Лайза Клейпас
Дявол през зимата (6)

Шеста глава

Въпреки че Себастиан бързаше да се добере до Лондон и да се възползва от преимуществата на новото си положение, той не съжали за решението си да се движат бавно по обратния път. До вечерта Еви беше пребледняла и почти не говореше. Очевидно напрежението от последните дни беше изтощило запаса й от сили. Тя се нуждаеше от почивка.

Себастиан избра най-добрата странноприемница, където да прекарат нощта, плати за най-добрата стая, поръча вечеря и нареди да им приготвят гореща баня. Докато той уговаряше смяната на конете и нощувката на кочияша, Еви се изкъпа в малката хлъзгава вана. Когато се върна в малката, но чиста стая със сини перденца на прозорците, Себастиан видя, че жена му вече беше успяла да се изкъпе и да облече нощницата си.

Той се приближи до масата и повдигна салфетката, която покриваше чинията му; вътре откри порция печено пиле, няколко спаружени зеленчука и малък пудинг. Забеляза, че чинията на Еви е празна и я погледна с иронична усмивка:

— Как беше?

— По-добре, отколкото изобщо без вечеря.

— Трябва да призная, че съм подценявал таланта на лондонския ми готвач. — Той седна до разнебитената маса и разстла салфетката на коленете си. — Мисля, че творенията му ще ти харесат.

— Едва ли ще ми се налага да обядвам често в дома ти — предпазливо отбеляза Еви. Себастиан я погледна изненадано, поднесъл вилицата към устата си.

— Ще отседна в клуба на баща ми — продължи Еви. — Както вече ти казах, възнамерявам да се грижа за него.

— През деня, да. Но няма да оставаш там през нощта. Вечер ще се прибираш в моята… нашата къща.

Тя му отвърна с немигащ поглед.

— Болестта му няма да си отива вечер и да се завръща през деня. Той ще се нуждае от постоянни грижи.

Себастиан лапна залчето и рече раздразнено:

— За това са слугите. Можеш да наемеш една жена, която да се грижи за него.

Еви поклати упорито глава, с което допълнително го раздразни.

— Не е същото като да те гледа някой любящ роднина.

— Защо изобщо те интересува как ще бъде гледан? Той не е направил почти нищо за теб. Едва познаваш негодника…

— Тази дума не ми харесва.

— Жалко, тогава. Защото е от любимите ми, и възнамерявам да продължа да я използвам при подходящ случай.

— В такъв случай се радвам, че след като се върнем в Лондон, няма да се виждаме често.

Себастиан погледна ядосано жена си. Кой би предположил, че зад това мило личице се крие такъв упорит характер? Всъщност той вече бе имал възможността да се убеди, че тя е способна на отчаяни постъпки, за да постигне своето. Един дявол знае какво щеше да направи, ако я притиснеше твърде силно. Себастиан се опита да се успокои и продължи да се храни. Нямаше никакво значение, че пилето е абсолютно безвкусно. Дори да беше сготвено с най-вкусния френски сос, той пак нямаше да го забележи. Острият му ум бе зает с обмислянето на стратегии как да се справи с нея.

Най-накрая, придавайки на лицето си загрижено изражение, той промърмори:

— Любов моя, не мога да ти позволя да живееш на място, пълно с крадци, комарджии и пияници. Не може да не осъзнаваш опасностите в подобно обкръжение.

— Ще се погрижа да получиш зестрата ми колкото се може по-скоро. След това няма да е необходимо да се безпокоиш за мен.

Цялото му прехвалено самообладание се изпари като капка вода на нагрята плоча.

— Не се безпокоя за теб, по дяволите! Просто… това не е краят, Еви. Виконтеса Сейнт Винсънт не може да живее в игрален клуб, дори да е само за няколко дни.

— Не съм и предполагала, че си такъв традиционалист. — Незнайно защо свирепата му гримаса накара устните й да потрепнат в усмивка. Колкото и слабо да бе това потрепване, Себастиан го забеляза и гневът му веднага премина в изненада. Проклет да е, ако позволи да го върти на малкия си пръст тази двайсет и три годишна девственица… всъщност вече не девственица… която беше толкова наивна, че да си мисли, че може да му се противопостави!

Изпълненият му с ледено презрение поглед можеше да замрази и най-достойния противник.

— Скъпа моя, във фантазиите си, в които играеш ролята на грижовен ангел, кой си представяш, че те защитава? Да спиш сама там си е жива покана да бъдеш изнасилена. И проклет да съм, ако остана там с теб — имам си по-приятни занимания, отколкото да се мотая във второкласен игрален клуб, докато чакам стария Дженър да опъне петалата.

— Не съм те молила да ме пазиш — отвърна му тя с равен глас. — И без теб ще се справя.

— Разбира се — промърмори иронично Себастиан, внезапно изгубил интерес към студената вечеря. Той хвърли салфетката върху чинията, изправи се и съблече палтото и жилетката си. Беше покрит с прах и изморен от пътуването, и сега възнамеряваше да се възползва от ваната. С малко повече късмет водата щеше да е още топла.

Докато се събличаше и хвърляше дрехите си на стола, той размишляваше за жените, които с години си мечтаеха да се омъжат за него. Красиви и богати, те бяха готови на всичко, с изключение на убийство, за да го отведат пред олтара. Но той беше твърде зает с развратните си развлечения, за да се отнесе сериозно към опитите им. И къде се беше озовал, притиснат в ъгъла от обстоятелствата и лошия късмет? Женен за девойка без капчица представа за поведението в светското общество, със съмнителен произход и магарешки инат.

