Бриджит Говиньон
Музей Лувър (53)

Мантеня

Андреа Мантеня, Разпятие, около 1456–1459 г. Маслени бои върху дърво, 76 х 96 см.

Андреа Мантеня (1430/1431–1506) още съвсем млад започва да учи художническия занаят в Падуа в ателието на Франческо Скварчоне. През 1455 г. завършва украсата на капелата в църквата „Еремитани“; фреските, разказващи житията на свети Йаков и свети Христофор, в значителна част са унищожени през Втората световна война. Онова, което е оцеляло, разкрива, със своя замисъл и строго величие, интереса на твореца към гръцката и римската античност, усета му към перспективата, подплатен с точна и изкусна рисунка, както и със забележителна техническа вещина. През 1453 г. Мантеня се венчава за сестрата на Джентиле и Джовани Белини и става член на най-влиятелното семейство венециански живописци. През 1456 г. получава поръчка за църквата „Сан Дзено Маджоре“ във Верона. Тази огромна олтарна творба, съставена от шест пана, е завършена едва през 1460 г. През 1797 г. тя ще бъде разделена и отнесена във Франция. Трите основни части са върнати на базиликата на Верона, но във Франция остават картините от пределата на олтара — Разпятие (в Лувъра), Молитвата в Гетсиманската градина и Възкресение (в музея в Тур). В разцвета на творческата си зрелост творецът изгражда композициите си в духа на грандиозната визия на античността.

През 1459 г. Мантеня е призован на служба при Лодовико Гонзага и става официален художник на херцогство Мантуа. Този пост заема до смъртта си. Камера дели Спози в херцогския дворец, завършена през 1474 г., демонстрира съвършено ново виждане с илюзионистичната си украса, покриваща изцяло стените, и с кръглия отвор, който сякаш отвежда към небето. Търсенията на художника върху перспективата достигат своя изумителен връх с Мъртвият Христос, изобразен в ракурс. Мантеня е оригинален и не подлежи на класификация. Той оставя едно просветено творчество, в което мощен израз намира тържествен и величав свят. Творбите му оказват влияние върху живописците от Северна Италия.