Лайза Клейпас
Дявол през зимата (4)

Четвърта глава

Когато излязоха от дома на ковача, дъждът се беше усилил и се изливаше върху земята на бръснещи сребристо-черни струи. Еви ускори крачка, опитвайки се с последни сили да се добере до странноприемницата. Имаше усещането, че се движи като на сън. Всичко наоколо й се струваше нереално, а разкаляната земя като че ли се изплъзваше изпод краката й. За нейно огромно неудоволствие Сейнт Винсънт се спря до стената на къщата под прикритието на стряхата.

— Какво има? — попита тя с изтръпнали от студа устни.

Той се захвана да развързва панделката.

— Искам да сваля това нещо.

— Почакайте! Недейте! — Качулката се свлече от главата й, докато се опитваше да го спре. Ръката й покри неговата и пръстите му застинаха за миг.

— Защо? — попита нетърпеливо той, навеждайки глава към нея. От ръба на шапката му капеше вода. Вече се беше стъмнило съвсем и под слабата светлина на уличните фенери светлосините му очи като че ли проблясваха с някакво вътрешно сияние.

— Нали чухте какво каза господин Макфий — че ако развържем панделката ни чакат беди.

— Да не би да сте суеверна? — недоверчиво попита Сейнт Винсънт.

Ели кимна виновно.

Не беше трудно да забележи, че търпението му е на края си. Докато стояха измокрени и замръзнали в тъмното, извили ръцете си под неудобен ъгъл, Еви усети как пръстите на завързаната му ръка обхващат юмрука й. Това бе най-топлото място в цялото й тяло — където ръката му покриваше нейната.

— Наистина ли искате да се появим в странноприемницата в такъв вид? — попита той с преувеличено спокоен тон.

Това беше глупав спор, но Еви беше твърде уморена, за да размишлява трезво. Знаеше само, че в живота й бе имало достатъчно нещастия, за да си търси нови.

— Това е Гретна Грийн. Никой нищо няма да си помисли. Освен това си мислех, че не се интересувате от мнението на останалите.

— Нямам нищо против репутацията на развратен негодник. Но не искам да изглеждам като идиот. — Той отново се захвана с панделката.

— Моля ви, недейте — рече бързо Еви и хвана ръката му, преплитайки пръстите си с неговите. В следващия миг се озова притисната към стената под тежестта на тялото му. Свободната му ръка се плъзна по шията й под мократа коса, а устните му се притиснаха към нейните. Цялото й тяло откликна на настойчивостта им. Еви не умееше да се целува и не знаеше какво да прави със собствените си устни. Разстроена и трепереща, тя притисна затворената си уста към неговата, докато сърцето й биеше лудо, а краката й омекнаха.

Той искаше от нея нещо, което тя не знаеше как да му даде. Усещайки объркването й, той се отдръпна назад и обсипа лицето й с бързи целувки, търкайки нежната й кожа с наболата си брада. Като повдигна леко брадичката й, той с нежни движения на палеца си я накара да разтвори леко устните си и бързо ги затисна със своите. Еви усети неуловимия му вкус, който й подейства като екзотична упойка. Езикът му внимателно проникна в устата й и след като не срещна никаква съпротива, се плъзна още по-надълбоко.

След възбуждащата целувка Сейнт Винсънт се отдръпна леко назад, едва докосвайки устните й. Диханията им се смесваха, образувайки облаци пара в хладния въздух. Мъжът плъзна полуразтворените си устни по нейните и продължи нагоре към ухото с пътечка от леки целувки по бузата й. Еви треперливо си пое дъх, когато той прокара върха на езика си по краищата на ушната й раковина, след което леко захапа меката долна част на ухото. Гърбът й се изпъна като струна и странна топлина заля гърдите й, спускайки се по-надолу, към най-интимните й места.

Тя се притисна силно към него и устните сляпо затърсиха горещата му, дразнеща уста, и Сейнт Винсънт отвърна на неизреченото й желание с нежна, но страстна целувка. Насладата й бе толкова голяма, че Еви се уплаши да не припадне и обви шията му с ръка, за да се задържи. Нищо чудно… помисли си замаяно тя. Нито чудно, че толкова жени са полудели по този мъж, пожертвали са честта и репутацията си. Говореше се, че някои от отхвърлените дори заплашили да сложат край на живота си. Сейнт Винсънт беше олицетворение на съблазънта.

