Лайза Клейпас
Дявол през зимата (14)

Четиринадесета глава

Еви се радваше на бурната дейност, която се разрази в клуба през следващите две седмици. Тя й помагаше да се разсее от мъката си. Когато каза на Себастиан, че иска да помогне с нещо, той веднага я изпрати в кантората, където на безразборни купчини лежаха писма и счетоводни книги. Освен това трябваше да разпределя задачите на бояджиите, декораторите, килимарите и зидарите, отговорност, която до неотдавна щеше да я ужаси. Първите няколко дни разговорите с толкова много непознати я изнервяха ужасно и тя имаше големи проблеми със заекването си. Но с времето всичко ставаше все по-лесно. Помогна й това, че работниците я слушаха със смесица от търпение и уважение, с каквито не се беше сблъсквала досега.

Първото нещо, което Себастиан направи след погребението на Айво Дженър, беше да уреди среща с комисаря от полицията във връзка със скорошното затягане на законите, касаещи игралния бизнес. С присъщата си дарба да убеждава Себастиан му доказа, че клубът на Дженър е обществено заведение, а не просто игрален клуб. И като такова не трябва да бъде подлагано на полицейски проверки, тъй като членовете му са, както заяви с най-сериозен вид той, „изключително достойни мъже“. Комисарят не можа да устои пред доводите на виконта и обеща да се въздържа от проверки при условие, че клубът ще поддържа порядъчен облик.

Когато научи за успеха на Себастиан при комисаря, Кам Роуън отбеляза с възхищение:

— Чиста работа, милорд. Започвам да си мисля, че сте способен да убедите, когото и да било в каквото и да било.

Себастиан се усмихна и погледна към Еви, която седеше до него.

— Предполагам, че лейди Сейнт Винсънт е живото доказателство за това.

Като че ли Себастиан и Кам бяха сключили временен съюз, за да изправят клуба на крака. Отношенията им трудно можеха да бъдат наречени приятелски, но те определено не изпитваха неприязън един към друг. По всичко личеше, че Кам е признал организаторските способности на Себастиан, толкова необходими в дните след кончината на Айво Дженър. На свой ред Себастиан се отърва от аристократичното си високомерие и се зае да управлява клуба с властна решителност.

Както и можеше да се очаква, в началото служителите се отнасяха към него с предубеждение, смятайки го за един от безделниците, които посещаваха клуба — разглезен и надменен аристократ, който нямаше представа какво означава да заработваш парите си. Като че ли всички, включително Еви, очакваха, че той скоро ще се измори от отговорността, свързана с управляването на клуба. Само че никой от тях не се осмели да се противопостави на Себастиан, след като стана ясно, че той е готов да уволни всеки, който не изпълнява изискванията му. Трудно можеше да се измисли по-убедително доказателство за решимостта му от скоростното уволнение на Клайв Игън.

Не биваше да се пренебрегва и искрената му загриженост за делата на клуба. Интересуваше се от всичко: от кухнята до залозите. След като осъзна, че не разбира почти нищо от механизма на играта, той положи сериозни усилия, за да разшири познанията си. Когато една вечер Еви надникна в игралната зала, тя намери Себастиан и Кам, застанали до централната маса, като циганинът му обясняваше системата на залаганията:

— … съществуват трийсет и шест възможни комбинации от двата зара, като, разбира се, всяко зарче има шест страни. Когато хвърлиш два зара едновременно, каквато и комбинация да се получи, вероятността да се падне точно тя е едно на трийсет и пет. — Кам замълча, поглеждайки въпросително Себастиан.

Той кимна:

— Продължавай.

— Всеки играч знае, че сумата от числата, които се падат на горните страни на двата зара, се нарича резултат. Тоест, ако се паднат две единици, резултатът е равен на две. Ако се паднат две шестици, резултатът е равен на дванайсет. Само че шансът да се падне нужната комбинация не е голям, тъй като съществува само един начин да се хвърлят два зара, но начините да се получи резултат, равен на седем, са шест.

