Бриджит Говиньон
Музей Лувър (17)

Кампана

Михаел-Мартин Дрьолинг, Луи XII, провъзгласен за Баща на народа в Генералните щати на Тур, 1828–1833 г. Плафон на зала 43 в Лувъра.

Колекцията и галерията дължат името си на маркиз Джампиетро ди Кавели да Кампана (1807–1870) — италиански колекционер, страстен ценител на антични предмети и картини. Той е директор на Римската заложна къща и купува гръцки, етруски и римски произведения, платна на италианските примитивисти, изделия от майолика; насърчава многобройни разкопки в етруския некропол на Черветери в северната част на Рим. Кампана е разорен от размаха на откупките (над 11 000 творби) и се опитва да злоупотреби с ценностите на заложната къща, но за две години е хвърлен в затвора, а колекцията му е конфискувана. През 1861 г. Наполеон III, запален по археологията, решава да купи най-голямата част от колекцията на маркиза. През следващата година тя пристига в Париж и веднага е обект на оживени коментари със своите 4000 предмета и 300 мраморни ваяния. В началото са изложени в Индустриалната палата, тогава наричана музей „Наполеон III“, после, между 1863 и 1869 г. — в Галерията на античните бронзови произведения (павилион „Сюли“, първи етаж), малко преди това преустроена от архитект Ектор Льофюел. Колекцията от керамика тържествено е открита на 15 август 1863 г. в галерията, която занапред ще носи името „Кампана“. Изработени са големи витрини от дъб и акажу, разположени последователно в девет зали, за да се открои подобаващо тази огромна колекция. Таваните, завършени през 1833 г., представят историята на Франция и на изкуствата, тъй като по онова време в помещенията на Лувъра са се устройвали промишлени изложби и Салоните на съвременните художници. Благодарение на колекцията „Кампана“, Лувърът е сред най-богатите музеи на гръцка керамика в света. Някои от произведенията са предоставени на провинциални музейни експозиции.