Когато той се отдръпна от нея, Еви се изненада, че не се свлече на купчинка в краката му. Мъжът дишаше тежко като нея, дори по-тежко, гърдите му се вдигаха и спускаха равномерно. Без да каже нито дума, той се зае да развърже панделката, съсредоточавайки се изцяло върху тази задача. Ръцете му трепереха. Избягваше да я поглежда — или не искаше да види лицето й, или не искаше да покаже своето. След като бялата лента най-после се свлече на земята, Еви имаше чувството, че те продължаваха да са свързани; китката й запазваше усещането, че е привързана към неговата.

Най-накрая Сейнт Винсънт я погледна, сякаш я предизвикваше да възрази срещу действията му. Еви реши, че е най-добре да замълчи, хвана го под ръка и двамата изминаха краткото разстояние до странноприемницата. Мислите блуждаеха в главата й и тя като в мъгла чу жизнерадостните поздравления на господин Финдли, който ги посрещна в малкото помещение. Тя бавно започна да се изкачва по тясното, тъмно стълбище, повдигайки с усилие натежалите си крака.

Двамата се спряха пред вратата в дъното на коридора. Еви се облегна уморено на стената и зачака Сейнт Винсънт да се справи с ключалката. Ключът със стържене се превъртя и тя направи олюляваща се крачка към отворената врата.

— Почакайте. — Сейнт Винсънт се наведе, за да я вдигне на ръце.

Тя рязко си пое дъх.

— Не е необходимо…

— От уважение към вашата суеверна натура — рече той, вдигайки я с такава лекота, сякаш беше дете, — мисля, че по-добре да спазваме традициите. — Като се обърна леко настрани, той я внесе през вратата. — Лоша поличба е, ако булката се спъне в прага. Виждал съм мъже, които след тридневен запой се държат по-стабилно на крака от вас.

— Благодаря ви — прошепна тя, когато той най-после я пусна на пода.

— Това ще ви струва половин крона — отвърна Сейнт Винсънт. Ироничният намек за предприемчивия ковач накара Еви да се усмихне.

Усмивката й обаче се стопи, когато огледа спретнатата малка стая. Голяма част от нея бе заета от двойното легло с желязна рамка, украсена с медни топчета. Застлано с избеляла от безбройните пранета покривка, то изглеждаше меко и чисто. На нощната масичка гореше маслена лампа с шише от рубиново стъкло и заливаше стаята с розовеещо сияние. Измокрена до кости, опръскана с кал и изморена, Еви безмълвно се взираше в старата, обкована с мед дървена вана, която беше разположена пред огнището, в което танцуваха пламъци.

Сейнт Винсънт заключи вратата и се приближи до нея, посягайки към връзките на пелерината й. Нещо, прилично на жалост, пробяга по лицето му, щом видя, че тя трепери от студ.

— Нека ви помогна — каза тихо той и свали пелерината от раменете й. Преметна я през облегалката на стола, разположен близо до огнището.

Еви преглътна тежко и се опита да стегне коленете си, които се подгъваха. Стомахът й се сви в студен ужас, когато погледна към леглото.

— Сега трябва ли… — понечи да попита тя, но гласът й секна.

Сейнт Винсънт се зае с разкопчаването на роклята й.

— Дали сега трябва… — повтори той, проследявайки погледа й към леглото. — Мили боже, не. — Пръстите му се движеха чевръсто по дългата редица копчета. — Колкото и да сте възхитителна, любов моя, аз съм твърде изморен. Никога в живота ми не съм казвал нещо такова, но в този момент предпочитам да спя, вместо да се чукам.

Изпълнена с облекчение, Еви въздъхна. Когато той дръпна разкопчаната рокля надолу, тя бе принудена да се хване за него, за да запази равновесие.

— Не ми харесва тази дума — рече момичето с приглушен глас.

