Мо Хейдър
Птичарят (17)

16

В девет вечерта осветлението на „Шрайвмур стрийт“ се включи. Сградата тънеше в тишина и беше тъмна, с изключение на тънката ивица флуоресцентна светлина, която се процеждаше през щорите на една стая на втория етаж. В стаята Кафъри и Есекс, свалили вратовръзките си и разхлабили яките, седяха един срещу друг около едно бюро и се справяха успешно с две шишета тъмно пиво и семейно меню от „Кентъки фрайд чикън“.

Когато се върна същия следобед, Кафъри реши да не осведомява Мадокс за напредъка си. Факсът пристигна в четири часа, точно когато детектив инспектор Дайъмънд тръгна, за да вземе разрешително за обиск на червения „Фолксваген“ на Близнака, и Джак привика Есекс.

— Имаш ли планове за тази вечер? — попита той и му показа дългото руло хартия. — Това ме извежда една стъпка напред, но е едва началото.

Сега бяха разстлали факса върху бюрото, а краищата му се валяха на вълнички по пода.

— Сто шейсет и осем жени — заяви Есекс с пълната си с пилешко месо уста. — Извадени от триста и двайсет прави…

— Сто петдесет и две.

— Благодаря. — Надраска цифрите най-долу в списъка, оставяйки сребристи мазни петна от пръстите си. — Да елиминираме ли всички над, да речем, петдесет?

— Които няма да са много.

— Да предположим, че са — колко — още двайсет? В такъв случай ни остават сто и…

— Трийсет и двама. Прекарай ги през HOLMES и ако не излезе нищо, ще интервюираме. Не можем да направим нищо през уикенда, но като започнем от понеделник, средно по двайсет минути за интервю, двамата заедно бихме могли да отмятаме по петдесетина на ден и до сряда ще стесним броя на вероятностите… Така ще се поберем в дадения ни срок. На косъм.

— Пикня — рече Есекс, като надигна бирата си.

— Лъжеш. — Кафъри вдигна на свой ред питието си. — И за това ще бъда вечно благодарен.

Докоснаха бирените си кутии и пиха.

— Странно. — Есекс избърса уста и се облегна назад на стола си. — Странно как не можеш да го видиш.

— Какво?

— Доверието на Мадокс в теб.

— Доверие ли? — Джак поклати глава и се усмихна на иронията на казаното. — Това ли е доверие? Даде ми само четири дни.

— Това прави четири дни повече, отколкото е дал на който и да било друг детектив инспектор. Той винаги играе, придържайки се строго към правилника, Джак. Прави всичко по книга. И ти… — Принтерът в другия край на стаята се оживи. — Е, опитай се да видиш нещата през неговите очи. — Есекс стана, приближи се до принтера и вдигна капака му. — Колкото и да се страхува да не преобърнеш каруцата, пак ти дава юздите. Помисли за това. — Взря се в листа, докато принтерът продължаваше да печата. — А, от нашия специален съветник в Ламбет.

— Лабораторията ли?

Кафъри бе доволен от възможността да смени темата.

— Да. — Есекс се усмихна. — Това е Джейн Еймдюр. Джейн Еймдюр — малкият дух от бутилката. Тя ми показа въжетата, когато отговарях за веществените доказателства при операция „Амбълсайд“.

— „Амбълсайд“ ли?

— Миналата година. — Есекс не вдигна очи. — Някакъв алжирец заклал благоверната си и я оставил във фризера в един общински апартамент на „Олд кент роуд“. Шест месеца преди да я открият. — Отпи от бирата си. — Електричеството било изключено от три.

— Нищо шокиращо. Ти шокиран ли беше?

— Не. После дойде ред на нашия приятел Колин Айрланд. Убил котката на своята жертва и поставил устата й около…

— Да. Чух. — Джак се почувства внезапно уморен. Потри очи. — Кажи, каква информация изпраща Джейн?

