Лайза Клейпас
Дявол през зимата (21)

Двадесет и първа глава

Когато Уестклиф слезе, за да поговори със Себастиан, Еви се оттегли в стаята си, където взе вана, добавяйки във водата щедра порция ароматни масла. След като полежа доста време в горещата вода, кожата й се пропи с благоуханието на рози. Тя облече един от обшитите с кадифе копринени халати на Себастиан и нави няколко пъти ръкавите. Сви се в едно кресло пред камината и започна да реши косата си, докато прислужниците изнасяха ваната. Едната от тях, тъмнокоса жена на име Франи, остана да почисти стаята. След като приключи, тя преобърна дюшека и прекара затопляща грейка между чаршафите.

— Ще наредите ли… да оправя спалнята ви, милейди? — предпазливо попита тя.

Еви наклони главата си настрани, докато обмисляше отговора. Прислугата знаеше, че двамата спяха в отделни стаи още преди болестта. Все още не бяха прекарвали цялата нощ заедно. Въпреки че не беше сигурна как да повдигне този въпрос пред Себастиан, тя бе сигурна, че след всичко, което се беше случило, повече не желае да играе игри с него. Животът беше твърде кратък и непредсказуем, за да губи още време. Нямаше гаранции, че Себастиан щеше да й остане верен. Оставаше й единствено да се надява — и да се довери на инстинкта си, — че за разлика от мъжа, за когото се беше омъжила, сегашният Себастиан заслужаваше доверие.

— Не мисля — каза тя на прислужницата, продължавайки да разресва косата си. — Тази нощ ще остана в тази стая, Франи.

— Да, милейди. Ако желаете, ще…

Тя млъкна, преди да довърши мисълта си, при вида на високата фигура на Себастиан, който се беше появил на прага. Той влезе в стаята и се облегна на стената, гледайки мълчаливо съпругата си. Въпреки топлината, която лъхаше от камината, тялото на Еви настръхна и по кожата й пробягаха сладостни тръпки.

Себастиан стоеше в непринудена поза, с разкопчана яка и развързана вратовръзка, която свободно висеше на шията му. Отблясъците от пламъците, които танцуваха върху фигурата му, хвърляха златисти оттенъци върху чертите му, които можеха да принадлежат на антично божество. Дори сега, все още невъзстановил напълно формата си, той излъчваше опасна мъжественост, от която й омекваха коленете. За това допринасяше и проблясващият му поглед, който се плъзгаше по тялото й изнервящо бавно. Еви се изчерви, неспособна да прогони от мислите си усещането за сатенената му кожа под пръстите си и твърдите мускули под свободно ушитите му дрехи.

Франи бързо събра разхвърляните дрехи на Еви и изскочи от стаята.

Себастиан не сваляше поглед от съпругата си, докато тя оставяше четката настрани и се изправяше бавно от креслото. После се оттласна от стената, приближи се до нея и плъзна ръце по плътната роба, обвиваща ръцете й. Сърцето на Еви затуптя лудо и кожата й настръхна под пластовете кадифе и коприна. Тя затвори очи и почувства как устните му докосват челото, слепоочията и скулите й. Леката ласка придаваше особена острота на възбудата, която ги заливаше като гореща вълна. Те застинаха, наслаждавайки се на близостта си.

— Еви — прошепна той и дъхът му раздвижи падналите на челото й къдрици. — Искам да правя любов с теб.

Кръвта й пламна. Накрая успя да произнесе със заекване:

— М-мислех, че никога не го наричаш така.

Себастиан вдигна ръка и внимателно очерта с пръст контурите на лицето й. Еви стоеше покорно, наслаждавайки се на тази невинна ласка, а свежия карамфилов аромат на кожата му я опияняваше като наркотик.

Той пъхна ръка под ризата си, измъкна златната верижка с халката и я дръпна нетърпеливо. Крехките връзки се скъсаха и верижката падна на пода. Дишането й се учести, когато той взе лявата й ръка и плъзна халката върху безименния й пръст. Дланите им се допряха както в онзи ден, когато ги свързваше лентата на сватбената церемония. Себастиан наведе глава и притисна устни към челото й.

