва ли щеше да изкопчи повече от Кени.

Той я изгледа недоволно.

— Ще се храниш ли, или ще продължаваш да си ближеш устната?

— Ближа си устната?

— Не съм от тези, които хвърлят камъни по другите, защото и аз съм пълен с лоши навици, но смятам, че е по-добре да оставиш долната си устна на мира. Постоянно я дъвчеш, ближеш или нещо подобно. Ужасно разсейващо.

— Знаеш ли, Кени, писна ми постоянно да ме критикуваш.

— Ъхъ. — Той пъхна в устата й един тортила чипс, обилно напоен с пикантния сос.

Салдата беше толкова люта, че когато Ема най-сетне успя да си поеме дъх, донесоха останалите блюда. Докато се хранеха, Кени я забавляваше с местни клюки и много скоро младата жена гръмко се смееше на историите му. Когато пожелаеше, той можеше да бъде остроумен и забавен събеседник, а може би причината беше екстра двойната „Маргарита“, защото Ема установи, че я обгръща приятна замаяност.

Извини се, за да отиде до тоалетната, и когато се върна, я очакваше още една „Маргарита“. Тази имаше малко по-различен вкус, но също толкова възхитителен. Тя си припомни иглите и реши, че може да си я позволи. Разноцветни дъги затанцуваха по хоросановата мазилка на стените.

Накрая Кени отмести недоизядения си паниран сладолед с хрупкава коричка, поръсен с канела, и плати сметката, въпреки протестите й, че тя черпи.

— Наближава десет — отбеляза той. — Време е да тръгваме. Ако, разбира се, не си размислила.

— В никакъв случай! — малко високо възкликна тя и тутакси снижи глас. — Не съм размислила. — Изправи се и стаята се завъртя бавно пред очите й.

— Внимателно — предупреди я той, улови ръката й и я поведе към изхода на ресторанта. Пътьом Кени поздрави безбройните фенове, жадни за вниманието му.

Ема очакваше, че свежият въздух ще я ободри, но явно бе сгрешила. Светлините на паркинга се застрелкаха с опасна скорост около нея и в замаяното й съзнание се мярна мисълта, че май е попрекалила с пиенето.

— Кени, ти така и не ми каза защо са те отстранили.

— Защото отговорът едва ли ще ти хареса.

Искаше й се да разпери ръце, да прегърне нощта, да прегърне него.

— Тази вечер няма нищо, което да не ми хареса.

— Добре тогава… освен всичко останало, ударих жена.

Това бе последното, което си спомняше.

 

 

Ема чу шума на течаща вода и реши, че второкласничките отново са пуснали маркуча под прозорците на къщата й. Обичаха да пълнят ваната за птици, но после постоянно забравяха да затворят крана. Смръщи вежди, опитвайки се да формулира думите, с които да ги смъмри, но езикът не й се подчиняваше.

Шуртенето спря. Тя се сгуши по-удобно в широкото легло.

— Ема?

Младата жена отлепи с мъка едва-едва клепачи и видя бял таван. Твърде бял таван, за да принадлежи на скъпата на сърцето й малка къща. И къде се бе дянала пукнатината на леглото, приличаща на цветно листенце?

— Ема?

Тя се насили да отвори докрай клепачи и видя Кени да прекосява стаята. Ходилата му затъваха в дебелия килим, докато приближаваше към леглото. Какво търсеше Кени в дома й?

Една кърпа бе увита около бедрата му, а друга — преметната върху раменете. Косата му бе мокра и разрошена.

Светът бавно си дойде на мястото и Ема осъзна, че се намира в неговия дом. В неговото легло.

От устните й се изтръгна тих стон.

— Стани и посрещни с бодрост и енергия новия ден, кралице Елизабет.

— Какво правя тук? — изграчи тя.

— Долу те очаква пълна кана с прясно сварено кафе, което мисля, че ще ти се отрази добре. Определено не издържаш на пиене.

— Моля те… — отрони с мъка тя, докато оглеждаше смачканите чаршафи. — Кажи ми, че не ти дължа трийсет долара.

— Сладурче, след това, което се случи миналата нощ, аз съм ти длъжник.

Нещастницата изпъшка и зарови лице във възглавницата.

Кени се засмя.

— Трябва да призная, че се оказа истинска тигрица между чаршафите.

Тя се насили да го погледне, после отново се отпусна върху възглавниците, съзряла дяволития блясък в очите му.