— Хм. — Есекс прегледа доклада. — Така: токсикология и хистология, анализ на косми. Така, ето какво пише. Токсикология: нашата неидентифицирана жертва, първата умряла, е използвала наркотици. В дълбоките тъкани са открили бензоилекгонин и диаморфин.

— Бензоилекгонин и диаморфин… това кокаин и хероин ли означава?

— Десет от десет. Сега за Шелин Кро. Е, ние всъщност не се нуждаем от потвърждение, но ето резултатите: положителни за хероин, кокаин, екстази. За Уилкокс също е потвърдено — пак хероин. Хач, както си и мислехме, е позитивна, и — изненада, изненада. — Той вдигна поглед. — Отрицателна за Спасек. Дори за кокаин. Чиста.

— Причина за смъртта?

— Ъъъ, да. — Прегледа доклада и подсвирна тихичко. — Този Кришнамурти е истински Айнщайн! Дяволски точен. — Погледна развълнувано Кафъри. — Хероин. Инжектиран право в мозъчния ствол. Всичко трябва да е спряло моментално: сърце, бели дробове, всичко. Трябва да не са усетили нищо.

— Виждаш ли? — възкликна Джак. — Сега виждаш ли какво имам предвид?

— Да… болницата.

— Мозъчния ствол, за бога. Как си представяш някой неук наркодилър да знае къде да намери мозъчния ствол? Искам да кажа, боже…

— Проповядваш пред покръстил се — измърмори Есекс, зачетен в доклада. — Знаеш го добре. — Вдигна хартията. — Това също ще ти хареса, Джак. Птичаря… може ли да го наричам така?

— Стига да го правиш само в тази стая.

— Птичаря определено е особняк. Или пък знае достатъчно за съвременните методи, използвани в съдебната медицина, за да се избави от уликите. — Отнесе доклада до бюрото, като го сгъна внимателно по перфорираните линии, отделящи страниците. — Като че ли са правили секс по взаимно съгласие, но той е използвал кондом и според Еймдюр карал момичетата след това да се измият. Или пък ги е измивал сам, след смъртта им. Всички момичета имат следи от сапун във влагалището си. И концентрацията натриев стеарат-мазнини е еднаква във всички взети образци. Производител: добрият стар катранен сапун „Райт“.

— След като е толкова предпазлив, как ще обясниш спермата по корема?

— Може да се е изляло малко, когато е свалял презерватива? — Есекс сви рамене. — Или пък се отдръпва, маха кондома и довършва акта — извинявай, но се налага да навлезем в технически подробности — като мастурбира на корема й. Кара я да се почисти или свършва тази работа сам по-късно, след като я убие. Но — вдигна длан, — не е толкова внимателен, колкото си мисли, защото оставя следа. — Довърши бирата си и смачка кутията. — Ето и хематологията, спектралният анализ на торбата за боклук, на космите. Онзи черен косъм нямаше фоликул, така че не е имало как да направят ДНК анализ, но е косъм от глава с афро-карибски произход. И, хей, виж какво пише тук. — Вдигна поглед. — Мишената носи перука.

— Перука ли?

— Да. Гледай — русите косми, които Кришнамурти е взел от жертвите?

— Да?

— Еймдюр казва: „Космите са боядисани, с азиатски произход, никой от тях няма корени и двата края са отрязани. Не са откъснати или паднали от само себе си. Подобно нещо се наблюдава при косми от перука“.

— Това бяха дълги косми — рече Кафъри. — Женска перука.

Есекс повдигна вежди.

— Майкъл Кейн.

— Какво?

— „Облечен да убива“. Не си ли го гледал?

— Пол… — въздъхна Джак.

— Добре, добре. — Есекс вдигна ръка. — Все забравям, че аз съм комикът в нашата партньорска двойка, а ти си лишеният от хумор сериозен персонаж.

— И съм горд с това.

— Да, и тъжен също. — Насочи отново вниманието си към доклада, като гризеше нокътя на палеца си. — А, и лишен от приятелски чувства, да не забравим това. — Направи пауза. — Ъъ, виж теста с пресипитин.

