Бриджит Говиньон
Музей Лувър (25)

Колонада

Пиер-Антоан Дьомаши, Изглед от Колонадата на Лувъра, 1772 г. Маслени бои върху платно.

При управлението на Луи XIV източната фасада на Лувъра, обърната към църквата „Сен Жермен л’Оксероа“, ще се превърне в монументален фронтиспис. Строежът е възложен на Луи Льо Во. Но Колбер, назначен за главен интендант на кралските сгради през 1664 г., спира дейността по реконструкцията и поръчва нови проекти на неколцина архитекти. Не е доволен и се насочва към Италия — привлича Пиетро да Кортона, Карло Райналди, Кандиани и Бернини. Бернини предлага грандиозно архитектурно решение, но е предвидил тераса, несъобразена с климата във Франция. На 2 юни 1665 г., по покана на краля, той пристига в Париж и е приет с най-големи почести. На място изработва нов вариант — колосална фасада с централен павилион и цокъл, която Луи XIV одобрява. Първата копка е направена тържествено на 17 октомври — три дни преди отпътуването на Бернини, който поверява изпълнението на помощника си Матиас ди Роси. Скоро проектът е преустановен. От престоя на Бернини във Франция остава единствено бюст на Краля Слънце (намира се във Версай) и конна статуя, копие, от която е изложено в двора „Наполеон“.

През 1668 г. строителните работи са възобновени под ръководството на Клод Перо, Луи Льо Во и Франсоа д’Орбе. Кралят възнамерява да се установи във Версай и престава да се интересува от Лувъра. Колонадата е завършена едва десет години по-късно. Монументалният перистил е декориран с двойни коринтски колони. Символ на френския класицизъм, с респектиращата строгост и величествената си уравновесеност, Колонадата е едно от най-прекрасните постижения на архитектурата през онази епоха.