Ондржей Секора
Мравките не се предават (15)

Какво стана и какво каза Работливко

— Много съм любопитен какво ще стане — каза си Небойсе, когато на другата сутрин излезе със стражата.

— Много съм любопитен какво ще стане — каза си Ферда, като тръгваше на другия ден при Паяка за въжета.

Първия ден работата наистина тръгна зле. Още като се връщаше, Ферда разбра, че нещо се е случило. Насреща му тичаше Мърморко, на шията, на който висеше нещо като прозорец или врата. Той отчаяно се вайкаше: — Аз нали ви казвах, нали ви казвах аз!

Малко по-далеч лежеше Дърдорко с подутина на главата и викаше: — И аз ви казвах, и аз ви казвах!

Мравунякът беше като опустошен. Целият етаж се беше срутил и мравките от групата на Шишко се измъкваха от развалините.

— Засипа ни — стенеха те. — Елате да измъкнем Шишко. Паднахме в капана, който Шишко бе приготвил за врага. И камъните, които трябваше да паднат върху главите на враговете, се срутиха върху нас. Шишко е още там.

За щастие Ферда носеше въжета. Спуснаха ги долу на Шишко и — раз-два, раз-два! — с общи усилия го измъкнаха. Ни жив, ни умрял Шишко седна на земята и не можеше да разбере как се случи всичко това.

— Всичко бяхме направили много добре — простена той — и все пак се срина върху нас!

— Толкова се старахме — оплакваха се помощниците на Шишко, — как можа да се случи такова нещо!?

— Шишко, я слушай! Вие нали не си бяхте разпределили работата предварително? Вие работихте без план, нали?

— Как така?! — защищаваха се другарите на Шишко. — Всеки от нас си гледаше работата много добре.

— Точно там е въпросът! — хвана се за думите им Ферда. — Всеки от вас е гледал само своята работа! Всеки е вършил своята работа добре, а всички заедно сте извършили маса глупости. Уговорихте ли се предварително как да си помагате един на друг? Разпределихте ли си работата така, че тя да върви по-леко и всеки да не върши всичко? Всеки от вас е имал собствена глава, но всички заедно сте били без глава!

Шишко се почеса по главата, сетне потърка премазания си гръб, после пак се почеса по главата, пак си потърка гърба и най-после каза: — Фердо, ти си прав! Добре направи, че ни погълча. Още днес ще си направим план!

И наистина, още същата вечер Шишко показа на Ферда как ще строят, къде ще застане всеки и какво ще работи. Беше нарисувал дори това, което утре трябваше да бъде готово! После той пошепна на Ферда: — И Небойсе работи с нас!

— Наистина, всичко върви добре — радваше се Ферда, като си лягаше да спи. — Щом Небойсе ще работи с него, победата е сигурна, защото с такива другари Шишко ще работи от всички групи най-добре.

Тогава неочаквано го събуди един силен, мускулест мравок от най-долния етаж на мравуняка. Тази мравок, който почти никога не излизаше от подземието, скръсти ръце на гърдите си и погледна Ферда право в очите.

— Струва ми се, Фердо, че нас, които работим под земята, ти съвсем ни забрави — започна рязко той. — Но аз, мравокът Работливко, ще ти кажа нещо. Ние искаме да се съревноваваме с „горните“ на Шишко и след четиринайсет дена елате да видите кой е дал по-добра работа: дали „горните“, дето са над земята, или „долните“ на Работливко, дето са под земята. От утре започваме съревнованието. Чуваш ли? Ще се съревноваваме в работата. Да видим кой ще работи по-добре и по-бързо. А ако Шишко иска да излезе победител, обади му, че трябва да си набави поне петдесет мравока като Небойсе.

Мравокът се усмихна победоносно и излезе.