— Седем е естествено число — промърмори Себастиан, мръщейки се съсредоточено. — И тъй като повечето комбинации образуват естествено число, вероятността да се улучи седем с едно хвърляне е…

— Шестнайсет процента — подсказа Кам, вземайки зарчетата от масата. Златните пръстени, които украсяваха мургавите му пръсти, проблеснаха, когато ги хвърли върху зеленото сукно. Те се търкулнаха към другия край на масата, отскочиха от ръба й и застинаха с шестиците отгоре. — А вероятността от падането на дванайсет е по-малко от два процента. Разбира се, колкото повече са хвърлянията, толкова по-големи са шансовете да излезе нужното число. Например, ако се направят сто шейсет и шест хвърляния, вероятността да се падне дванайсет става деветдесет и девет процента. За други числа, разбира се, процентите ще са различни. Мога да ви го покажа на хартия — така по-лесно се разбира. Когато знаете как да разчетете шансовете си, получавате огромно преимущество. Малко играчи владеят това изкуство. Това различава измамниците от баламите. Хазартът е игра с предсказуем резултат — дори ако се играе честно, преимуществото е на страната на крупието… — Той замълча почтително, когато Еви се приближи до масата. Тъмните му очи светеха в усмивка. — Добър вечер, милейди.

Себастиан се намръщи, усещайки приятелската топлина помежду им.

— Добър вечер — промърмори Еви, заемайки място край масата до Себастиан. Погледна го и му се усмихна. — Разбирате ли от математика, милорд?

— До този момент никога не се бях съмнявал в това — отвърна той с крива усмивка. — Роуън, а другите крупиета наясно ли са с тези изчисления?

— Достатъчно, милорд. Добре са обучени. Знаят как да изкушат един играч да прави изгодни за заведението залози и как да различават добрия от лошия играч…

— Кой ги обучи? — попита Еви.

Усмивката на Кам проблесна ослепително бяла върху смуглото му лице.

— Аз, разбира се. Никой не разбира играта толкова добре, колкото мен.

Еви се усмихна и погледна съпруга си.

— Липсва му само малко скромност — иронично отбеляза тя.

Себастиан обаче изобщо не реагира на шегата.

— Подготви ми списък — каза рязко той, обръщайки се към Кам, — на всички големи кредити и крайната дата на погасяването им. Тефтерът е на най-горния рафт в кабинета. Защо не започнеш веднага?

— Да, милорд. — Кам се поклони на Еви и излезе от стаята с обичайната си ленива грация.

Застанала до съпруга си в полутъмната игрална зала, Еви усети как стомахът й нервно се присвива. През последните дни те се срещаха често, но практически никога не бяха оставали сами. Без да смее да го погледне, тя се пресегна към зарчетата и ги прибра в кожения им калъф. Докато се изправяше, Еви почувства как ръката му се плъзга по гърба й.

— Вече е късно — рече той с глас, който прозвуча много по-меко, отколкото докато бе разговарял с Кам. — Време е да си лягаш. Представям си колко си изморена след цялата тази работа днес.

Еви поклати глава, осъзнавайки, че й е трудно да мисли, когато той я докосва.

— Радвам се, че получих възможност да се занимавам с нещо — отвърна тя. — Това ме отвлича от мислите за…

— Разбирам. Затова ти позволих да работиш.

Дъхът й секна, когато топлите му пръсти обхванаха врата й.

— Трябва да си легнеш — каза Себастиан, плъзвайки поглед по закръглените й гърди. — Проклятие! — Той се изсмя невесело. — Бих се присъединил към теб с огромно желание. Но тъй като… Ела при мен.

— Защо? — попита Еви, макар че той я бе притиснал към масата, а единият му крак се пъхна между гънките на полата й.

— Искам да те помъча малко.

Ели го погледна с ококорени очи, докато сърцето й биеше бързо, изтласквайки течен огън по вените й.

— Когато… — Тя се прокашля и започна отново. — Когато използваш думата „измъчвам“ сигурно имаш предвид в преносен смисъл?

Той поклати глава, поглеждайки я със замъглените си очи:

— Боя се, че в буквалния.

— Какво?

— Любов моя — каза нежно той, — дано не си мислила, че следващите три месеца страданията ще се отнасят само за мен? Сложи ръцете си върху мен.

— К-къде?

— Където и да е. — Себастиан изчака, докато тя постави ръцете си на раменете му, върху мекото му вълнено сако. Без да изпуска погледа й, той каза: — Възнамерявам да запаля в теб същия огън, който гори и в мен.