Забелязвайки начина, по който Еви отмести поглед от голото му тяло, Себастиан се усмихна подигравателно. Отиде при ваната и се потопи в хладката вода, но дългите му крака останаха да висят отвън. Без да бърза, той натърка ръцете и гърдите си със сапун, след което започна да се облива с шепи, наблюдавайки жена си с присвити очи. С удоволствие забеляза, че Еви с усилие запазваше невъзмутимия си вид. Лицето й пламна, докато с преувеличен интерес тя оглеждаше шевицата върху тъканата покривка на леглото.

Когато плъзна ръка по шевовете, блясъкът на пръстена от шотландско злато привлече погледа му. Той изпита странно чувство — почти непреодолимо желание да хвърли Еви в постелята и да я обладае без всякаква предварителна любовна игра. Да я покори и да я накара да признае, че сега е негова собственост. Вълната от първична страст разтревожи мъжа, който винаги се беше считал за цивилизован човек. Разстроен и възбуден. Той се изплакна, грабна влажната кърпа, която беше използвала тя и бързо се подсуши. Възбудата му не остана незабелязана от Еви — чу я как рязко си пое дъх, когато той излезе от ваната. Той небрежно уви кърпата около кръста си, затъкна края й и отиде до куфара си.

Извади от него един гребен, изправи се пред огледалото, което висеше над умивалника, и се зае безмилостно да разресва мократа си коса. В огледалото се отразяваше леглото и Себастиан можеше да види Еви, която го наблюдаваше.

Без да се обръща, я попита:

— Да не би днес да ме очаква съдбата на кучето на месаря?

— Кучето на месаря?

— Ами да, кучето, което лежи в ъгъла на магазина и се облизва при вида на късчето месо, което му е забранено да докосва.

— Това сравнение едва ли може да се смята за к-комплимент, за който и да е от нас.

Себастиан се спря за миг, осъзнавайки, че заекването й отново се е появило. Отлично. Значи съвсем не е толкова невъзмутима, колкото се опитва да изглежда.

— И какъв е отговорът?

— Из-звинявай, но предпочитам да нямам с теб интимни отношения.

Зашеметен и засегнат, Себастиан отпусна ръката си с гребена и се обърна към нея. Жените никога не му отказваха. И фактът, че Еви беше способна да го направи след удоволствието, което бе изпитала сутринта, беше труден за възприемане.

— И без това сам каза, че не обичаш да спиш с една и съща жена повече от един път — напомни му тя с извинителен тон. — Каза, че ти е непоносимо скучно.

— Да ти приличам на скучаещ тип? — попита Себастиан, хвърляйки красноречив поглед към възбудения си член, който кърпата едва успяваше да прикрие.

— Зависи от това накъде гледам — промърмори Еви, отмествайки погледа си към покривката на леглото. — Трябва да ви напомня, милорд, че сключихме споразумение.

— Можеш да размислиш.

— Не възнамерявам да го правя.

— От отказа ти лъха лицемерие, скъпа. Веднъж вече беше моя. Едва ли добродетелта ти ще пострада, ако го направим още веднъж.

— Не става дума за добродетелта ми. — Беше се овладяла и заекването й отново изчезна. — Правя го по съвсем различна причина.

— Бих искал да я чуя.

— Заради самозащита. — Тя го погледна с видимо усилие. — Не възразявам срещу любовните ти похождения, но не искам да бъда една от любовниците ти. За теб сексуалните отношения са просто игра. Аз се отнасям към тях по съвсем различен начин и не искам да нараниш чувствата ми, а това неизбежно ще се случи, ако се съглася да спя с теб.

Себастиан се опита да запази спокойствие, макар всичко в него да кипеше от желание и възмущение.

— Няма да се извинявам заради миналото си. Един мъж трябва да има опит.

— По всичко личи, че си натрупал достатъчно за десетима.

— Защо това те вълнува толкова?

— Защото твоята… романтична история, да я наречем, е като на куче, което обикаля всички врати на улицата и събира остатъци от всеки праг. Аз няма да бъда поредната врата. Ти не можеш да бъдеш верен на една жена и си го доказал.

— Само защото никога не съм опитвал не означава, че не мога. Просто не съм го искал. И не се нуждая от нравоученията на някаква си превзета кучка.

Думата „кучка“ накара Еви да се вцепени.

— Иска ми се да не използваш такъв език.

— Струва ми се подходящо, щом стана дума за кучета — отсече Себастиан. — Между другото, в моя случай това сравнение е неуместно. За твое сведение жените ме преследват, а не аз тях.

— Тогава можеш да отидеш при някоя от тях.

— О, ще го направя — отвърна свирепо той. — Когато се върнем в Лондон, ще се впусна в такива забавления и няма да се успокоя, докато поредната оргия не завърши с ареста на някой от участниците. Но междувременно… наистина ли очакваш, че тази вечер — и утре вечерта — двамата можем да спим в едно легло, целомъдрени като две монахини на почивка?

— За мен изобщо няма да представлява трудност — отвърна Еви, осъзнавайки, че му нанася смъртна обида.

Скептичният му поглед можеше да прогори дупка в чаршафите. Като изригна порой от думи, които значително обогатиха познанията й в ругатните, Себастиан хвърли кърпата и отиде да угаси лампата. Улавяйки смутения поглед на Еви, устремен към възбудения му член, мъжът се усмихна надменно.

— Не му обръщай внимание — изръмжа той, пъхайки се в постелята. — Имам всички основания да смятам, че от сега нататък близостта ти ще подейства на всичките ми интимни органи като продължително плуване в сибирско езеро.