— Ами ще трябва да свиквате с нея — последва язвителният му отговор. — Тя се произнася твърде често в клуба на баща ви. Един бог знае как сте успели да не я чуете досега.

— Чувала съм я — възмутено възкликна тя. — Просто досега не знаех какво означава.

Сейнт Винсънт се наведе, за да развърже обувките й. Широките му рамене се разтърсиха и Еви дочу някакви приглушени звуци. В първия момент се притесни, че може да се е разболял, но после разбра, че всъщност се смее. За пръв път го виждаше да се смее искрено и не можеше да разбере какво толкова го е развеселило. Застанала пред него само по долна риза и гащички, тя скръсти ръце на гърдите си и се намръщи.

Без да спира да се смее, Сейнт Винсънт свали обувките и ги хвърли настрани. Дългите й чорапи бяха навити надолу и събути също толкова бързо.

— Влизайте във ваната, скъпа — успя да каже най-накрая той. — Тази вечер сте в пълна безопасност. Единственото, на което съм способен, е да ви гледам.

Еви, която никога досега не се беше събличала в присъствието на мъж, почувства как гореща вълна залива тялото й, докато сваляше презрамките на ризата си. Сейнт Винсънт се извърна тактично настрани и отиде до умивалника, носейки каната с гореща вода, която беше оставена до огнището. Докато вадеше принадлежностите си за бръснене от куфара, Еви сковано съблече бельото си и влезе във ваната. Водата беше приятно гореща и по вледенените й крака пробягаха хиляди мравчици. На табуретката до ваната беше оставена делвичка с желеобразен сапун. Еви загреба малко в шепата си от остро миришещото нещо и го разтърка по гърдите и ръцете си. След като потопи главата си във водата, тя посегна за още сапун, но едва не събори делвичката. Изми си косата, изпръхтя недоволно, когато сапунът й залютя на очите, и започна да плиска вода върху лицето си.

Сейнт Винсънт бързо се приближи до ваната, понесъл каната с вода. Еви чу гласа му през плисъка на водата.

— Наведете главата си назад. — Той изля останалата чиста вода върху сапунисаната й коса. После бързо избърса лицето й с чиста, но груба кърпа. Еви послушно улови протегнатата му ръка и той й помогна да се изправи. Би трябвало да изпадне в ужас от това, че стои гола пред един мъж, но бе толкова изморена, че изобщо не й беше до скромничене. Трепереща и обезсилена, тя му позволи да й помогне да излезе от ваната. Дори му позволи да я избърше с кърпата, защото беше в състояние единствено да стои неподвижно, без да забелязва как я гледа той.

С ловкостта на опитна камериерка Сейнт Винсънт нахлузи върху Еви бялата фланелена нощница, която бе открил в багажа й. Използва кърпата, за да й подсуши косата, след това я отведе до умивалника. Еви забеляза, че беше намерил зъбната й четка в чантата и беше изсипал малко прах за чистене на зъби върху нея. След като си изтърка зъбите, тя изплю водата в керамичната чаша. Четката се изплъзна от непослушните й пръсти и падна на пода.

— Къде е леглото? — прошепна тя със затворени очи.

— Тук, скъпа. Хванете ме за ръката. — Сейнт Винсънт я поведе към леглото и Еви пропълзя в него като ранено животинче. Леглото се оказа сухо и топло, дюшекът мек, а чаршафите и одеялото полегнаха леко върху отеклите й крайници. Заравяйки главата си във възглавницата, Еви изстена с облекчение. Усети леко подръпване в косата си и осъзна, че Сейнт Винсънт я разресва. След като приключи, той се отдалечи от леглото, за да се изкъпе. Еви успя да остане будна достатъчно дълго, за да зърне през полуотворените си клепачи слабото му, озарено от златистите проблясъци на огъня тяло. Щом влезе във ваната, очите й се затвориха… и когато мъжът се отпусна във водата, тя вече беше потънала в дълбок сън.