— Искам да усещам всяка твоя частица… да дишам въздуха от дробовете ти… да оставя отпечатък върху душата ти. Искам да ти дам повече удоволствие, отколкото можеш да понесеш. Искам да правя любов с теб, Еви, както не съм правил никога досега.

Тя вече трепереше толкова силно, че едва стоеше на краката си.

— Р-раната ти… трябва да внимаваме…

— Остави аз да преценя това. — Той я привлече към себе си и притисна устните си към нейните в изпепеляваща целувка. Еви го желаеше толкова отчаяно, че се уплаши от чувствата си. Опита се да намери устните му, докато разкопчаваше дрехите му с такова нетърпение, че Себастиан тихо се засмя. — Не бързай — прошепна той. — Цялата нощ е пред нас.

Еви, чиито крака се подгъваха, се вкопчи още по-здраво в сакото му.

— Н-не мога да остана още дълго права — рече жално тя.

Зърна проблясъка на усмивката му и докато той се освобождаваше от последните си одежди, тя чу подрезгавелия му от страст глас:

— Легни на леглото, любов моя.

Еви се подчини с благодарност. Пропълзя в постелята и се облегна на възглавниците, наблюдавайки го как остава гол. Видът на бялата превръзка върху мускулестия му корем й напомни колко близо се бе намирала до вероятността да го загуби завинаги и лицето й се напрегна от сдържани емоции. Беше й станал толкова безкрайно скъп, че дори само мисълта, че ще прекара с него нощта, я изпълваше с щастие. Дюшекът хлътна под тежестта му и Еви се извъртя с лице към него; единствено халатът разделяше телата им. Тя протегна ръка и зарови пръсти в косъмчетата на гърдите му.

Устните му докоснаха лицето й, дъхът му я заливаше с горещи вълни, които я караха да трепери.

— Еви… през последните няколко дни не правих нищо, освен да се въргалям в леглото и да размишлявам за разни неща, от които съм се пазил като дявол от тамян през целия си съзнателен живот. Някога ти бях казал, че не съм от мъжете, родени за съпруга и семейство. Че не искам да имам деца, ако ти… — Той се поколеба. — Но… истината е… че искам да имаш дете от мен. Не съм осъзнавал колко го искам, докато не разбрах, че може никога да не получа тази възможност. Помислих си… — Той замълча и устните му се изкривиха в подигравателна усмивка. — По дяволите. Не знам как да бъда съпруг или баща. Но понеже ти като че ли не проявяваш особени изисквания нито за едното, нито за другото, може би имам някакъв шанс да ги удовлетворя. — Той се усмихна на ироничното й изражение, но лицето му веднага стана сериозно. — Има много начини да се предотврати зачеването. Но ако някога решиш, че си готова, искам да ми кажеш…

Еви спря думите му с устни. Последвалите заслепяващи минути направиха всички думи излишни. Тя бавно потъна в чувствена мъгла, където всеки звук, всяко докосване доставяха мъчителна наслада.

Себастиан разтвори горната част на халата й и погали нежно гърдите й. Зърната й настръхнаха и се втвърдиха, наболяваха при всяко докосване, и когато Себастиан най-после засмука втвърденото връхче с кадифената си уста, тя простена от облекчение. Първоначално той използваше само върха на езика си с такава деликатност, че тялото й се изви нагоре в мълчалива молба. Постепенно той започна да й дава все повече, докато тя не почувства пулсирането в слабините си.

Коприненият халат внезапно стана тесен за разгорещеното й тяло и Еви се опита да се освободи от него, като го дръпна раздразнено. Мърморейки нежно, Себастиан й се притече на помощ, освобождавайки ръцете й от ръкавите, след което издърпа дрехата изпод гърба и бедрата й. Тя въздъхна облекчено и се притисна към него с цялото си тяло, обгръщайки голите му рамене. Нежните му ръце се плъзнаха по тялото й; тя не можеше да мисли или да говори, а единствено да реагира на докосванията на ръцете и устните му.

