Бриджит Говиньон
Музей Лувър (80)

Нечестният картоиграч

Жорж дьо Ла Тур, Нечестният картоиграч с асо каро, около 1630 г. Маслени бои върху платно, 1.06 x 1,46 м.

Жорж дьо Ла Тур (1593–1652) е роден в Лотарингия, в семейство на хлебари. Вероятно в Италия е изучавал живописта на Караваджо, чието влияние върху творчеството му е неоспоримо. Венчава се на двайсет и шест годишна възраст в Люневил, където се установява на следващата година.

Твърде бързо талантът му получава признание и поръчките не престават да валят. Той рисува и продава много, прави варианти на произведенията си, които подхваща отново и отново, повтаря и неспирно усъвършенства. Наред с двата варианта на Нечестният картоиграч или на Скърбящата Магдалина, днес са известни четири различни версии на Свирачът на лира. Този маниер на работа доказва успеха на художника, който умее да се възползва от определена клиентела. Само около четирийсет оригинални картини от значителната му продукция са устояли на бедствията, разтърсили и опустошили Лотарингия през 1638 г.

С отчетливите си багри, богати на отсенки, Нечестният картоиграч с асо каро се налага като шедьовър сред платната от началния период на кариерата на Ла Тур. В центъра на композицията красива куртизанка, невъзмутима и високомерна, очаква чашата с вино, която й подава прислужницата. Явно трябва да бъде опиянен заможният младеж вдясно, който не забелязва нито измамника, вадещ асо каро от колана си, нито съучастническите погледи на жените. Потънал в разкошната си везана дреха, със закръглени и румени страни, той е жертва на заговор, който се разиграва за негова сметка. Светлината потопява в сянка лицето на непочтения партньор, подчертава млечната белота на куртизанката, откроява нежния профил на прислужницата с прекрасен златист тюрбан и разкрива тайната игра на ръцете, които си подхвърлят съдбата на младия човек.

Другата, навярно по-ранна версия, Нечестният картоиграч с асо спатия, се различава леко в няколко детайла. Една по-особена част от творчеството на Жорж дьо Ла Тур — нощните картини, чиято хронология не е установена, допринася за славата и успеха му. Религиозни сцени и каещи се Магдалини са осветени от пламъка на свещ, който очертава обемите опростява формите. Това мъждукащо сияние позволява на художника да подчертае главното и извежда от мрака обекта на неговото съзерцание и религиозна страст.