— Себастиан… — Тя се опита да се отдръпне, но той я притисна още по-здраво към масата.

— Имам право да те целувам, когато и колкото си поискам. Такава е уговорката ни.

Еви се огледа тревожно. Себастиан прочете мисиите й.

— Не ме интересува дали някой ще ни види. Ти си ми съпруга. — Устните му се разтегнаха в усмивка. — По-точно, моята по-добра половина. — Той се наведе напред и зарови нос в огнените къдрици, пръснати по челото й. Дъхът му опари нежната й кожа. — Моята награда… моята наслада и болка… безкрайното ми желание. Никога не съм срещал друга като теб, Еви. — Устните му докоснаха нежно горната част на носа й и леко се плъзнаха към върха му. — Ти се осмели да поискаш от мен онова, което нито една друга жена дори не си помисли да поиска. Ще платя цената ти, любов моя. Но след това ще се наложи да плащаш ти… отново и отново. — Той обхвана с ръка вратлето й и покри треперещите й устни със своите.

Той обичаше да се целува, почти толкова, колкото обичаше самия сексуален акт. Целувката му започна с нежно докосване на сухи, затворени устни… натискът се засили, докато устните й не се отвориха леко… Когато пусна в ход езика си, сърцето на Еви заби, коленете й омекнаха, кръвта препусна по вените й. Себастиан я целуваше все по-настойчиво, потъвайки все по-дълбоко в нея.

Едната му ръка се плъзна леко по гърдите й; пръстът му безуспешно търсеше зърното й под плътния корсет. Изпълнен с копнеж да докосне голата й кожа, той плъзна пръсти към шията й, напипвайки трескавия й пулс. Устните му последваха ръката и се разходиха по кожата й, докато не откриха пулсиращата жилка. Краката й се подкосиха и Еви се вкопчи отчаяно в раменете му. Себастиан промълви нещо и я обгърна с ръце, притисна тялото си към нейното и отново потърси устните й. Тя повече не можеше да сдържа умолителните звуци, откъсващи се от гърлото й. Цялото й тяло трептеше в устрема си да се слее с него, да го почувства по-пълно, по-дълбоко…

Нечие деликатно прокашляне го накара да се откъсне от устните й. Тя ахна и се обърна. Осъзнавайки, че някой е влязъл в стаята, Себастиан притисна главата й към гърдите си, галейки пламналата й буза с палеца си. Обърна се със студен глас към новодошлия:

— Какво има, Гъли?

Джим Гъли, един от служителите в игралната зала, отвърна задъхано:

— Простете, милорд, но долу имаме проблеми. Дърводелците намерили отнякъде бутилка ром и се напили до козирката. После се скараха в залата за кафе. Двама вече се бият, а третият чупи чинии.

Себастиан се намръщи.

— Кажи на Роуън да се погрижи.

— Господин Роуън каза, че е зает.

— Долу има пиянски скандал, а той казва, че е зает? — попита недоверчиво Себастиан.

— Да, милорд.

— Тогава ти се погрижи за това.

— Не мога, милорд. — Джим му показа превързаните си пръсти. — Разбих си пръстите във вчерашната схватка заради милейди.

— Къде е Хейс?

— Не знам, милорд.

— Нима искаш да ми кажеш — попита Себастиан с опасно тих глас, — че от трийсет служители, които работят тук, нито един не е свободен, за да попречи на трима пияни негодници да потрошат залата, която би трябвало да ремонтират?

— Да, милорд.

В последвалото яростно мълчание се чуваше как се чупи порцелан и в стената се удрят мебели; вибрацията караше големите полилеи да звънят. Към шума от боя се присъединиха неразбираеми викове.

— Проклятие! — процеди Себастиан през зъби. — Какво, по дяволите, правят с клуба?

Еви поклати объркано глава; разстроеният й поглед прескачаше от разгневеното лице на съпруга й към лицето на Джим, запазило невъзмутимото си изражение.

— Не разбирам…

— Наречи го ритуал по приемането — отсече Себастиан и с широки крачки се отправи към изхода.

