Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mravenci se nedají, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Емилия Карл Лещова, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mladenova_1978
- Корекция, Форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Ондржей Секора
Заглавие: Мравките не се предават
Преводач: Емилия Карл Лещова
Година на превод: 1960
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1961
Тип: Приказки
Националност: чешка
Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 20. III. 1961 г.
Редактор: Мария Радева
Редактор на издателството: Милка Молерова
Художествен редактор: Мария Недкова
Технически редактор: Димитър Дилов
Художник на илюстрациите: Ондржей Секора
Коректор: Недялка Труфева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178
История
- — Добавяне
Как Рогача помогна
На другия ден Работливко заведе Ферда на слънце в храстите и двамата се укриха в меката трева.
— Сега внимавай — каза Работливко и притисна Ферда към земята. След малко зад храстите се показа нещо голямо, черно. — Това пък какво е? — рече си Ферда. — Та това е бръмбарът Рогач, а мравокът Хитрушко разговаря с него.
В това време мравокът Хитрушко разглеждаше рогата на Рогача и го питаше: — Слушай, нима наистина не можеш да си движиш рогата? Наистина ли?
— Как така? Защо да не мога? — отвърна Рогача. — Това е съвсем лесно — й размаха мощно рогата си.
— Е-хей! — смая се Хитрушко. — Кой е очаквал такова нещо? Но вероятно ти нищо не работиш с тях, а само ги размахваш? В тях няма никаква сила, нали? — подпитваше Хитрушко Рогача.
— Какво? Никаква сила ли? — хвана се Рогача на въдицата. — Посочи ми какво да отрежа с тях и ще видиш!
Хитрушко веднага му посочи едно клонче от тези, които им трябваха в мравуняка вместо греди. Рогача направи „щък“ и отряза клончето.
— Но ето това едва ли ще отрежеш. Няма да можеш.
Хитрушко отново посочи клончето и Рогача пак — щък! — и отряза такова дълго парче, ама точно такова, каквото бе необходимо на мравките за подпорни на стълбищата.
— Елате тук, такова нещо не сте виждали — повика Хитрушко Ферда и Работливко. — Вижте какво ще ви покаже Рогача. Това е великолепно, това е чудесно! Такава сила. И още не се е уморил.
Рогача, поласкан от похвалите, режеше една след друга гредите, които Хитрушко му посочваше, само и само да докаже, че това никак не го изморява. Чак когато наряза цяла купчина греди, той се сепна и се обърна подозрително към Хитрушко:
— Я слушай, ти да не си намислил да се подиграваш с мен?
Но Хитрушко го помилва и му каза ласкаво: — Не те подигравам, Рогачо. Аз ще ти докажа, че работата не е за смях. Ще ти покажа за какво са ни необходими тези греди. Ела с нас! — И той поведе Рогача към мравуняка.
Каква чудна гледка се откри пред тях! Мравунякът не приличаше на мравуняк, а на огромна строителна площадка, която гъмжеше от работници. Бяха построени скелите за още три етажа. Сечко ходеше важно насам-натам, повдигаше пипалата си, а Шишко мереше с тях дали не са допуснали някаква грешка. От едната страна, мравките влачеха борови иглички и клончета, а от другата — пясък и камъни. От подземието дотича мравокът Чукче и ядосано извика: — Какво става с гредите за „долните“? Кога ще ги донесете?
— Това е чудесно, това е прекрасно — чудеше се Рогача. — Момчета, щом е така, веднага ще започна да ви помагам! Ще ви помагам, ще ви помагам! Та аз дори не знаех, че мога да върша такава хубава работа — да режа греди за строеж. Бързо, тичайте, отново започваме работа! — И забързаха с Хитрушко да режат греди.