Когато пръстите му проникнаха между бедрата й, дразнейки чувствителната плът, Еви се изчерви и изпъшка:

— Себастиан… моля те, не мога повече… — Тя замълча, усети как той леко я обръща настрани и притиска задничето й към скута си така, че двамата останаха да лежат свити един в друг. Ръцете му я обгърнаха и тя се чувстваше защитена и спокойна дори когато той се пресегна и разтвори внимателно бедрата й. Почувства натиска на члена му и осъзна, че влиза в нея. Тя ахна и се опита да се обърне към него.

— Успокой се — прошепна Себастиан, отметна косата от шията й и целуна пламналата кожа. — Позволи ми да те любя така, скъпа. — Нежните му пръсти продължиха да я галят, докато тя се отпусна, и тогава бавно проникна в нея, давайки й време да свикне с новите усещания. Вкарваше главичката и я изкарваше точно когато тя очакваше да го приеме целия. Еви започна да се поклаща и да се притиска към него. Когато накрая стигна докрай, тя изстена силно. Той започна да се движи бавно и тялото й се изви в трескав стремеж към финала.

Тихият му смях размърда къдриците й.

— Твърде си нетърпелива, любима — прошепна той. — Не бързай… позволи ми да ти доставя удоволствие. Ето, облегни се на мен… — Той повдигна бедрото й и го придърпа върху коляното си, разтваряйки широко краката й. Еви изскимтя, усещайки го да прониква още по-дълбоко.

Доведена до безумие, напрегна всичките си мускули, но Себастиан не бързаше, отвеждаше я до края и от ново отстъпваше, докато тя най-после не се разтърси в серия от конвулсии, които разклатиха леглото.

Себастиан беше все още твърд, когато се отдръпна от нея. Приличащ на езически бог с разрошени златисти коси и мускулесто тяло, той я претърколи по гръб и погали плоския й корем с устни. Еви поклати безсилно глава, когато той хвана коленете й и ги вдигна нагоре.

— Изморена съм — едва успя да промълви тя. — Аз… почакай, Себастиан…

Езикът му проникна във влажния отвор и не спря да я убеждава, докато протестите й не утихнаха. Като че тялото й водеше свой собствен живот, сякаш бе създадено точно за това, да се поддава на тази мъчителна наслада. Себастиан… Тя не можеше да произнесе името му на глас, но той сякаш долови безмълвната й молба и в отговор направи нещо с устата си, което я изстреля в серия пламенни оргазми. Всеки път, когато си мислеше, че е свършил, я заливаше нова вълна от усещания, докато накрая бе толкова обезсилена, че го помоли да спре.

Себастиан се надигна над нея с блестящи очи. Тя разтвори крака и го прие, обгръщайки с ръцете си силния му гръб, и той я изпълни с един мощен тласък. Когато устните му се приближиха до ухото й, тя едва чуваше шепота му заради силните удари на сърцето си.

— Еви — разнесе се хрипливият му глас, — искам да го направим отново.

— Не — едва успя да отвърне тя.

— Да. Искам да те почувствам.

Главата й се раздвижи бавно върху възглавницата.

— Не мога… не мога…

— Да, можеш. Нека ти помогна. — Ръката му се плъзна по кожата й към мястото, където телата им се сливаха. — Пусни ме дълбоко в себе си… по-дълбоко…

Тя простена безпомощно, усещайки как пръстите му умело възбуждат опустошеното й тяло. Внезапно усети как той прониква още по-навътре в нея.

— М-м-м… — напяваше монотонно той. — Да, точно така… о, любов моя, толкова си сладка…

Той се настани между коленете й, в люлката на бедрата й, и започна да се движи. Еви го обгърна с ръцете и краката си и извика за последен път, заравяйки лице в горещата му шия. Плътта й пулсираше, разпускаше се и се свиваше в стремежа си да го отведе до разтърсващия край. Себастиан потрепери в ръцете й и, сграбчил в юмруците си топлата коприна на косата й, й се отдаде изцяло, боготворейки я с всяка частица от тялото и душата си.

 

 

Първото нещо, което Еви забеляза, когато се събуди сама, бяха разсипаните бледорозови петна по снежнобелия чаршаф, сякаш някой бе разлял в леглото розово вино. Примигвайки сънно, тя се повдигна на лакти и докосна едно от петната с пръст. Оказа се листче от роза, свежо и прохладно, току-що откъснато от цветчето. Еви се огледа и забеляза, че цялото легло изглежда така, сякаш го е навалял лек дъжд от розови листчета. Тя се усмихна леко и отново се отпусна в ароматната постеля.