Спокойният й сън не беше смущаван от никакви сънища. Имаше само сладка, плътна тъмнина, меко легло и тишината на шотландско село в студена есенна нощ. Размърда се едва когато вече се беше съмнало и звуците от двора проникнаха в стаята… веселите подниквания на продавач на кифлички, на килимар, звуците от животни, които теглят каруци по улицата. Очите й се отвориха леко и в приглушената светлина, която проникваше през грубите тъкани завеси, погледът й се натъкна с изненада на присъствието на чужд човек в леглото до нея.

Сейнт Винсънт. Съпругът й. Беше гол, или поне горната част на тялото му. Той спеше по корем, а гладките му мускулести ръце бяха подпъхнати под възглавницата. Широките му рамене и гръб бяха толкова съвършени, сякаш бяха издялани от полиран до блясък светъл балтийски кехлибар. В съня чертите на лицето му се бяха смекчили и бяха изгубили циничното си изражение. Дългите ресници и меката извивка на устните му придаваха едновременно чувствен и невинен вид.

Еви затвори очи, размишлявайки за това, че вече е омъжена жена, което означаваше, че може да види баща си и да прекара с него толкова време, колкото е необходимо. Едва ли Сейнт Винсънт щеше да се интересува от това какво прави и къде ходи. Така че щеше да разполага с определена свобода. Тази мисъл, независимо от смътното безпокойство, което се таеше в дъното на съзнанието й, я направи почти щастлива. Тя въздъхна доволно и отново заспа.

Но този път засънува. Вървеше по огряната от слънцето пътечка, където често се разхождаше, докато беше в Хемпшир. От двете й страни се ширеха поля, обрасли с висока трева и пълни с коча билка, пурпурни астри и полюляващ се златник. Стигна до кладенеца на желанията, където често идваше заедно с приятелките си, хвърляха фуркети във водата и си пожелаваха разни неща. Еви знаеше за местното суеверие, че дълбоко под земята живее кладенчов дух, и гледаше да не застава твърде близо до кладенеца. Според легендата, духът дебнел да улови някоя невинна девица и да я придърпа долу в кладенеца за своя другарка. Но в съня си Еви беше безстрашна, дори се осмели да събуе обувките си и да топне пръсти в плискащата се вода. За нейна огромна изненада тя не беше студена, а възхитително топла.

Седнала на ръба на кладенеца, Еви потопи крака във водата и повдигна лице под слънчевите лъчи. Почувства леко докосване по глезените си. Тя застина за миг, но не изпита никакъв страх, въпреки че усещаше как нещо се движи под повърхността на водата. Още едно докосване… ръка… дълги пръсти, които галеха краката й и леко масажираха отеклите ходила. Тя въздъхна от удоволствие. Едрите мъжки ръце се плъзнаха нагоре, галейки прасците и коленете й, и внезапно едно голямо, здраво тяло изникна от дълбините на кладенеца. Духът беше приел формата на мъж, за да я съблазни. Ръцете му я обгърнаха, а усещането беше толкова хубаво, че тя стисна здраво очи от страх да не го уплаши, ако ги отвори. Кожата му беше копринена и пареща, мускулите на гърба му танцуваха под пръстите й.

Нашепвайки нежни слова, илюзорният й любим я прегърна и устните му затанцуваха по шията й. Всяко негово докосване събуждаше в тялото й буря от усещания.

— Готова ли си? — прошепна той, докато събличаше внимателно дрехите й, излагайки кожата й на светлината, въздуха и водата. — Не се страхувай, малка моя, недей…

Цялата разтреперана, Еви се притисна сляпо към него. Той покри с целувки шията и гърдите й, езикът му докосваше зърната й. Ръцете му погалиха шията й и се спуснаха надолу към гърдите, а устата му не спираше да гали настръхналата плът, докато от гърлото й се отрони стон и тя зарови пръсти в гъстата му коса. Той отвори уста и захапа нежно зърното й, погали го с език и го захапа отново в нежен ритъм. Тя се гърчеше и стенеше; бедрата й се разтвориха, той се повдигна, за да се намести между тях и тогава…

Еви отвори широко очи. Съзнанието й бе замаяно от объркване и желание, тя дишаше учестено. Сънят се разнесе и тя разбра, че не е в Хемпшир, а в странноприемницата в Гретна Грийн, и звукът от плискането на пода не идва от кладенеца, а от дъжда. Не грееше слънце, а светлината идваше от наново разпаления огън в огнището. А тялото върху нейното не беше на духа от кладенеца, а на топъл, жив човек… главата му бе надвесена над корема й и устните му лениво галеха кожата й. Еви се вцепени и изхлипа изненадано, осъзнавайки, че с гола… и от няколко минути прави любов със Сейнт Винсънт.