— Спести си силите. Нищо не се е случило.

— И откъде знаеш?

— Още се държиш на крака.

Нова порция смях.

Като се имаше предвид разлюляното състояние на мозъка й, Ема смяташе, че отговорът й е достатъчно дързък, ала се чувстваше твърде потисната, за да изпита удоволствие от остроумието си. Седна с мъка в леглото и видя, че беше по тениска с логото на Тексаския университет, със сутиен и бикини. В момента нямаше сили да мисли как е свалила останалите си дрехи.

— Искаш ли да ти пусна душа?

Тя се запрепъва към банята с изражението на осъдена на смърт.

— Сама ще го пусна. Донеси ми кафе.

— На вашите заповеди, Ваше Благородие.

Ема затвори вратата на банята, смъкна тениската през глава, свали сутиена и се извърна към мивката.

И нададе пронизителен вик.

От другата страна на вратата Кени се ухили, докато слушаше как викът на Ема преминава в жални хлипания. Усмивката му стана още по-широка, но тутакси бе изместена от гримаса, когато чу трополене по стълбите.

— Мамка му!

Вратата на спалнята се разтвори със замах и вътре влетя великолепна брюнетка с мастиленочерна коса и фигура на модел.

— Исусе, Кени! Да не би този път да си убил някого?

Ема изхвърча от банята, увита в голяма кърпа, с очи с размерите на водно препятствие на игрище за голф.

— Какво си направил с мен?!

— Ема, за мен е чест да те запозная с малката ми сестра Тори. Тори, това е лейди Ема Уелс-Финч.

Докато Ема се опитваше да си възвърне дар слово, Кени забеляза, че Тори, както обикновено, е издокарана в най-изискания тоалет на „Нийман Маркъс“ — една от онези измамно семпли рокли, струващи повече от националния дълг на САЩ, и елегантни италиански сандали. В ушите й проблясваха обеци с диаманти, колкото откъснато парче торф — сватбен подарък от последния й бивш съпруг.

Косата й беше черна като неговата, с модна подстрижка, с дължина около брадичката, цялата скосена отстрани. На двайсет и осем, тя бе изумителна красавица — висока, със стройно и гъвкаво тяло и невероятни зелени очи. И освен това истински трън в задника. Въпреки това Кени я обичаше и навярно беше единственият човек на този свят, който разбираше колко много разочарование и болка се криеха под блестящата й външност.

— Някога ще се научиш ли да използваш звънеца? — изръмжа той.

— И защо да го правя, когато имам ключ? — възрази Тори и огледа Ема с неподправен интерес. — Скъпа, имаш жестока татуировка.

Без да й обръща внимание, Ема се хвърли към Кени с блеснали от сълзите очи.

— Как си могъл да го позволиш?

Той огледа с подчертано внимание знамето в черно, бяло и синьо на щата Тексас, който има популярния прякор Самотната звезда, кипрещо се върху горната част на лявата й ръка. Под него закачливо се виеше банер, на който пишеше Кени.

— Не можех да направя много. Знаеш каква ставаш, когато ти влезе някоя муха в главата.

— Бях пияна.

— Напълно съм съгласен.

— Но пък за сметка на това татуировката е много оригинална — опита се да я утеши Тори.

Ема се вторачи недоумяващо в гостенката, която любезно й протегна ръка.

— Радвам се да се запознаем, лейди Ема. В случай че сте пропуснали, аз съм Тори Травълър. Вярно, че имам още две фамилни имена, но неотдавна се отървах от тях и се върнах към първоизточника. Не се обиждайте, но не мога да премълча, че имате ужасен вкус за мъже. — Пусна ръката на Ема и се извърна към Кени. — Можеше да отговориш поне на едно от обажданията ми, кучи сине!

— Защо? Ще ми кажеш, че трябва да отида в Уайнет, а в момента нямам никакво желание да ходя там.

— Супер. Можеш да ме пренебрегваш до самата сватба.

— Да не би двамата с Филип Морис да се жените? — поинтересува се той.

— Казва се Филип Морисън и много добре знаеш, че не говоря за тази сватба.

— Явно нещата между теб и Филип не са се получили.

— Той настояваше да спра да ругая и да усъвършенствам ударите му. — Тя подпря грациозно ръка върху бедрото си. — Кълна се, че не мога да прекарам остатъка от живота си да го гледам как замахва със стика, без да направя поне една-две нецензурни забележки.