Изминалата чувствена нощ приличаше на част от някакъв безкраен еротичен сън. Не можеше да повярва, че бе позволила на Себастиан неща, които дори не можеше да си представи. Когато всичко свърши, той я притисна към гърдите си и двамата дълго разговаряха. Еви дори му разказа как се беше сприятелила с Анабел и сестрите Бауман на един от баловете, където заедно подпираха стената.

— Направихме си с писък с потенциални ухажори и си го записахме на празни бални картички. Начело, разбира се, беше лорд Уестклиф. А ти беше последен, защото всички бяхме на мнение, че не си от онези, които се женят.

Себастиан се разсмя хрипливо, преплитайки краката си с нейните.

— Чаках да ми направиш предложение.

— Та ти дори не ме поглеждаше — отвърна кисело Еви. — Не беше от онези, които биха танцували с една стара мома.

Себастиан я погали по косата и помълча известно време.

— Не, не бях — призна си най-накрая той. — Което само потвърждава какъв глупак съм бил, че да не те забележа. Ако бях прекарал в компанията ти дори пет минути, никога нямаше да се отървеш от мен. — Той продължи да я съблазнява бавно и внимателно, сякаш тя все още бе онази девствена девойка, докато накрая не го прие в треперещото си тяло.

Отдадена на приятните спомени, Еви замечтано се приведе в ред и облече копринена рокля, обшита с вълна. Слезе на долния етаж, за да потърси Себастиан, който най-вероятно беше в кантората, разглеждайки вчерашните отчети. В клуба беше пусто, ако не се смятат заетите с почистването му служители, и работниците, които подменяха килимите и полагаха нова ламперия.

Еви влезе в кабинета и откри вътре Себастиан и Кам, застанали от двете страни на бюрото. Наведени над счетоводните книги, те зачеркваха някои вписвания и си водеха бележки в полетата до дългите колони. При влизането й и двамата вдигнаха глави. Еви бързо отвърна поглед от мъжа си, усещайки, че й е трудно да остане невъзмутима след близостта от предишната нощ. Той млъкна по средата на изречението и впери поглед в нея, сякаш забравил какво искаше да каже на Кам. Като че ли и двамата се чувстваха неловко, смутени от силата на чувствата, които бяха непознати и за двамата. Еви им пожела добро утро, прекрачи прага и отиде до стола на Себастиан.

— Закусвахте ли вече, милорд? — попита го тя.

Себастиан поклати глава и едва забележимо се усмихна:

— Не още.

— Ще отида в кухнята, за да видя какво може да се направи.

— Почакай малко — спря я той. — Почти привършихме.

Зает с обсъждането на инвестициите в търговския базар, който се очакваше да бъде построен на улица „Сейнт Джеймс“, Себастиан улови ръката на Еви, отпусната върху бюрото, и я притисна разсеяно към бузата си, размишлявайки над предложенията, които лежаха пред него. Макар той да не осъзнаваше интимността на този жест, Еви се изчерви, срещайки погледа на Кам над сведената глава на мъжа си. В очите му проблесна насмешлив укор, като у някоя бавачка, която е хванала две деца да си играят на целувки, и открито се ухили, когато Еви пламна още повече.

Без да подозира за нямата сценка, която се разиграваше между двамата, Себастиан връчи предложенията на Кам, който веднага придоби сериозно изражение.

— Това не ми харесва — отбеляза Себастиан. — Съмнява ме, че в този район ще се намерят достатъчно клиенти, за да оправдаят изграждането на голям търговски център, особено при тези наеми. Подозирам, че до една година той ще се превърне в бял слон.

— В бял слон? — попита Еви.

Откъм вратата се разнесе глас, който принадлежеше на лорд Уестклиф.

— Белият слон е рядко животно — каза графът с усмивка, — което е не само скъпо, но и трудно за изхранване. В древността, когато някой крал искал да разори врага си, той му подарявал бял слон. — Той направи пауза, навеждайки се над ръката на Еви, преди да се обърне към Себастиан: — Съгласен съм с твоята оценка на този проект. Неотдавна ми предложиха да вложа в него средства, но аз отказах по същата причина.

