Бриджит Говиньон
Музей Лувър (50)

Льо Брьон

Шарл Льо Брьон (1619–1690) в продължение на двайсетина години е централна фигура във френското изкуство. Подготовката си на художник получава в ателието на Симон Вуе. През 1642 г. заедно с Никола Пусен заминава за Рим. Завръща се в Париж и покровителстван от първия министър Сегие съумява бързо да разшири клиентелата си. Утвърждава се като декоратор, който отговаря на вкусовете и модните тенденции на епохата. През 1648 г. е един от основателите на Кралската академия за живопис и скулптура, участва в украсата на църкви и пищни домове, т.нар. хотели. Рисува покровителя си около 1655 г. — Първият министър Сегие. Портретът чудесно пресъздава достолепието, елегантността и авторитета на висшия сановник. В замъка Во льо Виконт (1658–1661), тогава собственост на Никола Фуке, Льо Брьон разгръща целия си талант и способност да сътворява внушителни, монументални декоративни ансамбли.

Луи XIV му поверява художественото ръководство на манифактурата на братя Гоблен, а през 1664 г. го удостоява с длъжността пръв художник. Най-напред в Лувъра, с Галерията на Аполон, после предимно във Версай този властен и невероятно продуктивен творец налага импозантността и единството на стил „Луи XIV“, обединявайки всички изкуства. Украсата на Стълбището на посланиците (днес разрушено), на Галерията на огледалата (1679–1684) и на Салоните на войната и на мира (1684–1687) е възхвала на абсолютизма и поставя отпечатък върху останалите кралски Дворове в Европа. По същия внушителен начин четирите големи епични картини, наречени Историята на Александър (1665–1673), съизмерват суверена с един от великите герои на древността в лирични и грандиозни батални сцени, в които оживява споменът за фреските на Рафаел във Ватикана.