Той вдигна поглед към нея. На скулите му се забелязваше лека руменина, от която очите му изглеждаха още по-светли и пронизващи.

— Не се будиш лесно — промълви той с дрезгав глас, докато ръката му бавно галеше бедрото й. Стресната, тя избъбри някакво прегракнало възражение и застина под него, но той продължи да гали краката й и хълбоците, притискайки я нежно към дюшека. — Лежи спокойно. Не е нужно да правиш нищо, любов моя. Позволи ми да се погрижа за теб. Да. Можеш да ме докосваш, ако… м-м-м, да… — измърка той, когато усети как треперещите й пръсти се плъзнаха по блестящата му коса, тила и раменете.

Той се плъзна още по-надолу и Еви осъзна, че лицето му се намира точно над триъгълника от къдрави червени косъмчета. Изпълнена със смущение, тя се опита да го прикрие с ръка.

Чувствената уста на Сейнт Винсънт се притисна към бедрото й и тя усети усмивката му с нежната си кожа.

— Не трябва да го правиш — прошепна той. — Колкото повече криеш нещо от мен, толкова повече го искам. Боя се, че си изпълнила съзнанието ми с похотливи мисли… по-добре махни ръката си, скъпа, за да не направя нещо наистина извратено.

Докато ръката й се отдръпваше, той плъзна пръст между къдравите косми, търсейки деликатната мекота.

— Точно така… подчинявай се на съпруга си — прошепна лукаво той, докато търсеше път към дълбините. — Особено в леглото. Колко си красива. Разтвори краката си, любов моя. Ще те докосна отвътре. Не, не се страхувай. По-добре ли ще е, ако те целуна там? Не мърдай…

Еви изхлипа, когато устните му докоснаха лъскавите косъмчета. Топлият му, търпелив език откри малкото връхче, скрито под тях. Дългият му, гъвкав пръст проникна през отвора в тялото й, тя потрепери от изненада и Сейнт Винсънт бързо отдръпна ръката си.

Шепнейки й успокояващи думи, той отново плъзна пръста си вътре, този път по-дълбоко.

— Каква сладка невинност — дочу тя тихото му мърморене и езикът му докосна някакво безумно чувствено място, от което момичето потрепери и изстена. В същото време пръстът му търкаше меката й вътрешност със спокоен ритъм. Тя се опита да запази мълчание, стискайки здраво зъби, но въпреки това продължи да издава тихи, гърлени звуци. — Какво мислиш, че ще стане — дочу тя ленивия му глас, — ако продължа да правя така…

Погледите им се срещнаха над потрепващия й корем. Еви гореше като в огън, но той като че ли очакваше отговора й и тя произнесе задъхано:

— Не знам.

— Ами тогава да разберем, нали?

Еви не можеше да му отговори, не можеше да направи нищо друго, освен да го наблюдава изумено как притиска устни към снопчето червеникави къдрици. Усещайки езика му, който танцуваше върху пулсиращата й плът, Еви отметна глава назад, чувствайки леко парене, когато той плъзна втори пръст в нея. Сърцето й затупка бясно и тя отметна глава назад, когато езикът му започна възбуждащия си танц, дразнейки най-интимните й части.

Насладата я заливаше на вълни, докато най-накрая не се сгърчи под него и не изкрещя, разтреперана от глава до пети.

Чувстваше се пияна от слабост и физическа наслада. Тъй като не беше в състояние да контролира тялото си, тя не се възпротиви, когато той я обърна по корем.

Плъзвайки ръка между бедрата й, той отново проникна в нея с пръсти. За свой голям срам, Еви усети влага между краката си, но Сейнт Винсънт изглежда изпадна във възторг и започна да я целува и леко да хапе врата й.