— Не е изключено и двамата да грешим — отбеляза кисело Себастиан. — Никой не може да предскаже поведението на жените, когато стане дума за покупки. — Той се надигна от стола и стисна ръката на графа. — Двамата със съпругата ми възнамерявахме да закусим. Надявам се, че ще ни правиш компания.

— Може да изпия едно кафе кимна Уестклиф. — Моля да ме извините за неочакваното посещение, но нося новини.

Тримата впериха погледи в графа, очаквайки продължението.

— Тази сутрин най-после успях да се срещна с лорд Белуърт. Призна ми, че пистолета, с който е стреляно в Сейнт Винсънт, е негов. Но ми довери, че преди около три години дал комплект пистолети за дуелиране на господин Клайв Игън, заедно с няколко семейни скъпоценности и други дреболии, като подкуп, за да отпише дълга му към клуба.

Еви примигна изненадано при споменаването на бившия управител.

— Значи Игън укрива Булард?

— Най-вероятно.

— Но защо? Това означава ли, че господин Игън е наел господин Булард да се опита да отнеме живота ми?

— Ще разберем — каза Себастиан с мрачно лице. — Възнамерявам още днес да посетя Игън.

— Ще те придружа — рече с равен глас Уестклиф. — Имам източници, които ми дадоха адреса на Игън. Всъщност той живее недалеч оттук.

Себастиан поклати глава.

— Благодаря ти за помощта, но не искам да те замесвам в тази история. Съмнявам се, че съпругата ти ще ми благодари за това, че те излагам на риск. Ще взема със себе си Роуън.

Еви се накани да възрази, разбирайки, че в компанията на графа Себастиан ще бъде в по-голяма безопасност. Той още не се беше възстановил от раната си и ако му хрумнеше някоя глупост, Кам просто нямаше да може да го спре. В края на краищата той беше просто един служител, а и беше твърде млад, за да се вслушва виконтът в мнението му. Графът познаваше по-добре Себастиан и имаше далеч по-голямо влияние върху него.

Но Уестклиф я изпревари.

— Роуън наистина е способен младеж — съгласи се той, — и точно затова трябва да му повериш безопасността на Еви.

Себастиан присви очи, приготвяйки се да спори. Но думите замръзнаха на устните му, когато Еви го хвана под ръка и нежно се притисна към него.

— Бих предпочела да остане с мен — каза тя.

Лицето на Себастиан омекна и Еви се изпълни с опияняваща увереност, че той ще направи всичко по силите си, за да й достави удоволствие.

— Добре — съгласи се с неохота той. — Ако присъствието на господин Роуън ще те успокои, така да бъде.

 

 

Нежеланието на Себастиан да вземе със себе си Уестклиф при посещението си у Игън донякъде се обясняваше с неловкостта, която продължаваше да изпитва в присъствието на приятеля си. Не е много приятно да прекарваш време в компанията на мъжа, чиято съпруга някога си се опитал да отвлечеш. Побоят, който му беше нанесъл Уестклиф след това, и извиненията, поднесени по-късно от Себастиан, донякъде разведриха атмосферата. Като че ли сватбата му с Еви и готовността, с която се бе пожертвал заради нея, бяха предизвикала одобрението на графа, което с времето щеше да съживи дружбата им. Само че отношенията им бяха преминали в нова фаза, в която липсваше предишната непринуденост.

Като човек, който беше приел за свой принцип да не съжалява за нищо, Себастиан се стараеше да не мисли за миналите си прегрешения. Действията му по отношение на Лилиан Бауман бяха грешка по много причини. Що за идиот трябва да е, за да пожертва приятелството си заради една жена, която дори не му харесваше особено! Ако си беше направил труда да потърси алтернативи, сигурно щеше да забележи Еви, която се бе намирала точно под носа му.

