Ондржей Секора
Мравките не се предават (11)

Накъде затичаха всичките мравки и накъде се затича Ферда

Така мравките правеха гимнастика всяка сутрин и усещаха, че стават все по-силни и по-силни и че след гимнастиката работата им върви по-весело.

Един ден, когато се затичаха весело на работа, Ферда тръгна на дълъг път. Той беше решил да намери розовата Червейка и на всяка цена да научи от нея всичко за робовладелците.

Но как да намери Червейката, когато тя живее в земята? Ферда разгръщаше листата, търсеше в тревата, вдигаше камъчетата, ровеше земята — търсеше, търсеше, та чак кръстът го заболя. И когато най-сетне намери дупката на Червейката в земята, там лежеше — уви! — едно съвсем мъничко, тъничко червейче.

— Майка ми не живее вече тук — каза то учтиво. — Мама се премести и сега живее хей там.

Ферда, разбира се, не можеше да знае къде, е това „хей там“. Но малкото Червейче веднага му предложи: — Ако обичате, аз ще ви покажа.

И тъй като Червейчето няма ръце, то се опъна на земята като равна тънка чертица и каза: — Хей там, моля! — посочи то с чертицата къде живее майка му.

— Я гледай колко е умно! — зарадва се Ферда и наистина скоро намери старата, дебела, розова Червейка. В този момент тя искаше да вмъкне в дупката си един пресен, крехък лист, за да си похапне.

— Червейко, червейченце — бързаше към нея Ферда, — кажи ми къде се намират робовладелците!…

Но с Червейката пак не можеше да се поведе разговор.

— Попитай хей там! Той най-добре ще ти обясни! — посочи му тя пътечката под малките борчета и се вмъкна с листчето под земята. И пак изчезна.

Ферда се озърна наоколо, погледна натам, където бе посочила, и — ето! По пътечката под малките борчета пъплеше някакъв слаб мравок и мъкнеше на гърба си тежка, натъпкана раница.

— Не, не, остави ме! Аз бързам! — викна уплашено той, когато Ферда го спря. — Господарите чакат, искат да ядат! Ако закъснея, ще ме бият. Остави ме! — Той трепереше от страх и бърже се помъкна нататък с раницата.

„Роб!“ — досети се Ферда. — Роб! — Отива в мравуняка на робовладелците. Ще тръгна след него — той сам ще ме заведе там. Но трябва да внимавам, много да внимавам — да не ме зърне някой от робовладелците, иначе ще си изпатя!

Ферда тръгна след роба, като се криеше под младите борчета, пропълзя след него покрай три гъби мухоморки и като се гушеше под храстите, той видя, че по пътя вървят все повече и повече роби. Всичките бяха изтощени, сиви, като че напрашени. Задъхани, едни бързаха от мравуняка по работа, а други влачеха разни неща към мравуняка. Едни носеха чували с храна, други се мъчеха с някакви хубаво излъскани камъчета, трети пък мъкнеха мек мъх, а един, целият изпожилен, носеше към мравуняка книжна стена от осино гнездо. Вървяха все нови и нови редици от мравки, които носеха в мравуняка храна, храна и пак храна.

Внимание! Мравунякът на робовладелците е наблизо!