— Пресипитиновия тест ли? Той за какво е? Проверка за човешка кръв?

— Да. Отличава я от животинската.

— За птиците ли говорим?

— За птиците. — Есекс движеше поглед по листа, а устните му мърдаха беззвучно. — Според него тъканта във въздушните мехурчета на птиците била човешка.

— Какво?

Джак вдигна очи.

— Точно каквото казах. Човешка.

— Знаеш ли какво означава това?

— Не.

— Ами, как според теб е влязла в белите им дробове?

— Вдишали ли са я?

— Да. В смисъл…

— В смисъл… о… — Есекс проумя внезапно. — По дяволите, да. — Седна на бюрото на Криотос, от приповдигнатото му настроение не беше останала и следа. — Искаш да кажеш, че птиците са били все още живи? Че са умрели там вътре?

Кафъри кимна.

— Изненадан ли си?

— Ами, може да се каже. Да.

Помълчаха известно време, всеки потънал в размисъл върху току-що наученото. Температурата в стаята като че ли падна с един-два градуса. Джак се изправи, довърши бирата си и посочи доклада.

— Давай. Давай.

— Да, добре. — Есекс се изкашля, взе отново доклада. — Добре. Какво искаш?

— Как ги е упоил?

— Ъъъ… — Прокара пръстите си надолу по хартията. — Хематологията казва, ъъъ… ооо…

— Какво?

— Казва, че не ги е упоявал.

— Какво?

— Не ги е упоявал.

— Невъзможно.

— Така пише тук. Нищо, освен, освен алкохол, малко кокаин, но не достатъчно, за да увреди нещо, никакви феноли, никакви бензоли, никакви успокоителни, освен при Уилкокс и младата Кейли. Хмм… — Погледът му препускаше по страниците. — Нищо. Освен може би нашата анонимна жертва номер едно, която е натъпкана с хероин. Но хероинът е винаги странен; толерантността към него е различна при всеки.

— Все трябва да е използвал нещо.

— Не, Джак. Не е използвал. Във всичките има по нещичко, но недостатъчно, за да свърши работа.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Така казва Джейн Еймдюр. Трябва да е вярно.

Кафъри изгуби търпение.

— Но как тогава ги е накарал да стоят достатъчно мирно, за да напъха проклетата голяма игла във врата им?

— Те не са магьосници, както знаеш — заяви сериозно Есекс и вдигна поглед от доклада. — Тези типове, които измъкват любимите хора изпод носовете ни, не са особено умни. В повечето случаи, като се обърна назад, се уверявам колко са глупави.

— Глупави ли? — повтори Кафъри, загледан с невиждащ поглед в нокътя на палеца си.

Питаше се колко глупав беше Птичаря. Колко глупав беше Пендерецки. Колко глупав трябваше да бъде човек.

— Просто са имали късмет — доуточни Есекс.

— Не. Птичаря не е късметлия. Той знае. — Изправи се и се приближи към снимките. — Нали? — После се обърна към мъртвите жени, които гледаха безизразно от стените. — Е? Как го направи?

— Джак — обади се зад гърба му Есекс. — Виж това.

Жените отвърнаха на погледа на Кафъри: Петра, със слаби ръце, сияйна усмивка и трико; бедната безинтересна Мишел Уилкокс, притиснала чорлавата си дъщеря…

— Джак.

Едрата зъбата Шелин. Кейли в розовата рокля за парти, вдигнала чаша пред обектива. „Ами ако там все пак е моето момиченце, ако е дъщеричката ми? Ами ако е тя?“

— Как го е направил?

— Джак!

— Какво? — Той се обърна. — Какво има?

— Ентомология. — Есекс клатеше глава. — Знам защо изглежда, че не ги изнасилва. Отвратително копеле.

— Защо?

— Знаеш ли с какъв човек си имаме работа, Джак?

— Не, с какъв?

— С некрофил. С пълен некрофил. — Потупа с ръка доклада и му го подаде. — Всичко е тук. Черно на бяло.