Подхващайки полата си, Еви забърза след него. Ритуал по приемането? Какво означаваше това? Защо Кам не иска да се разправя с побойниците? Себастиан се откъсна напред и тя се затича след него надолу по стълбището, като се стараеше да не настъпи дългата си пола. Шумът се усили с приближаването им до залата за кафе, където се тълпеше народ. Във въздуха звъняха викове и проклятия. Себастиан съблече сакото си в движение, хвърли го настрани и започна да си проправя път през тълпата. В малкото пространство, останало в средата, трима мъже се млатеха с юмруци, докато единият от тях не рухна на застлания с килим под. Останалите двама се нахвърлиха с обединени сили срещу Себастиан — единият се опита да го хване за ръцете, а другият да нанесе удар.

Ужасеният вик на Еви някак си достигна до ушите на Себастиан. Той се извърна към нея и веднага се озова в мечешката хватка на единия мъж, който стисна главата му под мишницата си и започна да нанася методични удари по главата му.

— О, не! — ахна Еви и се втурна напред, но нечия стоманена ръка я сграбчи за китката и я спря.

— Почакай — разнесе се познат глас в ухото й. — Дай му шанс.

— Кам! — Тя се извърна рязко и паникьосано се взря в екзотичното му, но толкова познато лице с високи скули и златисти очи, прикрити зад гъсти ресници. — Те го нараняват — рече тя, хващайки го за ревера. — Иди му помогни… Кам, трябва да…

— Той вече се освободи — отбеляза спокойно Кам, обръщайки я на другата ръка с безжалостни ръце. — Виж… Не се справя зле.

Единият от дърводелците замахна с мощния си юмрук, но Себастиан се наведе и отвърна с бърз удар в брадичката.

— Кам, з-защо не правиш нищо, по дяволите?

— Не мога.

— Разбира се, че можеш! Ти си свикнал да се биеш, много повече от…

— Той трябва сам да се справи — отвърна тихо Кам в ухото й. — Иначе няма да има никакъв авторитет тук. Мъжете, които работят в клуба, имат нужда от водач, който не само да може да говори, но и да действа. Сейнт Винсънт няма да може да поиска нищо от тях, ако не е готов сам да го направи. И той го знае. Иначе няма да прави онова, което прави в момента.

Еви замижа, когато единият от дърводелците хвана мъжа й откъм гърба, а вторият го засипа с градушка от удари.

— Искаш да кажеш, че никой няма да го уважава без тази безсмислена демонстрация на жестокост?

— По принцип, да. Те искат да проверят от какво тесто е замесен. — Кам я дръпна за ръката. — Погледни. — В гласа му прозвучаха весели нотки. — Той ще се справи.

Но Еви не можеше да гледа. Обърна се към Кам, потрепвайки при всеки звук от удар на юмруци в плът, при всяко изпъшкване от болка.

— Т-това е непоносимо — простена тя. — Кам, моля те…

— Никой не го е карал да уволнява Игън и сам да се заема с клуба — изтъкна безмилостно той. — Това е част от работата, скъпа.

Тя го разбираше. Знаеше много добре, че през целия си съзнателен живот собственият й баща беше разтървавал биещи се и даже бе участвал в боеве. Но Себастиан беше израснал в съвсем различна среда — в него нямаше нищо от жестокостта и склонността към насилие, характерни за Айво Дженър.

Когато и вторият дърводелец се строполи на пода и Себастиан започна да обикаля предпазливо третия, стана ясно, че каквото и да е възпитанието му, той е готов да покаже колко струва. С два мълниеносни удара просна и последния си противник на пода. Той изстена и притихна. Тълпата служители посрещна победата на Себастиан с подвикване и ръкопляскания. Той кимна мрачно, приемайки приветствията, и потърси с поглед Еви. Когато я видя в ръцете на Кам, лицето му потъмня.

Ентусиазираните зрители помогнаха на победените да излязат навън и бързо приведоха в ред помещението, като поглеждаха към Себастиан много по-дружелюбно от преди. Той попи с ръкав струйката кръв, която се стичаше от ъгъла на устата му и се наведе да вдигне един прекатурен стол, след което го отнесе на мястото му в ъгъла.

Когато залата се поизпразни, Кам пусна Еви и отиде до Себастиан.

— Биете се като джентълмен, милорд — отбеляза той.

Себастиан се усмихна иронично.

— Защо от твоята уста не ми звучи като комплимент?