— Скъсала си с него, защото не ти харесва замахът му?

— Това, както и фактът, че е кръстил пениса си.

— Повечето мъже го правят.

— Да, но колко от тях го наричат Барби?

Кени въздъхна.

— Измисляш си.

— Искаше ми се да е така.

Ема повече не можеше да издържа и рязко се извъртя към него.

— Откъде се появи тази татуировка!

— Ти не даваше и дума да се издума за друга.

— Цвете! Исках едно малко цвете!

— Не и миналата вечер. И, скъпа, би трябвало да ми благодариш, вместо да ми крещиш, защото настояваше на другата ти ръка да изобразят английското знаме. А когато категорично забраних, ти ми устрои грандиозен скандал. Накрая се наложи да те извлека насила от студиото, въпреки виковете и ритниците ти. Страхувах се да те закарам в това състояние в хотела, затова се озова тук.

Ема се свлече, безсилна, върху ръба на леглото.

— Но аз изпих само две маргарити. Как е възможно да не помня нищо само от две питиета?

— Всяко едно, от които имаше впечатляващ ефект. Изглежда алкохолът не ти понася много добре.

Тя зарови лице в шепи.

— Нищо не е както трябва от мига, в който те срещнах.

— Което на свой ред би трябвало недвусмислено да ти подскаже как ще се развие връзката ви по-нататък — вметна Тори услужливо, приближавайки към огледалото, за да оправи косата си. — Всеизвестно е, че Кени изпитва отвращение към всякакво по-задушевно сближаване благодарение на нездравите си отношения с нашата покойна, непрежалима майка.

— Ще млъкнеш ли!

Тори разбухна невъзмутимо няколко кичура.

— Той се люшка напред-назад между тъпи блондинки, защото те са безопасни, и истински жени, с достатъчно мозък в главата, защото предпочита точно такъв тип. Но ключовата дума е люшка. Когато става дума за истинско обвързване, Кени е като Бермудски триъгълник — всички истински чувства изчезват. Смятай се за късметлийка, ако го разбереш, преди да е станало твърде късно.

— Ще се ометеш ли най-сетне оттук! — изрева той, преди Ема да успее да изясни истинските им отношения.

— Не и докато не ми обещаеш да дойдеш в Уайнет. Татко възнамерява да вдигне сватбата, докато си отстранен от игра, за да е сигурен, че ще присъстваш.

— Ти току-що каза, че двамата с Филип сте скъсали.

— Отлично знаеш за какво говоря! За сватбата ми с онзи задръстеняк О’Конър!

— Кога най-сетне ще проумееш, че никой не може да те омъжи насила? — Кени смъкна кърпата от врата си и я захвърли настрани.

— Лесно е да се каже, но татко най-безсрамно ме притиска. Даде ми един месец, за да се окича с пръстена на Декстър, иначе заплаши да закрие кредитните ми карти. Тогава как ще плащам сметките за храна?

— Той блъфира. — Кени се запъти към дрешника.

— Не и този път — с тих и унил глас промърмори Тори. — Може би наистина трябва да се омъжа за Декстър. — Изсмя се с горчив, примирен смях. — Май единственото, за което ме бива, са браковете и разводите.

— Престани да се самосъжаляваш.

— Мислиш ли, че щеше да ми хрумне нещо подобно, ако не бях напълно отчаяна? — тросна му се Тори. — Онези емута растат като гъби след дъжд и храната им струва цяло състояние. Татко отдавна дудне за това, но досега не е заплашвал да ми отреже средствата.

— Ако изпратиш онези птици да пасат из необятните небесни пасища за емута, както ти предлагах, нищо от това нямаше да се случи.

— Не можех да го направя и ти го знаеш!

Ема бе толкова слисана, че за миг забрави за собствените си нещастия.

— Емута?

— Приличат на щрауси, с които са чистили комини — поясни Кени. — Най-грозните птици, които някога си виждала.

— Не са грозни! — възпротиви се Тори, сетне сви рамене. — Добре де, може и да не са много привлекателни, но са толкова мили.

— И точно това е проблемът — изрече Кени провлачено. — Сестра ми, тази гениална бизнесменка, затъна в тази лудост с емутата преди няколко години, когато в пресата започна да се тръби, че може да се натрупа състояние с развъждането им. Не се изисквало много земя, а пазарът бил гладен за продукти от ему.

