Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ABCdaire du musée du Louvre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Брижит Говиньон

Заглавие: Музей Лувър

Преводач: Елена Константинова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Унискорп“,

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: френска

Печатница: „Унискорп“ ООД

Редактор: Теменужка Петрова

ISBN: 954-8456-48-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15325

История

  1. — Добавяне

Льо Брьон

Шарл Льо Брьон (1619–1690) в продължение на двайсетина години е централна фигура във френското изкуство. Подготовката си на художник получава в ателието на Симон Вуе. През 1642 г. заедно с Никола Пусен заминава за Рим. Завръща се в Париж и покровителстван от първия министър Сегие съумява бързо да разшири клиентелата си. Утвърждава се като декоратор, който отговаря на вкусовете и модните тенденции на епохата. През 1648 г. е един от основателите на Кралската академия за живопис и скулптура, участва в украсата на църкви и пищни домове, т.нар. хотели. Рисува покровителя си около 1655 г. — Първият министър Сегие. Портретът чудесно пресъздава достолепието, елегантността и авторитета на висшия сановник. В замъка Во льо Виконт (1658–1661), тогава собственост на Никола Фуке, Льо Брьон разгръща целия си талант и способност да сътворява внушителни, монументални декоративни ансамбли.

Луи XIV му поверява художественото ръководство на манифактурата на братя Гоблен, а през 1664 г. го удостоява с длъжността пръв художник. Най-напред в Лувъра, с Галерията на Аполон, после предимно във Версай този властен и невероятно продуктивен творец налага импозантността и единството на стил „Луи XIV“, обединявайки всички изкуства. Украсата на Стълбището на посланиците (днес разрушено), на Галерията на огледалата (1679–1684) и на Салоните на войната и на мира (1684–1687) е възхвала на абсолютизма и поставя отпечатък върху останалите кралски Дворове в Европа. По същия внушителен начин четирите големи епични картини, наречени Историята на Александър (1665–1673), съизмерват суверена с един от великите герои на древността в лирични и грандиозни батални сцени, в които оживява споменът за фреските на Рафаел във Ватикана.