Бриджит Говиньон
Музей Лувър (88)

Хронология

1187 Първо споменаване на понятието „Лувър“ като географско название.

1190 Филип Огюст (1180–1223) заповядва да се изгради крепостна стена около Париж, след което е построен донжонът на крепостта.

1364–1369 Шарл V (1364–1380) поръчва на своя архитект Раймон дю Тампл да преобрази крепостта в удобно жилище.

1528 Франсоа I (1515–1547) решава донжонът да бъде разрушен, за да се освободи Квадратният двор. През 1540 г. приема в Лувъра Карл V.

1546 Архитект Пиер Леско започва преустройството на Лувъра. Анри II (1547–1559) нарежда да се издигне ново крило в ренесансов стил, после и павилион и друго крило, разположено под ъгъл.

1550 Жан Гужон извайва кариатидите за голямата зала на партера.

1564 Катерина Медичи поверява на Филибер Дьолорм строежа на Тюйлери.

1566 При Шарл IX (1560–1574) е изградена Малката галерия и пасаж, който да я свързва с Тюйлери.

1594 Анри IV (1589–1610) влиза в Париж. Предприет е строежът на Голямата галерия, за да се обединят Лувърът и дворецът Тюйлери.

1639 Луи XIII (1610–1643) възобновява строителните работи, прекъснати поради убийството на Анри IV. Жак Льо-Мерсие проектира павилиона „Л’Орлож“ и започва оформянето на Квадратния двор.

1652 Регентката Ана Австрийска и синът й Луи XIV (1643–1715) се настаняват в Лувъра.

1660 Луи Льо Во чертае нови планове за разширяването на архитектурния ансамбъл; между 1661 и 1663 г. е издигнато южното крило. Завършен е Квадратният двор. 1662–1664 г. под ръководството на Шарл Льо Брьон е украсена Галерията на Аполон.

1662 в двора на Тюйлери е устроен карусел в чест на раждането на дофина.

1665 Проект на Бернини за източната фасада на двореца. Едва започнати, строителните работи са преустановени. Подновени са през 1668 г. под ръководството на Клод Перо, Луи Льо Во, Франсоа д’Орбе и Шарл Льо Брьон. Колонадата е завършена десет години по-късно. Мащабният замисъл води до разширяване на южното крило откъм Сена.

1672 Лувара се настанява Френската академия.

1692 Кралската академия за живопис и скулптура се установява окончателно в Лувъра. Първата й изложба е устроена през 1699 г.

1768 Маркиз Дьо Марини предлага първи проект за Музеум в Лувъра.

1789 Луи XVI (1774–1792) напуска Версай и трябва да се настани в Тюйлери.

1793 Художественият Музеум е разположен в Голямата галерия, оформена от Юбер Робер.

1798 Творенията на изкуството, заграбени по време на походите на Наполеон Бонапарт, пристигат в Лувъра. Някогашните апартаменти на Ана Австрийска са преустроени в Музей на античните произведения, открит тържествено през 1800 г.

1802 Барон Доминик Виван Денон е определен за генерален директор на музея, който през 1803 г. приема името „Наполеон“.

1806 Издигната е триумфалната арка на Карусел, за да прославя победоносната армия на Наполеон I, тогава обитаващ Тюйлери.

1811–1814 Декорирано е Северното и Южното стълбище, защото в Лувъра се разполагат частните апартаменти на императора.

1815 Музеят трябва да върне на Прусия и на съюзниците й плячката на революционните и Наполеоновите войски. Сватбата в Кана остава в Лувъра, разменена срещу картина на Льо Брьон.

1826 Жан-Франсоа Шамполион е назначен от Шарл X (1824–1830) за уредник на отдела с египетски паметници. Открит е музеят „Шарл X“.

1847 В Лувъра влизат първите произведения на древното асирийско изкуство. 1849 по времена Втората република е възобновен проектът за обединяване на Лувъра и Тюйлери.

1851 Архитект Феликс Дюбан приключва с украсата на Галерията на Аполон и предприема декорирането на Квадратния салон и Залата на седемте камини.

1852 Император Наполеон III (1852–1870) възлага на архитект Лодовико Висконти да свърже Лувъра и Тюйлери.

1854–1857 Ектор Льофюел, приемникът на Висконти, завършва Новия Лувър през 1857 г., с построяването на крилата на двора „Наполеон“.

1861 Открити са апартаментите на правителството, декорирана е залата на Манежа. 1862 Отврен е музеят „Наполеон III“, който представя колекцията „Кампана“, купена от императора една година по-рано.

1871 След „кървавата седмица“ на Парижката комуна неколцина комунари подпалват двореца Тюйлери, чиито останки ще бъдат сринати през 1883 г. По време на Третата република (1870–1940) крилото „Ришельо“ е отдадено на Министерството на финансите.

1914 През Първата световна война произведенията на изкуството са евакуирани в Тулуза.

1926–1938 Анри Верн, директор на националните музеи, замисля нова реорганизация на Лувъра. Работите по преустройството, извършени между 1930 и 1938 г., ще бъдат възобновени след войната.