Тя почувства възбудата му; от думите на Анабел знаеше, какво се случва с мъжкото тяло по време на любовния акт. Но Анабел не й беше разказвала нищо за останалите неща, които превръщаха този любовен акт в тайнство, което разтърсваше до дъното на душата й.

Наведен над нея, Сейнт Винсънт не спря да я гали и дразни, докато бедрата й не се раздвижиха, притискайки се към ръката му.

— Искам да бъда в теб — прошепна той. — Ще бъда нежен, любов моя… позволи ми да те обърна. О, господи колко си прекрасна! — Той я преобърна по гръб. — Докосни ме, скъпа… ето тук… — Той рязко си пое дъх, когато пръстите й обгърнаха втвърдената му мъжественост. Еви го погали нерешително, разбирайки, че това му доставя удоволствие. Очите му се затвориха, дългите му ресници потрепваха, той дишаше тежко, изпускайки със свистене въздуха през полуотворените си устни.

Тя обхвана неумело тежкия ствол и го насочи между бедрата си. Главичката му се плъзна встрани и Сейнт Винсънт застена мъчително. Еви опита отново и го намести правилно. Оказал се на точното място, той тласна напред, прониквайки във влажната пещера; пареше повече, отколкото когато бе използвал пръстите си, и Еви се стегна от болка. Обгръщайки тялото й с ръце, Сейнт Винсънт тласна силно, после още веднъж, докато не проникна изцяло. Тя се изви, опитвайки се да се измъкне от болезненото нахлуване, но с всяко свое движение той като че ли проникваше още по-навътре.

Изпълнена докрай, тя се насили да не мърда. Забила нокти в рамото му, гледаше проблясващите му очи, прикрити от натежалите му мигли. Когато устните му отново се притиснаха към нейните, тя с радост посрещна езика му. Сейнт Винсънт издаде нисък, изненадан звук и ускори ритъма на движенията си, преди да изригне в нея с хриплив стон, изтръгнал се от гърдите му.

Ръцете й се плъзнаха по твърдите му гърди, покрити с редки златисти косъмчета. Все още слят с нея, Сейнт Винсънт се остави на любознателните й пръсти. Пръстите й докосваха кожата на гърба и слабите му бедра. Очите му се ококориха изумено, когато тялото му реагира на тези леки докосвания с нов мощен тласък в нея, и той безпомощно затрепери в нов прилив на екстаз.

Устните му се впиха в нейните с първична жажда. Тя разтвори краката си по-широко и го прегърна силно, опитвайки се, въпреки болката, да го приеме още по-дълбоко в себе си. Опрян на лакти, за да я смачка под тежестта си, той отпусна глава върху гърдите й, обливайки я с горещия си дъх и одрасквайки нежната й кожа с прораслата за една нощ брада. Членът му все още беше в нея, макар и омекнал. Той мълчеше, но беше буден, и миглите му гъделичкаха кожата й.

Еви също мълчеше, а ръцете й шареха по главата му, играеха си с красивата му коса. Тя усети, че главата му се размърдва и топлата му уста търси зърното й. Устните му се впиха в него и езикът му бавно започна да обикаля по ареолата, докато не усети как тялото й се размърдва неспокойно под неговото. Без да изпуска зърното от устата си, той продължи да го ближе нежно, докато желанието изригна в гърдите, стомаха и слабините й и цялата й болка се разтвори в новата вълна на желание. Той бавно се прехвърли на другата й гърда и продължи със заниманието си, като че ли подхранван от удоволствието й. Повдигна се леко нагоре, за да плъзне ръката си между телата им; изкусителните му пръсти отново откриха влажното местенце между краката й, плъзнаха се вътре и започнаха да си играят умело с него. Еви усети, че я подхваща нова вълна от наслада, мускулите й се свиха и обхванаха по-плътно горещата плът, която беше проникнала в нея.

Задъхан, Сейнт Винсънт надигна глава и я погледна така, сякаш тя бе някакво същество, каквото не беше виждал досега.

— Мили боже — прошепна той, а лицето му изразяваше не благодарност, а нещо, което твърде приличаше на тревога.