— Нуждаех се от работа и доходи, за да се отърва от последния си съпруг — прекъсна го Тори. — Освен това мазнината от ему притежава изключителни лековити свойства. В Националната футболна лига я използват за лечение на рани. При това месото на емуто е богато на протеини и съдържа два пъти по-малко калории и мазнини от говеждото, а има същия вкус.

— Откъде знаеш, след като в живота си не си вкусвала и хапка месо на ему? — пожела да се осведоми брат й.

— Е, някой ден може и да вкуся.

— Пфу! — изсумтя Кени и продължи: — За нещастие, пазара на емута никакъв го няма. Не че това щеше да има някакво значение, тъй като и малкото пъти, когато й предложиха да продаде една или две от птиците си, тя решително отказа.

Тори се обърна към Ема.

— Всеки път щом си представех, че ги убиват, ми призляваше. Опитах се да продам няколко двойки за развъждане, но в последно време никой не ги купува.

— И сега трябва да храни цяло стадо емута, които никой не иска.

— Прилича на екзистенциален кошмар — въздъхна дълбоко Тори и ъгълчето на устата й потръпна издайнически. — От друга страна, животът ми си има и своя светла страна. Поне върху ръката ми не е татуирано знамето на щата Самотна звезда.

Ема сведе поглед към ужасяващото творение и потрепери. До края на живота си трябваше да носи дрехи с дълги ръкави.

Замътената й глава, травмата от татуировката и нахлуването на Тори в спалнята на Кени й бяха попречили да улови смисъла на разговора между брата и сестрата, но сега той бавно започна да достига до съзнанието й.

— Да не би да казваш, че баща ти иска да те омъжи насила за мъж, когото не харесваш?

— Или ще ми вземе кредитните карти, с които плащам сметките за храна, да не говорим за други дреболии, като прилични дрехи и пари за бензин. Моят баща и бащата на Декстър са ме притиснали в ъгъла. Те искат да обединят компаниите си и не виждат по-добър начин от това, ние с Декстър… да се слеем.

— Да се слеете?

Кени излезе от дрешника, все още гол до кръста, закопчавайки пътьом ципа на памучния си панталон.

— Нашият баща е собственик на КСТ — „Компютърни системи Травълър“. Седалището на компанията се намира в Уайнет. Най-върлият му конкурент, бащата на Декстър, притежава „Ком Нешънъл“. Главният им завод е в Остин, но той е построил по-малка научноизследователска и развойна база в Уайнет само за да натрие носа на баща ми. От седемдесетте години двете компании се борят ожесточено за палмата на първенството, като собствениците им не се свенят да прибягват до най-кални номера и хватки. За нещастие, двамата са били толкова заети да се мразят и в червата, че изобщо не обърнали внимание на младите разрастващи се фирми с напористи собственици, които им дишали във врата. Понастоящем и КСТ и „Ком Нешънъл“ са го закъсали и единственият начин да оцелеят, е да се слеят. Ако това се осъществи, ще бъдат непобедими.

Ема поклати глава.

— Все още не разбирам какво общо има това с Тори. Непрекъснато се обединяват фирми, без децата на собствениците да се женят, особено ако бащите се мразят.

— Не и тези две компании — възрази Кени и извади от дрешника светлосиня джинсова риза. — Те са си погаждали толкова много мръсни номера както в делови, така и в личен план. Сега никой не вярва на другия, но и двамата желаят сливането.

— И са избрали мен за жертвено агне, за да мине всичко по мед и масло. — Тори извади от чантата си пакет цигари, но Кени тутакси го грабна и го запрати в кошчето за боклук.

Окончателно ошашавена, Ема поклати глава неразбиращо. Каква беше тази епидемия от изнудвания с цел бракове, обхванала Западния свят? И по какъв каприз на съдбата тя се бе срещнала с друга жена в подобно положение? Изглеждаше твърде странно, за да е обикновено съвпадение, и в съзнанието й изплува ликът на Франческа Серитела Дей Бодин. Но това нямаше смисъл. Франческа навярно знаеше за проблема на Тори, но не подозираше за бедите, надвиснали над Ема.

Трябваше да остане сама, за да помисли, затова се надигна от леглото.

— А сега, ако ме извините, ще отида да си взема душ, а след това ще се върна в хотела.

Половин час по-късно тя излезе от спалнята и заслиза по стълбите, облечена в късата рокля, която носеше миналата нощ, върху която бе навлякла тениската на Кени, за да скрие ужасната татуировка. Мисълта да изживее остатъка от живота си със знамето на щата Самотна звезда върху ръката си бе достатъчно потискаща, но да се жигоса завинаги с името Кени, беше направо непоносимо.