Плъзвайки ръце в джобовете си, Кам отвърна тихо:

— Справихте се добре срещу двама пияни негодници…

— В началото бяха трима — изръмжа Себастиан.

— Трима пияни негодници, значи. Но следващия път може да нямате такъв късмет.

— Следващия път? Ако си мислиш, че ще ми стане навик да се…

— На Дженър му беше станало — отвърна Кам. — На Игън също. Тук практически всяка вечер става нещо — в задния двор, в конюшнята, в стаите — когато гостите се повъзбудят малко повече от играта, питиетата и жените. Всички се изреждаме да се оправяме с това. Така че ако не искате редовно да бъдете пращан в нокаут, ще се наложи да усвоите няколко трика как да приключвате бързо със схватките. Това ще причини по-малко вреда на вас и на клиентите, отколкото ако започнете да викате полиция.

— Ако имаш предвид тактиките, които се използват при побоищата в копторите и разправиите в задните улички…

— Това не е като джентълменската размяна на удари в боксьорския клуб — отбеляза ядосано Кам.

Себастиан отвори уста да възрази, но при вида на приближаващата се към тях Еви размисли. На лицето й бе изписана тревога, която не успяваше да прикрие. Незнайно защо съчувствието й му подейства успокояващо, смекчи гнева и раздразнението му. Кам го наблюдаваше с нескрит интерес.

— Ранен ли си? — попита Еви, оглеждайки го внимателно. За нейно облекчение Себастиан изглеждаше разрошен и раздразнен, но нямаше големи поражения.

Той поклати глава и не помръдна, когато тя отметна няколко влажни кехлибарени кичура от челото му.

— Добре съм — промърмори той. — В сравнение с побоя, който ми нанесе Уестклиф, това е нищо.

Кам го прекъсна грубо:

— Очакват ви не малко побои, милорд, ако не вземете няколко урока за това как трябва да се биете. — Без да изчака съгласието на Себастиан, той отиде до вратата и извика: — Доусън! Ела за малко. Не, не за работа. Искам да покажеш на Сейнт Винсънт няколко от ударите си. — Той се обърна към Себастиан и отбеляза с невинен глас: — Е, това го примами. Идва насам.

Прикривайки неволната си усмивка, Еви отиде в ъгъла, разбирайки, че Кам иска да помогне на мъжа й. Ако Себастиан продължеше да се бие според джентълменските правила, той нямаше да може да се противопостави на безпринципен и безжалостен противник.

В стаята нахълта едър млад служител.

— Доусън е най-добрият ни боец — отбеляза Кам. — Той ще ви покаже няколко основни начина за сваляне на противника на земята. Доусън, покажи на Сейнт Винсънт прехвърляне през хълбок. Но по-внимателно — няма да е добре да си счупи гръбнака.

Изпълнен с въодушевление от възможността да блесне с уменията си, Доусън с неочаквана подвижност се хвърли към Себастиан, хвана го през врата с месестата си ръка, сграбчи свободната му ръка и го преметна през рамо. Виконтът се приземи по гръб с болезнено изпъшкване. Доусън се накани да скочи върху корема му, но Кам бързо го възпря, потупвайки добродушно ентусиазирания млад мъж по рамото.

— Добре, Доусън. Много добре. Достатъчно засега. Отдръпни се, моля те.

Еви наблюдаваше случващото се, притиснала юмрук към устата си.

Кам протегна ръка на Себастиан с желанието да му помогне да се изправи. Пренебрегвайки ръката му, виконтът скочи на крака и изгледа младия циганин толкова заплашително, че повечето мъже биха се замислили, преди да продължат. Но Кам просто заговори с назидателен тон:

— Всъщност тази хватка е доста елементарна. Когато хълбоците ви се допрат, трябва да обхванете противника за шията, да го хванете за ръката, да извъртите тялото си — ето така — и той просто ще се преметне през вас. При достатъчно силен удар в земята ще му трябват няколко секунди, за да дойде на себе си. Хайде, опитайте върху мен.

За негова чест, Себастиян прояви сдържаност, упражнявайки се върху Кам. Той учеше бързо, прехвърляйки циганина през тялото си със смесица от ловкост и небрежност.

— Не мога да се бия с такива варварски методи — промърмори той.

Кам пропусна забележката му покрай ушите си.

