Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’ABCdaire du musée du Louvre, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Елена Константинова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Брижит Говиньон
Заглавие: Музей Лувър
Преводач: Елена Константинова
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: „Унискорп“,
Град на издателя: София
Година на издаване: 2003
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: френска
Печатница: „Унискорп“ ООД
Редактор: Теменужка Петрова
ISBN: 954-8456-48-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15325
История
- — Добавяне
Льо Брьон
Шарл Льо Брьон (1619–1690) в продължение на двайсетина години е централна фигура във френското изкуство. Подготовката си на художник получава в ателието на Симон Вуе. През 1642 г. заедно с Никола Пусен заминава за Рим. Завръща се в Париж и покровителстван от първия министър Сегие съумява бързо да разшири клиентелата си. Утвърждава се като декоратор, който отговаря на вкусовете и модните тенденции на епохата. През 1648 г. е един от основателите на Кралската академия за живопис и скулптура, участва в украсата на църкви и пищни домове, т.нар. хотели. Рисува покровителя си около 1655 г. — Първият министър Сегие. Портретът чудесно пресъздава достолепието, елегантността и авторитета на висшия сановник. В замъка Во льо Виконт (1658–1661), тогава собственост на Никола Фуке, Льо Брьон разгръща целия си талант и способност да сътворява внушителни, монументални декоративни ансамбли.
Луи XIV му поверява художественото ръководство на манифактурата на братя Гоблен, а през 1664 г. го удостоява с длъжността пръв художник. Най-напред в Лувъра, с Галерията на Аполон, после предимно във Версай този властен и невероятно продуктивен творец налага импозантността и единството на стил „Луи XIV“, обединявайки всички изкуства. Украсата на Стълбището на посланиците (днес разрушено), на Галерията на огледалата (1679–1684) и на Салоните на войната и на мира (1684–1687) е възхвала на абсолютизма и поставя отпечатък върху останалите кралски Дворове в Европа. По същия внушителен начин четирите големи епични картини, наречени Историята на Александър (1665–1673), съизмерват суверена с един от великите герои на древността в лирични и грандиозни батални сцени, в които оживява споменът за фреските на Рафаел във Ватикана.