Кени и Тори седяха край кухненския плот, пиеха кафе и похапваха понички. Тори посочи със синьо-зеления си нокът към отворената кутия.

— Искаш ли поничка, Ема? Има с крем. Побързай, докато любимият ти още не ги е докопал.

— Той не ми е любим и мисля, че в момента стомахът ми може да понесе само чаша кафе.

— Ако не е твой любим, какво правеше гола в спалнята му?

— Беше инцидент. Не спим заедно. Той е моят шофьор.

— Твоят шофьор? Кени, какво става?

Кени обясни подробно ситуацията, макар че според Ема съвършено ненужно наблегна на желанието й винаги да налага своето.

— Значи ти си истинска лейди? — попита Тори недоверчиво, когато той замълча.

— Да, но не използвам титлата си.

— Ако аз имах титла, непременно щях да я използвам.

— Точно това й заявих и аз — присъедини се Кени, като хвърли към Ема многозначителен поглед от типа „казах ли ти аз“.

Ема се предаде.

— Уайнет не е толкова далеч от Остин, лейди Ема. — Тори се надигна от стола грациозно като дива котка и се насочи към мивката, за да изплакне лепкавите си пръсти. — И градът е много приятен. Докато си в Тексас, защо да не видиш как живеят туземците, вместо само да се влачиш по изтърканите туристически маршрути? Кени може да те вози до университетската библиотека и обратно, а и Сан Антонио не е далеч. Какво ще кажеш? В знак на женска солидарност, ще ми помогнеш ли да го завлека в родния му град?

— Тя няма право на глас по въпроса — изръмжа Кени сърдито.

Ема се замисли. Въпреки общоприетата версия, главната цел на пътуването й до Тексас не беше историческото й проучване. Щом можеше да посети нужните библиотеки, щеше да го завърши за няколко дни. Много по-важната й мисия беше да хвърли сянка върху репутацията си, а това можеше да постигне със същата лекота в Уайнет, както и навсякъде другаде. Освен това присъствието на толкова скандална личност като Тори Травълър несъмнено щеше да разстрои Хю. А и за детектива на Бедингтън щеше да е по-лесно да я следи в малкия град. Трябваше да признае, че щеше да й бъде много по-удобно да се установи в Уайнет, а не в някой голям град, където да се мести от един безличен хотел в друг.

— Добре. Да, струва ми се, че идеята е добра.

— Не! — взриви се Кени. — Никак не е добра.

— Само си помисли за нашата мащеха — замърка Тори. — Тя ще подмокри гащички, когато узнае, че в града е пристигнала представителка на британската аристокрация.

— Още по-основателна причина да стоя по-далеч от Уайнет — парира я брат й.

Тори коварно присви очи.

— Трябва ли да ти напомням за една коледна сутрин от нашето детство, когато майка ни те обсипа с подаръци за няколко хилядарки, но така и не се сети да купи нещо за мен?

Ема рязко се изправи. Нима това бе възможно?

Кени стрелна с раздразнен поглед сестра си.

— Прекарах последните седемнайсет години, опитвайки се да те накарам да забравиш нашето дисфункционално детство, така че не се опитвай да спекулираш с чувството ми за вина.

— Или може би трябва да опресня паметта ти за онзи път, когато купих с джобните си голяма курабийка с формата на Мини Маус. С онези сладки щръкнали ушички и панделка на главата. Забрави ли как изпадна в истерия, защото ти я искаше, и как тя ме зашлеви през лицето, когато отказах да ти дам курабийката? Ти застана пред мен и я изяде до последната троха, докато аз те гледах.

Кени потръпна.

— Тори, целият свят знае, че тя беше откачена, а аз бях едно разглезено хлапе!

— Спомням си, че бяха останали две хапки от онази панделка, а ти…

— Тори… — В гласа му прозвуча предупредителна нотка.

— Но вместо да ми ги дадеш, ти ги хвърли в…

— Добре! Ти спечели, дяволите да те вземат! Макар да съм убеден, че правя голяма грешка.

За миг Тори сякаш посърна. Но бързо се съвзе, обви ръка около врата му и го целуна по бузата.

— Благодаря, голямо братче. Дължа ти една услуга.

— Дължиш ми повече от една — въздъхна той. — Но все не мога да наваксам.