Ондржей Секора
Мравките не се предават (18)

Какви изненади видя Ферда над земята и под земята

Когато Ферда излезе горе, той ахна от изненада. Какво става тук? Свечеряваше се и работата трябваше да спре. А горе все още работеха. Единият етаж беше съвсем готов и сега върху основите на новите постройки редяха някакви чудновати високи стълбове.

— За какво са тези стълбове? — не разбираше Ферда. — Какво мислите да правите? Такова нещо няма в плановете!

— Ще имаме нощна смяна — засмя се победоносно Шишко.

И докато Ферда се опомни, дойде друга изненада. По право тя долетя. Закръжиха във въздуха светулчици и извикаха на Шишко: — Ето, ние сме тук! — После кацнаха спокойно по стълбовете — на всеки стълб по една, като живи фенери.

Ферда забърза, но след малко намали крачките и не можеше да се нагледа и начуди. Какво е това? По-рано тук имаше обикновена дупка, която водеше долу, а сега се виждаше прекрасна каменна стълба? Това пък е нов склад за греди. Ами онова там? Какво чудо — мравките маршируват под строй. Какво става тук?!

Чудеса на чудесата! Над строителната площадка изведнъж стана светло като ден. Група работници начело с Небойсе излязоха от мравуняка под строй и запяха марша „Да запретнем ръкави!“ Работата започна отново, строежът продължи, както през деня.

— Виждаш ли? — попита го поразеният Дърдорко.

— Виждам, виждам! — извика възторжено Ферда. — Прекрасно, чудесно! Трябва да разкажа на майката какво могат мравките и какъв герой е Шишко.

Ферда остави слисания Дърдорко и забърза към стаята на майката.

Но майката вече знаеше всичко.

— Моите бавачки ми разказаха. По-добре иди да видиш какво прави Работливко!

След малко Ферда видя какво прави Работливко. И той си беше направил план и на всеки беше дал някаква работа. Едни от мравките само носеха греди, други вграждаха гредите. Трети пък само ги зачукваха и по такъв начин бърже се издигаха подпорните на ново и здраво стълбище, каквото не бяха имали още в мравуняка. Останалите мравки изнасяха изровената пръст, извадените камъни и всичко вървеше безспир — раз-два-три, сякаш работеше някаква огромна машина.

— Но това още, нищо не е! Ще видиш утре как ще си набавим греди! — обеща радостно Работливко.

— Ще имаме прекрасен мравуняк! — зарадва се Ферда. А когато заспиваше, все още си шепнеше: — Наистина съм любопитен какво ли ще видя утре.

Това, което видя на другия ден, не му бе минавало и през ум.