Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mravenci se nedají, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Емилия Карл Лещова, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mladenova_1978
- Корекция, Форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Ондржей Секора
Заглавие: Мравките не се предават
Преводач: Емилия Карл Лещова
Година на превод: 1960
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1961
Тип: Приказки
Националност: чешка
Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 20. III. 1961 г.
Редактор: Мария Радева
Редактор на издателството: Милка Молерова
Художествен редактор: Мария Недкова
Технически редактор: Димитър Дилов
Художник на илюстрациите: Ондржей Секора
Коректор: Недялка Труфева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178
История
- — Добавяне
Не издавайте всичко, което знаете
— До пречупеното борче! — уплаши се Ферда. — Та това е точно там, където излиза тайната на Работливко… ох, млък! Да не ме чуе някой! — побягна той. — Ако при пречупеното борче се е случило нещо, то непременно ще е нещо много сериозно.
Ферда намери старата дебела Червейка. Тя беше много развълнувана и този път дори не избяга под земята.
— Трябваше да бъдеш тук преди малко, Фердо! Щеше да чуеш два чудновати мравоци! Аз не познавам тези мърморковци. Но те стояха тук съвсем близо и непрекъснато ругаеха всичко, което става у вас. И внезапно като изневиделица при тях дойдоха две сини бръмбарчета и веднага ги заразпитваха какво има, какво е станало, та ругаят. Тогава двамата мърморковци съвсем се раздрънкаха! Наговориха, че у вас се вършели какви ли не глупости, че били съвсем изтощени, че къде се е чуло и видяло да се строи тайна галерия, която да води от стаята на какавидите и по която, ако се наложи, щели сте да ги спасявате.
— Ето, тук! — сочеха глупаците. — Тук излиза тайната галерия на открито. Колко се бъхтахме, колко много копахме, сега всичко ни боли! — оплакваха се те. — А сега на всичко отгоре трябвало да пазим и изхода на тайната галерия! Е, кажете ни — обърнаха се те към сините бръмбарчета, — на кого ще хрумне да краде какавидите ни през тайната галерия? — Сините бръмбарчета веднага се засмяха. — Хе-хе-хе, как можете да помислите такова нещо, хе-хе-хе! Я си легнете в мъха, а ние ще повардим малко заради вас! — И щом двамата бърборковци се съгласиха, сините бръмбарчета подскочиха от радост: — Отлично! Ние мислехме, че мравунякът им е непристъпен, но по тази галерия ще стигнем без бой чак до какавидите им. Още днес ще ги нападнем, още днес ще откраднем всичките им какавиди! — Те съблякоха след това сините си мантии, за да не им пречат, и веднага видях, че това са робовладелци. Чуваш ли? Те бяха робовладелци! И побягнаха към дома си.
Жалки бъбривци! Работливко измисли такова хубаво изобретение! Ако неприятели нахлуеха в мравуняка, какавидите можеха да бъдат спасени през тайната галерия. Сега всичко е загубено. Бърборковците са издали тайната галерия тъкмо на робовладелците! Какво нещастие!
Ферда дори не успя да благодари, както трябва, на Червейката и хукна към мравуняка. Той трябваше да разкаже всичко за тайната галерия. Какавидите и яйчицата се намираха в голяма опасност и всеки, както може, трябваше да им помогне.
— Робовладелците ли искат да ни ограбят какавидите? — попита Небойсе. — Ще ги причакаме и ще се бием!
Бежко, който знаеше да бяга добре, Скокльо, Крачето и Гончо предлагаха, да се втурнат и веднага да нападнат мравуняка на робовладелците.
Не може така, мравки — укротяваше ги Ферда. Трябва да измислим нещо по-умно, да ги надхитрим. Веднага трябва да направим нов изход на тайната галерия. Тя не бива да води от пречупеното борче чак до какавидите в мравуняка, а да я отклоним като нова галерия, която ще излиза пак на открито.
Неприятелят ще се втурне в тайната галерия, ще помисли, че тича към мравуняка, а в това време вместо към какавидите той ще излезе по новата галерия някъде навън, съвсем на друго място — в тревата между камъните. Но трябва да направим, новата галери, преди да ни нападне врагът.
Ако при съревнованието между „долни“ и „горни“ мравките правеха… удивителни неща, то сега вършеха чудеса! Оказа се, че бавачките не бяха тренирали мускулите си напразно. Много от мравките, дори и от силните, не можеха да се мерят с тях. Така бързо и без отдих работеха те.
Но това какво е? Нима е възможно? Кои са тези, които тичат най-бързо от всички? Кои са тези, които вдигат най-тежките камъни? Кои са тези, дето най-упорито дълбаят земята, за да прокарат новата галерия? Мърморко и Дърдорко! Аха, сигурно вече са узнали каква опасност ги грози и сега искат да поправят грешката си. Никой не говореше с тях, но и никой не ги упрекваше. Нека сами да разберат колко са били глупави, когато мърмореха против всичко.