За голямо негово облекчение графът се държеше непринудено и двамата беседваха дружелюбно, докато каретата им прекосяваше Лондон в посока към западните покрайнини на града, където се строяха новите модни домове, предназначени за средната класа. Адресът на Клайв Игън предполагаше наличието на значителен капитал у собственика на дома. Размишлявайки мрачно за огромните суми, които си бе присвоил Игън през годините, Себастиан разказа на Уестклиф всичко, което знаеше за бившия управител. Разговорът премина към финансовото състояние на клуба и необходимостта да се направят промени в дейността му. Истинско наслаждение бе да може да споделя проблемите си със стария си приятел, който беше един от най-добрите финансисти в страната и даваше отлични съвети по въпросите на бизнеса. От вниманието и на двамата не се изплъзна фактът, че този разговор значително се различаваше от някогашното им общуване, когато Себастиан се хвалеше със скандалите и аферите си, които неизменно предизвикваха снизходителна проповед от страна на Уестклиф.

Каретата се спря пред квартала от нови домове с малки павирани дворчета зад тях. Всички къщи имаха по три етажа и ширината на никоя не надвишаваше пет метра. Вратата отвори стара и изморена жена, която отстъпи с мърморене встрани, когато двамата нахлуха вътре. Къщата беше от онези невзрачно обзаведени домове, които обикновено се наемаха от ергените от средната класа.

Тъй като цялата къща се състоеше само три стаи, не беше трудно да се намери Игън. Бившият управител на клуба седеше в голямо кресло пред камината в гостната, която миришеше силно на алкохол и урина. По первазите и на двата прозореца беше подредена цяла колекция от бутилки, а още няколко стояха до камината. Игън не се изненада от появата на посетителите си и ги изгледа със стъкления поглед на хроничен алкохолик. Той изглеждаше по абсолютно същия начин, както когато Себастиан го беше уволнил два месеца по-рано, с почернели зъби, подпухнал червен нос и червендалесто лице, покрито с мрежа от изпъкнали вени. Поднасяйки чашата към устата си, той отпи няколко глътки и се усмихна, гледайки към Себастиан с воднистите си сиви очи.

— Чух, че са ви пробили червата — каза му той. — Но тъй като нямате вид на призрак, предполагам, че са ме излъгали.

— Всъщност, не са — отвърна Себастиан със смразяващ поглед. — Но дяволът не пожела да ме приеме. — Той едва се сдържа да не се нахвърли срещу негодника, който може би беше отговорен за неуспешното покушение срещу съпругата му. Единствено мисълта, че мъжът може да разполага с информация, му помогна да запази хладнокръвие.

Игън се изсмя с нисък глас и махна с ръка към редицата от бутилки.

— Налейте си питие. Рядко ме посещават толкова благородни господа.

Уестклиф отвърна със спокоен глас:

— Не, благодаря. Интересува ни един ваш скорошен посетител. Господин Джос Булард. Къде е той сега?

Игън отпи отново от чашата и го изгледа с каменно изражение на лицето.

— Откъде да знам, по дяволите?

Уестклиф извади от джоба си злополучния пистолет и мълчаливо го показа на Игън.

Пияницата се опули и бузите му се покриха с червенина.

— Откъде взехте това? — ахна той.

— Булард го използва в нощта на стрелбата — рече Себастиан, опитвайки се да говори спокойно, въпреки че всеки негов нерв буквално звънтеше от ярост. — И макар силно да се съмнявам, че безформената буца на раменете ви съдържа нещо като мозък, дори вие можете да разберете какви ще са последствията от участието ви в опит за убийство. Как ви се струва един продължителен престой в затвора? Мога да го уредя за…

— Сейнт Винсънт — промърмори предупредително Уестклиф, докато Игън пръскаше слюнки и се давеше.

— Сигурно го е откраднал от мен! — извика той и питието му се разплиска по пода. — Проклет крадец… дори не знаех, че го е взел. Вината не е моя, казвам ви! Искам единствено да бъда оставен на мира! Да не му бях виждал очите!

— Кога го видяхте за последен път?

— Преди около три седмици. — Игън изпи на една глътка остатъка от питието в чашата си, грабна бутилката от пода и я засмука като прегладняло бебе. — След като напусна клуба, от време на време отсядаше тук. Нямаше къде да отиде. След като болестта му започна да си личи, отказваха да го пускат дори в най-долнопробните приюти.

Себастиан и Уестклиф се спогледаха.

