Ондржей Секора
Мравките не се предават (30)

Кой остана в мравуняка?

Когато колоните на мравките стигнаха до мравуняка на робовладелците, той изглеждаше вече празен.

Но не беше съвсем така. От подземията се чуваха шум, стъпки.

— Внимание, внимание — разнесоха се предупредителни гласове. — Те са още там и се канят да ни нападнат.

В този момент от мравуняка се изсипа голяма тълпа, мравки. Те викаха, радваха се, сияеха и тичаха да посрещнат нашите мравки. Това бяха освободените роби.

Какво посрещане, какви прегръдки, колко радост! Най-сетне бедните роби бяха свободни. Мравките от мравуняка при кръстопътя не можеха да се разделят със своите братя.

Само мравките от мравуняка при шипковия храст продължиха да преследват бягащите робовладелци. Бежко, Крачето, Скокльо и Гончо бяха вече далеч напред, а дивите пчели им показваха накъде бягат робовладелците.

Може би щяха да ги догонят, но робовладелците се укриха в гъстата трева и дивите пчели не можаха да ги открият.

Нека бягат! Тук вече няма да се върнат. А ние по-добре да се върнем заедно с преследвачите в мравуняка на робовладелците.

Там вече разглеждаха изоставените вили и дворци на робовладелците.

— Вижте в какви дворци живееха, а ние се свивахме в тези тъмни дупки… — обясняваха освободените роби.

— Вече няма да се свивате в тях — утешаваха ги братята им от мравуняка при кръстопътя. — Ще се върнете при нас…

Но Ферда ги прекъсна.

— Какво приказвате? Защо трябва да се връщат? Кой е строил всичко това? Кой е хамалувал? Нима дворците и вилите не принадлежат на тези, които са ги строили? Нека останат тук! Тези дворци са техни!

— Ура! — извикаха радостно всички мравки. — Ферда е прав! Да живее Ферда! — и всички решиха освободените роби да се настанят във вилите и дворците, които сами бяха построили.

— Но… — смутиха се освободените роби… — Ние нямаме мравча майка.

— Ще имате! — казаха братята им от мравуняка при кръстопътя.

— Нашият мравуняк има няколко майки. Ще ви изпратим една и тя ще ви снася яйчица.

— А ние ще отглеждаме наши собствени личинки и какавиди! — зарадваха се бавачките, които досега слугуваха само на робовладелските деца.

— И всички ще заживеем в мир и спокойствие! — ликуваха мравките.

— Ура-а-а! — извикаха отново радостно всички заедно с рогачите, охлювите, щурчетата, червеите и гласът им прогърмя в цялата гора.