1938–1939 В навечерието на Втората световна война колекциите са изпратени по посока Шамбор и разпределени често в уединени хранилища, в замъци и абатства на север и на юг от Лоара.

1953 През периода на Четвъртата република обновителните дейности продължават. Таванът на зала „Анри II“ е декориран с творбата на Жорж Брак Птиците.

1968 Павилионът „Флора“ е отворен за посетители.

1981 Президентът на републиката Франсоа Митеран лансира проекта за Големия Лувър, предоставяйки на музея крилото на Министерството на финансите. Създадена е обществена организация за Големия Лувър, архитект Йео Мин Пей оглавява проекта.

1984–1986 Разкопките в Квадратния двор и в двора „Наполеон“ позволяват да се открои средновековният замък, стената, „Льо Во“ и окръжението на Лувъра.

1989 За двестагодишнината на френската революция тържествено е открита стъклената пирамида, която оформя новия вход на музея. Министерството на финансите напуска крилото „Ришельо“.

1990 Нови археологически проучвания разкриват рова на крепостта от времето на Шарл V. Започва реставрирането на всички фасади.

1992–1998 Продължава преструктурирането на музея. През 1992 г. на втория етаж на Квадратния двор отварят врати зали, посветени на френската живопис. През 1993 г. крилото „Ришельо“ вече изцяло е достъпно за посетители. През следващата година на партера в „Денон“ са аранжирани зали с чуждестранна скулптура. Между 1997 и 1998 г. е напълно преустроен Египетският отдел, а крилото „Саклер“, открито през 1997 г., представя източни произведения от първото хилядолетие. 1998 г. е забележителна с новото попълнение от италианска живопис в Квадратния салон и в Голямата галерия.

2000 Отворен е павилионът, „Де Сесион“. В него са експонирани над сто подбрани шедьовъра на примитивисткото изкуство.

Подбрана библиография

Antiquités égyptiennes, guide du visiteur, Paris, RMN, 1997, 2 vol.

Antiquités orientales, guide du visiteur, Paris, RMN, 1997.

Yves Bottineau L’Art baroque, Paris, Mazenod, 1986.

Geneviève Bresc, Mémoires du Louvre, Paris, Gallimard-RMN, 1989.

Jean-Pierre Cuzin et Claire Marchandise, Dictionnaire du Louvre, Paris, RMN, 1997.

Dictionnaire du Louvre, Paris, RMN, 1997.

Ernst Hans Gombrich, Histoire de l’art, Paris, Flammarion, 1990.

Alain-Jean Lemaître, Erich Lessing, Florence et la Renaissance, Terrail, 1992.

Petit Larousse de la peinture, sous la direction de Michel Laclotte, Paris, Larousse, 1979.

Peter Rautmann, Delacroix, Paris, Citadelles & Mazenod, 1997.

Практическа информация

Musée du Louvre

75058 Paris cedex 01

Главен вход — през пирамидата.

Други входове:

— през галерията на Карусел (вход откъм градината на Карусел или откъм Рю дьо Риволи №99);

— през Порт де Лион (за експозицията на примитивисткото изкуство се препоръчва входът откъм Ке де Тюйлери): от 9 до 17:30 ч., с изключение на петък; в сряда — до 21:45 ч.;

— през пасаж „Ришельо“ (за посетителите, вече снабдили се с билет или пропуск, от 9 до 18.).

Обща информация

Гласов сървър: 0140205151

Интернет: www.louvre.fr

За хора в неравностойно положение: 0140205990

Работно време

Всеки ден, с изключение на вторник и следните празници: 1 януари, 15 април, 1 и 8 май, 3 юни, 11 ноември, 25 декември. Постоянни експозиции — от 9 до 18 ч.

Понеделник — удължено работно време до 21:45 ч., за кратка обиколка на трите крила на музея.

Сряда — удължено работно време до 21:45 ч., достъпни са същите колекции, както през деня, с изключение на галерия „Кампана“, в която пускането на посетители се преустановява в 17:30 ч. (крило „Сюли“, първи етаж).

Касите се затварят съответно в 17:15 или в 21:15 ч. Достъпът на посетители до залите се прекратява съответно в 17:30 или в 21:30 ч.

Зала „Наполеон“ е отворена от 9 до 22 ч. Временните експозиции и основите на средновековния Лувър са достъпни всеки ден, освен вторник, от 9 до 18 ч., в сряда — до 21:45 ч. Залите, посветени на историята на Лувъра, са отворени в понеделник от 9 до 21:45 ч. и в петък от 9 до 18 ч.

Как да се стигне до Лувъра?

Метро: спирки Palais-Royal/musée du Louvre, Louvre-Rivoli ou Tuileries.

Автобуси: №21, 27, 39, 48, 68, 69, 72, 81, 95.

Паркинг за коли и автобуси — отворен всеки ден (7–23 ч.).

Цена на билетите

46 F преди 15 ч., 30 F след 15 ч. и в неделя целия ден.

Безплатен вход за посетителите под 18 години и за безработните, всяка първа неделя от месеца — за всички.

Общество на приятелите на Лувъра

Информация на тел.: 0140205374.