— Болест ли? — попита подозрително Сейнт Винсънт. — Каква?

Игън го изгледа пренебрежително.

— Сифилис. Онази негова разновидност, която води до помрачаване на разсъдъка. Признаците се забелязваха още преди да напусне клуба… бавното говорене, потрепването на лицето… лющенето и трапчинките по носа. Човек трябва да е сляп, за да не го забележи.

— Имам твърде много работа, за да следя за външния вид и поведението на всеки служител — отвърна иронично Себастиан, докато умът му трескаво работеше. Сифилисът беше опасна болест, която се предаваше при сексуален контакт и можеше да доведе до лудост и частична парализа. Това бе придружавано от разлагане на меките тъкани на тялото, включително носа. Ако Булард наистина беше станал негова жертва и болестта беше напреднала дотолкова, за него нямаше никаква надежда. Но защо, обхванат от безумието, бе съсредоточил ненавистта си върху Еви?

— Сигурно вече съвсем е откачил — отбеляза горчиво Игън, повдигайки бутилката за поредна глътка. Затвори за кратко очи, преглъщайки парещата течност, и отпусна глава на гърдите си. — Мина оттук онази вечер, бърбореше разни неща, че ви е убил. Трепереше целият и се оплакваше от шумове в ушите и главоболие. Очевидно не беше на себе си. Не ми оставаше нищо, освен да заплатя да го настанят в приют за нелечимо болни — онзи край пътя, който води към Найтсбридж. Дори още да не е умрял, вече се намира в такова състояние, в сравнение, с което смъртта е дяволски милосърдна работа.

В напрегнатия глас на Себастиан прозвуча по-скоро нетърпение, отколкото съчувствие.

— Защо се опита да убие жена ми? Бог е свидетел, че тя никога не е искала да му навреди.

— Горкото копеле винаги я е мразило. Още от дете. След посещенията на Еванджелин в клуба, когато Булард виждаше как Дженър й се радва, дни наред ходеше мрачен и избухлив. Обичаше да й се подиграва… — Игън замълча и по устните му се плъзна усмивка, докато си спомняше. — Тя беше забавно същество. Цялата в лунички, срамежлива, закръглена като морско свинче. Казват, че сега се е превърнала в истинска красавица, макар да ми е трудно да си го представя…

— Дженър баща ли му беше? — прекъсна го Уестклиф с безстрастно лице.

Внезапният въпрос сепна Себастиан. Той се загледа напрегнато в Игън.

— Възможно е. Във всеки случай майка му Мери се кълнеше, че е. — Игън внимателно остави бутилката и сплете пръсти върху внушителния си корем. — Тя беше проститутка в публичен дом. Най-големият късмет в живота й беше срещата с Айво Дженър. Услугите й толкова му харесаха, че той плати на мадам да пази момичето единствено за неговите нужди. В един прекрасен ден Мери се цъфна при Дженър и му съобщи, че е бременна и че детето е негово. Айво, който беше мека душа, не постави думите й под съмнение. Той я поддържаше до края на живота й и позволи на момчето да работи в клуба, когато порасна. Мери умря преди много години, но преди да си отиде, каза на сина си, че Дженър му е баща. Когато момчето отиде при него, Дженър му заяви, че няма намерение да огласява този факт, защото не е сигурен дали това е вярно. Не искаше да признае Булард за свой син. Отчасти защото момчето никога не предизвикваше особени симпатии, а отчасти защото… Дженър не се интересуваше от никой друг, освен от дъщеря си. Искаше Еви да има всичко, когато той се отправи на оня свят. Булард, разбира се, обвиняваше за всичко Еви. Той беше сигурен, че ако не беше тя, Дженър щеше да го обяви за свой син и щеше да направи много повече за него. Възможно е да е бил прав. — Игън се намръщи. — Когато вие се появихте заедно с нея в клуба, милорд, Булард вече беше болен от сифилис… и постепенно започна да си губи ума. Печален край на един безрадостен живот.

Игън ги погледна с някакво мрачно удовлетворение и додаде:

— Ще го намерите в болницата в Тотнъм, ако все още искате да отмъстите на нещастния безумец. Но според мен, милорди, престъплението на Булард вече е наказано, и то по най-жестокия начин.