— Ако ви хванат изотзад, можете да разкъсате захвата с удар с глава назад. Наведете главата си така, че брадичката да се притисне към гърдите, стиснете зъби, затворете плътно устат и рязко отметнете главата си назад. Ударът ще попадне в лицето на противника ви, дори без да се целите. А що се отнася до удара с глава напред… всъщност налагало ли ви се е да го правите? Не? Добре, номерът е да не отмествате поглед от противника, докато го правите. Прицелете се в най-меката част на лицето — никога не се целете в челото или черепа. Използвайте цялата тежест на тялото си и се опитайте да нанесете удара с онази част от челото, която се намира на сантиметър над веждите ви.

Себастиан слушаше наставленията с мрачна неохота, докато двамата млади мъже му демонстрираха удари в гърлото, ритници с крак и други техники за нападение върху уязвими места на човешкото тяло. Когато му предлагаха да повтори хватката, той показваше физическа ловкост, която очевидно предизвикваше одобрението на Кам. Но когато единият младеж започна да му показва различни варианти на удари в гърлото, търпението на Себастиан се изчерпа.

— Стига! — изхриптя той. — Стига ми толкова, Роуън.

— Но това далеч не е всичко…

— Не ме интересува.

Кам погледна към Еви, която сви рамене и леко поклати глава; никой от тях не разбираше каква е причината за раздразнението му. Миг по-късно Кам освободи Доусън с няколко похвални думи и го изпрати да си върви.

После се обърна към Себастиан, който изтупваше сакото си с едва сдържана ярост.

— Какво има, милорд? — попита той.

Себастиан изсумтя презрително.

— Никога не съм представлявал пример за добродетелност. Вършил съм неща, които биха засрамили самия дявол. Но има прагове, които самият аз не бих прекрачил. Хората с моето положение не подлагат крак, не душат противниците си и не нанасят удари с глави, когато се бият. И, да ме прости господ, не им скубят косите.

Еви никога не бе предполагала, че очите на Кам могат да изглеждат студени, но сега те приличаха на парчета вледенен кехлибар.

— И какво, точно, е вашето положение, милорд? — попита циганинът с остър тон. — Благородник ли сте? Не живеете като такъв. Спите в игрален клуб, в стаята, която доскоро е приютявала две проститутки. Или просто живеете спокоен, охолен живот? Също не, като се има предвид, че преди малко разтървахте двама биещи се идиоти. Не е ли малко късно точно сега да подбирате?

— В какво ме обвиняваш? Че имам принципи? — парира го с леден тон Себастиан.

— Съвсем не. Обвинявам ви в двойни стандарти. Циганите имат една поговорка: „Не сядай на два коня едновременно“. Ако искате да живеете тук, ще се наложи да се промените. Не можете да се представяте за аристократ, който е над тези неща. По дяволите… опитвате се да се заемете с работа, с която дори аз не мога да са справя. Ще ви се наложи да се сблъсквате с комарджии пияници, крадци, лъжци, престъпни босове, адвокати, полиция и над трийсет служители, които вярват, че до месец ще свиете знамената и ще си тръгнете. След като Дженър е мъртъв, вие заемате мястото му като един от най-известните хора в Лондон. Всички ще искат услуги, ще се опитат да се възползват от вас или ще се опитват да докажат, че са нещо повече от вас. И никой никога няма да ви казва цялата истина. За нищо. Ще се наложи да разчитате на интуицията си. Трябва да накарате хората да се страхуват да се изправят на пътя ви. Иначе шансовете ви за успех са безумно ниски… — Гласът му затихна. Ясно беше, че Кам иска да каже още неща, но един поглед към лицето на Себастиан му показа, че думите са излишни. Кам прокара пръсти през разрошената си гарвановочерна коса и ядно излезе от стаята.

Изтече една дълга минута, преди Еви да се осмели да се приближи до съпруга си. Той гледаше втренчено черната стена, потънал в размисли. Тя забеляза, че за разлика от останалите хора, които изглеждаха по-стари, когато бяха изтощени, Себастиан като че ли изглеждаше по-млад. Тя се взря в лицето му и промърмори:

— Защо го правиш? Не е само заради парите. Какво се надяваш да откриеш в това място?

За нейна огромна изненада въпросът й запали иронично весели пламъчета в очите му.

— Когато разбера… ще ти съобщя.